Решение № 15 от 09.01.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Бургас, 09.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно наказателно дело № 20242120204738 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Ц.-Т. **“ ЕООД, ЕИК *********, срещу Електронен фиш за налагане на имуществена санкция № 8507088126, издаден от АПИ - гр. София, с който за нарушение на чл. 102 ал. 2 от ЗДвП, и на основание чл. 187а, ал. 2 т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500 лв.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност на електронния фиш. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се представлява. В постъпило по делото становище доразвива изложените в жалбата доводи. Поддържа, че при постановяване на решението следва да се съобрази Решение на СЕС по дело С-61/23 от 21.11.2024 г., съгласно което наложената имуществена санкция на дружеството, както и предложената компенсаторна такса, противоречат на правото на ЕС.

Административнонаказващият орган, редовно уведомен, се представлява от юрисконсулт К., която оспорва жалбата и предлага да бъде оставена без уважение като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Навежда възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, в случай на отмяна на обжалвания електронен фиш.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

На ******** г., в 13:22 ч., в общ. Бургас, по път А-1, км. 357+949, с посока нарастващ 1 километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, e било установено нарушение, като за пътно превозно средство /ППС/ влекач Скания 124 420, с рег. № ********, с технически допустима максимална маса 19000, брой оси - 2, екологична категория ЕВРО 3, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 40000, не е била частично заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата /ЗП/, тъй като за посоченото пътно превозно е имало валидна тол декларация за преминаването, но платената категория е била по- малка от измерената. Декларацията е била подадена за ППС с маса над 12 т. с 2 оси, а процесното ППС е било с маса над 12 т., но с 5 оси.

Нарушението е установено с устройство № 10031, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на път А-1, км. 357+949.

От справка се установява, че собственик, на когото е регистрирано ППС е дружествотожалбоподател. По тази причина срещу него е бил издаден процесният електронен фиш.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събрания по делото доказателствен материал. Доказателствата са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

От правна страна:

Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл.

189, ал. 8 ЗДвП вр. чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Електронният фиш е издаден от компетентен орган и в съответствие със законодателно изменение на разпоредбата на чл. 189ж, ал.1 ЗДвП, в сила от 13.02.2024 г.

Разпоредбата на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП предвижда, че движението на ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП. Според чл. 102, ал. 2 от ЗДвП собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на ППС.

Горепосочените разпоредби задължават собствениците, респективно ползвателите на пътни превозни средства, да осигурят заплащането на дължимите пътни такси при движение на превозните им средства по път, включен в платената пътна мрежа, като това движение може да се осъществи след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси. Тези задължения са регламентирани в ЗП и в Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена 2 система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние /Наредбата/, приета на основание чл. 10, ал. 7 от Закона за пътищата.

Разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП предвижда, че за преминаването по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории ППС и такси на база време и на база изминато разстояние, като таксата за изминато разстояние се дължи за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3 Закона за пътищата. Съгласно посочената разпоредба тол таксата се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона, извън тези по чл. 10а, ал. 9, като заплащането и дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине определено разстояние между две точки. Алинея 4 от разпоредбата на чл. 10б ЗП предвижда, че размерът на дължимата за плащане тол такса се определя въз основа на реално получени декларирани тол данни, удостоверени по реда, предвиден в наредбата по чл. 10, ал. 7 или чрез закупуването на еднократна маршрутна карта, която дава право на ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него разстояние по определен маршрут. Тол таксата се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, категорията на ППС, броя на осите и от екологичните му характеристики, и се определя за всеки отделен път или пътен участък (чл. 8, ал. 2 Наредбата).

По делото не се спори, че собственик на процесното ППС е жалбоподателят.

Нарушението е било установено въз основа на доклад от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП и по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП, който заедно с приложените към него изображения във вид на снимков материал представляват доказателство за отразените в него обстоятелства относно пътното превозно средство, регистрационния номер, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, както и местонахождението на техническото средство № 10031, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП. Съгласно чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП генерираният доклад по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП и снимковият материал представляват доказателства за установените обстоятелства относно мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на ППС, както и данни, свързани с движението по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, данни за липса или наличие на декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на дължимите такси.

