Протокол № 290 от 16.02.2022, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 290 гр. Пазарджик, 14.02.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Снежана Стоянова при участието на секретаря Х.В. и прокурора Р. Ат. П. Р. Ат. П.

Сложи за разглеждане докладваното от Снежана Стоянова Наказателно дело от общ характер № 20215220201197 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 10:03 часа се явиха:

Подсъдимият АНГ. ИВ. Р., редовно уведомен, се явява лично и с адв.

П.П. от АК-Пазарджик, надлежно упълномощен от ДП.

Явяват се свидетелите ИВ. Н., ЕМ. Р. и Т.К..

За РП-Пазарджик се явява прокурор Р.П..

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. П.: Да се даде ход на делото.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Сне се самоличността на свидетелите, както следва:

И. Л. Н., роден на ***** г. в гр.София, живущ в с.Сестримо, българин, български гражданин, със средно специално, разведен, работещ, неосъждан, с ЕГН: **********, без родствена връзка с подсъдимия.

Е. И. Р., роден на **** г. в гр.Пазарджик, живущ в с.Сестримо, българин, български гражданин, със средно специално образование, неженен, работещ, неосъждан, с ЕГН:. **********, подсъдимият ми е брат.

Съдът разяснява правото по чл.119 от НПК.

1

СВ.Р.: Желая да бъда свидетел.

Т. КР. К., роден на ****** г. в гр.Пазарджик, живущ в с.Мало Конаре, българин, български гражданин, със средно, образование, неженен, работещ, неосъждан, с ЕГН: **********, подсъдимият ми е първи братовчед.

Свидетелите предупредени за наказателната отговорност по чл.290 от НК. Свидетелите обещаха да говорят истината. Свидетелите Н. и Р. напуснаха съдебната зала.

Пристъпи се към разпит на свидетелите:

СВ.К.: Знам за какво съм тук. Отиваме за гората за дърва на 24-ти октомври 2020г. Джипът му стана нещо и се счупи – УАЗ, който е собственост на един приятел. Аз, И., Е. и А. бяхме тръгнали за дърва. Това беше преди обяд. Джипът не искаше да запали. Джипът остана на центъра и след това се върнахме и взехме моя джип. Първо запали джипът, придвижихме го от дома на И. и до центъра. Пихме кафе и отиваме да се качваме да отриваме за дърва и джипът не запали. Този джип по принцип го управлява ЕМ. Р.. Заключихме го на центъра и ключовете останаха у Е..

Взехме моят джип – Мерцедес. Отидохме да берем дърва. Вечерта се върнахме. Върнахме се у И. да вечеряме и той прати брат си да купи от едно заведение на центъра цигари. Брат му е на 40 и няколко години обаче е като малко дете, той е с умствена изостаналост. Той се върна разплакан – К. се казва на И. брат му. Някой от заведението там му беше казал „Който те е пратил за цигари да дойде да си ги вземе“ и му беше взел цигарите. И той се върна разплакан К.. Ние тогава се качихме четиримата в на И. колата – Субаро лек автомобил и отидохме четиримата на центъра. Бяхме И., аз, Е. и А.Р.и. Управляваше Е.. Аз бях седнал отзад.

Отиваме на центъра и паркирахме на 10-на метра от зад на джипа, който бяхме оставили. И. слезна и отиде в заведението. После излезнаха 4-5 човека от вънка, а И. излезна след тях. Тези 4-5 човека тръгнаха към нас. Ние бяхме от вън пред автомобила и тогава А. извади от багажника резачката и я запали.

Извади я от багажника на Субарото. После я изгаси и я остави. Те взеха да се събират много народ и бяха агресивно настроени. А. за самоотбрана запали резачката. След това станаха разправии там и Кметът мисля, че се обади на полицията. Те се събраха много народ – 30-40 човека се събраха. После дойдоха двама полицаи от Белово. Не знам какво е станало точно, но тестваха 2

А. за алкохол. Ние бяхме употребили всички алкохол, а само Е. не беше употребил.

Отидохме с моят джип да берем дърва, а не със Субарото, защото моят джип е по проходим. Имахме разрешително за дърва от горския. Не си спомням на името на кой беше разрешителното. Ние сякохме дървета. Всеки от нас имаше резачка. Моят автомобил е марка Мерцедес модел Джи. Води се на мое име, но не мога да ви каже номера му. Бяхме в гората в една местност.

Не сме превозвал и дърветата, които отсякоха. Те ги превоз с камион покъсно, това не стана същия ден, а след време.

