Решение № 437 от 10.06.2026, Районен съд - Перник
- Съд
- Районен съд - Перник
- Дело
- Гражданско дело 42/2026
- Вид
- Решение № 437
- Подписан
- 10.06.2026
- Състав
- Татяна Иванова Тодорова
Цитирани разпоредби
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.150 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.11 · Закон за наследството
РЕШЕНИЕ
№ 437 гр. Перник, 10.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Татяна Ив. Тодорова при участието на секретаря АДРИАНА В. КОЧАРКОВА като разгледа докладваното от Татяна Ив. Тодорова Гражданско дело № 20261720100042 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова молба от „ТоплофикацияПерник”АД, ЕИК 113012360, със седалище/адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ чрез ю.к. С. срещу Община Перник, ЕИК 000386751, със седалище: гр. Перник, пл. „Св. Иван Рилски“ № 1, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.415, ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от в общ размер на 801,62 лева с еврова равностойност от 409,86 евро, от които: сумата в размер на 701,36 лева с еврова равностойност от 358,60 евро – главница за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент общинско жилище, находящо се в град ****, за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2025 г. включително, сумата от 100,26 лева с еврова равностойност от 51,26 евро - лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2023 г. до 17.11.2025 г.;, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ – 21.11.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед № 2474 1 от 21.11.2025 г. по ч.гр.д.№ 04622/2025 г. по описа на Районен съд – Пазарджик.
В срока за отговор ответникът Община Перник чрез ю.к. Л. е подал отговор на исковата молба, с който е оспорил предявения иск по основание и размер. В отговора твърди, че процесния топлоснабден имот не е общинско жилище. Твърди, че топлоснабдения имот е бил собственост на Й.А.М., като след смъртта му Община Перник не е приела оставеното от него наследство по опис, и имота не е актуван като общински. Сочи, че липсват доказателства Община Перник да е призована към наследяване. По подробно изложените в отговора доводи и аргументи моли съда да отхвърли исковете, като им се присъдят сторените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. В депозирана по делото писмена молба чрез ю.к. М., заявяват становище, че поддържат иска и молят съда да го уважи като им се присъдят сторените по делото разноски.
Ответникът Община Перник в съдебно заседание не се представлява. В депозирана по делото писмена молба чрез ю.к. Л., заявяват становище че оспорват иска и молят съда да го отхвърли, като им се присъдят сторените по делото разноски.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.415 ал.1, вр.чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена Заповед № 2474 от 21.11.2025 г. по ч.гр.д.№ 4622/2025 г. на ПРС, срещу която ответникът в срок е подал възражение по чл.414 от ГПК, поради което съдът намира, че предявените главни искове са допустими и следва да се произнесе по същество.
По основателността на главния иск:
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ /изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г./ продажбата на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното 2 предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно облигационната връзка възниква ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”.Това качество е определено в разпоредбата на чл. 153, ал.1 ЗЕ, според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на покупкопродажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.
В настоящия случай в отговора на исковата молба ответникът оспорва твърдението на ищеца, че е собственик на процесния топлоснабден имот. В потвърждение на твърдението си ищеца, че ответника е бил собственик на процесния топлоснабден имот, към исковата молба е представил Постановление за възлагане на недвижим имот от 10.04.2025 г., от което се установява по безспорен начин, че по изп.д. № 7/2020 г. по описа на ЧСИ – С.Б., процесният недвижим имот представляващ апартамент № 5, с идентификатор ****, находящ, се в жилищна сграда - блок № 28, с идентификатор **** на етаж II (втори), находящ се в гр. ****, след проведена публична продан е възложен на Ю.К.Г., ЕГН **********. В мотивите на постановлението е посочено, че имота, за който е проведена публична продан е бил собственост приживе на Й.А.М., ЕГН ********** – починал, и на основание чл.11 от Закона за наследството, към датата на постановлението, е бил собственост на Община Перник.
От приложеното и неоспорено от ответника удостоверение за наследници от 16.01.2021 г. се установява, че Й.А.М. е починал на ***** г., като след смъртта си е оставил за свой законен наследник – А.Й.М. – син.
Видно от приложеното удостоверение от 13.03.2015 г., А.Й.М. се е отказал от оставеното му от Й.А.М. наследство, който отказ е вписан в специалната книга към ПРС под № 25 от 13.03.2015 г.
От приложеното удостоверение за съпруг/а и родствени връзки от 05.07.2024 г. се установява, че Й.А.М. е бил разведен, като неговия баща 3
А.С.М. е починал, майката М.С.М., също е починала, имал е един син – А.Й.М. и сестра – М.А.С..
Видно от удостоверение от 07.01.2025 г., М.А.С. също се е отказала от оставеното и от Й.А.М. наследство, който отказ е вписан в специалната книга към ПРС под № 8 от 07.01.2025 г.
