Определение № 8111 от 08.04.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 2516/2026
- Вид
- Определение № 8111
- Подписан
- 08.04.2026
- В сила
- 08.04.2026
- Състав
- Мариана Христова, Гергана Живкова Троянова, Пламен Колев
Цитирани разпоредби
- чл.274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.83, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 8111 гр. София, 08.04.2026 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Г, в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Мариана Христова
Членове:
Пламен Колев
Гергана Ж. Троянова като разгледа докладваното от Гергана Ж. Троянова Въззивно частно гражданско дело № 20261100502516 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 – 279 от ГПК.
Подадена е частна жалба от Ф. Д. К. срещу Определение № 3571/26.01.2026г. по гр.д.№ 51576/2025г. на СРС, 26 състав, с което съдът е отказал да освободи жалбоподателя, като ищец по делото, от внасянето на държавна такса за разглеждане на образуваното по негов иск дело.
Жалбоподателят счита определението за неправилно. Заявява, че е инвалид със 71 % трайно намалена работоспособност и не работи, а доходите му се изчерпват с месечна социална пенсия, която не е достатъчна да покрива основните си нужди.
Предвид обстоятелството, че по делото не е осъществявана размяна на книжа, препис от частната жалба не е бил връчван на насрещната страна.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като взе предвид материалите по делото, намира следното от фактическа и правна страна:
Частната жалба е процесуално допустима, като депозирана в срок от легитимирано лице срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество е основателна.
Производството пред СРС е образувано по предявени от Ф. К. отрицателни установителни искове за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника „Софийска вода“ АД суми (главница и лихва) за потребена вода, като погасени по давност. Правният интерес е изведен с твърдение, че ответникът претендира заплащането на сумите, въпреки отправеното от ищеца искане за отписването им като 1 неподлежащи на принудително събиране, като включително експлоатационното дружество се е снабдило съд заповед за изпълнение, която е била обезсилена от заповедния съд, поради липса на предявен иск по чл.422 ГПК след депозирано възражение от потребителя срещу заповедта, но дори и след това същите суми се търсят от ищеца. Дължимата държавна такса възлиза на 552.69 евро или 4% от цената на иска, формирана по твърдение на ищеца от сбора от вземания на „Софийска вода“ АД, които са погасени по давност.
С исковата молба е било заявено искане ищецът да бъде освободен от заплащането на държавната такса, тъй като няма достатъчно средства да я заплати.
Представена е декларация по чл.83, ал.2 ГПК, видно от която Ф. К. се издържа от пенсия в размер на 605 лева, от които ежемесечно разходва 120 лева за средства за лечение. Приложени са медицински документи, от които се установява, че с експертно решение от 18.07.2022г. на ищеца е призната 71 % ТНР, както и документи относно влошено здравословно състояние след претърпяна сърдечна операция през 2024г.
Във връзка с искането СРС служебно е изискал данни за трудова заетост на ищеца, както и данни от НАП, НОИ, АВ – Имотен регистър, АСП, АГКК и Дирекция „Общински приходи“ при СО и е постановил разкриване на банковата тайна с оглед установяване движение и наличност на средства по единствената банкова сметка на ищеца. От събраните доказателства се установява, че К. няма регистрирани трудови договори, нито е подавал ГДД по ЗДДФЛ, получаваната от него пенсия е в размер от 662.03 лева, която с изплащаната му добавка (ищецът е вдовец) възлиза на 879.55 лева, което е дало основание и за превод на суми, съставляващи социално подпомагане от АСП в размер на 95.70 лева за последно отразения месец – м.10.2025г. К. притежава едно жилище, за което се установява, че е предмет на исково производство по спор със СО, както и едно товарно ремарке.
С определение от 26.01.2026г. съдът е отказал да уважи искането на ищеца да бъде освободен от внасяне на държавна такса. В мотивите се сочи, че ищецът притежава жилище с площ 100 кв.м., което надхвърля жилищните му нужди и едно товарно ремарке и ако е преценил, че няма средства да заплати дължимата такса, то не е имало пречка да предяви частичен иск, което ще има за ефект плащането на държавна такса в нисък размер.
Съдът не споделя тези изводи.
Съгласно чл.83, ал.2 ГПК съдът следва да прецени дали страната може да заплати дължимата държавна такса, като съобрази имущественото, семейно и гражданско състояние на лицето, съответно неговата възраст, трудова заетост и здравословно състояние, като при комплексната оценка следва да изведе дали достъпът му до правосъдие би бил затруднен, ако не е в състояние да заплати такса за разглеждане на исковете. Въззивният съд намира, че ищецът няма финансова 2 възможност да обезпечи внасянето на държавната такса. Същият е на 66 години и не работи, има призната инвалидност, която с оглед заболяванията го препятства обективно да се устрои на работа, която е подходяща за неговото здравословно състояние, доходите му се изчерпват с ежемесечна пенсия, която е в размер на 449,71 евро, която е под дължимата държавна такса по делото от 552.69 евро, ежемесечните му разходи, освен свързаните с изхранването и посрещането на основните нужди от отопление и осветление, са натоварени с разноски от 120 лева за лечение, няма семейство, на което да разчита – съпругата му е починала. Горното опровергава изводите на СРС, че ищецът може да си позволи заплащането на държавна такса. Що се отнася до разбирането, че при липса на средства ищецът следва да предяви частичен иск, като така ще намали размера на държавната такса, то следва да се отбележи че: 1.) евентуално уваженият частичен иск няма да има целения от ищеца ефект ответникът да отрази, че погасено по давност е цялото вземане, част от което е било заявено с частичния иск, т.е. няма да се постигне целения ефект, и 2.) предявяването на множество частични искове, което товари ищецът и с разноски, не отговаря на изискването за процесуална икономия при решаване на спора.
Предвид изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 3571/26.01.2026г. по гр.д.№ 51576/2025г. на СРС, 26 състав, с което съдът е отказал да освободи ищеца Ф. Д. К. от внасянето на държавна такса за разглеждане на образуваното по негов иск дело.
ОСВОБОЖДАВА, на основание чл.83, ал.2 ГПК, Ф. Д. К. – ищец по гр.д.№ 51576/2025г. на СРС, 26 състав, от задължението му за заплащане на държавна такса в пълен размер.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3