Наред с това, безспорно е установено, че при преминаване на процесното пътно превозно средство през контролно устройство № 10031, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси, същата е регистрирала нарушение за описания влекач, тъй като за него е била подадена декларация за ППС с по-малка категория.

От представено становище от Отдел Управление на информационната система и инфраструктура на Национално тол управление /л. 25 от делото/ се установява, че за датата на нарушението и за сегмента на рамката, когато е отчетено нарушението, е имало получена 3 тол декларация за ППС камион над 12 т. с 2 оси, докато заснетото ППС е било камион с над 12 т., но с 5 оси. Установило се, че е била декларирана за процесното ППС грешна категория.

Разпоредбата на чл. 10б, ал. 4 от ЗП предвижда, че размерът на дължимата такса се определя въз основа на реално получени декларирани тол данни, удостоверени по реда на Наредбата. Тол таксата може да бъде определена посредством бордово устройство, което предава декларираните тол данни на доставчика на услугата за електронно събиране на такса за изминато разстояние или чрез предварително закупуване на еднократна маршрутна карта, даваща право на ползвателя на пътя, да измине предварително заявено разстояние по определен маршрут с превозно средство, регистрационния номер, на което се декларира от собственика или ползвателя на същото. В случая както се установи по-горе в изложението, безспорно се установява неправилно деклариране на броя на осите на ППС. Така установеното безспорно осъществява състав на нарушение по чл. 102 ал. 2 от ЗДвП.

Неизпълнението на задължението по чл. 102, ал. 2 ЗДвП е скрепено със санкцията, предвидена в разпоредбата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, а именно глоба в размер на 2500 лева за физическо лице-собственик на ППС или имуществена санкция в размер на 2500 лева за юридическите лица.

По отношение въпроса дали предвидените в българското законодателство фиксирани размери на глобата и имуществената санкция за процесното нарушение, както и предвидената компенсаторна такса, са в съответствие с законодателството на ЕС и в частност с чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО, е било постановено Решение на СЕС по дело С61/23 от 21.11.2024 г. във връзка с отправено преюдициално запитване от Административен съд – Хасково. С посоченото решение СЕС е приел, че член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер. Следователно относимата в настоящия случай санкционна разпоредба на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е в противоречие с принципа на съразмерност на наказанията, залегнал в чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО. В тази връзка настоящият съдебен състав изцяло споделя изложеното в преюдициалното запитване становище от запитващата юрисдикция, че съдът при разглеждане на делото по обжалване на електронния фиш няма право да изменя размера на санкциите, предвидени в член 179, алинеи 3—3б от ЗДвП, в зависимост от характера или тежестта на нарушението. По тази причина правилно е било отбелязано, че съдът е изправен пред невъзможността да извърши преценка на съразмерността на тези наказания и да отчете различните характеристики на 4 конкретните случаи, като например дали дължимата такса не е заплатена изцяло или частично, какво е изминатото разстояние без заплащане на такса или дали деянието е извършено при условията на умисъл, или при непредпазливост.

След като е налице конкретно произнасяне на СЕС за противоречие на националното законодателство и в частност чл. 179, ал. 3б от ЗДвП на общностното право, се налага извод, че посочената санкционна норма не следва да се прилага, като несъответна на принципа на пропорционалността на наказанието, предвиден в чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО.

От фактическа страна по делото безспорно се установява извършено от жалбоподателя административно нарушение на чл. 102 ал. 2 от ЗДвП. Независимо от това издаденият електронен фиш, предмет на обжалване в настоящото производство, с който е бил санкциониран жалбоподателят, е незаконосъобразен предвид приложението на санкционна норма, която е в противоречие с правото на ЕС. В случая не е налице нормативно установен механизъм в българското законодателство, за изменение на фиша от съда в санкционната му част в производството по неговото обжалване. Както се установи по-горе в изложението при определена санкция във фиксиран размер, както в настоящата хипотеза, съдът е лишен от възможността да извърши преценка дали наказанието е съразмерно на тежестта на извършеното нарушение във всеки конкретен случай.

Разпечатката съдържа 31 от 40 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a1622bd8-8912-458a-bd11-3293eef61c76