Решение № 721 от 30.05.2023, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 721 гр. Велико Търново, 30.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ ИЛИЕВА при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №

20224110101057 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявен иск за установяване съществуване на вземания на взискател по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК. Правното основание на предявения иск е чл.422 ал.1 вр чл.415 ал.1 от ГПК.

Ищецът излага твърдения, че ответникът В. А. е издала в негова полза запис на заповед от*****, която се е задължило да заплати безусловно и неотменимо на падежа.

Уточнява, че ответникът Д. К. е авалирал като поръчител ценната книга, за което е изписал върху документа й трите си имена и се е подписал, поради което отговаря за изпълнението на вземането по нея солидарно с поемателя, съгласно чл. 513 ал. 1 ТЗ. Ищецът посочва, че падежа на записа на заповед е на предявяване и че менителничният ефект е бил предявен на издателя на 10.09.2016г. Смята, че записът на заповед е редовен от външна страна и че отговаря на реквизитите по чл. 535 ТЗ. Ищецът допълва, че същият обезпечава вземанията му по договор за заем от **** сключен при общи условия /ОУ/ между него и поемателя, както и че ответникът е поел задължение да отговаря солидарно за тяхното изпълнение, за което е подписал договор за поръчителство от 09.09.2016г. Ищецът уточнява, че по сключения договор за заем е отпуснал на заемополучателят сумата от 1******. Ищецът твърди, че по договора за заем от 09.09.2016г. има вземане за неустойка в размер на 2173,03 лв., поради неизпълнение на задължението на кредитополучателя да даде надлежно обезпечение в съответствие с изискванията на чл. 6 от него вр. чл. 9 ал. 2 от ОУ. Ищецът признава, че заемателят е извършил частични плащания по кредита, с което са погасени изцяло първите 7 погасителни вноски и частично вноска № 8, като допълва, че след 1 последното плащане извършено на 05.12.2017г. не е постъпвало изпълнение по заема от задължените лица. В тази връзка уточнява, че срещу заемателят и поръчителите по заема има вземане за главница в размер на 1217.56 лв., за договорна лихва в размер на 325, 57 лв., за неустойка по чл. 8 от договора в размер на 1413, 89 лв. и за неустойка по чл. 19 ал. 1 вр. чл. 10 от ОУ в размер на 243, 51 лв. Ищецът твърди, че за посочените задължения в общ размер на 3200, 53 лв. се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 2664/2018г. на ВТРС, въз основа на издадения в негова полза запис на заповед от 09.09.2016г., който обезпечава тяхното изпълнение. Допълва, че в срок срещу нея е подадено възражение по чл. 414 ал. 2 ГПК от ответника – авалист, поради което отправя искане до съда да приеме за установено по отношение на него, че му дължим сумата от 3200, 53 лв., ведно със законна лихва от 01.08.2018г. до окончателното й изплащане по запис на заповед от 09.09.2016г. Претендира разноски за исковото и заповедното производство.

Ответникът В. Р. А., чрез особения си представител адв. Х., е депозирала отговор на исковата молба, в който е изложено, че оспорва предявения иск. Оспорва се размерът на исковата претенция по отношение на дължимата главница, както и вземането на ищеца в цялост и по отношение на лихви и неустойка по чл. 8 от договора за паричен заем и чл. 10 от Общите условия към него. Ответникът оспорва и твърдяното обстоятелство, че сумата по кредита не е издължена от нея. Прави се възражение за неравноправни клаузи в договора за кредит, по съображения изложени в отговора. Ответникът счита целия договор за недействителен поради това, че уговорената възнаградителна лихва надвишава максимално допустимия размер и като такава явно противоречи на добрите нрави, като счита, че недействителността на тази част от договора влече и недействителност на целия договор, доколкото не може да бъде заместено от повелителни норми на закона. Отправя искане за отхвърляне на предявените искове. В отговора ответникът В. Р., чрез особения представител адв. Х., оспорва истинността на погасителния план към процесния договор в частта на положил подпис на „заемател“, като твърди, че подписът не е положен от ответника В. А..

С отговора на исковата молба ответникът К . оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Оспорва дължимостта на претендираната сума с възражения, че към падежа на ценната книга – 10.09.2016г. са липсвали изискуеми задължения по договора за заема от 09.09.2016г., чието изпълнение записа на заповед обезпечава. Възразява, че при предявяване на същия за плащане не е спазено законовото изискване на чл. 538 ал. 2 ТЗ, тъй като датата на предявяване не е изписана от издателя, а предварително отпечатана. Отделно от това възразява, че предварителното напечатване на датата подвежда и заблуждава издателя, което противоречи на изискването по чл. 9 ЗЗД и сочи на нарушаване на добрите нрави. Възразява и относно нищожността на клаузата, уреждаща вземане за неустойка в размер на 2173, 03 лв., поради нарушаване на добрите нрави и с оглед неравноправния й характер. С тези доводи моли за отхвърляне на иска.Претендира разноски.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Видно от представената по делото запис на заповед, ответникът В. Р. А. в качеството 2 на издател на 09.09.2016г. се е съгласила да заплати на поемателя „К***“ ООДсумата 4598лв., с падеж на предявяване, като върху записа на заповед е посочено, че е предявена за плащане на 10.09.2016г. Върху лицевата част на ценната книга е обективирано изявление на ответника Д. И. К. за авалиране на задължението.

