Решение № 3436 от 04.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3436 гр. София, 04.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

АнЕ.я Ст. Янева

БЕТИНА Б. БОШНАКОВА при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20211100513571 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 7.06.2021 г., постановено по гр.д.№ 38410/ 2020 г. на Софийски районен съд, ГО, 145 състав, по предявени от „Топлофикация София“ ЕАД- гр. София установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД е признато за установено, че Е. К. Д. /ЕГН **********/ дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД /ЕИК 831609046/ следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 11202/ 2020 г. на СРС, 145 състав: сумата 2208.20 лв., представляваща цена на доставена през периода от 1.05.2016 г. до 30.04.2019 г. в имот с аб.№ *********, находящ се на адрес: гр. София, жк „*********, топлинна енергия; сумата 25.60 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.01.2017 г. до 28.02.2018 г., ведно със законната лихва върху двете главници за периода от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда /28.02.2020 г./ до окончателното плащане; и сумата 237.15 лв.обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2017 г. до 19.02.2020 г., като исковете са отхвърлени: относно главницата за цена на доставена топлинна енергия /чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ/- за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 2 208.29 лв., относно лихвите за забава върху главницата от 2 208.29 лв. /чл.86, ал.1 ЗЗД/- за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 237.82 лв., и относно лихвите за забава върху таксата за дялово разпределение- изцяло, за сумата 6.23 лв., претендирана за периода от 3.03.2017 г. до 19.02.2020 г. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответницата Е. К.

Д. е осъдена да заплати на ищеца „Топлофикация София” ЕАД сумата 99.28 лв.разноски за заповедното производство, и сумата 697.59 лв.- разноски за исковото производство, по съразмерност, а на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответницата сумата 1.16 лв.- разноски по съразмерност за исковото 1 производство.

Постъпила е въззивна жалба от Е. К. Д. /ответница по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение в частта му, в която е призната дължимостта на горепосочените сумиглавници и лихви за забава, и в частта относно присъдените на ищеца разноски, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на исковете, с присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД- гр. София /ищец по делото/ оспорва жалбата на ответницата и моли да бъде постановено решение за отхвърлянето й като неоснователна, като претендира разноски за въззивното производство.

Третото лице- помагач на ищеца- „Техем Сървисис“ ЕООД- гр. София не изразява становище по повод жалбата на ответницата.

Предявени са установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в обжалваната част.

По същество постановеното от СРС решение е частично неправилно и следва да бъде отменено относно признатата дължимост на сумата 580.02 лв.- главница /стойност на топлинна енергия/, дължима за периода 1.05.2016 г.- 24.04.2017 г., на сумата 8.95 лв. /главница/- такса за услугата дялово разпределение, дължима за периода 1.01.2017 г.- 24.04.2017 г., и на сумата 237.15 лв.- мораторна лихва върху главницата /стойност на топлинна енергия/, дължима за периода от 15.09.2017 г. до 19.02.2020 г., както и в частта относно несъразмерно присъдените на ищеца разноски.

В останалата обжалвана от ответницата част- относно признатата от СРС дължимост на сумата 1 628.18 лв.- главница /стойност на топлинна енергия/, дължима за периода 25.04.2017 г.- 30.04.2019 г., и на сумата 16.65 лв.- такса за услугата дялово разпределение, дължима за периода 25.04.2017 г.- 28.02.2018 г., както и относно съразмерно присъдените на ищеца разноски, решението на СРС като правилно следва да бъде потвърдено.

Основателността на предявените по делото искове е предпоставена от установяване пасивната материално- правна легитимация на ответницата да отговаря по същите. Ищецът основава претенциите си към ответницата Е. Д. на твърдението, че е собственик на процесния имот, представляващ апартамент № 27 на *********“- гр.

София, с аб.№ *********, в който доставял топлинна енергия за битови нужди през периода 1.05.2016 г.- 30.04.2019 г.

Действащата през процесния период нормативна уредба предвижда две алтернативни основания, при които възниква договорно отношение за продажба на топлинна енергия- писмен договор по чл.149 ЗЕ или наличие на право на собственост 2 или на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в топлоснабдена сградаетажна собственост- чл.153, ал.1 ЗЕ. Нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ легитимира като потребител на топлинна енергия по силата на закона собственика на топлоснабдения имот, освен ако имотът е обременен с вещно право на ползване, в който случай потребител се явява третото лице- ползвател, което разрешение съответства и на общата уредба на задълженията на носителя на ограниченото вещно право по чл.57 ЗС, възлагаща в негова тежест разноските, свързани с ползването на вещта. Тези хипотези са приложими, доколкото относно доставката на топлинна енергия до определен топлоснабден имот няма сключен писмен договор /чл.149 ЗЕ/, явяващ се по правило основен източник на облигационните правоотношения. Сключването на писмен договор при условията на договорна автономия /чл.8 и чл.9 ЗЗД/ е приложимо и в областта на продажбата на топлинна енергия, като чл.149, ал.1, т.6 ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа на писмени договори при общи условия, сключени между доставчика на топлинна енергия и клиентите /потребитЕ.те/ в сграда- етажна собственост. При наличието на такъв договор, сключен относно доставката на топлинна енергия в процесния имот, е без значение дали освен страната по така възникналото договорно правоотношение /клиент, потребител/ има и друго лице, притежаващо вещни права върху имота.

В случая според доводите във въззивната жалба по делото не е безспорно установено, че през посочения в исковата молба период ответницата Д. и ищцовото дружество са били обвързани от валидно договорно правоотношение, основано на валидно сключен помежду им договор за доставка на топлинна енергия.

