Решение № 13864 от 13.07.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 13864 гр. София, 13.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЙОАННА Н. СТАНЕВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело № 20221110159279 по описа за 2022 година

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от „Топлофикация София“ ЕАД срещу И. Т.

Я. и Д. Ц. И., с искане да се признае за установено, че ответниците дължат на ищеца разделно при равни квоти сумата от 1663,39 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ул.

Лайош кошут № 11, ет. 1, надпартерен, ап. 4, аб.№ 11863, за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва за периода от 22.07.2022г. до изплащане на вземането, сумата от 110,04 лева, представляваща мораторна лихва върху сумата за цена на доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2020г. до 12.07.2022г., сумата от 15,10 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2020г. до 30.04.2021г., ведно със законна лихва върху тази сума за периода от 22.07.2022г. до изплащане на вземането, сумата от 2,21 лева, представляваща мораторна лихва върху сумата за цена на услуга дялово разпределение за периода от 15.09.2020г. до 12.07.2022г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 39504/2022г. по описа на СРС, 25-ти състав.

Ищецът твърди, че ответниците били клиенти на топлинна енергия за битови нужди.

Твърди, че съгласно чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия. Излага, че ответниците не били упражнили правата си по чл.150, ал.3 от ЗЕ и спрямо тях били влезли в сила ОУ. Поддържа, че съгласно общите условия купувачите са длъжни да заплащат дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно получавани фактури, в 45-дневен срок от датата на публикуване на интернет страницата на продавача, като дружеството начислява обезщетение за забава в 1 размер на законната лихва само за задължения по изготвени изравнителни сметки. Твърди, че ответниците били използвали доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период, както и дялово разпределение и не били погасили задълженията си.

Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Д. Ц.

И., който оспорва предявените искове. Претенциите се основавали на данни и документи, съставени от ищеца и неговия помагач, които оспорва, оспорва извършването на дялово разпределение, включително наличието на средства за дялово разпределение, както и че същите са еднакви, годни, точни, надлежни, одобрени, лицензирани и сертифицирани.

Същите оспорвания прави и по отношение на средството за търговско измерване. Оспорва консумираната топлинна енергия да се основава на правилни търговски измервания.

Топлинната енергия не била определяна въз основа на средства за търговско измерване, каквито били изискванията на европейското законодателство, а дялово разпределение било извършвано по формален и недопустим начин. Оспорва да е потребител на топлинна енергия, тъй като нямало прието решение на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, взето с необходимото мнозинство, нито писмено съгласие на собствениците, в какъвто смисъл била цитираната практика на СЕС. При липса на такова решение била налице непоискана доставка. РазвИ. съображения, че правните норми, на които се основавала претенцията, противоречали на ДиректИ. 2012/27 ЕС, ЗЕ и ЗЕЕЕ, доколкото не се фактурирало действителното потребление на топлинната енергия. Оспорва, че спрямо него са влезли в сила общите условия на ищцовото дружество, както и че е ползвал топлинна енергия. Релевира възражение за нищожност на общите условия, тъй като изисквали притежаване от страна на потребителя на специално техническо средство с достъп до интернет. Прави възражение за некачествено изпълнение. Оспорва като незаконосъобразна методиката за дялово разпределение. Оспорва да е ползвал и обитавал имота. Процесното жилище било ползвано и обитавано единствено от втория ответник И. Т.

Я., поради което единствено последната била отговорна за заплащане на претендираните суми. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Възразява срещу искането за допускане на експертизи, оспорва всички представени по делото документи, освен заявлението от 30.01.2019г. от И. Я., от което заявява, че ще се ползва. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника И. Т.

Я., с който оспорва предявените искове. Твърди, че процесната сума била заплатена преди образуване на настоящото производство. Оспорва метрологичната годност на средствата за търговско измерване, наличието на валиден договор между ищцовото дружество и фирмата за дялово разпределение. Оспорва, че процесният имот бил топлоснабдяван, за което липсвали доказателства, оспорва наличието на строителни книжа за изградена сградна инсталация и за топлопреносната мрежа. Оспорва да е било извършено заснемане на сградната инсталация, както и наличието на одобрени строителни книжа и екзекутиви.

Оспорва измервателните уреди да са сертифицирани по БДС или ISO. Оспорва представения 2 протокол от ОС на ЕС, тъй като бил подписан от лица без представителна власт. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва претенциите за лихви като нищожни, освен това липсвало изпадане на ответника в забава. Твърди, че ищецът не бил представил доказателство за наличието на облигационно правоотношение с ответника и качеството й на потребител на топлинна енергия, нито нотариално заверени протоколи за публикуване на фактури, а уговорка за начисляване на лихви върху главницата за дялово разпределение липсвала. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.

Третото лице-помагач на страната на ищеца- „Бруната“ ООД, не е взел становище по основателността на предявените искове.

