Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 6023 от 11.02.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 54186/2025
Вид
Определение № 6023
Подписан
11.02.2026
В сила
11.02.2026
Състав
АНЕТА ИЛЧЕВА ИЛЧЕВА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6023 гр. София, 11.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело № 20251110154186 по описа за 2025 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Независимо че спорът попада в хипотезата на чл. 140а, ал. 1, т. 10 ГПК, настоящият състав на съда, като съобрази процесуалното поведение на страните и изложеното от тях в исковата молба и отговора на исковата молба, и на основание чл. 140а, ал. 3, т. 7 ГПК намира, че не следва да ги задължава да участват в информационна среща за процедура по медиация поради наличието на обстоятелства, които насочват към обосновано предположение, че медиацията не би довела до положителен резултат.

Ответникът е направил искане за прекратяване на делото, доколкото в СРС било налице друго дело със същите страни и предмет, а именно гр. д. № 34308/2023 г., а в условията на евентуалност делото да бъде спряно. Съдът намира искането за неоснователно, доколкото не е налице преюдициалност с гр. д. № 34308/2023 г., нито предпоставките на чл.

126 ГПК, тъй като с решение, влязло в законна сила, съдът е установил нищожност на клаузата на чл. 29 от Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия, предоставен от разстояние № 832339/18.05.2022 г., а предметът на настоящото дело касае искане за заплащане на недължимо платена сума.

Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за спиране на гр. д. № 54186/2025 г. на СРС, 82 състав, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, както и за прекратяването му на основание чл. 126 ГПК.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от съобщението до страните.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за прилагане по делото на останалите искови молба на ищеца като неотносимо към правния спор.

ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.

ПРИЛАГА гр. д. № 149/2025 г. на Шуменски районен съд.

ДОПУСКА назначаването на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, 1 формулирани в исковата молба, при депозит в размер на 215 евро, вносим от ищеца в 1седмичен срок.

НАЗНАЧАВА за вещо лице И.Л.Д., тел. ......, специалност: Финанси.

Вещото лице да се уведоми за назначената експертиза и да се призове след представяне на доказателства за внесен депозит.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 24.03.2026 г. от 10:40 часа, за когато да се призоват страните.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца - и препис от писмения отговор с приложенията.

СЪСТАВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО :

М. Б. Х. е предявил срещу „С.“ АД установителен иск с правно основание чл. 55, ал.

1, пр. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 50 лв., представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за потребителски кредит от разстояние № 832339/18.05.2022 г.

Ищецът твърди, че на 18.05.2022 г. сключил договор за потребителски кредит от разстояние с ответното дружество, по силата на който последното предоставило в заем на ищеца сума в размер от 780 лв. със срок за погасяване 30 дни, размер на ГПР – 42,58%, размер на ГЛП – 36%, обща стойност на плащанията – 803,40 лв. Твърди, че при неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение, заемателят дължал неустойка в размер на 0,9% от стойността на усвоения кредит, каквато била начислена на ищеца в размер на 210,60 лева. Намира договора за нищожен, доколкото е налице грешно посочване на ГПР, доколкото разходът за неустойка не е включен в него, а при включването му ГПР ще надвиши законовия размер. Излага, че неустоечната клауза се намира в пряко противоречие с преследваната в Директива 2008/48 ЕО цел, транспонирана в ЗПК. Заявява, че процесната неустойка излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и е в противоречие с добрите нрави. Посочва още, че процесната неустоечна клауза е неравноправна, тъй като не е индивидуално уговорена. Счита, че са налице клаузи, целящи заобикаляне на изискванията, посочени в ЗПК, според които при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.

С оглед недействителността на договора приложение следва да намери чл. 23 ЗПК и потребителят да следва да върне само чистата стойност кредита.

В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество депозира отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен. Излага, че процесният договор е сключен по инициатива на ищцата, която е попълнила електронна заявка за отпускане на кредит чрез сайта на дружеството. С изпращането на това заявление и натискането на бутон „Вземи парите“, се предоставяла възможност за изтегляне проект на договор за потребителски кредит, като за приемането на неговото съдържание следва да се натисне бутон „подпис“.

Това представлявало недвусмислено волеизявление за съгласие със съдържанието на договора и неговото сключване. Ответното дружество твърди, че след като одобрило изпратената заявка за процесния кредит, е изпратило на ищеца договора с погасителен план към него, както и СЕС и приложимите Общи условия, които документи съдържали предвидената в закона преддоговорна информация – размер на кредита, брой и размер на месечните вноски, падеж, размер на лихвения процент, ГПР, изискване за предоставяне на обезпечение. Сочи, че ищеца се е съгласил с условията на ответното дружество, натискайки бутона „Подпис“, като по този начин е изразила и недвусмислено съгласие за сключването на договора. Счита, че неустойката и нейният размер отговаряли на всички изисквания на действащото законодателство, тъй като същата представлявала самостоятелно съглашение, което в случая е обективирано в един и същ документ с договора за потребителски кредит. С 2 тези доводи заявява, че по отношение на действителността на неустоечната клауза не се прилагат разпоредбите на ЗПК и Директива 2008/48, а общите условия на ЗЗД. Твърди, че размерът на неустойката е уговорен като процент от заетата сума, като същата се начислява докато не бъде изпълнено задължението, а това зависело изцяло от волята на заемателя – ищцата. Сочи, че неустойката е съразмерна на обезпечителната и обезщетителната функция. Излага, че предоставяйки необезпечен кредит, кредиторът поема голям риск и е поставен пред възможност да не може да събере вземането си. Оспорва твърденията на ищцата, че неустойката е нищожна поради противоречие с добрите нрави, като излага, че няма законово ограничение на максималния размер. Заявява, че процесната неустойка е предварително определено обезщетение, с оглед на което е нормално размерът да е предварително уговорен между страните и включен като част от погасителните вноски.

Счита, че не у ищеца е налице изначална невъзможност да осигури обезпечение в посочения в договора срок, което да отговаря на посочените изисквания.

РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:

По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 в тежест на ищеца е да установи, че по силата на сключения договор за потребителски кредит е заплатил на ответника процесната сума, както и получаването от ответника.

В тежест на ответника е да установи, че е налице годно основание за имущественото разместване, респ. за задържане на получената сума.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.

Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3