Решение № 1321 от 16.08.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1321 гр. Пловдив , 16.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Иван Г. Бекяров при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно наказателно дело № 20215330200726 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 20-1030-011584/30.10.2020 г. на ** група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на А.В.Б. с ЕГН ********** на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 185 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл.

105, ал. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят моли да се отмени НП с аргументи за недоказване на нарушението по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, както и липса на нарушение по чл. 105, ал. 1 от ЗДвП. Претендира разноски.

Въззиваемата страна взема подробно становище по жалбата с писмото, с което преписката е изпратена на съда, в което посочва, че обжалваният акт е законосъобразен, а нарушенията доказани и моли да бъде потвърден. Не изпращаa представител в съдебно заседание.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява допустима.

От фактическа съдът намери за установено следното:

Жалбоподателят А.В.Б. е собственик на лек автомобил „БМВ“ с рег. № **.

Неговият автомобил бил със затъмнени странични предни и задни стъкла.

На 02.10.2020 г. около 13:58 ч. жалбоподателят управлявал личния си лек автомобил, като негов пасажер била М.М.. Движел се в гр. Пловдив по ул. „Васил Левски“ в посока юг. Наближавайки кръстовището с бул. „Дунав“ жалбоподателят намалил скоростта и се престроил в лявата лента за маневра завой на ляво. Навлязъл в 1 кръстовището на забранителен чревен сигнал. На около 10-15 м. от кръстовището в посока изток се намирал патрулен автомобил на сектор „Пътна полиция“ и служителите на реда, сред които К.Ц., изпълнявали задълженията си по контрол на движението. Те имали пълна и пряка видимост към кръстовището и светлинните секции на светофарите. Забелязали движението на жалбоподателя, както и че предприел маневрата си, след като другите автомобили от посоката му на движение, които се намирали в съседните ленти на пътното платно, вече били спрели. Затова и предприели действия по спиране и проверка. Установили водачът като жалбоподателя А.Б.. При проверката Ц. само погледнал страничните стъкла и преценил, че върху тях е поставено затъмняващо фолио.

За установеното бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GА бл. № 303833/02.10.2020 г., в който е посочено, че жалбоподателят е нарушил чл. 6, т. 1 от ЗДвП и чл. 105, ал. 1 от ЗДвП. В акта нарушителя отразил единствено, че няма възражения. В тридневен срок от съставяне на акта не е постъпило писмено възражение от него.

За извършените нарушения било издадено и обжалваното НП, с което на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП му била наложена глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 185 от ЗДвП – глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите К.Ц.

– актосъставител, и

М.М., както и от приложените към административнонаказателната преписка и делото писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото, включително АУАН, докладна записка рег. № 1330р-32790/10.10.2020 г., възражение вх. № 103000-18606/06.10.2020 г., справка за нарушител/водач, оправомощителни заповеди № 8121з-515/14.05.2018 г, № 8121з-825/19.07.2019 г., № 317з-7914/20.12.2019 г. на МВР и веществените доказателства седем броя снимков материал на процесния лек автомобил.

Разпитан в съдебно заседания свидетелят Ц. потвърждава авторството на АУАН и поддържа констатациите в него. В допълнение изяснява, че си спомня за е видял автомобила да е бил със затъмнени стъкла, както и движението му на забранителен сигнал, след като останалите автомобили от лентите за движение в платното на водача да се преустановили движението си. Спомня си местоположението на патрулния автомобил и видимостта към секциите на светофарната уредба.

Показанията на свидетеля съдът намира за обективни, подробни, логични, непротиворечиви и в пълно съответствие с приетите по делото писмени доказателства, поради което им дава вяра. Същите съответстват на съставения АУАН, не опровергават фактическите констатации в него и затова съдът отчете презумптивната му сила, регламентирана в нормата чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Затова те са достоверен източник на информация.

Разпитана в съдебно заседание свидетелката М. също споделя, че се е намирала в лекия автомобил на жалбоподателя и е възприела поведението му, както и това на полицейските служители лично и пряко. С доверие обаче следва да се оценят показанията й само относно мястото на извършване на нарушението, присъствието й и липсата на проверка по светлопропускливостта на стъклата на лекия автомобил, доколкото и актосъставителят не споделя да е извършена някаква друга освен визуална преценка за наличието на фолио на стъклата. В тази им част следователно показанията й са съответни на останалите доказателства и като непротиворечиви и съответстващи 2 следва да се ценят от съда. Противоречиви обаче остават показанията й относно преминаването ма жалбоподателя през кръстовището на разрешителен режим на светофарната уредба. Първоначално свидетелката в показанията си сочи, че на кръстовището е имало движение и поради тази причина след навлизането на разрешителен режим водачът е преминал през кръстовището на предупредителен жълт сигнал на светофара. Същевременно малко по-късно в показанията си тя посочва, че пред жалбоподателя е имало само една кола, която също в правила маневра завой на ляво. Като се взе предвид, че никой от свидетелите не сочи да е имало необходимост от пропускане на насрещно движещите се автомобили, както и обстоятелството, че между разрешителен /зелен/, предупредителен /жълт/ и забранителен /червен/ сигнал следва да промеждутък от около секунди, то нелогично е как при наличието на един единствен автомобил пред водача той е забавил движението си и е преминал на предупредителен сигнал. От друга страна вътрешнопротиворечиви са показанията й относно трафика по време на движението, като първоначално свидетелката сочи, че е имало движение, а по-късно че това е бил само един автомобил пред тях.

