Решение № 7405 от 09.06.2026, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 7405

Варна, 09.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - XVI състав, в съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

КРАСИМИР КИПРОВ

При секретар КАМЕЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от съдия КРАСИМИР КИПРОВ административно дело № 20267050700911 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителния кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на Н. И. Т. от [населено място], против издаденият от органи по приходите при ТД на НАП-Варна Ревизионен акт /РА/ № Р-03000325004663-091-001/17.12.2025 г., потвърден с Решение № 6/11.03.2026 г. на директора на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - Варна , с който за жалбоподателя е установена на основание чл. 19, ал.1 и ал.2, т. 1 от ДОПК отговорност за неплатени задължения на „К.-м. д.“ ЕООД за :

-данък върху дивидентите и ликвидационните дялове за данъчни периоди м.07.2023 г. - м.09.2023 г. и м.04.2024 г. – м.06.2024 г. в общ размер на главницата от 5685,83 лв. и общ размер на лихвата от 1344,39 лв.

-ДДС по ЗДДС за данъчни периоди м.12.2019 г. , м.07.2020г. , м.08.2020 г. , м.09.2020г. , м.12.2020 г. , м.05.2021 г. , м.08.2021 г. , м.09.2021 г. , м.10.2022 г. , м.11.2022 г. и м.08.2023 г. в общ размер на главницата от 25 286,96 лв. и общ размер на лихвата от 16 555,76 лв.

С жалбата са релевирани доводи за издаване на оспореният РА в противоречие с материалния закон , поради отсъствието на предпоставките на чл.19,ал.1 и ал.2, т.1 от ДОПК за ангажиране отговорността на жалбоподателя Т. за задълженията на „К.-м. д.“ ЕООД , чийто управител е той . Твърди се в тази връзка, че не била спазена поредността по чл.20 от ДОПК ; приходните органи не били изследвали в рамките на ревизионното производство наличните активи на „К.-м. д.“ ЕООД , включително притежаваните от дружеството вземания към трети лица , които били отразени в ГФО за 2024 г. ; не били посочени в оспореният РА кои точно факти и обстоятелства били укрити с подадените от Т. декларации , за които приходните органи са приели наличието на основание за отговорност по чл.19, ал.1 от ДОПК ; приходните органи не доказали съществуването на недобросъвестност на управителя Т. , доколкото подадените от него в качеството му на управител справки-декларации за ДДС не сочели на данъчна измама , наличието на каквато не било установено с издадения срещу дружеството РА ; липсвала необходимата за отговорността причинно-следствена връзка между поведението на управителя и невъзможността за събиране на задълженията на дружеството , тъй като датата на установяване на несъбираемостта била след датата на определяне на задълженията с издаденият срещу дружеството РА № Р-03000324001222-091-001/2.12.2024 год.

Отправя се искане за цялостна отмяна на оспореният РА и присъждане на сторените по делото разноски. В съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощения адвокат Ст. З. , който в предоставеният от съда срок не представя поисканата от него писмена защита.

Ответникът – директорът на дирекция „ОДОП”-Варна , чрез упълномощения юрисконсулт Н.-П. изразява становище за отхвърляне на жалбата като неоснователа и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение , като в предоставеният от съда срок също не представя поисканата от нея писмена защита.

След преценка на събраните по делото доказателства и изложените от страните доводи , съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното :

І. По допустимостта на жалбата :

РА № Р-03000325004663-091-001/17.12.2025 г. е бил обжалван по административен ред във всичките негови части , като изцяло е потвърден с решение № 6/11.03.2026 г. на директора на дирекция “ОДОП”- Варна. Последното е било съобщено на жалбоподателя Т. на 16.03.2026 г. , а жалбата до АС-Варна е подадена на 20.03.2026 г. , видно от клеймото върху пощенския плик , приложен на л.9 от делото. Изложеното сочи на спазването на предвидения в разпоредбата на чл. 156, ал. 1 от ДОПК 14-дневен срок за обжалване , като същевременно се установява се , че жалбата е подадена от адресат на оспореният РА и при наличието на правен интерес от съдебно обжалване , поради което съдът намира същата за процесуално допустима.

