Решение № 1324 от 04.12.2019, Районен съд - Добрич
- Съд
- Районен съд - Добрич
- Дело
- Гражданско дело 544/2019
- Вид
- Решение № 1324
- Подписан
- 04.12.2019
- В сила
- 04.12.2019
- Състав
- АННА ВЕЛИКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 205 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
Р Е Ш Е Н И Е
№
Град Добрич, 04.12.2019 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД ВТОРИ СЪСТАВ на двадесет и втори ноември две хиляди и деветнадесета година в публично съдебно заседание в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АННА ВЕЛИКОВА секретар
Геновева Д. разгледа докладваното от районния съдия гр. дело № 544 по описа за 2019г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по повод искова молба на „Теленор България“ ЕАД с ЕИК *********, град София, район Младост, жк „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, с която против К.Д.К. с ЕГН ********** ***, са предявени следните искове:
- иск по реда на чл. 415 от ГПК за установяване на част от вземането, за което е издадена заповед № 1923 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 14.08.2018г. по ч.гр.д.№ 3305 по описа на ДРС за 2018г., а именно за сумата от 112,12 лева, представляваща незаплатена цена на далекосъобщителни услуги за абонатен номер ********* по договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга от 20.02.2016г., за периода от 15.02.2016г. до 14.07.2016г., по издадена крайна фактура №**********/15.07.2016г., ведно със законната лихва за забава върху главното парично задължение от датата на подаване на заявлението в съда - 13.08.2018г. до окончателното й изплащане;
- иск за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 271,80 лева, представляваща незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 20.02.2016г. за мобилен номер *** за периода от месец юли 2016г. до месец януари 2018г., с абонатен номер *********.
Претендираните права произтичат от следните обстоятелства: между страните е сключен договор за предоставяне на мобилни услуги от 20.02.2016г. Ответницата е абонат с клиентски номер ********* и титуляр на номер *** и избрана абонаментна програма Стандарт 15,99 лева, със срок на действие на договора до 20.02.2018г. При преференциални условия ответницата е взела мобилно устройство Lenovo модел А6010 Black на изплащане на 23 месечни лизингови вноски в размер на 13,59 лева всяка, съгласно погасителен план. Ответницата е ползвала предоставените мобилни услуги, като потреблението е фактурирано по клиентския й номер, при условията на чл. 26 от Общите условия.
Ответницата не е изпълнила свои задължения за три последователни отчетни месеца – март, април и май на стойност 103,17 лева. За периода 15.02.2016г. – 14.07.2016г. са издадени три фактури за следните задължения:
- фактура № ********** от
15.03.2016г. за отчетен периода 20.02.2016г. – 14.03.2016г., на стойност 42,85 лева с ДДС, от които 24,34 лева без ДДС пропорционален месечен абонамент, 13,59 лева без ДДС вноска за лизинг и 0,04 лева без ДДС разговори към „Грижа за клиента“; падежът на задължението е до 30.03.2016г.
- фактура № ********** от
15.04.2016г. за отчетен период 15.03.2016г. – 14.04.2016г., на стойност 30,75 лева с ДДС, от които 13,32 лева без ДДС пропорционален месечен абонамент, 13,59 лева без ДДС вноска за лизинг и 0,48 лева без ДДС кратки текстови съобщения; падежът на задължението е до 30.04.2016г.
- фактура № ********** от
15.05.2016г. за отчетен период 15.04.2018г. – 14.05.2016г. на стойност 29,57 лева с ДДС, от които 13,32 лева без ДДС пропорционален месечен абонамент, 13,59 лева без ДДС вноска за лизинг; падежът на задължението е до 30.05.2016г.
С кредитно известие № ********** от 15.06.2016г. е извършена корекция на дълга, като е сторнирана сумата от 4,64 лева с ДДС за върнати на абоната пропорционално начислени при сключване на абонамента такси, начисленае дължимата лизингова вноска от 13,50 лева, отразен е неплатения общ баланс от предходен период от 103,17 лева и е формирано задължение за плащане от 112,12 лева.
Поради неизпълнението на абоната и на основание т. 11 от договора за услуги вр. чл. 75 вр. чл. 19б, б. „в“ от Общите условия, ищецът е прекратил едностранно договорите като е деактивирал абонамента на дата 06.06.2016г. и е издал крайна фактура с № ********** на стойност 660,93 лева, от които 277,01 лева неустойка, 271,80 лева оставащи за плащане лизингови вноски, 112,12 лева сума за потребени мобилни услуги от предходните три отчетни периода. С прекратяването на договора за услуга, на основание т. 12, ал. 2 от Общите условия, дължимите лизингови вноски след месец юли 2016г. и до месец януари 2018г. (в размер на 271,80 лева) са обявени за предсрочно изискуеми. Задълженията не са платени.
Претендират се разноските в заповедното и в исковото производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата не е представила писмен отговор. В съдебно заседание не се явява.
Исковете са с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 79, ал. 1 вр. чл. 205 от ЗЗД. Отношението е възникнало при действието на Общи условия.
Ищецът прави искане за постановяване на неприсъствено решение против ответника.
Налице са предпоставките по чл.
238, ал. 1 от ГПК и чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК: 1. Ответникът, след като препис от исковата молба му е връчен лично, не е представил в срок отговор на исковата молба, 2. ответникът не се е явил в първото заседание по делото и не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, 3. ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение, 4. на страните са указани последиците от неспазване на срокове и неявяване в заседание, 5. искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
С оглед горните констатации, съдът намира, че следва да постанови неприсъствено решение срещу ответника.
Съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.
В резултат от изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца разноските в заповедното производство: 7,30 лева - държавна такса и 43,60 - адвокатско възнаграждение (съразмерно на предявената част от присъденото със заповедта вземане), както и разноските в исковото производство – 92,70 лева платена държавна такса и 180 лева адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното,
Добричкият районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК, че К.Д.К. с ЕГН ********** ***, дължи на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, град София, район Младост, жк „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, следната сума, за която е издадена заповед № 1923 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 14.08.2018г. по ч.гр.д.№ 3305 по описа на ДРС за 2018г., а именно сумата от 112,12 лева, представляваща незаплатена цена на далекосъобщителни услуги за абонатен номер ********* по договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга от 20.02.2016г., за периода от 15.02.2016г. до 14.07.2016г., по издадена крайна фактура №**********/15.07.2016г., ведно със законната лихва за забава върху главното парично задължение от датата на подаване на заявлението в съда - 13.08.2018г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА К.Д.К. с ЕГН ********** ***, да заплати на
„Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, град София, район Младост, жк „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата от 271,80 лева, представляваща незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 20.02.2016г. за мобилен номер *** за периода от месец юли 2016г. до месец януари 2018г., с абонатен номер *********.
ОСЪЖДА К.Д.К. с ЕГН ********** ***, да заплати на
„Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, град София, район Младост, жк „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, разноските в заповедното производство: 7,30 лева - държавна такса и 43,60 - адвокатско възнаграждение (съразмерно на предявената част от присъденото със заповедта вземане), както и разноските в исковото производство – 92,70 лева платена държавна такса и 180 лева адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО НЕ
ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.
ПРЕПИС да се изпрати на страните.
СЪДИЯ :