Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1773 от 13.09.2022, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 3969/2022
Вид
Решение № 1773
Подписан
13.09.2022
В сила
16.12.2022
Състав
Божидар Иванов Кърпачев

Цитирани разпоредби

  • чл. 18 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 58, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 125 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 125, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 125, ал.3 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 125, ал.5 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 125, ал.7 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 179, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност

РЕШЕНИЕ

№ 1773 гр. Пловдив, 13.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20225330203969 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е

Наказателно постановление №639010F642199/02.06.2022г., издадено от Директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП- Пловдив, с което на „**** ****“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 500лв. за нарушение на чл. 125, ал.5, вр. чл.

125, ал.1 ЗДДС.

С жалбата се навеждат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна, ведно с възстановяване на сторените на съдебна фаза разноски.

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.

Претендира разноски.

Жалбата е подадена в законоустановения (14 дневен съгласно актуалната редакция на чл. 59 ЗАНН) срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото 1 отменяне по следните съображения:

ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

АУАН и НП са издадени за нарушение със следните фактически параметри: „При извършена служебна проверка в ТД на НАП Пловдив на 16.11.2021 г. се установи, че **** **** /ЕООД/ с БУЛСТАТ *******, регистрирано по ЗДДС лице, не е спазило установения от Закона срок за подаване на справка-декларация по смисъла на чл. 125 от ЗДДС в ТД на НАП Пловдив за данъчен период 01.10.2021г. - 31.10.2021г. до 15.11.2021г. включително. Справка-декларация по чл.125 от ЗДДС не е подадена в ТД на НАП гр. Пловдив към момента на съставяне на АУАН.“.

Гореизложената фактическа обстановка не е спорна между страните, а и се установява от събраните по делото доказателства: както писмени, така и показания на актосъставителя, който в съдебно заседание изрично потвърди констатациите в АУАН.

Посоченото обаче не е достатъчно за законосъобразност на НП.

ПО МАТРИАЛНО ПРАВНИТЕ ОСНОВАНИЯ ЗА ОТМЯНА НА

НП.

При санкциониране на дееца за извършеното нарушение на чл. 125, ал.5 ЗДвП е допуснато нарушение на материалния закон.

В тази връзка следва да се съобрази, че според:

-чл. 125, ал.1 ЗДДС „За всеки данъчен период регистрираното по чл. 96, 97, 97а, 99 и чл. 100, ал. 1 и 2 лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124“

-чл. 125, ал.3 ЗДДС „Заедно със справка-декларацията по ал. 1 регистрираното лице подава и отчетните регистри по чл. 124 за съответния данъчен период“

-чл. 125, ал.5 ЗДДС „Декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3 се подават до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят“

-чл. 179, ал.1 ЗДДС „Лице, което, като е длъжно, не подаде справкадекларацията по чл. 125, ал. 1, декларацията по чл. 125, ал. 2, отчетните регистри по чл. 124 или не ги подаде в предвидените срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена 2 санкция - за юридическите лица и еднолични търговци, в размер от 500 до 10 000 лв.“

Безспорно е в теорията и съдената практика, че нарушението по чл.

125, ал.5 ЗДДС е на просто/формално извършване, като съставомерната форма на изпълнителното деяние се състои в бездействие да се изпълни задължението да се подадат в указания в закона срок посочените в правната норма данъчни документи.

Редакцията на нормата на чл. 179, ал.1 ЗДДС поставя въпроса, ако за един и същ данъчен период данъчно задълженото лице не подаде повече от един от изброените данъчни документи дали то върши няколко отделни нарушения или едно единно нарушение, при налично усложнение от фактическа страна, състоящо се в едновременно осъществяване на повече от една от алтернативно предвидените форми на изпълнителното деяние.

По аргумент от мотивите на Тълкувателно решение № 13 от 20.12.2021 г. по тълк. д. № 1/2021 г. на Върховен административен съд, Тълкувателно решение № 6 от 22.06.2017 г. по тълк. д. № 6/2016 г. на Върховен административен съд, Тълкувателно решение № 14 от 21.12.2021 г. по тълк. д. № 3/2021 г. на Върховен административен съд, изводът дали деецът е извършил едно или няколко самостоятелни административни нарушения по смисъла на чл. 18 ЗАНН следва да се направи на база съвкупна и комплексна преценка:

-дали в конкретния случай деецът е извършил едно или няколко самостоятелни действия и/или бездействия като проявна форма на изпълнителното деяние;

- дали установените противоправни действия/бездействия са относими към неизпълнение на самостоятелни правни задължения, имащи отделен и обособен характер и предмет.

В процесния случай задълженията за подаване на справка декларация и отчетени регистри за един и същи данъчен период нямат самостоятелен и обособен характер, доколкото са функционално предназначени към постигане на една и съща цел-надлежно отчитане пред приходната администрация на данните, относими към законосъобразно формиране на данъчния резултат за съответния едномесечен данъчен период /ДДС за внасяне или ДДС за възстановяване/.

Задълженията за подаване на справки декларации и на отчетни регистри 3 съгласно нарочната законодателна воля /чл. 125, ал.3 ЗДДС/ се изпълняват заедно и едновременно, по един и същи начин – по електронен път при условията и реда на ДОПК- чл. 125, ал.7 ЗДДС.

Иначе казано, законодателят е поставил задължение за своевременно деклариране на релевантни за данъчното облагане данни, като по императивен път е установил формата на деклариране и способът за това.

Така поставеното задължение не търпи частично изпълнение.

Още повече, че частично изпълнение е и технически невъзможно, доколкото е ноторно известно, че електронната платформа на НАП, чрез която се изпълнява задължението по чл. 125, ал.7 ЗДДС не допуска отделно подаване и приемане на справка декларация без отчетни регистри и на отчетни регистри без справка декларация.

