Решение № 4090 от 14.12.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4090 гр. Варна, 14.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Христова като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело № 20233***0108800 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното :

Производството по делото е образувано по жалба от: Г. С. С., ЕГН **********, с поС.ен адрес ***; Й. С. Й., ЕГН ********** с поС.ен адрес *** и С. Й. С., ЕГН **********, с поС.ен адрес: ***, тримата със съдебен адрес този на процесуалния йм представител адвокат А. А. Г. -*** срещу Заповед № Г-ПР-91/20.06.2023г. на Кмета на район „*** „ на община Варна, с която е одобрена експертната оценка за подобрения и насаждения, изготвена през м.май 2023 г.от Т. О. - независим оценител на земеделски земи и трайни насаждения и на недвижими имоти съгласно сертификат рег. № *** г. и сертификат № *** г. издадени от Камара на независимите оценители в България, с която е констатирано, че са налице подобрения и насаждения подлежащи на оценяване в част от поземлен имот *** по ПКП, попадащ в поземлен имот *** по плана на новообразуваните имоти на местност ***, землище кв. „***“, гр. Варна, Община Варна, одобрен със Заповед № РД -12 7706¬313/19.10.2012 г. на Областен управител на Област с административен център Варна, собствеността върху който е възстановена на наследници на А. Н. С. със Заповед № ГПР -175/05.10.2022 г. на Кмета на Район „***“ Община Варна.

Жалбоподателите твърдят, че:

Заповедта йм била връчена по пощата на 21.6.2023 г., поради което и Жалбата йм се явявала в срок.

Молят съдът да обяви за нищожен индивидуалния административен акт / т.е. оспорената Заповед / или в условията на евентуалност - акта да бъде отменен като 1 незаконосъобразен - постановен от некомпетентен орган, в противоречие с административно - процесуалните правила, материалния закон и несъответстващ на целта на закона. Жалбоподателите желаят съдът да прекрати административната преписка и да йм присъди сторените за настоящия процес разноски.

По същество, жалбоподателите са навели следните твърдения и оспорвания:

На 13.06.2023 г. със Заявление от Г. С., получено от Кмета на Район „***“, на 15.06.2023 г. било отправено искане за прекратяване на административното производството по преписка № АУ126599АС/23.12.2022 г. за извършване на оценка на подобрения, т.к. настоящите жалбоподатели били собственици на имоти, ползвали се от подобренията и не подлежали на обезщетение от трети лица. Приложен бил нотариален акт № *** ,том *** , дело *** от *** г. на СВ Варна, с който били признати за собственици по предвидения в закона ред на ПИ с идентификатор № ***.***. Според жалбоподателите следвало първо административния орган да се произнесе по това искане, т.к. очевидно била налице колизия на права, в който административния орган нямал правото да се намесва, защото не бил компетентен да се произнася по въпроси за правото на собственост. Видно било от текста на Заповед № 91 от 20.06.2023 г., че административният орган счита за собственик С. П. Л..

Продължаването на административното производството за оценка на подобренията, които са извършени от собственик - настоящите жалбоподатели , твърдят същите , че превръща административния акт - атакуваната Заповед № 91 от 20.06.2023 г. в нищожен административен акт.

Заповедта, според жалбоподателите е и незаконосъобразна, като се сочи следното:

Й. С. Й. и С. Й. С. изобщо не били уведомени за административното производство.

Получили едва финалния акт - обжалваната заповед.

Заявителят не притежавал право на собственост.Нямало как за имот, за който правото на собственост било признато едва на 5.10.2022г., когато била издадена Заповед по §4 К , ал.

7 ПЗР на ЗСПЗЗ, правото на собственост да бъде „завещано“ през 2021 г., при цялата спорност на „завещанието“. Завещавало се това, което било налично към момента на смъртта, а оценяваният имот не съществувал тогава.

Евентуално, твърдят жалбоподателите, че заявителят загубил правото на собственост, защото то било придобито от жалбоподателите вследствие на изтекла придобивна давност.

В имота жалбоподателите били от 1979 г. и до сега, като присъединяват владението на П. А. С. от 15.08.1989 г. до смъртта й на ***г./Г. и Й. били нейни деца, а С. - нейн съпруг /.

