Решение № 101 от 10.01.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. Варна, 10.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава Йорданова при участието на секретаря Станислава Ст. С. като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело № 20253110102076 по описа за 2025 година

Образувано е по предявен от Н. Т. Н. срещу Т. С. С. иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца, на основание чл.61, ал.1 ЗЗД, сумата от 1022,58 евро / 2000 лева/, представляваща заплатено от ищеца задължение на ответника по договор от 19.10.2023 г., по който страни са „*** и ответницата, ЕВЕНТУАЛНО, на осн. чл.61, ал.3 ЗЗД при установяване, че действието по плащане е предприето въпреки волята на заинтересования, да бъде осъдена да заплати сумата, с която се е обогатила- 1022,58 евро/ 2000 лв./ В исковата молба и двете уточнителни молби се излага, че ищецът от името на ответницата, без нейно знание или съгласие и без да е упълномощен сключил договор за гаранция на 19.10.2023г. с „Х***за апартамент, който бил закупен от ответницата. В изпълнение на договора ищецът предал на дружеството сумата от 2000 лв. Ответницата не го била натоварвала с тази работа, но след извършването и била доволна от нея и поела ангажимент да му върне сумата, което до момента не е сторила. Сочи, че действието по плащане на сумата било в интерес на ответницата и има право на тези сторени от него разноски. Доколкото работата била предприета в чужд интерес- на ответницата и била водена добре иска възстановяване на платената от него сума. Евентуално счита, че ско ответницата твърди и докаже, че работата е извършпена въпреки волята й, то ищецът има право на сумата, с която се е обеднил – 2000 лв. на осн. чл.61, ал.3 ЗЗД.

Ответницата Т. С. е подала отговор на исковата молба лично, като навежда довод за недопустимост на производството. Сочи, че ищецът е платил 2000 лв. по сочения от него договор, което се съгласил да стори, тъй като ответницата не могла да ги предаде лично.

Сочи, че е върнала сумата на ищеца.

Ответницата е подала отговор на исковата молба и чрез адв. В.- П.. В този отговор също се навежда възражение за недопустимост на настоящото производство, тъй като ищецът се е отказ от иск за същата сума от 2000 лв. в рамктие на гр.д. .2846/2024г. по описа на РС- Варна. Намира иска за неоснователен, тъй като ищецът се е съгласил да предаде процесната сума на брокер на недвижими имоти като гаранция за спиране на имота от продажба, въз основа на устна уговорка без да е имало писмено упълномощаване. Сочи, че нямало уговорка за връщане на сумата,, тъй като страните живеели на семейни начала и ответницата поемала наема на квартирата им разходи за храна, ток, вода и пр. Сочи, че 1 сумата е върната на Т. на 26.10.2023г. в брой. Наведено е твърдение, че по делото не се установява Т. да е платил сумата по договора с „***

Варненският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

От фактическа страна:

Видно от представен договор за гаранция с купувач от 19.10.2023 г. Т. С. като възложител и представлявана от Н. Т. Н., от една страна и ***, от друга страна, възложителят е предал на *** сумата от 2000 лв. като гаранция за закупуване на имот в *** като е уговорен срок за сключване на предварителен договор -23.11.2023г. В чл.4 от договора е уговорено сумата да се върне на възложителя при сключване на предварителния или окончателния договор.

Видно от справка в Агенция по вписванията, на 23.11.2023г. посоченият имот е придобит от Т. С. чрез договор за покупко-продажба.

По делото е представена ел. кореспонденция от ответницата, с лице отразено с име „***“ от 19.10.2023г., в която е обсъждан оглед и заплащане на гаранция за имот на „***“, като ответницата е предложила Н. да види апартамента и е посочила тел. номер, на който той да бъде потърсен.

