Решение № 265 от 18.09.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 265 гр. Сливен, 18.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана К. Димова при участието на секретаря Марияна Ст. Семкова като разгледа докладваното от Светлана К. Димова Административно наказателно дело № 20262230200776 по описа за 2026 година

Производството е образувано по жалба против НП №26-0804-000517 от 01.06.2026 год. на Началника на Сектор ”Пътна полиция” към ОД на МВР град Сливен.

Жалбоподателят М. Г. В., ЕГН ********** твърди, че НП е незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено. В съдебно заседание не се явява и не се представлява. С постъпила молба от процесуалния му защитник адв. В. Е. АК - София поддържа направеното с жалбата искане.

Въззиваемата страна ОД на МВР гр.Сливен, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание.

Районна прокуратура - Сливен, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.

Сливенският районен съд, след като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по делото писмени и гласни доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните намери за установено следното:

Жалбата е подадено от правоимащо лице и разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

На М. Г. В. е съставен Акт за установяване на административно нарушение Серия GA АКТ №5327511 от 25.04.2026 година, за това, че на 25.04.2026 год. около 10:05 часа в град Сливен, на бул.“Банско шосе” до номер 2 в посока център на гр. Сливен управлявал собствения си лек автомобил марка “Тойота Корола“, с рег.№ ******ТР, като при извършената проверка е установено, че управлява МПС със служебно прекратена 1 регистрация от 252.11.2025г. на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП. Деянието е квалифицирано като административно нарушение по чл.140, ал.1, пр.1 от Закона за движението по пътищата. При съставяне на акта жалбоподателят не се е възползвал от правото си на възражение.

Въз основа на този акт за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление, в което нарушението е описано и квалифицирано така, както са в акта. На жалбоподателя, на основание чл.175, ал.3, предложение първо от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание – „глоба” в размер на 255 евро/500.01 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.

При съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът намира, че наказателно постановление е незаконосъобразно.

От събраните по делото доказателства се установява, че на 25.11.2025 година, регистрацията на моторно превозно средства – лек автомобил марка „Тойота Корола“ с регистрационен № ******ТР, била прекратена на основание чл.143, ал.10 от Закона за движението по пътищата, като с акта са иззети СУМПС №285248059, 2 броя рег. табели ******ТР и СРМПС №012671409, като не се представиха данни кога е и дали е получено уведомлението за прекратяване на регистрацията на лекия автомобил от водача.

Следователно съдът приема, че не е налице уведомяване на собственика.

На 25.04.2026 година около 10:05 часа в град Сливен, на бул.“Банско шосе” до номер 2 в посока център на гр. Сливен , собственикът и жалбоподател по делото М. В. е управлявал въпросното моторно превозно средство, като е бил спрян за проверка от органите на реда. Към момента на проверката М. В. не е знаел че управляваното от него моторно превозно средство е с прекратена регистрация – не е бил уведомен по надлежен начин относно това обстоятелство.

Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. За управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но без табели с регистрационен номер, в нормата на чл.175, ал.3 от ЗДвП е предвидено, че съответния водач се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и с глоба от 255 евро/500.01 лева.

Ангажирането на административнонаказателната отговорност по посочената санкционна норма изисква нарушителят да е действал умишлено, респективно да е управлявал съответното МПС със съзнанието, че същото е без регистрация, включително и служебно прекратена такава или, че пътното средство е регистрирано, но е без поставени регистрационни табели. В тази връзка релевантно за настоящия случай е обстоятелството, дали на 25.04.2026 година, жалбоподателят е управлявал лекия автомобил, описан в констативния и санкционния акт, знаейки, че автомобила е със служебно прекратена регистрация. По делото не се спори, че е налице служебно прекратяване на регистрацията на лекия автомобил на основание чл.143, 2 ал.15 от ЗДвП. Законодателят е въвел нормативно задължение за компетентния орган, при служебно прекратяване на регистрацията на това основание, да уведоми собственика на ППС. В разглеждания случай уведомяване на собственика на процесното МПС след прекратяването на регистрацията на автомобила не е извършено. Следователно към момента на проверката, и за М. В. липсва надлежно уведомяване/узнаване. Неуведомяването за прекратената регистрация, към момента на проверката, в случая са попречили на В. да осъзнае общественоопасния характер на извършеното от него действие по управление на автомобил с прекратена регистрация и да предвиди или да допусне настъпването на общественоопасните му последици.

