Решение № 2659 от 12.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2659 гр. София, 12.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 93-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА Административно наказателно дело № 20261110207677 по описа за 2026 година СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 93 с-в, в публично заседание на осемнадесети юни две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ДАНАИЛОВА при участието на секретаря А. Кованова, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 7677 по описа за 2026 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.р

Образувано е по жалба на „,,***'' срещу НАКАЗАТЕЛНО

ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 23-2600072/ 17.04.2026 г., издадено от Директор на дирекция "Инспекция по труда"-София, с което на „,,***'', ЕИК: *********, представлявано от А. К. П., е наложено адм.наказание- имуществена санкция в размер на 800 (осемстотин) евро за нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ, на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415, ал. 1 от КТ.

Жалбоподателят-редовно призован, не се явява и не се представлява. В жалбата са наведени доводи за неосъществен по вина на дружеството състав на нарушение. Алтернативно се иска квалифициране на нарушението като 1 маловажен случай. Позовава се на издадени множество НП и нарушаване принципа за съразмерност на санкциите. С оглед изложеното се иска съдът да отмени обжалваното НП. Не се претендира присъждане на направени разноски.

Процесуалният представител на наказващия орган- ст. юрк. И., оспорва подадената жалба. Пледира за потвърждаване на НП поради осъществен състав на нарушение. Излага доводи за липса на основания за приемане доводите на жалбоподателя. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското такова.

Съдът като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ намира следното от фактическа страна:

По отношение на работодателя „,,***'', била извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на 25.11.2025г. По време на извършената проверка, резултатите от която били обективирана в Протокол за извършена проверка № ПР 2545436 от 25.11.25г. , били констатирани нарушения, като на основание чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ на дружеството били дадени задължителни предписания, с конкретно определени срокове, измежду които и посоченото в т. 6, а имено: “Работодателят да изплати на Р.В.М., ЕГН********** на длъжност началник цех, възнаграждение з платен годишен отпуск в размер на 127, 95 лева за м. юли, съгласно чл. 177, ал. 1 от КТ“ в срок до 22.12.2025г.

На 18.02.2026г. била извършена последваща проверка по изпълнението на така дадените задължителни предписания от Д.Н. в качеството на инспектор в Дирекция "Инспекция по труда"- София. В хода на проверката било констатирано, че даденото задължително предписание под № 6 в Протокол № ПР 2545436 от 25.11.25г. не е изпълнено в указания срок, който бил до 22.12.2025г.. Резултатите от последващата проверка били обективирани в Протокол № 2604016 от 18.02.2026г. Приложената административна мярка по №6 не била обжалвана.

Въз основа на направените в хода на проверката констатации Д.Н. в качеството на инспектор в Дирекция "Инспекция по труда"- София, констатирала, че „,,***'' е извършило за нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ на дата 23.12.2025г.

2

На 17.04.2026г. бил съставен АУАН № 23-2600072/ 17. 04. 2026г. в присъствието на двама свидетели и бил връчен на същата дата на пълномощник на дружеството.

Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление

Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на акт. Д.Н.; АУАН № 23-2600072/ 17. 04. 2026г.;

Протокол за извършена проверка № ПР 2545436 от 25.11.25г.; Протокол за извършена проверка № 2604016 от 18.02.2026г.Трудов договор;

Идентификационна карта; Длъжностна характеристика; Наказателни постановления; Заповед № З-0864/ 17.10.2022г.; Уведомление; Съобщение;

Известие за доставяне; Постановление за налагане на обезпечителни мерки;

Заповед № АЕП-12-135/2025г. ; Пълномощни и др.

Настоящият съдебен състав счита, че възприетата от съда фактическа обстановка е доказана по безспорен начин от събраните по делото доказателства. От показанията на акт. Д.Я. се установява, че е извършила последващата процесна проверка и е констатирала неизпълнението на даденото предписание. Съдът кредитира изцяло показанията като ясни, последователни и съответстващи на изложените в акта фактически констатации. Съдът кредитира и приетите по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства, доколкото същите са пряко относими към предмета на доказване по делото по смисъла на чл. 102 НПК.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:

При съставянето на АУАН и при издаване на НП са спазени изискванията за форма и съдържание, както и специфичните процедурни правила, свързани с участието на свидетели, предявяване на АУАН, и сроковете за това. АУАН е издаден от компетентен орган – старши инспектор при ДИТ София, в кръга на неговите правомощия и в присъствието на двама свидетели, както и съобразно изискванията на чл. 416, ал. 5 от КТ , и приложена Заповед, НП е издадено от компетентен орган- директор на дирекция "ИТ"-София.

Процесният АУАН и обжалваното НП са издадени и при спазване на 3 предвидените давностни срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН , подписани са от съответните длъжностни лица и свидетели, като са връчени лично на представител на жалбоподателя за запознаване със съдържанието им. Актът като е връчен на представител на жалбоподателя за запознаване със съдържанието му.

При служебната проверка за законосъобразност от процесуалноправна страна съдът не констатира наличие на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на АНО. АУАН и НП съдържат всички задължителни реквизити, посочени в разпоредбите на чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал.

1 ЗАНН, като липсва каквото и да е противоречие или неяснота в съдържанието им-описани са датата и мястото на нарушението, изложеното е съдържанието на даденото предписание, неизпълнението на същото, както и обстоятелствата, свързани с извършването му.

При извършената проверка на материалната законосъобразност на обжалваното НП, съдът счита, че „,,***'' е осъществило състава на вмененото му административно нарушение по чл. 415, ал.1 от КТ. В тази насока са еднопосочни и необорени гласните и писмени доказателства. В случая нарушението е констатирано в хода на последваща проверка след изискване на определени документи от работодателя. Изпълнителното деяние на нарушението по чл. 415, ал. 1 от КТ се изразява в неизпълнение на задължително предписание на контролен орган, като формата на изпълнителното деяние - действие или бездействие, се извежда от естеството на предписанието. В случая се касае за бездействие, тъй като не е изпълнено задължително предписание, дадено с Протокол № ПР 2545436 от 25.11.25г. под № 6 в срок до 22.12.2025г. Поради неизпълнението на това предписание в предоставения срок, правилно е прието, че е извършено нарушението на 23.12.2025г. и е ангажирана административнонаказателната отговорност на неговия адресат.

Съдът не приема доводите на жалбоподателя за обективна невозможност за неизпълнение на дадените предписания от органите на ИТ. Предвид обстоятелството, че нарушението е извършено от ЮЛ, които съгласно разпоредбата на чл. 83 от ЗАНН носят обективна, безвиновна отговорност, то не следва да се обсъжда субективната страна на извършеното административно нарушение. Това, което излага жалбоподателят като 4 причина за неизпълнение на задължението за изплащане на заплати, респ. на даденото предписание-наложени запори на банковите сметки, не е от основанията, изключващо отговорността и задълженията му като работодател, като би било основание за търсене на отговорност от държавата.

При индивидуализация на административното наказание за така извършеното нарушение, съдът съобрази, че законодателят е предвидил в разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ налагане на "глоба" или "имуществена санкция" в размер от 1500 до 10 000 лева. В конкретния случай на „,,***'' е наложена имуществена санкция към минималния, предвиден размер-от 800 евро като АНО е мотивирал определянето на санкцията с обстоятелството, че се затруднява извършването на контрол от инспекторите на ИТ, което обвързва и зачестяване на случаите на накърняване на правата на работниците от страна на работодателите. Санкцията е правилно определена и не следва да бъде променяна.

Не са налице основания за квалифициране на нарушението като маловажно, като на първо място следва да се посочи, че чл. 415в от КТ съдържа специална уредба на маловажните случаи на административни нарушения на трудовото законодателство, която изключва приложението на общото правило начл.28 от ЗАНН, а съобразно нормата на чл. 415в от КТ за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в КТ, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв.. и не са реализирани основанията за това.

По изложените съображения съдът намира подадената жалба за неоснователна, като атакуваното НП следва да бъде потвърдено.

Съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН и предвид изхода на делото, наказващият орган има право на разноски. В случая такива се претендират от процесуалния представител на АНО и съдът счита, че юрисконсултското възнаграждение следва да се определи в предвидения в разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащане на правна помощ размер към минималния, доколкото е проведено едно съдебно заседание, приключило с пледоарии, в които страната е била представлявана от юрисконсулт, а именно в размер на 66,47 евро /130 лева/.

Така мотивиран, съдът

5

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 23-2600072/

17.04.2026 г., издадено от Директор на дирекция "Инспекция по труда"-София, с което на „,,***'', ЕИК: *********, представлявано от А. К. П., е наложено адм.наказание- имуществена санкция в размер на 800 (осемстотин) евро за нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ, на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415, ал. 1 от КТ.

ОСЪЖДА „,,***'', ЕИК: ********* да заплати на Дирекция "Инспекция по труда"-София, сумата от 66,47 евро /130 лева/, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр. София в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6