Решение № 3 от 07.01.2025, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№3 гр. К., 07.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К. в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кирил М. Димов

Членове:

Невена К. Калинова

Боян Б. Ешпеков при участието на секретаря Петя Хр. Михайлова като разгледа докладваното от Боян Б. Ешпеков Въззивно гражданско дело № 20245100500265 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

С Решение № 225/10.05.2024 г., постановено по гр. д. № 799/2023 г., Районен съд – К. е отхвърлил предявения от С. Л. С. против Общинско предприятие „О.Д.“, представлявано от директора М. А., иск за присъждане на сумата от 4000 лева, представляваща платена сума по договор № 3/19.08.2021 г. за строителство на гробно място, на отпаднало основание, като неоснователен и недоказан. Със същото решение ищецът С. Л. С. е осъден да заплати на Общинско предприятие „О.Д.“, представлявано от директора М.

А., направените по делото разноски в размер на 840 лева с ДДС за адвокатско възнаграждение.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от адв.

Д. Д. от АК – К., пълномощник на ищеца С. С., във връзка с която е образувано настоящото производство. В жалбата се твърди, че обжалваното решение е необосновано, немотивирано, незаконосъобразно и постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. Излагат се съображения, че решението е немотивирано, тъй като при постановяването му първоинстанционният съд не е разгледал всички релевантни доводи на страните. Изобщо не били обсъдени приобщените по делото писмени и гласни доказателства сочещи по недвусмислен начин, че сключеният договор между страните не е изпълнен качествено и в срок, както и съдът не бил обсъдил в мотивите си показанията на изслушаните трима свидетели. Навеждат се доводи, че констатацията на решаващия съд, че били налице несъществени 1 отклонения от поръчката е неоснователна, тъй като една част от договорките, и то най – скъпите, изобщо не били изпълнени, а друга част са изпълнени, но в размери и цветове неотговарящи на поръчаните. Посочва се, че ищецът правилно и законосъобразно на основание чл. 87, ал.2 от ЗЗД е прекратил договора, поради което всяка от страните дължи връщане на полученото на отпаднало основание, с оглед на което предявеният иск бил основателен и доказан. Моли се обжалваното решение да бъде отменено в атакуваните му части и да бъде постановено ново, с което предявеният иск да бъде уважен като основателен и доказан. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, в който се посочва, че същата е неоснователна. Неоснователно било твърдението на жалбоподателя, че първоинстанционното решение е немотивирано. Съдът бил обсъдил всички събрани по делото гласни и писмени доказателства, както и заключението на назначената съдебно – техническа експертиза. Не било основателно и възражението на ищеца, че за изработването на надгробното място бил използван гранит, различен от договорения. Посочва се, че данните изписани на надгробната плоча били изписани така, както ги е съобщил ищеца, и допусната грешка в изписването не е по вина на изпълнителя. Според ответника, не били налице законовите предпоставки по чл. 265, ал.2 от ЗЗД за разваляне на процесния договор, тъй като било налице пълно изпълнение по него. С отговора на въззивната жалба се поддържа и направеното пред първоинстанционния съд възражение за изтекла давност по чл. 265, ал.3 от ЗЗД от 6 месеца. Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява.

Представлява се от адв. Т. Б. от АК – К., редовно упълномощена.

Процесуалният представител на въззивника поддържа подадената въззивна жалба. В хода на устните състезания моли за решение, с което да бъде отменено първоинстанционното такова като незаконосъобразно и предявения иск да бъде уважен като основателен и доказан. Претендира за разноски, като представя списък по чл. 80 от ГПК. От доказателствата по делото се установявало, че ищецът е упражнил надлежното правото си за разваляне на договора за изработка. Към момента, в който е оправено изявлението за разваляне се установявало, от една страна, пълна липса на изпълнение на част от позициите по договора, за друга част неточно изпълнение, както и забавено такова. По тези съображения представителя на въззивника намира, че е неприемливо и незаконосъобразно приетото от районния съд, че става въпрос за несъществено неизпълнение.