Съгласно чл.11 от Закона за наследството (ЗН), когато няма лица, които могат да наследяват съгласно предходните членове, или когато всички наследници се откажат от наследството или изгубят правото да го приемат, наследството се получава от държавата, с изключение на движимите вещи, жилищата, ателиетата и гаражите, както и на парцелите и имотите, предназначени предимно за жилищно строителство, които стават собственост на общината, на чиято територия се намират.
В случая топлоснабденият имот е жилище, поради което и след като наследника по закон Й.А.М. – неговият син А.Й.М. се е отказал от оставеното му наследство, то към наследяване са призовани следващия ред наследници, а именно втори ред наследници – родителите, за които е установено, че те са починали. При това положение към наследяване са призовани следващият трети ред наследници, а именно братята и сестрите. От доказателствата по делото се установява по безспорен начин, че сестрата на Й.А.М. – М.А.С. също се е отказала от оставеното и от брат и наследство. При това положение призовани към наследяване са наследниците от следващия ІV ред наследници – роднините по съребрена линия от ІІІ до VІ степен включително. По делото не се събраха данни да е имало наследници от ІV ред. В тази връзка в съдебно заседание от 20.04.2026 г., съдът е дал изрични указния на ответната страна за несочене на доказателства, за твърденията си в отговора на исковата молба, като е предоставил възможност на страната да ангажира такива, но не са представени доказателства, от които да може да се направи извод, че след смъртта на Й.А.М., същият има наследници от ІV ред, които са призовани към наследяване. С оглед липсата на доказателства по делото, сочещи, че има наследници от ІV ред призовани към наследяване, то съдът намира възраженията, респ. твърденията на ответника, че има наследници от следващ ред, които наследяват процесния топлоснабден имот, за неоснователни и недоказани.
В горния смисъл, когато няма лица, които могат да наследяват, или 4 когато всички наследници се откажат от наследството или изгубят правото да то приемат, наследството се получава от държавата или общината съгласно чл.11 от ЗН. Тъй като процесният топлоснабден имот е жилище, то на основание чл.11 от ЗН е преминал в собственост на Общината, считано от момента на откриване на наследството, а именно смъртта на Й.А.М.. Това е така, тъй като отказът от наследство произвежда действие от откриване на наследството. В този смисъл са разясненията в т.1 от Тълкувателно решение № 148 от 10.12.1986 г., ОСГК. След като отказът произвежда действие от момента на откриване на наследството, то и Общината е придобила процесния топлоснабден имот, считано от момента на откриване на наследството, а именно датата на смъртта на Й.А.М., което е станало на ***** г. От тук и следва извода, че през процесния период Община Перник е била собственик на процесния топлоснабден имот.
Видно от съдебно- техническата експертиза на в.л.З. З. за процесния период в топлоснабдения имот отоплителните тела са били демонтирани, с изключение на отоплителното тяло в банята, което отоплително тяло представлява „щранг-лира“, без ИРУ, и е общо за всички имоти по вертикалата. За него е начислен разход, като за работило непрекъснато, и разхода за топлинна енергия е начислявана изчислителен път. Вещото лице в заключението си сочи, че разхода за топлинна енергия за сградна инсталация е направен по изчислителен път, и е част от общия разход, отчетен от топломера в абонатната станция и е пропорционален на обема на отоплявания имот по проект от 110 куб.м. Вещото лице е установило, че е начисляван разход на топлинна енергия само през зимния отоплителен период, т.е. за времето през което е работила отоплителната инсталация в СЕС, но няма разпределена топлинна енергия от общите части на СЕС, тъй като няма работещи отоплителни теля. Начислявани са суми за дялово разпределение ежемесечно.
Видно от съдебно-икономическата експертиза на в.л. В. В. на ищцовото дружество за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2025 г. за процесния имот стойността на доставената и ползвана топлинна енергия е в размер на 701,36 лева, с еврова равностойност от 358,60 евро.
В горния смисъл, съдът намира, че предявеният от ищеца установителен иск за главницата е основателен и доказан, и следва да бъде уважен.
Съгласно чл.34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат 5 месечните дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в такъв тридесетдневен срок, а съгласно ал.6 на същата разпоредба при неизпълнение в срок на задължението за плащане купувачите заплащат на доставчика обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на забавата до окончателното изплащане на дължимите суми.
Видно от съдебно-икономическата експертиза на вещото лице В. В. на ищеца се дължи лихва за забава за периода от 09.04.2023 г. до 17.11.2025 г. в размер на 100,26 лева с еврова равностойност от 51,26 евро.
На основание чл.86 ЗЗД се дължи и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските както в заповедното производство, така и в исковото производство.
Съгласно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК ищецът претендира такива за държавна такса от 38,35 евро, възнаграждения на вещи лица – 355,00 евро и юрисконсултско възнаграждение. В заповедното производство е заплатил държавна такса в размер на 10,86 евро.
Ищецът е бил представляван от юрисконсулт в заповедното, така и в исковото производство. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ вр. чл. 26 от Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 141,00 евро, от които 100,00 евро за исковото производство и 41,00 евро за заповедното производство.