Видно от представен препис от искова молба и уточнителна молба по гр.д. 2846/2024г. по описа на ВРС /л.42, 43, 69-73 от делото/, то е било образувано по иск от Н. Н. срещу Т. С. с искане за осъждането й да му върне сумата от 2000 лв. дадена в заем, за да послужи за гаранция по закупуване на посочения по-горе имот. В хода на гр.д. 2846/2024г. по описа на ВРС ищецът е поддържал, че между страните е бил налице договор за заем, че страните заедно са правили оглед на имота и ответницата е харесала посочения имот, но не е разполагала с необходимата сума за гаранция, поради което страните са се уговорили Н. да заеме сумата, докато не изтегли кредит от банка. Н. е направил отказ от така предявения иск, поради което и гр.д. 2846/2024г. по описа на ВРС е било прекратено.

Разпитани са трима свидетели – свид. ***, доведен от ищеца и свид. ***и ***, доведени от ответницата.

В показанията си свид. Георгиев излага, че е познава и двете страни като те са били в интимни отношения, съпроводени от чести неразвбирателства. Сочи, че Н. направил изненада на Т. като дал 2000 лв. за стоп капаро за апартамент, който тя харесала и искала да купи. Сочи, че присъствал на разговори при които Н. искал Т. да му върне парите, но тя отказвала. Сочи, че не знае дали уговорката още към момента на предаване на парите е била той да даде парите, а след това Т. да му ги върне. Твърди, че доколкото знае Т. не е знаела, че Н. ще плати сумата. Доколкото знае Н. и Т. заедно са били на оглед на имота. Твърди, че е закарал с автомобил Н. до офиса на „*** като не си спомня къде се намира офиса, както и на коя дата го е закарал.

В показанията си свид. ***излага, че познава и двете страни. Твърди, че Т. й се обадила, че е харесала апартамент и бързо трябва да плати 2000 лв. за стоп капаро, като свидетелката имала 900 лв., които й казала, че ще и занесе на работното й място, но от другаде трябва да Т. да намери остатъка. Свидетелката отишла в казиното, в което работи ответницата, която се обадила друга приятелка на ***, която й казала, че ще и занесе остатъка от нужната сума, но междувременно Н. се обадил по телефона, че има цялата сума от 2000лв. и той щял да отиде да предаде сумата. От Т. знае, че Н. е предал парите. Излага, че към края на м.10 – на ****била в заведение / срещу ОУ „***“/ с Т., Н. се обадил, че се е върнал от Германия и си иска 2-те хил. лева, като дошъл в заведението където свидетелката, ответницата и още една нейна приятелки приели кафе и Т. му дала парите, които били в банкноти от 50 и 100 лв., които Н. преброил.

В показанията си свид. ***излага, че познава Т. от 15 год. а покрай нея – и Н.. Един ден Т. й се обадила, че е харесала апартамент и и трябвали пари, като свидетелката щяла да й даде около 1000 лв., но в последствие ответницата й се обадила, че Н. щял да плати сумата след като види апартамента. Около две –три седмици, докато свидетелката, свид. ***и ответницата пиели кафе в заведение, Н. се обадил, че се е върнал в България и си иска парите, Т. му казала, че са центъра и може да отиде да му ги върне. Н. се появил след около 30 мин. Т. му дала парите, той ги изброил / свидетелката видяла банкноти по 100 лв./, прибрал ги, пушил една цигара и си тръгнал.

Други относими за спора доказателства съдът намира, че не са събрани.

2

От правна страна:

Предявени са осъдителни искове по чл.61, ал.1 ЗЗД и евентуален иск по чл.61, ал.3 ЗЗД.

Разпоредбата на чл. 60 ЗЗД урежда последиците при водене на чужда работа без пълномощие. Разпоредбата на чл. 61, ал. 1 ЗЗД предвижда също така когато тази чужда работа е била предприета уместно и в чужд интерес, то заинтересованото лице следва да обезщети управителя на работата за задълженията, които той е поел, както и да му върне необходимите и полезни разноски, които е сторил.