В съдебно заседание въззиваемият, редовно призован, не изпраща представител. С подадена молба оспорва въззивната жалба и поддържа съображенията, изложени в отговора на въззивната жалба. Моли първоинстанционното решение на бъде потвърдено. Претендира присъждане 2 на направените разноски, като към молбата прилага списък по чл. 80 от ГПК.

Въззивният съд, съгласно правомощията си по чл. 269 от ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени във въззивната жалба и доводите, наведени в отговора на въззивната жалба, приема за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срок, срещу акт подлежащ на обжалване и от лице имащо правен интерес от обжалването на решението.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Решението на Районен съд – К. е валидно и допустимо, като не са налице предпоставки за обявяването му за нищожно или за обезсилването му като недопустимо.

От фактическа страна настоящият съдебен състав приема за установено следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба подадена от адв. Д. Д. от АК – К., пълномощник на С. Л. С., за осъждане на Общинско предприятие „О.Д.“ на основание чл. 55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД, вр. с чл. 89, ал.5 от ТЗ да заплати на ищеца сумата от 4000 лева, представляваща платени от него, съгласно договор № 3/19.08.2021 г. за строителство на гробно място, която сума се явява платена на отпаднало основание, ведно със законна лихва върху тази сума от момента на завеждане на исковата молба до окончателно й погасяване. В исковата молба се твърди, че на 19.08.2021 г. между ищеца С. С. и ответника Общинско предприятие „О.Д.“ е сключен Договор № 3/19.08.2021 г. за строителство на гробно място.

Съгласно чл. 1 от Договора изпълнителя (ответник в първоинстанционното и въззиваем в настоящото производство) е следвало да извърши строителство на гробно място, намиращо се в поле 4, гробно място 248, изразяващо се в следното: 1. Изливане на гроб с пътека и ограда на стойност 280.00 лева; 2.

Поставяне на горен гранит на пътека- вертикална и хоризонтална, с цвят сиво – розово, на стройност 850.00 лева; 3. Изработване на облицовка (плинт) с гранит с цвят „бета роза“ и монтаж на стойност 600.00 лева; 4. Поставяне на бордюри, цели от гранит с цвят „бета роза“ със заобляне, на стойност 950.00 лева; 5. Изработване и монтаж на цяла покривна плоча от гранит на стойност 1 300.00 лева; 6. Изработване на гранитен паметник с размери 100/80/6 сантиметра на стойност 980.00 лева; 7. Изработване на гранитна поставка с размери 120/20/6 сантиметра на стойност 170.00 лева; 8. монтиране на 3 бр. снимки върху паметника, така както са указани на сК.та начертана в договора, с размери 14/18 сантиметра, на обща стойност 180.00 лева; 9. Надпис на паметника на три броя имена, така както са указани на сК.та начертана в договора, направен с пясъкоструйка, на стойност 400.00 лева; 10. Изработване на ваза от гранит и фенер от гранит, и двете със сив цвят, на стойност 370.00 лева; и 11. Разбиване на стар бетон и изхвърлянето му, на стойност 60.00 лева.

Съгласно чл. 2 от Договора ответника е следвало в срок до месец юни 2022 г.