Не било законно оценките да се извършват от частни оценители. Това внасяло съмнение в дейността на оценителя, който директно бил заплатен и избран от „заявителя“, твърдят жалбоподателите. Незаконно било още в оценката да се впише , че е възлагана от Г.

С..Г. С. никога не била възлагала оценка на в.л. О., а напротив - тя през цялото време се противопоставяла, твърдейки, че е собственик по силата на изтекла придобивна давност.

Нещо повече: § 4 Л от ПЗР на ЗСПЗЗ подчертават жалбоподателите, че изисквал 2 оценката да се извършва със Заповед на Кмета на Общината или на упълномощено от него длъжностно лице в 3 месечен срок от влизане в сила на ПНИ / плана на новообразуваните имоти / при условия и ред, определени с Правилника за прилагане на закона. Очевидно било за жалбоподателите, че законовият ред и срокове не били спазени.

ПНИ бил одобрен със Заповед на Областния управител на 19.10.2012 г. и влязъл в сила 14 дни след обнародване на заповедта , която не била обжалвана за процесния имот ***.***.***. Срокът за извършване на оценката изтекъл към м.01.2023 г., което означавало, че Кмет назначава оценителя, а не той да се избира, плаща, респ. влияе директно от заинтересованото лице - заявителя.

Заповедта по § 4 К от ПЗР на ЗСПЗЗ сочат жалбоподателите, че може да се издаде едва след влизане в сила на оценка на сградата /чл. 28а ПП ЗСПЗЗ/, което показвало, че и Заповедта по § 4 К, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ била издадена при неспазване на закона.

Неправилно според жалбоподателите в оценката имотът не бил идентифициран с актуалното му съС.ие по КК и КР, а именно с идентификатор номер ***.***.

Вписаното в оценката жалбоподателите намират за невярно и неправилно, че за съществуващите в имота сгради с ид. № ***.***.1, ***.***.2 и ***.***.3 не съществували строителни книжа. Невярно било посочено, че Г. Сарохошева поръчала оценката. Оценката била поръчана от С. Л.. За сграда с ид. № ***.***.1 било издадено разрешение за строеж от 1979 г., а надвишеното строителство било узаконено с Констативен акт от 1.3.1989 г. и заснимане на имота.За сграда с ид.№ ***.***.2 и постройката от допълващо застрояване ***.***.3 - разрешение за строеж не се изисквало към 1979г.

Твърди се от жалбоподателите, че сградите са на много по-висока стойност от оценката на 1500 лв. от в.л. О. както и че са законни, изобщо не били включени в оценката.

Имотът, сочат още жалбоподателите, че е електрифициран и водоснабден, но липсвало оценка на тези подобрения.

На последно място жалбоподателите са посочили, че не са съгласни и с оценката на всички други посочени в оценката подобрения в размер само на 1279 лв., която намират за занижена.

В подкрепа на изложеното по-горе жалбоподателите прилагат описаните копия на документи на стр. последна от Жалбата си.

В проведеното по делото открито съдебно заседание от 17.***.2023 г. , обектИ.о в протокол № 5814 /17.***.2023 г.,жалбоподателите Г. С. С., Й. С. Й. и С. Й. С., редовно призовани, не се явяват, представляват се от адвокат А. Г., редовно упълномощена и приета от съда .

Жалбоподателите, чрез адв.А.Г. са навели на първо място възражение по хода на делото, сочейки, че в удостоверението за наследници има и втори наследник, различен от този, на когото те ( ответника и заинтересованата страна )твърдят, че е единственият наследник на баща си М. А. Н., спрямо когото те твърдят, че е техен праводател, респ. не бил единственият наследник на А. Н. С.. Жалбоподателите, сочат, че на второ място в 3 удостоверението за наследници ( на А. Н. С. ) е вписана неговата съпруга М. С. Н. и това намират , че не е вярно, но считат , че не всички страни по делото са конституирани .Възражението по хода на делото съдът е оставил без уважение, излагайки мотиви затова.

По същество : жалбоподателят молят съда да уважи жалбата и да прогласи атакувания административен акт като нищожен или незаконосъобразен. По отношение на С. и Й., подчертава още веднъж адв.А.Г., че не са били надлежно уведомени за административното производство, съобразно чл. 18а от АПК, не били използвани възможностите, дадени в чл. 9 и 10 от същия закон - когато лицето не е намерено, да му се залепи уведомление или съответно да се уведоми чрез залепване на информационното табло в Общината. Поддържат и другите аргументи. Молят и това, което е изразено в откритото съдебно заседание от адв.Г. , като становище по отговора на заинтересованото лице С. П. Л. , да бъде съобразено.

