Определение № 895 от 20.09.2021, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 895 гр. Пловдив , 17.09.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ в закрито заседание на седемнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Пламен П. Чакалов

Румяна Ив. Андреева

Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно частно гражданско дело № 20215300502209 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

При служебно извършената проверка за допустимостта на въззивната жалба подадена от А. Й. П., чрез процесуалния си представител адв.Н.П. с вх. № 5296/30.06.2021г. подадена пред

ОС

Пловдив, съдът констатира, че първоинстанционният съд не е извършил проверката на подаденото възражение или частна въззивна жалба от жалбоподателя съгласно вменените му от чл.262 от ГПК компетентности в тази насока. Жалбата /възражението/ е с неясно искане адресирано до ОС Пловдив. Правното основание, което се сочи от жалбоподателя е чл.423 ал.1 от ГПК, което касае възражение, с което се оспорва вземането пред окръжния съд на четири изрични основания по т.1-т.4 на горната правна норма. В текста на възражението обаче не се оспорва вземането, а се оспорва заповедта за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и се иска отмяна на заповедта за незабавно изпълнение.

Освен това се прави искане за спиране на изпълнението на основание чл.420 ал.2 от ГПК.

Ето защо не е ясно какво искане прави жалбоподателя и какво всъщност обжалва пред окръжния съд дали прави възражение по чл.423 ал.1 от ГПК оспорвайки вземането и прави възражение по чл.414 от ГПК или без да оспорва вземането само обжалва допуснатото незабавно изпълнение по чл.419 от ГПК с частна жалба. Тези две правни действия се съчетават като ясното възражение по чл.423 от ГПК /обективирано не само като текст от закона, ами и с писменото му обосноваване и правенето на такова искане/, може да се съедини с отделна частна жалба срещу допуснатото незабавно изпълнение по чл.419 от ГПК, което се вижда ясно от чл.423 ал.1 и ал.3 от ГПК.

Що се отнася до искането за спиране на изпълнението на основание чл.420 ал.2 от ГПК по него компетентен да се произнесе е заповедния съд а именно РС 1

Асеновград, а не окръжния съд. Това определение ще подлежи на обжалване с отделна частна жалба пред въззивния съд по аргумент от чл.420 ал.3 от ГПК.

РС Асеновград следва да изпълни задълженията си по чл.262 от ГПК и да конкретизира жалбите като искане което се прави до ОС Пловдив и да се произнесе по искането за спиране на основание чл.420 ал.2 от ГПК. Касае се до две различни процедури, които не могат да се обединят в едно въззивно дело.

Ето защо настоящото производство следва да се прекрати, а делото да се върне на районният съд за изпълнение на неговите задължения във връзка с приложението на чл.262 ал.2 т.2 от ГПК, чл.261 т.4 от ГПК, а също така и за отделно произнасяне по направеното искане по чл.420 ал.2 от ГПК, едва след което делото да се изпрати на ОС Пловдив.

Водим от горното, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 2209/2021г. по описа на Окръжен съд – гр.Пловдив.

ВРЪЩА делото на Асеновградски районен съд за изпълнение на дадените указания в мотивната част на определението.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2