Решение № 14085 от 19.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14085 гр. АДРЕС, 19.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20231110150737 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано по предявени от (ФИРМА) против Х. М. М. и Г. К. М. обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове за заплащане при условията на разделна отговорност при равни квоти на сумата в размер общо на 5021,01 лева, представляваща незаплатена цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. (АДРЕС)4, аб. № *** за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от подаване на исковата молба на 13.09.2023 г. до изплащане на вземането, сумата в размер общо на 633,49 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 15.08.2019 г. до 23.06.2022 г., сумата в размер общо на 58,38 лева, представляваща незаплатена цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.06.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 13.09.2023 г. до изплащане на вземането и сумата в размер общо на 11,28 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от 31.07.2019 г. до 23.06.2022 г.

В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия ищцовото дружество доставило топлинна енергия за процесния период и топлоснабден имот, като ответникът не е изпълнил насрещното си задължение да заплати цената на потребените услуги. Ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа, че страните по спора са обвързани от валидно облигационно правоотношение произтичащо от разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като ответникът притежава право на собственост върху процесния недвижим имот. В исковата молба са изложени твърдения, че насрещната страна по договора дължи цената на доставеното количество топлинна енергия, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Процесуалният представител на страната поддържа, че съгласно Общите условия на дружеството в сила от 2016г. купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на срока, за който се отнасят. Предвид неизпълнение на задължението на ответника да заплати в срок задължението за главница, потребителят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за исковия период.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците, чрез назначения от съда по реда на чл. 47, ал. 6 1

ГПК особен представител адвокат К. К., оспорват предявения иск по основание и размер. В подадения отговор са изложени доводи, че по делото не са ангажирани доказателства в подкрепа на поддържаните от ищеца твърдения относно притежаването от страна на ответниците на качеството „битови клиенти“, както и относно количеството и качеството на доставената от дружеството топлинна енергия за процесния имот. При условията на евентуалност е направено възражение за изтекла погасителна давност.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема следното:

В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ е да установи при условията на пълно и главно доказване възникване на облигационно отношение с ответника, както и че в изпълнение на задълженията си по него за процесния период е доставил топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване, и услуга дялово разпределение, в претендираните размери и качество, както и че ответникът притежава качество на собственик или титуляр на вещно право на ползване върху топлоснабдявания имот, респ. качество на потребител /клиент след изменението на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г./ на топлинна енергия.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице-ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно разясненията дадени с т.1 от Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ОСГК в случаите когато топлоснабден имот е обременен с вещно право на ползване вещният ползвател, а не собственикът, дължи цената на доставената топлинна енергия. Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани, което обстоятелства не е и спорно по производството.

Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия, като по делото няма наведени твърдения за подобно обстоятелство.

Предвид изложеното съдът намира, че възникването на правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, респ. неговото прекратяване е свързано с придобИ.не, респ. изгубване на вещно право на собственост/ползване върху недвижим имот, находящ в сграда присъединена към топлопреносната мрежа. В подкрепа на поддържаните от ищеца твърдения за съществуване на валидно облигационно правоотношение между страните по спора като писмено доказателство в производството е приет договор за дарение, обективиран в нот. акт № 122, том XXXI, нот. дело № 5395/1990 г. по описа на нотариус Г., по силата на който трети за спора лица М Х.в М. и Н.К М. са прехвърли правото на собственост върху ¼ ид.ч. от процесния недвижим имот в полза на ответника Х. М. М., като прехвърлителите са запазили вещно право на ползване върху съответната част от вещта.