Когато паркирахме Субарото пред заведението нямаше хора, вътре бяха хората. След това излязоха доста хора. От тях познавам Кмета на селото. Аз не съм от там. К. Т. и Л.П. ги познавам по физиономия, лично не ги познавам. Аз не съм разговарял с полицаите. Писмени обяснения не съм давал. А. изкара резачката от Субарото – сигурен съм.

В залата влиза св.Н..

СВ.Н.: Нормално есенно време на село и хората ходят за дърва – нормално е. Ние си помагаме приятелите. Първо берем дървата на единия и после те връщат услугата. Една сутрин тръгнахме за дърва - аз, подс. А.Р., ЕМ. Р. и Т.К.. Т. ми е приятел. Тръгнахме от моята къща с руския джип УАЗ.

Този джип е на един наш общ приятел. Джипът беше пред нас. Качихме се аз, братята Р.и и Т. в джипа. Е. управляваше джипа. Отидохме на центъра за кафе и цигари. Взехме си. Качваме се да тръгваме и джипът не запали. Стартерът даде проблем. Аз живея близо и се върнахме до нас пеша и взехме на Т. джипа – Мерцедес Джи класа. С него отидохме за дърва. Ние минахме с Мерцедеса до руския джип УАЗ. Взехме си храната и резачките от УАЗ и отидохме в гората. Към 5-6 часа след обяд се прибрахме в къщи. Седнаха ме да ядем. Пийнахме си. Свършиха ни цигарите. Имам брат, който е умствено изостанал. Той е на 44 години, но на акълът му е на 7-8 годишно дете – казва се К.. Той обича да ходи и да пазарува за да се разкара. Аз често го пращам да пазарува и му пиша на една бележка и те го познават всичките и той дава бележката и те му дават продуктите. Аз го изпратих за цигари от кафенето на центъра на селото. Той отиде и след 10 минути се връща и беше много разстроен и нещо жестикулираше и беше разстроен. Аз го питам дали не е загубил паричките, а той сочи – там вътре са цигарите. Аз казах на 3 компанията, че ще отида да видя да взема цигарите, но те не ме пуснаха да отида сам по обясними причини. На мен ми стана ясно, че там са се подиграли с него и са му взели цигарите. Аз казах, че ще отида за цигарите и да видя за какво става въпрос, но компанията казаха, че ще дойдат с мен.

Моята кола беше най-отпред и се качихме в нея – Е. се качи да управлява.

Субаро е моята кола. Е. си пътува до Белово и за това не беше пил. Аз се качих от пред до Е.. От зад бяха А. и Т.. Спряхме зад руския джип УАЗ, който от сутринта си стой там – 3-4 метра зад джипа спряхме. Аз им казах „Стойте тука, аз ще отида да взема цигарите и да питам какъв е проблемът“. Вътре бяха ловната дружинка начело с Кмета и си пият. Аз попитах Кмета катo обществена личност какво става, какво е станало с тези цигари на брат ми.

Той си беше доста подпийнал и каза „Защото ще го праш той да ти купува цигари, на който му се пуши той да си купува“. Аз не съм конфликтна личност и им казах, че няма да се разправяме и да ми дадат цигарите и един от компанията ми подаде две кутии. Аз се обръщам да тръгвам и 4-5 човека станаха от масата и тръгнаха преди мен и те излезнаха и аз след тях излезнах.

Моите приятели стояха до колата и Е. и Т. пушеха цигара и ме чакаха. Тези 45 човека заядливо тръгнаха към А. и Т. и им казаха „Вие какви сте, да не сте му охрана на този“. Те на висок глас го казаха и се чуваха. От вътре започнаха да излизат и другите клиенти и тръгнаха агресивно към А. и Т.. Явно А. се уплаши и отвори багажника на Субарото, явно търсеше нещо за самозащита и там беше резачката. Той запали резачката и я държеше в ръцете си и с лице към другите и им казваше „Няма проблем, не се занимавайте с нас“. Излезна и Кметът тогава и вика „Ти какъв си бе, ще ми палиш с резачка на центъра на свелото“. Кметът се обади на 112 и на нас каза на мен, Е. и Т. „Вие сте свободни“, а А. каза да остане тук. Ние не оставихме А.. Имаше подстрекатели и където искаха да ни бият. Развъняха телефони и дойдоха и други хора. Това беше.

Дойде първо беловската полиция – две момчета и питаха какво става.

Те ни разделиха – едните от едната страна на центъра, а другите от другата страна на центъра. Искаха да пишем показания. А. писа показания. След това дойде още една патрулка от Септември. Искаха от А. да направи тест за алкохол. Ние попитахме защо като той не е карал и те казаха заради това, че в нетрезво състояние е запалил резачката. А. се съгласи. Искаха му документите и той им каза, че са му в къщи.