С Определение № 12246 от 20.03.2024г. съдът не е приел за съвместно разглеждане предявения с отговора на исковата молба обратен иск на ответника Д. Ц. И. срещу ответника И. Т. Я. с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 895,37 лева, представляваща претендираните по главния иск суми поради фактическото ползване на доставяната топлинна енергия в процесния имот от И. Т. Я. и предявеният иск е отделен за разглеждане в самостоятелно производство.

Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.

Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.

За да бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на ответниците в забава и размера на обезщетението за забава.

С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да докаже наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.

В тежест на ответниците е да докажат погасяване на дълга.

Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да 3 бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия, каквито в настоящата хипотеза не се установяват.

В конкретния случай по делото е прието Удостоверение за наследници на А. И.а А., ЕГН **********, починала на 19.01.2007г., от което се установява, че е оставила за свои законни наследници сина си- Д. Ц. И., и дъщеря си- И. Т. Я..

От приетия препис от Нотариален акт за собственост на жилище в сграда, построена върху земя на кооперацията № 93, том VIII, дело № 1186/1964г. на нотариус Христо Омарбалиев се установява, че на 10.10.1964г. А. И.а И.а е призната за собственик на апартамент № 4, находящ се на първи партерен етаж на ***, състоящ се от две стаи, хол, кухня, баня-клозет и две антрета с обща площ от 94,52 кв.м.

Прието е заявление с вх. № Г-2827 от 30.01.2019г. по описа на „Топлофикация София“ ЕАД, подадено от И. Т. Я., подписано и от Д. Ц. И., с което е поискано да бъдат погасени по давност задълженията към дружеството за периода до 31.01.2014г. за аб. № 011863, както и че ще плати дължимите суми за периода от 05.2016г. до 12.2018г. на вноски.

Приет е и препис от исковата молба, подадена от Д. Ц. И. срещу И. Т. Я. и Ралица Костадинова Я. за делба на процесния имот, както и на 84/216 идеални части от поземлен имот- дворно място, цялото с площ от 573 кв.м., находящо се в гр. Казанлък, площад Севтополис № 23.

Прието е писмо, адресирано до И. Я. и Д. И., с което е посочено, че от м.04.2017г. са актуализирани данните по партида с аб. № 11863 за заплащане на топлинна енергия за апартамент № 4, находящ се на адрес: гр. София, ***. Уточнено е, че И. Я. е вписана като титуляр на партида в качеството й на съсобственик на имота.

В Протокол от 04.09.2002г. за проведено общо събрание на собствениците на адрес: гр.

София, *** за собственик на апартамент № 4 е вписан А. И.

А., ЕГН ********** и е положен подпис.

По делото не се твърди и не се установява да е било налице разпореждане с процесния имот за процесния период. Не са изложени и твърдения по образуваното дело за делба да е постановено влязло в сила решение по втора фаза и съсобствеността между страните да е била прекратена.

При така събрания доказателствен материал съдът приема, че се установява, че ответниците са съсобственици на процесния имот като са придобили същия по наследство от тяхната майка- А. А., която го е придобила въз основа на Нотариален акт за собственост на жилище в сграда, построена върху земя на кооперацията № 93, том VIII, дело № 1186/1964г. на нотариус Христо Омарбалиев. С оглед на което наследниците й по закон, на основание чл. 5, ал. 1 ЗН са наследили процесния апартамент при равни квоти по ½ всеки.

Следва да бъде посочено, че съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от Общите условия от 2016г. на „Топлофикация София“ ЕАД, приложими към процесния случай, при смърт на клиент - физическо лице, наследниците или лицето, придобило жилището по силата на 4 договор за гледане и издръжка или по дарение, са длъжни да уведомят писмено продавача в срока по чл. 12, т.12, чрез подаване на заявление за промяна на партидата. В случаите по ал.

1, продавачът променя партидата на името на наследника или на един от наследниците, по писмено споразумение между тях, или на името на лицето, придобило собствеността на жилището на друго основание. При липса на споразумение между наследниците, продавачът открИ. партида на всички наследници, отговарящи съобразно наследствения дял от удостоверението за наследници. Т.е при настъпила смърт на потребителя на топлинна енергия – в случая наследодателят на ответниците- А. А., неговите наследници, явяващи се съсобственици на процесния топлоснабден имот, могат по постигнато между тях писмено споразумение да заявят воля кой от тях да стане страна по облигационното правоотношение с ищеца, като тази воля следва да е обективирана в молба-декларация и писмено споразумение между тях. Клаузите на чл. 63 от ОУ са в съответствие и при зачитане на договорната свобода на страните, установено в чл. 9 ЗЗД, като в този смисъл е и разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 2 на ОСГК на ВКС по т.дело № 2/2017г.