Определение № 1389 от 03.06.2022, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1389 гр. Пловдив, 03.06.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Мирела Г. Чипова като разгледа докладваното от Мирела Г. Чипова Въззивно частно гражданско дело № 20225300501423 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 274 и следващите, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Адвокатско дружество „Г.“, код по БУЛСТАТ: 115895125, подадена чрез адвокат Д.Б. , против Определение № 260350 от 26.04.2022 г., постановено по гр. д. № 3869 по описа на РС – Пловдив за 2020 г., в частта, с която е оставена без уважение молбата му за изменение на Решение № 262626 от 13.12.2021 г., постановено по същото дело, в частта по присъденото по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатско възнаграждение за първата инстанция.

В жалбата се излагат подробни оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Поддържа се, че съобразно правилото на чл. 2, ал.

5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения съдът е следвало да определи размера на присъденото адвокатско възнаграждение върху цената на всеки от трите обективно съединени иска. Твърди се, че размерът на дължимото адвокатско възнаграждение възлиза на 1005,46 лв. с ДДС. Искането към въззивния съд е за отмяна на обжалваното определение и уважаване на молбата по чл. 248 ГПК.

В законоустановения срок е постъпил отговор на частната жалба, подаден от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“, ЕИК: 000694959, чрез пълномощника му юрисконсулт Колипатков, в който се взема становище за нейната неоснователност и се отправя молба за оставянето ѝ без уважение.

Пловдивският окръжен съд, след като взе предвид наведените от страните доводи и се запозна с представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна 1 срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Производството пред първата инстанция е образувано по предявени по реда на чл. 422 ГПК от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ против П. М.

ГЮР., ЕГН: **********, искове за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 6129,33 лева - главница, дължима по Договор за потребителски кредит от 24.04.2012 г., договорна лихва – 465,03 лева, дължима за периода от 15.07.2012г. до 19.01.2014 г., наказателна лихва – 1253,66 лева, дължима за периода от 15.07.2012г. до 19.01.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 19.01.2014 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 880/2014 г. на РС – Пловдив. В хода на производството ищецът е бил представляван безплатно от адвокат Б., преупълномощен от Адвокатско дружество „Г.“, с което ищецът е сключил договор за правна защита и съдействие по реда на чл.

38 ЗА. С постановеното по делото Решение № 262626 от 13.12.2021 г. съдът е признал за установено в отношенията между страните, че П. М. ГЮР. дължи на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД сумата от 4516,27 лева – главница по посочения по-горе договор потребителски кредит, като е отхвърлил предявените искове за установяване на дължимостта на: сумата над 4516,27 лв. до пълния предявен размер 6129,33 лв. – главница, сумата от 465,03 лв. – договорна лихва от 15.07.2012 г. до 19.01.2014 г., и сумата от 1253,66 лв. – наказателна лихва от 15.07.2012 г. до 19.01.2014 г. Със същото решение ищцовото дружество е осъдено да заплати на Адвокатско дружество „Г.“ сумата в общ размер на 625,11 лв. с вкл. ДДС, от които 257,10 лв. за заповедното производство и 368,01 лв. за първоинстанционното производство, съразмерно с отхвърлената част от исковете - адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на П. М. ГЮР.. В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК Адвокатско дружество „Г.“ е подало молба за изменение на решението в частта за разноските, като е поискано определеното за заповедното производство адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА да бъде присъдено в полза на пълномощника адвокат Б., с когото е бил сключен договорът за правна защита и съдействие за тази фаза на производството, както и да се увеличи определеното за исковото производство възнаграждение по чл. 38 ЗА, тъй като по делото са предявени от ищеца три установителни иска – за главница, договорна лихва и наказателна лихва. С постановеното определение по чл. 248, ал. 1 ГПК в обжалваната му част първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата на Адвокатско дружество „Г.“ в частта, с която се иска увеличаване на определеното за исковото производство възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА, като е приел, че предвид цялостното развитие на производството, вида и свързаността на предявените искове, тяхната цена, осъществената защита, липсата на фактическа и правна сложност и събиране на доказателства, не са налице 2 предпоставки за присъждане на възнаграждение в по-висок размер от този, определен с крайния съдебен акт. Изложил е и доводи, че минималният размер на адвокатското възнаграждение следва да се определи от аритметичния сбор на всички претенции, а не съобразно материалния интерес на всеки от исковете поотделно.

Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2, изр. 2 ЗА съдът определя възнаграждението на адвоката, оказал безплатна адвокатска помощ, в размер, не по-нисък от предвидения в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В чл. 2, ал. 5 от същата е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела, възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно. В настоящия случай се касае за три обективно кумулативно съединени иска, поради което за всеки един от тях се дължи адвокатско възнаграждение. Така и с оглед разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 3 от цитираната наредба по иска за главница по съразмерност съобразно отхвърлената част от иска на адвокатското дружество се следва възнаграждение в размер на 167,50 лв. По иска за договорна лихва дължимото възнаграждение се изчислява по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от наредбата и възлиза на 317,76 лв. По третия иск за наказателна лихва дължимото възнаграждение се определя по реда на чл. 7, ал. 2, т. 1 от наредбата и възлиза на 300 лв. Общият размер на възнаграждението възлиза на 785,26 лв.

Доколкото упълномощеното от ответника адвокатско дружество е регистрирано като задължено лице по ЗДДС, то на последното се дължи и сумата за този данък върху определеното адвокатско възнаграждение, възлизаща на 157,05 лв. Така общата сума, която следва да бъде присъдена на адвокатското дружество, е в размер на 942,31 лв. С решението си първоинстанционният съд е присъдил само сумата от 368,01 лв., поради което с настоящото определение следва да бъде присъден и остатъкът от 574,30 лв.

Горното налага отмяна на обжалваното определение в частта, с която е оставена без уважение молбата на Адвокатско дружество „Г.“ за изменение на Решение № 262626 от 13.12.2021 г., постановено по гр. д. № 3689 по описа на РС – Пловдив за 2020 г., в частта за определеното му по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатско възнаграждение за първата инстанция, като вместо него следва да бъде постановено определение, с което да се присъди допълнително сумата от 574,30 лв., представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА за производството пред първата инстанция.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 260350 от 26.04.2022 г., постановено по гр. д.

№ 3869 по описа на РС – Пловдив за 2020 г., в частта, с която е оставена без уважение молбата Адвокатско дружество „Г.“, код по БУЛСТАТ: 115895125, 3 за изменение на Решение № 262626 от 13.12.2021 г., постановено по същото дело, в частта за определеното му по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатско възнаграждение за производството пред първата инстанция, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Решение № 262626 от 13.12.2021 г., постановено по гр. д. № 3869 по описа на РС – Пловдив за 2020 г., в частта за определеното на Адвокатско дружество „Г.“, код по БУЛСТАТ: 115895125, адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА за производството пред първата инстанция, като

ОСЪЖДА „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“, ЕИК: 000694959, да заплати на Адвокатско дружество „Г.“, код по БУЛСТАТ: 115895125, допълнително сумата от 574,30 лв., представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА за производството пред първата инстанция.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщението.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4