4

Аз не мога да кажа дали на УАЗ светеха фарове или габарити, но фаровете на Субарото светеха и бяха срещу него и не мога да видя.

Ние всички и четиримата имахме разрешително за дървата.

Разрешителното се издава за определен брой кубици и срок за набиране на дървата. Горският ни заведе, като ни издаде разрешителните, до участъка и ни показа маркираните дървета, които можем да режем, но това беше преди седмица и ние си знаем района и след това ние ходим. Не може ако например вали да ходим за дърва. Подреждаме дърветата на фигури и като са готови се обаждаме на горския и организираме транспорт.

Аз казах и на двамата полицаи, че сме дошли със Субарото. Единият полицаи е К., а другото момче не го познавам, но беше с българо мохамеданско име. Казах на Кръчнев, че сме дошли със Субарото. Той не ни пита кои бяхме.

Познавам К. Т. и Л.П.. К. го нямаше в кафенето – не го видях. Л. беше в кафенето. К. се появи по-късно, когато полицаите бяха дошли и искаха документите и К. донесе на Кмета личната карта. Полицаите на нас не и позволиха да отидем да вземем на А. личната карта. К. дойде с неговия Мерцедес, сребрист и го спря по-надолу, явно Кметът му се беше обадил да му донесе личната карта.

Л.П. излезна след мен от кафенето. Аз говорих с Л.. Казах на Л., като започнаха да излизат след мен, ‚Л.е, какво правим“ и той каза „Спокойно, ще ги успокояваме, че са доста пийнали и ще стане беля“.

А. загаси резачката и я остави на земята, а под центъра минава реката.

Там имаше момчета, които търсеха причина за сбиване. Един, който се казва Г. В., ритна резачката, но не падна, защото парапетът я спря и я хвана и я хвърли в реката.

А.Р. не е управлявал джипа УАЗ същата вечер. Той дойде с нас със Субарото.

Полицаите взеха проба за алкохол на А. и беше над 1, но не помня точно колко, но му казах че трябва да отиде да даде кръвна проба. Качиха го в патрулката – септемврийската, а беловските полицаи останаха в с.Сестримо.

След като казаха, че А. ще го задържат за 24 часа, така казаха полицаите, и след това аз и Т. се прибрахме. Преди да тръгнем аз лично 5 помолих беловските полицаи да останат, че тези ще направят нещо или ще счупят джипа УАЗ. С Т., като се прибрахме, защото ходихме с А. до Белово, като се прибрахме на центъра нямаше никой, беше след полунощ и нямаше никой, а полицаите бяха там. Ние отидохме с Т. до нас, взехме въже и по този начин изтеглихме джипа с въжето и Субарото до нас. Двете предни гуми бяха спукани на УАЗ, някой ги беше срязал – от страни бяха боднати с нож.

Аз и за това помолих полицаите, че предната лява гума беше спаднала.

Когато отидохме да го дърпаме видях че и дясната гума е срязана. Питахме полицаите за срязването и те казаха, че не са видели нищо. По едно време бяха 30-40 човека на центъра. Говоря за К. и колегата му.

Като дърпахме УАЗ аз управлявах Субарото за това защото не бях пил много и се беше минало достатъчно време. Е. като се върнахме от Белово си взе неговата кола и си тръгна да се прибира.

В неделята разглобихме джипа УАЗ и да видим каква е повредата и стартера беше изгорял. В понеделник отидохме в Белово и купихме нов стартер и го монтирахме. Едната гума успяха да я залепят, а другата не – сменихме я с резервната.

Полицаите бяха до последно там. Полицаите не съм сигурен дали ни видяха, че е дърпаме джипа. Издърпахме го защото се опасявахме, че ще бъде дочупен.

В залата влиза св.Р..

СВ.Р.: Тръгнахме сутринта от дома на И. с руския джип – УАЗ. Аз шофирах. Бяхме аз, И., Т. и брат ми А.. Спряхме пред кафенето на центъра и си взехме кафе. Качихме се в джипа и той не запали. Отидохме у И. пеша, той живее близо. Взехме джипа на Т. – Мерцедес и отидохме до руския джип за храната и резачките. Качихме се в гората и брахме дърва. 5-5.30 часа след обяд се върнахме и отидохме в И. и седнахме да хапнем. След което И. прати брат си за цигари, брат му е с умствени проблеми. След това се върна момчето, беше много разстроено и плачеше. И. го пита какво му е, дали не е изгубил парите, а той обясни, че някой от кафенето му е взел цигарите.