ІІ. По валидността , формата и процесуалната законосъобразност на РА :

Ревизията на Н. Т. е образувана за установяване на отговорността му за задълженията на “К.-м. д.” ЕООД в качеството му на управител на дружеството , които касаят данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни ФЛ и ДДС по ЗДДС , като същата е възложена с издадената от М. Ц. М. на длъжност началник на сектор при ТД на НАП-Варна заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-03000325004663-020-001/2.09.2025 г. , с която извършването на ревизията е възложено на главния инспектор по приходите И. С. В.-И. /ръководител на ревизията/ и старши инспектора по приходите Д. М. К.. Определен е тримесечен срок за извършване на ревизията , считано от датата на връчване на ЗВР, което се е случило на 3.09.2025 год. Началник сектора М.е оправомощен да издава заповеди за възлагане на ревизии с т.4 от издадената от директора на ТД на НАП – Варна заповед № Д-3002/30.12.2024 г. – л.109 от преписката. Преди изтичането на срока по чл.117, ал.1 от ДОПК е съставен от ревизиращия екип Ревизионен доклад /РД/ № Р-03000325004663-092-001/21.11.2025 г. , който е съобщен на ревизираното лице /РЛ/ на 25.11.2025 год. След срока по чл.117,ал.5 от ДОПК е подадено от ревизираното лице писмено възражение срещу ревизионния доклад , което е заведено с вх.№ 54-3.11949/11.12.2025 год. В срока по чл.119, ал.2 от ДОПК е издаден от органа възложил ревизията – началник сектора М. М. и ръководителя на ревизията И. В.-И. оспореният РА № Р-03000325004663-091-001/17.12.2025 год.

Видно е от гореизложеното , че оспореният РА е издаден от органи по приходите разполагащи с материалната компетентност по чл.119 , ал.2 от ДОПК , поради което съдът намира същият за валиден адм. акт.

Установява се , че ревизионният акт съдържа регламентираното с разпоредбата на чл.120, ал.1 от ДОПК съдържание , а представляващият неразделна част от него ревизионен доклад притежава съдържанието по чл.117, ал.2 от ДОПК , с оглед на което съдът приема за спазена установената от закона форма.

Установено е спазването от приходните органи на предвидените за процедурата срокове , както и наличието на съответните уведомявания на РЛ за хода на ревизионното производство , с което е гарантирано упражняването на предвидените за него права. С оглед последното , съдът намира , че не са налице допуснати от приходните органи съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

ІІІ. По материалната законосъобразност на РА.

Приетите с оспореният РА факти за отговорността по чл. 19, ал.1 и ал.2, т.1 от ДОПК на жалбоподателя Т. в качеството му на управител на „К.-м. д. “ ЕООД са следните :

Н. И. Т. е управител на „К.-м. д.“ ЕООД от 11.05.2018 г. до настоящият момент. С издаденият срещу това дружество влязъл в сила РА № Р-03000324001222-091-001/2.12.2024 г. , поправен с Ревизионен акт за поправка № П-03000324210518-003-001/9.12.2024 г. не е признато съгласно чл.70, ал.1, т.1 от ЗДДС право на данъчен кредит в размер на 10530,82 лв. по фактури за покупки използвани за извършването на освободени доставки ; съгласно чл.73, ал.6 и 8 от ЗДДС не е признато право на данъчен кредит за 2019 г. в размер на 16 144,21 лв. и за 2020 г. в размер на 244,48 лв. ; през м.07.2019 г. неправомерно дружеството е упражнило право на данъчен кредит в размер на 423,54 лв. по фактура № 000008/4.07.2019 г. издадена от „К. И.“ ООД , а през м.09.2020 г. неправомерно е упражнило право на данъчен кредит в размерна 180,00 лв. по фактура № 0000001/1.09.2020 г. , издадена от „Т.“ ЕООД. След извършване на корекции на декларираните от „К.-м. д.„ ЕООД резултати по СД по ЗДДС са установени задължения за ДДС по ЗДДС за ревизирания период в размер на 25 286,96 лв. главница и 13 739,95 лв. лихви. Н. И. Т. в качеството си на управител е потвърдил получаването на ревизионния акт на 4.12.2024 г. и в законоустановения 14-дневен срок не го е обжалвал. От месец 10.2024 г. до 25.06.2025 г. /когато е дерегистрирано по ЗДДС/ , „К.-м. д.“ ЕООД подава нулеви СД по ЗДДС. Поради липса на активи и дейност на дружеството е налице невъзможност за погасяване на установените задължения. Т. в качеството си на управител на дружеството знае за обстоятелствата декларирани пред приходната администрация.