От гореизложеното следва, че изпълнението на законовото задължение за подаване на справка декларация и на отчетни регистри се осъществява чрез едно действие, респективно неизпълнението на това задължение представлява единно деяние под формата на едно противоправно бездействие .

Тоест, подаването на отчетни регистри без справка-декларация или на справка-декларация без отчетни регистри в законоустановения срок представлява едно противоправно бездействие, в нарушение на една материално правна норма-чл. 125, ал.5 ЗДДС и води до един и същ противоправен резултат- недеклариране на данък, по реда и в срока установен от закона. Именно за това нарушение, под формата на бездействие в санкционната норма на чл. 179, ал.1 ЗДДС е предвидена санкция от 500 до 10 000 лв. за юридическите лица.

Очертаният фактически състав обосновава извода, че нарушението може да бъде в няколко алтернативни форми на изпълнително деяние недеклариране на данъка въобще или декларирането му извън законоустановения срок, но при всички случаи се върши едно единно нарушение, за което следва на основание чл. 18 ЗАНН да се наложи една единна санкция в рамките на един наказателен процес.

В гореизложения смисъл изрично: Решение № 2123 от 11.11.2021 г. по к. адм. н. д. № 2112 / 2021 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1855 от 15.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1419 / 2021 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1283 от 4

23.06.2021 г. по к. адм. н. д. № 465 / 2021 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1396 от 07.07.2021 г. по к. адм. н. д. № 1175 / 2021 г. на XXVI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1918 от 21.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1643 / 2021 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2123 от 11.11.2021 г. по к. адм. н. д. № 2112 / 2021 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив.

В случая обстоятелството, че деецът може да е осъществил повече от една от алтернативно изброените форми на изпълнителното деяние (да не е подал за един и същи данъчен период едновременно и справка декларация и отчетни регистри и/или vies декларация) по силата на изричната законодателна воля, въплътена в нормата на чл. 179, ал.1 ЗДДС, следва да се отчете при индивидуализация на налаганата единна санкция в рамките от 500 до 10 000 лева, а не да бъде основание за налагане на различни санкции за едно и също нарушение, при това в различни и самостоятелни производства.

Именно горното правило се явява нарушено в процесния случай, доколкото на настоящия състав е служебно известно, че по АНД № 3970/2022 по описа на ПРС са издадени АУАН № F642200 и НП № 639006F - 642200, с които същият субект е наказан за неподаване на отчетни регистри за същия данъчен период 01.10.2021г.-31.10.2021г.

С оглед гарантиране правата на страните, текста на посочените АУАН и НП са надлежно приложени по делото в заверен хартиен препис на оригиналния електронен първообраз, съдържащ се в ЕИСС.

С оглед всичко гореизложено следва да се приеме, че в нарушение на материалния закон, административно наказателната отговорност на наказания субект е незаконосъобразно мултиплицирана като за едно и също нарушение, макар и в две алтернативни форми на изпълнителното деяние, са му наложени две отделни санкции, в два отделни наказателни процеса.

Изрично следва да се отбележи, че в случая порока в дейността на наказващия орган не касае нарушаване на принципа non bis in idem и в този смисъл е изцяло ирелевантно кое НП е издадено първо и дали някое е влязло в сила.

В случая става дума за нарушение на материалния закон и по 5 конкретно на императивната норма на чл. 18 ЗАНН, според която:

-за едно нарушение се налага едно наказание;

-при повече от едно нарушение се налага отделна санкция за всяка от тях.

Гореизложеното влече извод за незаконосъобразност и на двете НП, независимо от поредността на издаването и евентуално на съдебните произнасяния по тях.

В този смисъл е и трайната практика на административен съд ПловдивРешение № 672 от 09.04.2020 г. по к. адм. н. д. № 3994 / 2019 г. на XXII състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 958 от 30.04.2018 г. по к. адм. н. д. № 711 / 2018 г. на XIX състав на Административен съд Пловдив,Решение № 892 от 23.04.2018 г. по к. адм. н. д. № 385 / 2018 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 889 от 23.04.2018 г. по к. адм. н. д. № 467 / 2018 г. на XIX състав на Административен съд Пловдив, Решение № 957 от 30.04.2018 г. по к. адм. н. д. № 853 / 2018 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 958 от 30.04.2018 г. по к. адм. н. д. № 711 / 2018 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив.

Действително в посочените решения правен спор е с различна правна квалификация, но те съдържат принципни съображения изцяло относими и към процесния казус.

Още повече, че допуснатия порок в дейността на наказващия орган в случая е довел до влошаване на материално правното положение на наказания субект, поради налагане на санкция в двоен размер, без да са спазени правилата за нейната индивидуализация в зависимост от степента на засягане на защитаваните обществени отношения.

ПО ДОПУСНАТИТЕ ПРИ ИЗДАВАНЕ НА АУАН И НП

СЪЩЕСТВЕНИ ПРОЦЕСУАЛНИ НАРУШЕНИЯ.

Основателно е възражението, че в процедурата по издаване и връчване на АУАН са допуснати СПН, но не по изложените в жалбата съображения.

На първо място следва да се отбележи, че доводът в жалбата, че лицето К. Б. не разполагал с представителна власт да получава АУАН от името на дружеството се явява оборен от изричния текст на т.6 от приложеното към преписката пълномощно.

6

Въпреки гореизложеното АУАН се явява издаден при флагрантно нарушение на чл. 40, ал.2 ЗАНН- - АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, без да са налице предпоставките за това.

Действително в чл. 40, ал.2 ЗАНН е предвидена възможност за актосъставителя да състави АУАН в отсъствие на нарушителя. Съгласно трайната съдебна практика обаче тази норма може да бъде приложена при една от две алтернативно предвидени хипотези: