Определение № 2136 от 08.07.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2136 гр. София, 08.07.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове:

Петя Хорозова

Иванка Ангелова като разгледа докладваното от Бонка Йонкова Касационно търговско дело № 20258002901070 по описа за 2025 година

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Х. Д. К. от гр. Свети Влас, обл. Бургас - чрез адв. П. К., срещу решение № 245 от 11.12.2024 г., постановено по в. гр. д. № 281/2024 г. на Апелативен съд - Бургас. С посоченото решение е потвърдено решение № 264 от 15.03.2024 г. по гр. д. № 1205/2023 г. на Окръжен съд - Бургас, с което са отхвърлени предявените от Х.

Д. К. против „Дженерали Застраховане“ АД искове за заплащане на сумите 100 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане, 31 130.44 лв. мораторна лихва върху сумата 100 000 лв. за периода от 05.07.2020 г. до 03.07.2023 г., и 900 лв. - обезщетение за имуществени вреди, и са присъдени разноски по чл.78, ал.3 ГПК на „Дженерали Застраховане“ АД в размер на 650 лв.

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение на основанията по чл.281, т.3 ГПК и се прави искане същото да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд или спорът да бъде разрешен по същество от касационната инстанция с уважаване на предявените искове и присъждане на разноски за всички съдебни инстанции. Касаторът поддържа, че въззивният съд е нарушил съществено съдопроизводствените правила по чл.269, пр.2 1

ГПК като не е обсъдил всички оплаквания и доводи във въззивната жалба и не е ревизирал доклада на първоинстанционния съд, въпреки обоснованите в жалбата нарушения при неговото изготвяне и направеното във връзка с тях искане за събиране на гласни доказателствени средства в хипотезата на чл.266, ал.3 ГПК, в резултат на което е направил погрешен извод за отсъствие на предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.

Позовава се на нарушение на принципа за справедливост, закрепен в чл.52 ЗЗД, като излага доводи, че въззивният съд не е преценил правилно установените от свидетелските показания факти, разкриващи действителното съдържание на родствените отношения между двамата братя и интензитета на понесените неимуществени вреди, и тълкувайки превратно указанията в приетото от ОСНГТК на ВКС Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г., е отрекъл наличието на активна материалноправна легитимация за получаване на претендираното обезщетение.

С касационната жалба е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Допускането на касационно обжалване на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК е аргументирано с твърдения, че въззивното решение съдържа произнасяне по следните значими за изхода на делото въпроси, които са разрешени от въззивния съд в противоречие със задължителната практика в Тълкувателно решение №1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС (относима към първите два въпроса) и в Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълк. д.

№ 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС (относима към останалите въпроси), както и в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в изброени решения по чл.290 ГПК : „1. Задължен ли е въззивният съд в мотивите си да обсъди фактическия и доказателствен материал по делото и да се произнесе по всички наведени във въззивната жалба оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение; 2. Задължен ли е въззивният съд при обосновано оплакване за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на съдопроизводствените правила във връзка с доклада да се произнесе и да даде указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания; 3. Кога е налице 2 материалноправната легитимация на лицата, извън кръга на посочените в Постановление № 4/61 г. и Постановление № 5/69 г. на Пленума на Върховния съд, и какви са предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък; 4. При житейска ситуация, в която загиналият не е имал близки лица от категорията, посочени в ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г., най-близкият/те родственик/ци имат ли право на обезщетение за претърпените неимуществени вреди при положение, че приживе помежду им е била налице силна емоционална връзка; Подлежат ли на обезщетяване неимуществените вреди на ищеца, когато при непозволено увреждане е починал негов близък родственик (брат), с когото са израснали заедно, починалият приживе не е имал свое семейство, а е бил част от семейството на ищеца, и са демонстрирали особена близост през целия си живот; Възможно ли е между родственици от близкия семен кръг да възникнат особено близки отношения, без да са преживели особено тежка житейска ситуация или обстоятелства“.

Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК се поддържа с твърдения, че поради липса на произнасяне от страна на Върховния касационен съд за това, какво се счита за обичайна близост в отношенията между братя в контекста на Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, както и на точни и ясни критерии как се определя наличието на „особена близост“, „силна привързаност“ и „изключителност в отношенията между роднини от най-близкия родствен кръг“ и за преценка „кои морални болки и страдания в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в Постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС“, е необходимо да се даде отговор на следните въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото : „1. Кои факти и обстоятелства свидетелстват за наличието на особена близост, силна привъзраност и изключителност в отношенията между роднини от най-близкия родствен кръг; 2. Въз основа на какво се извършва преценка за наличието на особена близост, силна привързаност и изключителност в отношенията между роднини от най-близкия родствен кръг;

3. Как следва да бъде извършена преценката за наличието на морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС; 4. При наличие на морални болки и страдания, които в 3 достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС, необходимо ли е да е налице особена близост между родствениците от най-близкия кръг; 5. Задължително ли е да е налице тежка житейска ситуация, за да се развият между близки родственици отношения, характеризиращи се с особена близост спрямо обичайните, които да подлежат на обезщетяване, съгласно постановките на Тълкувателно решение № 1/2016 от 21 юни 2018 година на ОСНГТК на ВКС“. Като самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване се сочи и очевидна неправилност на въззивното решение - чл.280, ал.2, предл.3 ГПК.

В срока по чл.287, ал.1 ГПК е подаден отговор от ответника по касация „Дженерали Застраховане“ АД със седалище в гр. София - чрез процесуален представител юрисконсулт, в който е изразено становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба. С отговора е поискано присъждане на юрисконсултско възнаграждение за производството пред касационната инстанция.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК и е допустима в частта, с която е обжалвано решението на въззивния съд в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на исковете за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди и на обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД. Съгласно чл.280, ал.1, т.3 ГПК решението на въззивния съд не подлежи на касационно обжалване в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 900 лв., поради което в тази част касационната жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.

За да потвърди решението на Окръжен съд - Бургас, с което са отхвърлени предявените от Х. Д. К. против „Дженерали Застраховане“ АД искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумите 100 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от причинената при ПТП на 2207.2018 г. смърт на А. Д. К. (брат на ищеца), и 31 130.44 лв.

4 обезщетение за забава за периода от 05.07.2020 г. до 03.07.2023 г., Апелативен съд - Бургас е приел, че ищецът не е активно материалноправно легитимиран да претендира и получи обезщетение за претърпените по повод смъртта на брат си неимуществени вреди, тъй като не са изпълнени критериите, възприети от ОСНГТК на ВКС в Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. за присъждане по справедливост на обезщетение за неимуществени вреди от смърт на други лица, извън найблизкия родствен и семеен кръг на починалия по смисъла на Постановление № 4/1961 г. и Постановление № 5/1969 г. на Пленума на ВС.

Въззивният съд е преценил като безспорни установените от първата инстанция факти, че смъртта на А. К. - брат на ищеца Х. К., е настъпила на 22.07.2018 г. в гр. Свети Влас вследствие на ПТП, причинено виновно и противоправно от водач на МПС със сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в „Дженерали Застраховане“ АД. Посочил е лаконично, че според показанията на разпитаните по делото свидетели двамата братя са живеели в наследствения дом на родителите си, като всеки е обитавал свое жилище, имали са много добри отношения, обичали са се и са били неразделни, отнасяли са се един към друг като найблизки приятели; Обстоятелството, че починалият не е имал свое семейство, го сближило още повече с брат му; Смъртта на А. била удар за неговия брат, който страдал, почувствал се самотен, имал смущения в съня, появила се хипертония.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка и след като е възпроизвел разясненията в съобразителната част на Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС относно критеириите за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена при деликт смърт на близък на лица, които не попадат сред найблизкия родствен и семеен кръг на починалия съгл. постановления № 4/18961 г. и № 5/1969 г. на Пленума на ВС, въззивният съд е направил извод, че няма основание въз основа на събраните по делото доказателства да се приеме, че между пострадалия и неговия брат - ищец в процеса, е съществувала близост/взаимна привързаност, надхвърляща по вътрешното си съдържание обичайните отношения на родство. Позовавайки се на казуална практика на ВКС в постановени след приемане на цитирания тълкувателен акт решения по чл.290 ГПК, въззивният съд се е произнесъл, че установените от свидетелите 5 прояви на братски взаимоотношения - сговор, взаимопомощ, общуване, споделяне и съжителство в наследствения дом, не разкриват изключителност на родствената връзка, която да обоснове извод за претърпени необичайни по интензитет страдания (неимуществени вреди).

Становището на настоящия състав на ВКС по поддържаните от касатора - ищец основания за допускане на касационно обжалване е следното :

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е обвързал искането си за допускане на касационно обжалване с основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, като е посочил две групи въпроси - процесуалноправни и материалноправни, които според преценката му са от значение за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.