Отсъствието на умисъл като част от състава на нарушението по чл.175, ал.3 от ЗДвП прави деянието, извършено от жалбоподателя несъставомерно поради липса на субективният елемент на визираното нарушение, тъй като деецът не е знаел, че регистрацията на автомобила е прекратена служебно и поради това не е знаел и че не следва да го управлява по пътищата, отворени за обществено ползване. Съгласно нормата на чл.7, ал.1 от ЗАНН, деянието обявено за административно нарушение е виновно само когато е извършено умишлено или непредпазливо, като ал.2 от същия член посочва непредпазливите деяния се наказват само в изрично предвидените в закона случаи.

При така установеното въззивната инстанция намира, че макар от обективна страна да са налице елементите от състава на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП, то липсват каквито и да било доказателства за това, деянието да е осъществено от М. В. виновно.

Наличието на постановление на Районна прокуратура – Сливен за отказ за образуване на наказателно производство и изпращането му на административнонаказващия орган не сочи за обратното. Това е така, защото наказващият орган следва сам да изгради свободното си убеждение по фактите, съставомерността на деянието и приложимия закон, а не да се основава на констатациите, съдържащи се в постановлението на прокурора. Нещо повече там също е посочено изрично, че В. не е знаел за прекратената регистрация към момента на проверката, поради неизпълнение на законовите задължения от страна на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Сливен. В тази смисъл Решение № 116 от 18.06.2020 година постановено по к.а.н.дело № 77/20202 година по описа на Административен съд град Стара Загора и Решение № 82 от 13.04.2020 година постановено по к.а.н.дело № 53/20202 година по описа на Административен съд град Стара Загора.

Предвид гореизложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

От страна на процесуалния представител на жалбоподателя към съда се отправя искане в полза на доверителя му да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 400 евро, за което представя Договор за правна защита и съдействие. Предвид ниската правна и фактическа сложност на делото и с оглед направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, следва да се присъди законоустановеното минимално възнаграждение в размер на 400 лева, равностойни на 204,51 евро.

С оглед изхода на делото следва да се върнат и иззетите СУМПС №285248059, 2 броя 3 рег. табели ******ТР и СРМПС №012671409.

Водим от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 26-0804-000517 от 01.06.2026 год. на началника на Сектор ”Пътна полиция” към ОД на МВР град Сливен, упълномощен с МЗ №8121з1632/02.12.2021г., изменена и допълнена с МЗ №8121з-1389/07.10.2024г. с което на М. Г. В., ЕГН ********** е наложено административно наказание – „глоба” в размер на 255.65 евро/500.01 лева и лишаване от правоуправление на МПС за срок от шест месеца за допуснато нарушение по чл.140, ал.1, във връзка с чл.175, ал.3, предложение първо, от Закона за движението по пътищата, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА ОД на МВР Сливен ДА ЗАПЛАТИ на М. Г. В., ЕГН **********, сумата от 204.51 евро /двеста и четири евро и петдесет и един евроцента/, представляваща възнаграждение за правна защита и съдействие.

На основание чл. 84 ЗАНН във вр. с чл. 301, ал. 1, т. 11 от НПК ДА СЕ ВЪРНАТ на М. Г. В., ЕГН ********** иззетите СУМПС №285248059, 2 броя рег. табели ******ТР и СРМПС №012671409.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено, пред Административен съд Сливен.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________

4