Въз основа на представените от ищеца писмени доказателства се установява, че по силата на сключен с Нотариален акт № 72/ 20.08.2013 г. на софийски нотариус „договор за учредяване право на ползване и покупко- продажба на недвижим имот“ ответницата Е. К. Д. е придобила правото на собственост върху процесния апартамент, който обаче бил обременен с безсрочно пожизнено вещно право на ползване, учредено от продавачите по сделката в полза на третото лице Н.Т.А.. Със заявление- декларация от 10.09.2013 г. /л.19- 20 от делото на СРС/, прието от топлопреносното предприятие, вещният ползвател Н.А. поискала да й бъде открита клиентска партида на абонат на топлинна енергия за процесния имот с аб.№ *********. Според посоченото в заявлението домакинството на заявителя било едночленно. С декларация за отказ от вещно право на ползване на недвижим имот от 9.10.2014 г. /л.157 от делото на СРС/, вписана в книгите за вписвания, вещният ползвател Н.А. се отказала от учреденото й през 2013 г. вещно право на ползване върху процесния имот. Според приложените по делото доказателства Н.А. починала на 24.04.2017 г., като оставила низходяща законна наследница- внучка А.М.М.. Ответницата Е. Д. не е посочена като законен наследник на Н.А.. На 13.03.2018 г. ответницата Е. Д., която междувременно узнала за смъртта на вещния ползвател на имота, подала молба в топлопреносното предприятие /л.21- 22 от делото на СРС/- с искане да бъде открита клиентска партида на нейно име за процесния имот. Според приложените от третото лице- помагач индивидуални справки за отопление и топла вода през периода 1.05.2016 г.- 28.02.2018 г. /1 година и 10 месеца/ клиентската партида за процесния имот се води на името на Н.А., а за останалата част от процесния период- от 1.03.2018 г. до 30.04.2019 г. /1 година и 2 месеца/, клиентската партида за процесния имот се води на името на ответницата Е.

Д..

При така установената фактическа обстановка се налага приемането на извод, че през част от процесния период, а именно от 1.05.2016 г. до 24.04.2017 г., облигационно правоотношение с предмет: доставка на топлинна енергия до процесния имот, е възникнало и съществувало между „Топлофикация София“ ЕАД и третото 3 лице Н.А., която била вещен ползвател на имота от 20.08.2013 г. до 9.10.2014 г. и в това си качество на 10.09.2013 г. е сключила индивидуален писмен договор за доставка на топлинна енергия до него /чл.149, ал.1, т.6 ЗЕ/, поради което и за посочения период договорната отговорност на ответницата за доставена в имота топлинна енергия не може да бъде ангажирана. През останалата част от процесния период, следваща смъртта на вещния ползвател, а именно през периода 25.04.2017 г.- 30.04.2019 г. облигационно право-отношение с предмет: доставка на топлинна енергия до процесния имот, е възникнало и съществувало между страните по делото, като до 13.03.2018 г. ответницата е била потребител /клиент/ на топлинна енергия в качеството на собственик на имота /чл.153, ал.1 ЗЕ/, а след тази дата /13.03.2018 г./ до края на исковия период- 30.04.2019 г., това й качество /на потребител на ТЕ/ произтича от сключения с топлопреносното предприятие индивидуален писмен договор за доставка на топлинна енергия до имота /чл.149, ал.1, т.6 ЗЕ/. Няма твърдения, нито данни и доказателства по делото, притежаваното от ответницата вещно право върху процесния имот да е било отчуждено след 25.04.2017 г., нито е проведено съответно доказване в тази насока. Не се твърди, нито установява и договорната връзка между страните по чл.149, ал.1, т.6 ЗЕ да е била прекратена преди края на процесния период.

Следователно договорната отговорност на ответницата за доставена в процесния имот топлинна енергия следва да бъде ангажирана за периода 25.04.2017 г.- 30.04.2019 г., за който като потребител на топлинна енергия същата е пасивно легитимирана да отговаря по предявените от топло-преносното предприятие искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД.

Установеното наличие на облигационно договорно правоотношение между ищеца и ответницата Д. през горепосочения период, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, което не е оспорено в отговора по чл.131 ГПК, е достатъчно за доказване на иска по основание. Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и конкретно- в жилището на ответницата, е от значение единствено за доказване размера на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето му- съгласно чл.162 ГПК.

В случая относно обема на доставената в процесния топлоснабден имот топлинна енергия /за отопление на имота, сградна инсталация и БГВ/ и нейната стойност са събрани релевантни писмени доказателства /извлечения, справки, дялови разпределения/ и е изслушана съдебно- техническа експертиза, чието експертно заключение е прието като неоспорено от страните и възприето от въззивния съд като обективно дадено, поради което и дължимото относно размера на главния иск доказване е проведено от страна на ищеца. Няма основание соченото експертно заключение да не бъде съобразено от съда при формиране изводите по съществото на спора, тъй като няма данни експертът да е дал невярно заключение /съзнателно или по непредпазливост/. Съгласно това заключение в конкретния случай дължимите суми за доставена в имота на ответницата топлинна енергия са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката. Взети са предвид от експерта следните релевантни факти и обстоятелства: че през исковия период в процесния имот е имало 2 бр. радиатори с индивидуални разпредЕ.тЕ. на разходите за отопление /ИРРО/, с дистанционно отчитане по номенклатурата на „Техем Сървисис“ ЕООД; че за част от процесния период абонатът не е осигурил достъп до имота, поради което разходът на топла вода за периода 2017 г.- 2018 г. е начислен съобразно разхода от предходен период, като начислена „служебна топлинна енергия на брой лица“ с разходна норма 140 л/денонощие на 1 бр. потребител /според данните на ФДР/.