Като писмено доказателство по делото е приет договор за дарение на недвижим имот от 12.06.1996 г., обективиран в нот. акт № 164, том 60, нот. дело № 12037/1996 г. по описа на нотариус Н.Г, по сила на който ответниците са прехвърлили правото на собственост върху процесния недвижим имот в полза на М.Х.М и Н.Х М., като прехвърлителите са запазили вещно право на ползване върху ¾ ид.ч. от вещта. Приет е и договор за дарение на идеална част от недвижим имот от 06.04.2009 г., обективиран в нот. акт № 178, том I, нот. дело № 162/2009 г. по описа на нотариус Ц.С, по силата на който М М. е прехвърлил в полза на трето за спора лице М.С.С правото на собственост върху ½ ид. ч. от процесния недвижим имот. Съдът намира, че от приетите по делото титули за собственост при липса на доказателства, удостоверяващи погасяването на учреденото върху процесния недвижим 2 имот вещно право на ползване, се установява, че трети за спора лица - М Х.в М. и Н.К М. притежават вещно право на ползване върху ¼ ид.ч. от процесния недвижим имот, а ответниците против Х. М. М. и Г. К. М. притежват вещно право на ползване върху ¾ ид.ч. от имота. Като писмено доказателство по делото е представена молба-декларация от 27.10.2001 г. от ответника Х. М. отправена до ищцовото дружество за открИ.не на партида за продажба на топлинна енергия за битови нужди за процесния недвижим имот. Съгласно поставена върху декларацията резолюция от представител на (ФИРМА) искането е уважено, като видно от съставените за процесния период общи фактури партидата за имота е открита именно на името на ответника Х. М..

Съдът намира, че депозираното от ответника Х. М. заявление за открИ.не на партида при ищцовото дружество по своето правно естество представлява предложение (оферта) за сключване на договор за доставка на топлинна енергия – арг. чл. 13 ЗЗД. Като е приело това заявление, входирало го е при себе си и е продължило да доставя топлинна енергия до процесния имот, ищцовото дружество е приело предложението на ответника за сключване на договор за доставка на топлинна енергия. Нещо повече както бе посочено - налице са данни ищцовото дружество да е открило партидата именно на името на ответника Х. М. съгласно направеното от него искане в този смисъл, като следва да бъде отбелязано, че фактурите за процесния период са издадени именно на името на ответника подал заявление.

Следователно чрез изразената от последния воля е породено облигационно правоотношение по договор за покупко-продажба (доставка) на топлинна енергия между него и ищцовото дружество. Налице е следователно соченото от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС по тълк. дело № 2/2017 г. изключение – в настоящия случай един от съсобствениците е поискал открИ.не на партида на негово име в съответствие с уговореното в Общите условия, с което на практика е заявил съгласието си да заплаща стойността на доставената в имота топлинна енергия, поради което следва да се приеме, че твърдяното облигационно правоотношение за доставка на топлинна енергия в процесния имот е възникнало само между ищеца и посочения ответник, по силата на което ищецът е престирал – доставил е топлоенергия, съответно за ответника Х. М. е възникнало задължение да плати дължимата цена. В подкрепа на изложеното е и практиката на въззивната инстанция, обективирана в Решение № 821/13.02.2024 г. по в. гр. д. № 7570/2022 г. на СГС, II-в въззивен състав, Решение № 176/10.01.2024 г. по в. гр. д. № 12613/2022 г. на СГС, II-в въззивен състав, Решение № 1526/15.03.2024 г. по в. гр. д. № 1704/2023 г. на СГС, II-г въззивен състав и др.

Предвид изложеното съдът намира, че ответницата Г. М. не притежава качеството „потребител“ на топлинна енергия за битови нужди, поради което не е материалноправно легитимирана да отговаря по исковата претенция, поради което предявените искове срещу соченото лице следва да бъдат отхвърлени като неоснователни на соченото основание. По отношение на предявените искове срещу ответника Х. М. съдът приема следното:

Разпоредбата на чл. 142, ал. 2 ЗЕ определя компонентите на топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, които се използват за формиране на цената на ползваната енергия. Това са топлинна енергия, отдадена за отопление на общите части, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на имотите и за битово горещо водоснабдяване. Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, се разпределя между всички потребители, пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект.

Съгласно легалната дефиниция, дадена в пар. 1, т. 38 от ДР на ЗЕ „отопляем обем на имот“ включва обема на всички собствени и/или ползвани от абоната помещения и съответните припадащи се части от общите части на сградата, предвидени за отопление по проект.

Легално определение на „сградна инсталация“ е дадено в § 1, т. 4 от ДР на Наредба № 2 за топлоснабдяването – „съвкупността от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинната енергия от абонатната станция до имотите на потребителите, включително главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии“. Сградните инсталации за отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна собственост, а, както се посочи по-горе, топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект.