Определение № 711 от 02.11.2023, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 711 гр. Кюстендил, 02.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Елисавета Г. Деянчева като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Въззивно частно гражданско дело № 20231500500473 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по постъпила частна жалба от „********“ ЕАД с ********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1309, район Илинден, ж.к. Света Троица, ул. „Зографски манастир“ №15, вх.Г, ет.6, представлявано от изпълнителния директор Г.Б.КР. чрез пълномощника адв. ПР.СВ.П. от САК, насочена против Определение №1005/31.08.2023 г., постановено по гр.д.№2417/2022 г. по описа на РС-Кюстендил.

С обжалваното определение районният съд, сезиран с насрещен иск, предявен от „********“ ЕАД, е приел наличие на хипотезата на чл. 129, ал.3 ГПК, при което е върнал насрещната искова молба и е прекратил образуваното производство.

С жалбата се оспорва правилността на атакувания съдебен акт. Твърди се, че дадените по реда на чл.129, ал.2 ГПК указания са изпълнени в срок, като на тази плоскост се акцентира на установената от доказателствата по делото фактическа обстановка, от която е видно, че Разпореждане №3094 от 26.07.2023 г., инкорпориращо дадените от съда указания, е връчено на ищеца по насрещната искова молба на 28.08.2023 г., като на 29.08.2023 г. е постъпила в съда молба в изпълнение на дадените указания.

Поддържа се искане за отмяна на обжалваното определение и връщане делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира се присъждане на сторените в производството деловодни разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Препис от частната жалба не е бил изпращан на противната страна, доколкото и ГПК не предвижда такава процедура.

Съдът, като взе предвид оплакванията в частната жалба и като съобрази събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

При служебна проверка за допустимост и редовност на частната жалба, настоящият съдебен състав намира, че същата е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване акт от легитимирано за това лице, като отговаря на изискванията на чл.275 ал.2 от ГПК, във връзка с чл.260 т.1, т.2, т.4 и т.7 от ГПК и 1 чл.261 от ГПК, поради което е допустима.

По същество въззивният съд я приема за основателна. Съображенията в тази насока са следните:

Съгласно чл. 278, ал. 4, вр. чл. 269, ал. 1, изр. 1 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на определението, а по допустимостта - в обжалваната му част. Според чл. 278, ал. 2 от ГПК ако отмени обжалваното определение съдът сам решава въпроса по жалбата.

От приложеното гр.д. № 2417/2022г. по описа на РС Кюстендил се установява, че СН.М.Н. е предявила срещу „********“ ЕАД и „********“ ЕООД иск да бъде прогласена нищожността на Договор за потребителски кредит №3-1-10947260121/08.04.2022 г., както и да бъде прогласена нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство от 08.04.2022 г., сключен с „********“ ЕООД.

В срока за отговор първият ответник „********“ ЕАД е предявил насрещен иск, каквато възможност е предвидена съгласно указанията на чл.211 ГПК, като е искал ако договорът бъде обявен за нищожен да му се присъди на основание чл.23 от ЗПК сумата от 2900.68 лева, предявен като частичен иск от 5496.60 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане.

С Разпореждане № 2788/05.07.2023 г. съдът е дал указания на ищеца по насрещната искова молба да посочи как се формира претенцията от 2 900,68 лв., частичен иск от 5496,60 лв., а именно да конкретизира в какъв размер са главницата и лихвата по отделно в общата сума от 2 900,68 лв. частичен иск от 5496,60 лв. Указал е на страната и последиците по чл. 129, ал. 3 от ГПК при неизпълнение.

В изпълнение на посочените указания ищецът по насрещната искова молба подал молба от 25.07.2023 г., с която уточнил, че общата претенция в размер на 5496,60 лв. е образувана от следните суми - 2900,68 лв. непогасената чиста стойност на кредита - главница и 2595,92 лв. – договорна лихва. Посочил е, че предявява частичен иск в размер на 2900,68 лв. – непогасена главница, частично от общата претенция в размер на 5496,60 лв.

С Разпореждане 3094/26.07.2023 г. съдът, приемайки, че частичната претенция заявена по този начин е недопустима, указал на ищеца по НИМ в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи поправена насрещна искова молба, в която да уточни петитума на предявената като частична претенция. Предупредил е отново за последиците по чл. 129, ал. 3 от ГПК при неизпълнение.

С Определение №1005/31.08.2023 г. първостепенният съд, приемайки, че Разпореждане №3094/26.07.2023 г. е връчено на ищеца по насрещната искова молба на 25.07.2023 г. и че срокът за изпълнение на указанията е бил до 24 ч. на 01.08.2023 г., както и че в указания срок констатираните нередовности не са били отстранени, е върнал насрещната искова молба и е прекратил производството по делото.

Въз основа на гореизложената фактическа обстановка, настоящата инстанция възприема следното от правна страна:

От находящото се на лист 69 от гр.д.№2417/2022 г. по описа на РС Кюстендил съобщение с дата 26.07.2023 г. е установимо, че Разпореждане №3094/26.07.2023 г. е връчено на ищеца по насрещната искова молба на 28.08.2023 г., като на 29.08.2023 г., в изпълнение на указанията на съда, „********“ ЕАД – чрез пълномощника си адв.

Павлов, е депозирало поправена насрещна искова молба. С това страната е изпълнила 2 своевременно дадените указания, заради което не може да носи неблагоприятните последици, посочени в разпоредбата на чл.129, ал.3 ГПК.

Поради изложеното атакуваното определение следва да бъде отменено като неправилно, а делото да се върне на районния съд за продължаване на съдопроизводствените дейности досежно и тази насрещна претенция.

По разноските:

С постъпилата частна жалба се иска присъждане на разноски за настоящото производство в размер на заплатената държавна такса от 15 лв., както и 400 лв. адвокатско възнаграждение. То обаче, не намира опора в закона.

Не съществува съмнение, че отговорността за разноски е обективна (невиновна) и цели репариране на разноските, направени по делото и възнаграждението на един адвокат, като в обхвата й не попадат други облигационни вземания на страните, независимо от техния източник. Фактическият състав, от който се поражда включва: неоснователно предизвикан правен спор; реално направени разноски от водене на делото и съдебно решение, с което се потвърждава правното твърдение на претендиращия за разноски и отхвърля това на отговарящия за разноски. В случая разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира приложение, доколкото делото продължава да е висящо пред първата инстанция, респ. липсва постановен съдебен акт, с който то приключва.

По обжалваемостта: Доколкото настоящото определение не е преграждащо развитието на производството и не попада в изрично изброените в чл. 274 от ГПК актове, подлежащи на обжалване, то не подлежи на последващ инстанционен контрол спр.8 на ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Водим от изложеното, Кюстендилският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №1005/31.08.2023 г., постановено по гр.д.№2417/2022 г. по описа на Районен съд - Кюстендил.

В Р Ъ Щ А делото на Районен съд - Кюстендил за продължаване на съдопроизводствените действия по гр.д.№2417/2022 г. по описа на съда.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3