По делото не е спорно, че процесната запис на заповед обезпечава задължения по договор за паричен заем****, сключен между „К***“ООД като заемодател и В. Р. А. като заемател, с който е отпуснат на заемателя заем в размер на 1700лв., който заемателят се задължил да върне на 22 месечни вноски, като датата на първото плащане е 08.10.2016г., а на последното-09.07.2018г. Видно от договора, размера на погасителната вноска е 110,23лв.

В договора е посочено, че месечния лихвен процент е 3,33%, а ГПР-48,256%. Видно от договора за паричен заем, общата сума за плащане е 2 424,97лв.

С договор за поръчителство към договор за паричен заем №****., ответникът Д. И. К. и М А. А. са се задължили да отговарят солидарно със заемателя В. Р. А. за задълженията по процесния договор за паричен заем от 09.09.2016г. В договора за поръчителство е посочено, че поръчителят авалира издадения от заемателя в полза на заемодателя запис на заповед на предявяване за целия размер на задължението или за отделни части от него с лихвите за три месеца.

В чл.6 от договора за заем е отразено, че страните са се споразумели договорът да бъде обезпечен с поне две от посочените обезпечения:1. Запис на заповед, издаден от заемателя; 2. Банкова гаранция или поръчител, отговарящи на изискванията на чл.9 ал.2 от ОУ към договора за заем. В чл.8 от договора за заем е посочено, че в случай, че заемателят не предостави договореното в чл.6 ал.2 от договора обезпечение в тридневен срок от сключването му или то не е отговаряло на условията, визирани в чл.9 ал.2 и т.4 от ОУ, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 2173,03лв., с начин на разсрочено плащане, посочен в Приложение 2 към договора за заем. Съгласно чл.7 от договора за заем, в случай на забава на която и да е погасителна вноска, заемателят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден, считано от датата на просрочието до пълното погасяване на задължението.

От заключението на допусната по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че сумата по отпуснатия заем в размер на 1700лв. е предоставена на заемателката в брой, съгласно чл.4 от договора и е съставен РКО за изплатена сума в брой.

Вещото лице е посочило, че е изготвен погасителен план за погасяване на задължението по заема в общ размер 4598лв., включващ 22 бр. месечни погасителни вноски, всяка в размер на 209лв., за периода 10.10.2016г.-09.07.2018г. Вещото лице е отразило в заключението си, че за периода 07.11.2016г.-05.12.2017г. заемателят е извършил плащане по заема в общ размер 1661лв. Вещото лице е посочило, че по счетоводни данни на ищцовото дружество, общият размер на задълженията към датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК и към датата на изготвяне на заключението е 3200,53лв.

Във връзка с откритото производство по чл.193 от ГПК, по делото е допусната съдебно-графическа експертиза, от заключението на която се установява, че в представения 3 по делото погасителен план към договора за заем от 09.09.2016г., подписът на „заемател“ най-вероятно не е положен от В. Р. А.. В допълнителното заключение, вещото лице е направил извод, че ръкописният текст с името на заемателя В. А. върху погасителния план е изписан от В. Р. А..

На 01.08.2018г. ищцовото дружество подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК. Въз основа на заявлението е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист от 29.08.2018г. по ч.г.гр.д.

№2664/2018г. на Великотърновски районен съд, с която е разпоредено длъжниците В. Р. А. в качеството й на издател на Запис на заповед с дата на издаване 09.09.2016 г., Д. И. К. и М А. А. в качеството им на поръчители да заплатят солидарно на „К***с“ ООД сумата от 3200,53 лв. /три хиляди и двеста лева и петдесет и три стотинки/, представляваща претендирана дължима към настоящия момент част от главница по Запис на заповед, издаден на 09.09.2016 г. за сумата от 4 598 лв., с падеж на задължението - на предявяване, предявен на издателя за плащане на 10.09.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 01.08.2018 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 519,01 лв. /петстотин и деветнадесет лева и една стотинки /, представляваща направени по заповедното производство съдебни разноски /от които 64,01лв. внесена ДТ и 455лв. заплатено адв. възнаграждение за един адвокат.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника В. А. по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, а длъжникът Д. К. е подал възражение и след дадени на заявителя от съда указания, заявителят е предявил настоящите положителни установителни искове, съединени за разглеждане в общо производство по гр.дело №1057/2022г. по описа на ВТРС.

От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявените при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл.422 ал.1 вр чл.415 ал.1 от ГПК са допустимипредявени са от лице - заявител, имащо правен интерес да иска установяване със сила на пресъдено нещо съществуването на вземанията си по издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК.

Предявените положителни установителни искове имат за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК. По тези искове следва с пълно доказване ищеца, твърдящ съществуване на вземането си, да установи по безспорен начин неговото съществуване спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.

Основателността на предявен установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, се обуславя от осъществен фактически състав, пораждащ съдебно предявеното субективно право, включващ елементите: извършена едностранна правна сделка – запис на заповед и настъпила изискуемост на вземането, породено от нея, съответно извършена едностранна сделка на авалиране на задължението. В случая, субективното право на ищеца 4 се основава на формална и абстрактна правна сделка – запис на заповед, като доводи за неспазване на изискванията, предвидени в закона, касаещи формата й, страните не са правили, съответно документът съдържа всички задължителни реквизити.