Решение № 258 от 31.07.2020, Административен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 258 гр. Враца, 31.07.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, троен състав, в публично заседание на 7.07.2020г./ седми юли две хиляди и двадесета година/ в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА

РАДЕНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА

ТАТЯНА КОЦЕВА при секретаря Даниела Монова и с участието на прокурора Веселин Вътов, като разгледа докладваното от съдия КОЦЕВА адм.дело № 35 по описа на АдмС – Враца за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.185 и сл. от Административно-процесуалния кодекс/АПК/.

Образувано е по протест на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА ВРАЦА, предявен чрез прокурор Веселин Вътов против Наредба за пожарната безопасност на територията на Община Мездра.

Оспорената наредба е приета с Решение №95 по Протокол №8/26.04.2012г., доп. с Решение №300 по Протокол № 21/30.03.2017г. на Общински съвет Мездра. В протеста се сочи, че оспорената наредба е нищожна, поради липса на компетентност, за което се излагат подробни съображения. Прави се искане да се прогласи нищожността на протестираната наредба, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В с.з. протестът се поддържа от Окръжна прокуратура Враца, чрез прокурор Вътов. Посочва се, че ОбС не е бил компетентен да приема и урежда обществени отношения свързани с пожарната безопасност. Не са спазени принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност, както и не са изготвени мотиви съгласно изискванията на чл.28 ЗНА. Претендират се разноски по делото.

Ответникът по оспорването - Общински съвет Мездра, не ангажира становище по делото.

По делото са представени писмени доказателства по опис, представляващи административната преписка по издаване на оспорения подзаконов нормативен акт и същите са приети, като доказателства.

Административният съд, като се запозна с доводите на страните и доказателствата в административната преписка и след служебна проверка съгласно изискванията на чл.168 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С Решение № 95 по Протокол №8 от 26.04.2012г.

ОбС – Мездра е приел Наредба за пожарната безопасност на територията на Община Мездра. Приетата наредба е изменена и допълнена с Решение № №300 по Протокол № 21/30.03.2017г. на Общински съвет Мездра.

Изменението и допълнението на наредбата е във вр. с писмо рег. № 6100-40/16.03.2017г. на Кмета на Община Мездра до ОбС-Мездра, вх.

№917/16.03.2017г./стр.68/, както и докладна на Директора на РД“ПБЗН“-Враца до ОбС-Мездра, вх. № 900/22.02.2017г./стр.67/, а приемането на наредбата е във вр. с писмо рег. № 791/26.03.2012г. на

Началник на РСПЗН Мездра до ОбС-Мездра, с което е изпратен проект на Наредба за пожарната безопасност на територията на Община Мездра за приемане от ОбС-Мездра, вх.№ 162/26.03.2012г. /стр.25/. Във връзка с приемането на наредбата и нейното изм. и допълнение липсват представени от ответника други доказателства по делото. Приложени са и справки за приетите решения от ОбС по протокол № 8/26.04.2012г. и по Протокол № 21/30.03.2017г.

Приложена е и

Наредбата за пожарната безопасност на територията на Община Мездра, ведно с изм. и допълненията на същата. Приложен е и Правилник за организацията и дейността на ОбС, неговите комисии и взаимодействието му с Общинската администрация.

Съдебният състав приема, че се касае до оспорване на подзаконов нормативен акт с вторични правни норми, които създават общи задължителни правила за регулиране на повтарящи се обществени отношения в границите на съответната Община. Актът е издаден от орган на местно самоуправление и подлежи на безсрочно оспорване съобразно разпоредбата на чл.187, ал.1 АПК. Оспорването е направено, чрез протест на Окръжна прокуратура съобразно правомощията по чл.16, ал.1, т.1 АПК в защита на обществения интерес. В случая липсват доказателства, а и не се твърди, протестираната в това производство наредба да е била предмет на съдебен контрол за законосъобразност в предходен момент. По изложените съображения оспорването се явява допустимо, а разгледано по същество, е и основателно по следните съображения:

В българското законодателството липсват изрично формулирани основания, които водят до нищожност на административните актове, и в частност на нормативните такива. Единствено разпоредбата на чл.173, ал.2 АПК указва правомощията на съда, когато прецени, че актът е нищожен поради некомпетентност.

Според теорията и съдебната практика едни и същи основания могат да доведат както до унищожаемост, така и до нищожност на акта, като разграничението е в степента на засягане на акта от конкретния порок. Основанията за незаконосъобразност на един административен акт са регламентирани в чл.146 АПК.

Същите основания могат да обосноват нищожност на акта, когато конкретният порок е толкова съществен, че актът изначално не може да породи правните последици, към които е насочен.

Трайно и непротиворечиво в съдебната практика е прието, че наличието на некомпетентност на органа издал оспорения акт всякога е основание за нищожност на този акт.

В §2 от Преходните и закючителни разпоредби на протестираната Наредба за пожарната безопасност на територията на Община Мездра е посочено, че същата се издава на основание чл.22, ал.1 ЗМСМА.

Визираната разпоредба не дава никакви правомощия на общинските съвети да издават подзаконови нормативни актове, а урежда реда и срока за изпращане на актовете им на кмета на общината и на областния управител. Относимата разпоредба в случая е чл.21, ал.2 ЗМСМА, съгласно която в изпълнение на правомощията си общинският съвет приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения, вр. с чл.76, ал.3 и чл.79 АПК и чл. 8 от Закона за нормативните актове (ЗНА).

Съгласно чл.7, ал.2 ЗНА, наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен. Според чл.8 ЗНА всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение, а разпоредбата на чл.15, ал.1 ЗНА предписва, че нормативният акт трябва да съответствува на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен.

Съгласно чл. 76, ал.3 АПК, чл.8 ЗНА и чл.21, ал. 2