Противоречиви са показанията й и с тези на актосъставителя, който категорично сочи, че е видял светофарната уредба, нейните различни секции и как лекият автомобил на жалбоподателя е преминал през кръстовището, след като вече автомобилите от съседните ленти били спрели. Именно въз основа тази вътрешна противоречивост, несъответност с показанията на актосъставителя, както и изразената непоследователност и нелогичност в хода на събитията по начина, изложен от М., съдът не се довери в посочената част на показанията й и ги изключи при обосноваване на фактическата обстановка по делото.

Възраженията в обратния смисъл да се оценят показанията й с доверие, пък да не се ценят тези на актосъставителя, по изложените по-горе съображения не следва да се приемат за основателни.

Относно приложението на процесуалните правила:

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като опорочават административнонаказателното производство, самите актове и да нарушават правата на нарушителя по отношение на нарушението по чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението по чл. 6, т. 1 от ЗДвП е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено. Актът е съставен от компетентно лице при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. Съставен е в присъствието на очевидец и нарушителя, като последният е имал право да направи възражения и в тридневния срок е депозирал такова. В акта е дадена правна квалификация на установените нарушения.

Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице по отношение на нарушението по чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

Нарушението по чл. 6, т. 1 от ЗДвП е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в 3 обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за неспазване на задължителните указания на светлинната сигнализация.

От правна страна съдът намери следното:

На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че правилно, както съставителят на акта, така и наказващият орган, са квалифицирали поведението на жалбоподателя като нарушение на посочената разпоредба на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Посочената норма гласи, че участниците в движението съобразяват своето поведение със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. От обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на нарушението.

Безспорно се установява, че А.Б. като водач на МПС на 02.10.2020 г. около 13:58 часа в гр. Пловдив на кръстовището на бул. „Дунав“ и ул. „Васил Левски“ е преминал на неразрешаващ „червен“ сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим, което е възприето от намиращите се в близост до кръстовището полицейски служители, сред които и актосъставителят. Следователно жалбоподателят не е съобразил движението си със светлинните сигнали на посоченото място и е нарушил вмененото му задължение за тяхното спазване. От фактическа страна това се установява по несъмнен и безспорен начин от показанията на актосъставителя, като съдът не оцени с доверие тези на свидетелката М., за което вече се изложиха подробни аргументи.

От субективна страна нарушителят е съзнавала общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е, че неизпълнението на задължението да спазва светлинната сигнализация по пътищата може да доведе до настъпване на общественоопасни последици – за живота, здравето и имуществото всеки участник в движението, и е искал настъпването на последиците като именно е преминал въпреки забраняващия сигнал на светофарната уредба.

Не се установява обаче от обективна страна жалбоподателят да е нарушил разпоредбата на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП. Същата гласи, че се забранява ограничаване на видимостта през челното, задното и през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и намаляване на прозрачността им.

Същевременно ал. 2 и 3 на същата разпоредба допускат намаляване на прозрачността на стъклата, когато автомобилът има странични огледала (какъвто е настоящия видимо от приетите снимки), както и в определени граници на стойностите, определени в Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации. Следователно предпоставка за установяване извършването на нарушение е именно в каква степен е била ограничена конкретната видимост на стъклата на автомобила, за да може тя да бъде съобразена с изискуемите стойности.

Това именно съдът не намира да е установено от фактическа страна. Установява се само актосъставителят да е погледнал стъклата на автомобила и да е преценил, че е поставено фолио. Същото обаче не е достатъчно да се прецени, че такова е било налично, че да се ограничи прозрачността на стъклата. Възможно и напълно допустимо е съгласно Правило № 43 прозрачността на стъклата на автомобилите да бъдат фабрично затъмнени, т.е. без поставянето на фолио. При това положение е следвало при установяване на нарушението и обстоятелствата около извършването му да се изследват конкретните показатели на прозрачност на стъклата на автомобила, 4 евентуално поставянето на фолио, които да бъдат съобразени с изискванията на закона и Правило № 43. Същото обаче не се установява от обективна страна. Нещо повече, установява се и автомобила да има странични огледала, което поставя въпроса и за правилото на чл. 105, ал. 2 от ЗДвП и задължително изследване на въпроса за конкретната пропускливост на затъмнените стъкла, в случай че има такива въобще.