Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 89 от 15.06.2022, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 287/2022
Вид
Решение № 89
Подписан
15.06.2022
В сила
15.06.2022
Състав
Галина Грозева Арнаудова, Мария Петрова Петрова, Румяна Иванова Панайотова

Цитирани разпоредби

  • чл. 422, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 433, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 456 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 456, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 458 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 460 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 463 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 136 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 136, ал. 1, т. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 136, ал. 1, т. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 25а, ал. 3 · Наредба за заплащането на правната помощ
  • чл. 26 · Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. Пловдив, 15.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно гражданско дело № 20225000500287 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 463 от ГПК.

Постъпила е жалба от „Б. М. Б.“ ЕООД - Пловдив против решение № 123/22.06.2021 г., постановено по гр.д. № 1377/2021 г. по описа на Пловдивския окръжен съд – VІІІ гр.с. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно по изложените в жалбата съображения, като моли съда да го отмени и да отмени като неправилно и извършеното от ЧСИ П. И. разпределение.

Ответникът по жалбата „О. ф. Б.“ ЕАД – С. моли съда да потвърди обжалваното решение, доколкото то е правилно, законосъобразно и постановено при спазване на процесуалните правила. Претендира разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение.

Ответниците по жалбата П. Г. Б., Г. П. Б., „Р. к.“ ЕООД /в несъстоятелност/ - Б., „Б. л.“ ЕАД – С., „С. ф. г.“ ЕООД – Пловдив, Д. чрез Т.

- П. – Пловдив, О. П., Б.“ ЕООД – Пловдив и СТ. Д. КР. не са взели становище по нея.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства 1 поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Съдът намира, че жалбата е подадена в срок против подлежащ на обжалване съдебен акт от лице, имащо право на жалба, изпълнени са и останалите законови изисквания по отношение на нея и същата като ДОПУСТИМА следва да бъде разгледана по същество.

От приложеното копие от изп.д. № 20158210400794 по описа на частен съдебен изпълнител П. И. с рег. № 821 и с район на действие района на Пловдивския окръжен съд, е видно, че то е образувано по молба на „Б. л.“ АД – С. против „Б. М. Б.“ ЕООД – Пловдив, „Р. к.“ ЕООД – Пловдив, П. Г. Б. и Г.

П. Б. и въз основа на изпълнителен лист от 07.09.2015 г. по ч.гр.д. № 10940/2015 г. на Районен съд – Пловдив.

Впоследствие по реда на чл. 456 от ГПК като взискатели са присъединени „С. ф. г.“ ЕООД – Пловдив, „О. ф. Б.“ ЕАД – С., прехвърлило част от вземането си на „Б.“ ЕООД – Пловдив с договор за цесия от 23.07.2020 г., и СТ. Д. КР., а по реда на чл. 458 от ГПК са конституирани Д. чрез НАП – С. – ТД Пловдив и О. П..

С постановление от 30.01.2017 г. на частния съдебен изпълнител е прекратено частично изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.

1, т. 3 от ГПК досежно взискателя „Б. л.“ ЕАД.

С разпореждания от 30.03.2017 г. и от 11.04.2017 г. на основание чл.

456, ал. 2 от ГПК като взискател е присъединен „Б. л.“ ЕАД по отношение на вземанията му от „Б. М. Б.“ ЕООД, П. Г. Б. и Г. П. Б. по изпълнителен лист от 22.03.2017 г. по ч.гр.д. № 3710/2017 г. на Районен съд – Пловдив и по отношение на вземанията му от горепосочените трима длъжници и „Р. к.“ ЕООД /в несъстоятелност/ по изпълнителен лист от 31.03.2017 г. по ч.гр.д. № 3711/2017 г. на Районен съд - Пловдив.

С постановление от 06.01.2021 г. на частния съдебен изпълнител е прекратено частично изпълнителното производство на основание чл. 422, ал.

3 от ГПК само досежно сумите над 25 728,86 лв. до 30 017 лв., както и досежно сумата 750,34 лв., представляваща присъдени разноски, които суми са посочени в изпълнителен лист от 22.03.2017 г. по ч.гр.д. № 3710/2017 г. на Районен съд – Пловдив, като изпълнителното производство е останало висящо досежно сумата 25 728,86 лв. главница, ведно със законната лихва 2 върху нея от 16.03.2017 г., разноските в изпълнителното производство в полза на взискателя и ТТР към ЗЧСИ в полза на съдебния изпълнител, в който смисъл е разпоредено да се преизчисли размерът на задължението, в т.ч. размерът по чл. 26 от ТТРЗЧСИ.

С разпределение от 06.01.2021 г., предявено на страните на 05.02.2021 г., е разпределена сумата 15 916,60 лв., представляваща постъпила продажна цена от проведената публична продан на гараж в сграда № 10, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Пловдив, бивша собственост на длъжника Г.Б., както следва:

1.

По реда на чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД:

- За „Б. л.“ ЕАД – 297 лв. такси и разноски по изпълнителното дело по ТТРЗЧСИ, посочени под позиция І, № 1, т. 1.3, б. „а“ от мотивната част на разпределението;

- В полза на съдебния изпълнител – 1 296,56 лв. такси и разноски по изпълнителното дело, посочени под позиция І, № 1, т. 1.4, б. „а“;

2. По реда на чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД:

- За О. П., Отдел МДТ /ДНИ/ - 61,28 лв., посочени под позиция І, № 6, т. 6.1, т. 6.1.1, т. 6.2 и т. 6.2.1;

- В полза на съдебния изпълнител – 24 лв. с ДДС пропорционална такса по чл. 26 от ТТРЗЧСИ, съответна на събраните суми;

3. Вземания без привилегии на взискателите, посочени в мотивната част на разпределението, които следва да се удовлетворят съразмерно при коефициент 0,0294972988 от общата сума на вземането на всеки от взискателите, изчислен съобразно таблица от Приложение № 1 към разпределението, както следва:

- За „Б. л.“ ЕАД – 5 474,43 лв.;

- В полза на съдебния изпълнител пропорционална такса по чл. 26 от ТТРЗЧСИ върху вземането на взискателя, съответна на събраната сума – 278,05 лв. с ДДС;

- За „С. ф. г.“ ЕООД – 7 099,01 лв.;

- В полза на съдебния изпълнител пропорционална такса по чл. 26 от ТТРЗЧСИ, съответна на събраната сума – 280,22 лв. с ДДС;

3

- За „О. ф. Б.“ ЕАД – 459,30 лв.

- В полза на съдебния изпълнител пропорционална такса по чл. 26 от ТТРЗЧСИ, съответна на събраната сума – 40,90 лв. с ДДС;

- За СТ. Д. КР. – 143,32 лв;

- В полза на съдебния изпълнител пропорционална такса по чл. 26 от ТТРЗЧСИ, съответна на събраната сума – 14,44 лв. с ДДС;

- За „Б.“ ЕООД – 411 лв;

- В полза на съдебния изпълнител пропорционална такса по чл. 26 от ТТРЗЧСИ, съответна на събраната сума – 37,09 лв. с ДДС;

Против това разпределение са постъпили жалби от П. Г. Б. и от „Б. М.

Б.“ ЕООД, в които се твърди, че то е неправилно и незаконосъобразно, тъй като са завишени таксите, дължими на съдебния изпълнител, неправилно е изчислена таксата за опис на имота и тази по чл. 26 от ТТРЗЧСИ, неправилно е определен коефициентът за разпределение на сумите между необезпечените взискатели и сумите за данъци и такса битови отпадъци, като се иска отмяната на разпределението.

С обжалваното решение са оставени без уважение двете жалби против цитираното разпределение.

Против това решение е подадена жалба от „Б. М. Б.“ ЕООД и тя е предмет на настоящото производство.

Съдът споделя направените в обжалваното решение правни изводи.

Съгласно разпоредбата на чл. 460 от ГПК ако събраната сума по изпълнителното дело е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, съдебният изпълнител извършва разпределение, като най-напред отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение, а остатъкът се разпределя между другите по съразмерност.

В обжалваното разпределение са посочени точно и конкретно кои са взискателите по делото и в какъв размер са вземанията им преди извършване на разпределението, в т.ч. по вид – главница, лихва за забава, разноски, респ. каква част от тях са привилигировани и кои без привилегии, което от своя страна определя какъв е редът за удовлетворяване на съответния взискател и 4 основанието за това.

Възражението на жалбоподателя за това, че дължимите такси в изпълнителното производство, в т.ч. за опис и по чл. 26 от ТТРЗЧСИ, са в завишен размер, освен че е неконкретно, е и недоказано. В разпределението е посочено на какво основание се събира всяка една такса, тази по чл. 26 от ТТРЗЧСИ е определена както върху целия остатък на вземането за всеки от взискателите, така и върху събраната с разпределението част от него, а размерът им е съобразен с предвидените в ТТРЗЧСИ.

Частният съдебен изпълнител е изпълнил и задължението си да изиска справка за дължимите данък и такса битови отпадъци за гаража, последната от която получена от О. П. на 23.11.2020 г.

Тук следва да се добави, че постановлението за възлагане на процесния гараж е влязло в сила на 29.06.2020 г., като след тази дата новият собственик-купувач от публичната продан е данъчно задълженото лице за заплащане на дължимите данъци и такси за него, поради което е неоснователно оплакването на жалбоподателя, че в разпределението не са включени сумите за данък и такса битови отпадъци за 2021 г.

Що се отнася до коефициента за съразмерност за разпределение при остатък за непривилигированите вземания, съдът намира, че той е определен правилно като съотношение между общия дълг без привилегии на взискателите, ведно с пропорционалната такса по чл. 26 от ТТРЗЧСИ, и остатъка за разпределение след погасяване на вземанията на привилигированите взискетали, математически изразен в Приложение № 1 към разпределението.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя за това, че съдебният изпълнител е трябвало да изчака постановяване на съдебни решения по подадени жалби против негово предходно разпределение.

От направената служебна справка по деловодната програма на Пловдивския апелативен съд беше установено, че с влезли в сила решение № 260053/09.04.2021 г. по гр.д. № 165/2021 г. и решение № 260056/19.04.2021 г. по гр.д. № 146/2021 г., двете по описа на Пловдивския апелативен съд, са потвърдени решение № 260051/01.09.2020 г. по гр.д. № 927/2020 г. и решение № 260050/01.09.2020 г. по гр.д. № 929/2020 г., двете на Окръжен съд – 5

Пловдив, с които са оставени без уважение жалбите на П. Г. Б. и на „Б. М.“ против разпределение от 23.11.2019 г., предявено на страните на 08.01.2020 г., по същото изпълнително дело, с което е разпределена сумата 2 548 лв., постъпила от публична продан на три недвижими имота, собственост на длъжника Г.Б. в землището на с. З., Пловдивска област.

Следва да се отбележи, че след извършване на обжалваното в настоящото производство разпределение все още не са удовлетворени взискателите в изпълнителния процес изцяло, поради което, дори предходното разпределение да беше отменено, сумата по него щеше да бъде използвана за тяхното удовлетворяване.

В обобщение, съдът приема, че при изготвяне на разпределението съдебният изпълнител се е съобразил с изискванията на материалния и процесуалния закон, с предвидените в разпоредбата на чл. 136 от ЗЗД привилегии, определил е размерът на вземанията на всички взискатели, а разпределението е изготвено и предявено на страните по съответните ред, форма и срок, както и са спазени останалите законови изисквания във връзка с него.