3 да осъществи предмета на договора, посечен в чл. 1. В исковата молба е посочено, че при подписване на договора ищецът е предоставил на ответника сумата от 2000 лева, за което е издадена фактура № 0000014852/20.08.2021 г. В началото на месец юни на 2022 г. ищецът посетил гробното място и установил, че все още нищо не е правено. Твърди се също така, че през месец август на 2022 г. ищецът бил повикан от представител на ответника, като преди да отиде на срещата отишъл на гробното място и установил, че стария паметник е премахнат и че е поставен нов, размерите на който не съответствали на поръчаните, както и установил други несъответствия – на паметника годината на смъртта на майка му била записана грешно (вместо 2016 г., било записано 2017 г.); липсвал изсечен кръст на нея; бил използван гранит с различен цвят от този на облицовката на гроба; както и липсвали гранитна ваза и гранитен фенер, които следвало да бъдат поставени. След разговор с директора на ответното дружество – М. А., при който бил уверяван, че поръчката ще бъде изпълнена изцяло и съгласно договора, заплатил сумата от 2000 лева, за което била издадена фактура с № 0000016216/05.08.2022 г. През месец октомври на 2022 г. ищецът отново посетил гробното място и установил, както че строителството на гробното място не е довършено, така и че надгробната покривна гранитна плоча, която преди това била поставена липсвала. По този повод ищецът отново разговарял с директора на ответното дружество – М. А., като от нея разбрал, че по нейно разпореждане надгробната плоча била демонтирана, тъй като ищеца не е заплатил пълната сума по договора. В исковата молба е посочено още, че с покана вх. № 5912/30.05.2023 г., връчена на 01.06.2023 г. от ЧСИ П., рег. № 741 на КЧСИ, ищецът е поканил ответника в едноседмичен срок от получаване на поканата да изпълни задълженията по договора, като го е уведомил, че в случай на неизпълнение ще счита договора за развален. Твърди се, че до подаване на исковата молба строителството на гробното място не е завършено, както и че ищецът е искал за пет годишнината от смъртта на майка му гробът й да бъде ремонтиран, но с оглед големия период от време изпълнението на договора е станало безполезно. На 08.06.2023 г. поради неизпълнение на задълженията на ответника, а и защото задълженията е следвало да бъдат изпълнени непременно в уговореното време и поради забава това изпълнение е станало безполезно, договора е прекратен, и било налице отпаднало основание, въз основа на което ответникът е получил претендираната сума.

В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба. В същият е посочено, че действително на 19.08.2021 г. между ищеца и ответника е сключен Договор № 3/19.08.2021 г. за строителство на гробно място на основание чл. 258 от ЗЗД. Страните по договора уточнили параметрите по същия, като ищецът следвало да посочи имената на покойниците и датите на раждането и смъртта им. Тъй като същият не знаел точните дати се наложило да бъдат уточнени допълнително. Посоченото е също така, че ищецът следвало да донесе снимки на родствениците си, както и да заплати капаро в размер на 2000 лева, което плащане било извършено на 4 следващия ден – 20.08.2021 г. Ищецът уточнил имената и годината на смъртта на Т. Д.а и К. Д.а, като корекцията на тези данни била отразена в процесния договор от служител на ответника, а именно В. Щ.. След заплащане на капарото ответникът поръчал гранит с цвят „бета роза“. Предвид настъпилата „ковид“ пандемия доставката се забавила, за което ищеца бил уведомен, като последният заявил, че закъснението не е проблем. Поръчаният гранит бил доставен през месец юли на 2022 г., като отделните елементи били с отклонения в размерите. Ответникът твърди, че до края на месец юли на 2022 г. изпълнението на договорените строителни и монтажни работи приключили, и директорът на Общинско предприятие „О.Д.“ – М. А. уведомила ищеца, че гробното място е почти готово, като предстояло единствено поставянето на поръчаните ваза и фенер, и го поканила да заплати останалата договорена сума. В началото на месец август на 2022 г. ищецът посетил гробното място, установил различия в размерите и цвета на част от елементите. Въпреки установените несъответствия заплатил сумата от 2000 лева, за което му била издадена фактура. Твърди се, че директорът на ответното дружество е предложил на ищеца компенсация за допуснатите несъответствия, но ищецът не се съгласил, като заявил, че повече няма плаща и настоял всички задължения по договора да бъдат изпълнени от ответника за сумата от 4000 лева, която вече платил. Ответникът изчакал ищеца един месец, за да изпълни задължението си, но поради категоричен отказ за изпълнение от страна на последния, гранитната покривна плоча, която била монтирана, била демонтирана. С нотариална покана от 01.06.2023 г. ищецът поканил ответника да изпълни всички задължения по договора, като настоял, ако не бъдат изпълнени да му бъдат върнати вече заплатените 4000 лева, независимо от вложените материали и извършени строителни работи. От своя страна ответникът поканил ищеца да заплати останалата сума в размер на 2080 лева.