По доказателствата , адв.Г. счита, че съдът следва да изключи тези документи нотариалното завещание, което е оспорила и спрямо което насрещната страна не заявила, че ще се ползва от него. Всички представени от жалбоподателите писмени доказателства, включително и тези, относно които адв. К. задал въпроси на вещото лице, а именно разрешението за строеж на типова бланка, положено върху проекта , носело името на майката на двама от ищците и съпругата на третия - П. А. С., и трите документа - и това разрешение, действително поставено с ръкописен текст, и заснимането, и констативният акт носели печати, заверени от Район „***“, който е страна в процеса и не били оспорени, съответно не се налагало, съответно опровергавали соченото от Общината, че не съществувало такова разрешение за строеж, макар и в по-малка от посочената квадратура.

Както се установило по делото, узаконено било строителството на сградата 1. По това съображение и всичко друго, което адв.Г. е посочила, включително и това, че жалбоподателите са собственици, обобщава процесуалният представител на ищците , че Общината няма право да предрешава спор за собственост и трябвало да прекрати производството и да препрати страните.Дори и юрисконсулт В. излагал това нещо в своята писмена защита.

Обкетивирано е изрично искане за присъждане в полза на жалбоподателите на разноските за процеса.Установило се според адв.Г. от експертизата, че в найнеблагоприятния за жалбоподателите случай, ако съдът реши да гледа по същество жалбата , че дори и оценката, незаконосъобразно според адв.Г. събрана от частни съдебни оценители, макар и от уважавания и познат г-н О., но не по надлежния ред, защото нямало как публичноправен орган, какъвто е Общината, да използва диспозитивното си право на държавната власт и донякъде да правораздава въз основа на оценки на частни оценители. В закона било посочено, такива следва да се назначават от административния орган, но и дори и да се разгледа неговото заключение, размерът , бил опроверган с изслушаната пред районния съд експертиза.

Под формата на реплика, относно становището на юриск. В., адв.Г. подчертава ,че за двете сгради с идентификатор 2 и 3, сгради от допълващото застрояване, едната от 6 кв.м, другата от 22, към датата на изграждането им - 79-та година, разрешение за строеж не се 4 изисквало. Допълнително, дори и да не са надлежно и да са построени без надлежни строителни книжа, сградите според адв.Г. са търпими и такъв отговор има в експертиза на вещото лице.

Ответникът по делото Кмета на район „***“ на Община Варна, редовно призован, представляван от юрисконсулт И. В., редовно упълномощен и приет от съда - оспорва жалбата.Юрисконсулт В. е навел възраженията , че при издаването на Заповедта за оценка на подобрения - административният орган - Кмета на Район „***", съобразил изцяло законовите норми и изисквания по издаването на Заповедта. Госпожа Г. С. жалбоподателката, била уведомена за издаването на Заповедта, въз основа на което тя депозирала възражение и Кметът на Район „***“ насрочил нов оглед, повторен, на имота в присъствието на двете страни и комисия от служители в районната администрация. За този оглед бил направен протокол, приложен към преписката по делото. Във връзка със законността на сградите, юриск.В. потвърждава , че за сградата има издаден типов проект, но впоследствие има констативен протокол за надвишено строителство. По смисъла на закона, след като не били спазени параметрите на застрояване, сградата била незаконна по смисъла на §16 и §127 от ЗУТ. (допълвайки, че би следвало след издаването на акта за установено надвишаване на строителството да бъде издаден акт за узаконовяване, по смисъла на което сградата вече да бъде законна. ) .За другите сгради в имота, категорично счита юриск.В. , че са незаконни. При направата на повторния оглед служителите от районна администрация били успоредно до експерт-оценителя Т. О., оглеждали заедно и преброявали дръвчетата, във връзка с което моли съда да постанови, че Заповедта за оценка на подобрения на Кмета на Район „***“, а именно Заповед № Г-ПР-91/20.06.2023 г. е правилна и законосъобразна, издадена от надлежен орган, съгласно изискванията на закона.