С декларации по чл.55 от ЗДДФЛ „К.-м. д.“ ЕООД декларира изплащане на дивиденти на Н. И. Т. както следва :

-№03000243054281/1.02.2024 г. в размер на 90 000 лв. , начислен данък в размер на 4500 лв. , който не е внесен в размер на 3 120,83 лв.

-№03000253046896/27.01.2025 г. в размер на 51 300 лв. , начислен данък в размер на 2 565,00 лв. , който не е внесен.

Дивидентите са изплатени въпреки знанието на управителя за невнесени от дружеството публични задължения подлежащи на принудително изпълнение по образувано изпълнително дело от Дирекция „Събиране“, които към 13.05.2025 г. са в размер на 52 747,74 лв. /главница и лихви/. По изпълнителното дело е невъзможно да се проведе успешно производство по събиране на вземането , тъй като дружеството не притежава имущество срещу което да се насочи изпълнение или обезпечение и дейността му е преустановена през 2024 г. съгласно представените от м.10.2024 г. до 25.06.2025 г. /дата на дерегистрация по ЗДДС/ нулеви СД по ЗДДС .

Въз основа на тези факти , направените с оспореният РА правни изводи на приходните органи са следните :

В качеството си на управител на „К.-м. д.“ ЕООД /задължено ЮЛ по чл.14,т.1 от ДОПК/ Т. е укрил факти и обстоятелства с подадените справки-декларации за ДДС по ЗДДС във връзка с които с издаденият срещу дружеството ревизионен акт от 2.12.2024 г. , поправен с РА за поправка от 9.12.2024 г. не е признато право на данъчен кредит в горепосочените размери , поради което за него е налице основанието за отговорност по чл.19, ал.1 от ДОПК за установените със същият РА задължения на дружеството за ДДС по ЗДДС както следва :

-данъчен период м.12.2019 г. - 14 810,80 лв. главница и 10 880,95 лв. лихва.

-данъчен период м.07.2020 г. – 141,56 лв. главница и 88,70 лв. лихва.

-данъчен период м.08.2020 г. – 100,00 лв. главница и 61,80 лв. лихва.

-данъчен период м.09.2020 г. – 289,00 лв. главница и 176,19 лв. лихва.

-данъчен период м.12.2020 г. – 244,47 лв. главница и 142,80 лв. лихва.

-данъчен период м.05.2021 г. – 1600,00 лв. главница и 867,43 лв. лихва.

-данъчен период м.08.2021 г. – 4219,21 лв. главница и 2179,60 лв. лихва.

-данъчен период м.09.2021 г. – 2187,56 лв. главница и 1111,84 лв. лихва.

-данъчен период м.10.2022 г. – 1394,36 лв. главница и 555,30 лв. лихва.

-данъчен период м.11.2022 г. – 300 лв. главница и 116,98 лв. лихва.

-данъчен период м.08.2023 г. – 374,17 лв. лихва.

В същото качество на управител , Т. с извършеното плащане на дивиденти недобросъвестно се е разпоредил /отчуждил/ парични средства от „К.-м. д.“ ЕООД , което е довело до невъзможност за плащане на изискуемите към същият момент задължения на дружеството свързани с данъци и осигурителни вноски, поради което за него е налице основанието за отговорност по чл.19, ал.2, т.1 от ДОПК до размера на извършените плащания , съответно до размера на намалението на имуществото съгласно чл.19, ал.4 от ДОПК , а именно отговорност за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове както следва :

-за данъчен период м.07.-09.2023 г. в размер на главницата от 3120,83 лв. /невнесената част от данъка в размер на 4500 лв. дължим за изплатения по декларацията от 1.02.2024 г. дивидент в размер на 90 000 лв./ и лихва в размер на 884,57 лв.

-за данъчен период м.04-06/2024 г. в размер на главницата от 2 565,00 лв. /невнесен данък в същият размер за изплатения по декларацията от 27.01.2025 г. дивидент в размер на 51 300 лв./ и лихва в размер на 459,82 лв.

Свързаните с фактическите установявания по РА възражения на жалбоподателя са в посока оспорване на констатацията , че дружеството не е разполагало с имущество за погасяване на задълженията си към бюджета – според него , то е имало вземания към трети лица в размер на 609 000 лв. , в това число към „Д. о.и 1“ ЕООД , които приходните органи не отчели.

Разпечатката съдържа 47 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a1600dff-5687-400f-b8ca-35066e99807a