Доказателствената тежест съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК се разпределя, както следва: в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване следното: че е извършил действие по заплащане на сумата от 2000 лв. в интерес на ответника, вкл. че задължението е било е на ответника, с намерение да води работата в чужд интерес, че няма интерес от извършеното действие / плащане на сумата/; предприемането на работата е доброволно / няма задължение за действието по закон/;

По евентуалния иск: в тежест на ищеца е да докаже, че ответникът се е противопоставил на предприемането на работата от страна на ищеца.

По двата иска в тежест на ответника , съобразно конкретните му твърдения в отговора на исковата молба е да докаже, че той е възложил / без да необходимо да е било писмено/ на ищеца да предаде от негово име и за негова сметка сумата преди сключването на договора и фактическото й предаване; какви са били действителните уговорки между страните, както и че е върнал сумата на ищеца.

От доказателствата се установява, че ищецът е платил сумата от 2000 лева по договор за гаранция с ***“ от 19.10.2023г. като представител на ответницата, която на 23.11.2023г. е придобива собствеността върху имота във връзка с която е платена сумата.

При съвкупния анализ на доказателствата по делото, съдът намира, че не се установява ищецът да извършил предаването на сумата без да е бил натоварен от ответницата респ. да е водил чужда работа без пълномощния, за да намират приложение хипотезите на чл.60 и сл.

ЗЗД.

Настоящият състав намира, че между страните са съществували облигационни договорни отношенията, като с оглед поддържаното от ищеца извъндоговорно основание за плащане на сумата, съдът не е длъжен да формира категоричен извод дали отношенията между страните са се уреждали от договор за поръчка, по силата на който ответницата е възложила на ищеца да сключи и изпълни от нейно име договора за гаранция, респ. му е дължала необходимите за изпълнението на договора разноски на осн. чл.285 ГПК или ищецът е действал като пълномощник на ищцата / без да е необходимо пълномощното да е в писмена форма, доколкото договорът за гаранция не е договор изискващ особена форма по смисъла на чл.37 ЗЗД/ при сключване на договора за гаранция с третото лице, а във вътрешните им отношения е имало уговорка за предоставяне на сумата на заем и тя е следвало да се върне от ответницата.

Изводът, че между страните е съществувала уговорка ищецът да предаде от името на ответницата процесната сума, съдът формира въз основа на събраните писмени и гласни доказателства в съвкупност. От ел. кореспонденция между ответницата и брокера от **** се установява, че сумата от 2000 лв. е следва да се предаде като гаранция, за да бъде спрян от предлагане имота на ул.“***“. От ел. кореспонденция и показанията и на тримата, които са непротиворечиви в тази част се установява, че Н. Н. е бил на оглед на имота, а от същата кореспонденция и от показанията на свид. ***и свид. ***се установява, че ответницата е харесала имота и е искала да го купи, като сключването на договора за покупка се установява от Вписването в Агенция по вписванията. Въз основа на тези доказателства се установява, че Т. С. е искала да закупи имота, като от показанията на свид. ***и ***се установява, че тя е търсила кой да плати сумата по договора за гаранция, тъй като е била на работа в деня, в който е следва да се плати сумата. Единствено показанията на свид. ***са в посока, че плащането на процесната сума от страна на ищеца е следва да е изненада за ответницата. На показанията на свид. ***съдът не дава вяра, доколкото същите са вътрешно противоречиви, както и противоречат на събрани по делото писмени доказателства.

Въпреки, че на два пъти в показанията си свидетелят излага, че доколкото знае предаването на парите от Н. е било изненада за Т., на друг въпрос отговаря, че не знае дали страните са имали уговорка за връщане на сумата още преди предаването й. Доколкото показанията на свидетеля в друга част са нелогични, а именно, че е закарал Н., но не помни нито кога, нито 3 къде е офиса до който го е закарал, съдът намира, че не следва да кредитира с доверие показанията на свид. Георгиев, освен в частите, които се подкрепят от други доказателства, а именно, че Н. е извършил оглед на имота, както и в частта, в която се излага, че ищецът е искал връщане на процесната сума от ответника, доколкото в тази част показанията кореспондират с твърденията на ищеца в предходно воденото гр.д., че сумата е дадена в заем.