Решение № 4820 от 05.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4820 гр. София, 05.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: И.С.С. при участието на секретаря Е.Б.Б. като разгледа докладваното от И.С.С. Административно наказателно дело № 20241110208941 по описа за 2024 година

Производството е образувано по подадена жалба от „Н.В.С.“ ЕООД жалба срещу Електронен фиш (ЕФ) № 8504697492, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ и с който на дружеството – жалбоподател е наложена за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП имуществена санкция в размер на 2500,00 лева.

В подадената жалба за изложени съображения, че издаденият електронен фиш е неправилен и незаконосъобразен, а при издаването му са допуснати съществени нарушения, които водят до неговата порочност и представляват основание за отмяната му. Поддържа се, че в издадения акт липсва съществен елемент – дата на съставяне, попречило на жалбоподателя да защити своите права и законни интереси, тъй като се препятствала преценката дали при издаването му са спазени законоустановените давностни срокове. Твърди се, че фишът е издаден след изтичането на предвидения в чл.

34, ал. 3 от ЗАНН 6-месечен давностен срок. Посочва се, че заснемането в случая имало функцията на акт за установяване на административно нарушение, а издаденият електронен фиш – на наказателно постановление (НП), предвид което срокът по чл. 34 от ЗАНН за провеждане и приключване на производството в административната му фаза (със съставяне на електронен фиш) започва да тече от датата на заснемане с техническо средство. Твърди се, че доколкото заснемането било от 16.07.2021 г., тази дата следвало да се 1 приеме за дата на установяване на нарушението, от която започвал да тече 6месечният срок за издаване на наказателно постановление. В настоящия случай от установяване на нарушението до връчване на фиша бил изтекъл срок от над 2 години, по време на който безспорно бил изтекъл срокът по чл.

34, ал. 3 от ЗАНН. Предвид това административнонаказателното производство следвало да бъде прекратено. Липсвали и доказателства дали техническото средство за заснемане било изправно към датата на заснемане.

Твърди се, че наложената имуществена санкция е в явно несправедлив размер, доколкото дължимата държавна такса била в размер на 167,00 лева. Направено е искане за отмяна на обжалвания електронен фиш, а при условията на евентуалност – за намаляване на наложеното наказание под минималния размер, предвиден в разпоредбата на чл. 187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП. Направено е искане за присъждане на сторените по делото разноски.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, представляван от процесуален представител, е преповторил накратко оплакванията и исканията си към съда, посочени вече в жалбата.

В открито съдебно заседание въззиваемата страна и административнонаказващ орган – Агенция „Пътна инфраструктура“, представлявана от процесуален представител, е направила искане жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваният електронен фиш – да бъде потвърден. Поддържа се, че фишът разполага с всички законоустановени реквизити и е издаден в предвидените от законодателя срокове, като в настоящия случай намирали приложение сроковете по чл. 80 и чл. 81 от НК. Твърди се, че фишът е издаден въз основа на доказателствата, събрани от електронната система за събиране на пътни такси, които не са били оборени от насрещната страна, оспорваща ги. Направено е искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева и възражение за прекомерност на разноските на жалбоподателя.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 16.07.2021 г. около 09.08 часа, пътно-превозно средство (ППС) товарен автомобил ***, рег. № ***, с технически допустима максимална маса 34000, брой оси 4, екологична категория ЕВРО 4, без ремарке, се движело в 2

***, по път А-6 км ***+***, с посока намаляващ километър, който път бил включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП), тъй като нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението било установено с устройство № ***, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път А-6 км ***+***.

За извършеното нарушение срещу дружество като собственик на регистрираното ППС бил издаден обжалвания електронен фиш № 8504697492 на 17.02.2023 г. Същият бил връчен на нарушителя на 05.03.2024 г.

Съгласно чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3в, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи. Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство – част от системата. От същите, представени с адмнистративнонаказателната преписка, се извеждат обстоятелствата, при които е извършено нарушението.

Видно от приобщеното по делото становище (л. 26) плащане не е постъпило за движение по пътя, за който се събират съответните такси.

Не се установи неподаване на данни да се дължи на техническа неизправност на Електронна система за събиране на тол такси, а напротив от представения протокол за установяване годността за приемане на изграждането, доставката и монтажа на нова стационарна контролна точка от 15.08.2019 г. съдът счита, че нарушението е било регистрирано от техническо годно средство.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на писмените доказателства, приложени към административнонаказателната преписка и допълнително представени от административнонаказаващия 3 орган, както и справката от СДВР, всички приобщени по реда на чл. 283 от НПК. Същите са непротиворечиви помежду си и налагат еднопосочни изводи в горепосочения смисъл, тълкувани поотделно и съвместно.

С оглед гореприетите фактически положения съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт и от лице, което има право на жалба. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съдът счита, че по несъмнен начин се установи, че на 16.07.2021 г. около 09.08 часа, неустановено по делото лице е управлявало пътно-превозно средство (ППС) товарен автомобил ***, с рег. № ***, с технически допустима максимална маса 34000, брой оси 4, екологична категория ЕВРО 4, без ремарке, в ***, по път А-6 км ***+***, като не е заплатена дължимата сума за тол секция ***.

По аргумент от чл. 189, ал. 8 от ЗДвП приложимостта на ЗАНН е посочена единствено при обжалването на електронните фишове.

Действително в процесния електронен фиш не е посочена дата на издаване, но такива реквизити не са предвидени в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, поради което това не може да бъде прието за пропуск. Нормата на чл. 189, ал.

4 от ЗДвП се явява специална по отношение на общото изискване на чл. 57, ал.

1 от ЗАНН за съдържанието на наказателното постановление.

Съдът счита, че са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на процесния електронен фиш, доколкото в актуалната към датата на нарушението редакция на разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП не е предвидена възможност да се издава такъв при констатиране на нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Електронният фиш е издаден на основание чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, който предвижда част от нарушенията, свързани със заплащане на пътни такси, да се санкционират чрез съответно диференцираната процедура. Същевременно разпоредбата, в редакцията от ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., преди изменението от ДВ, бр. 13 от 2024 г., в сила от 13.02.2024 г., която е действала към момента на издаване на процесния електронен фиш, е предвиждала електронен фиш да се издава нарушения по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, но не и за нарушения по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. При извършване на систематичен 4 анализ на Глава VII от ЗДвП може да бъде направен извод, че при нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП санкционирането не може да се извърши чрез издаването на електронен фиш, подобно на отклонението при констатирано нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП. Преди изменението на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, законодателят е регламентирал, че при осъществяване състава на чл.

179, ал. 3 от ЗДвП, когато нарушението е установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение.

Следователно административнонаказателната отговорност по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП с издаване на електронен фиш при условията на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП към релевантния за настоящия случай момент е недопустимо – наказването следва да се осъществи чрез издаване на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) и наказателно постановление(НП).

Докато разпоредбата на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП предвижда да се санкционира водачът, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл.

10, ал. 1, т. 1 от ЗП, а разпоредбата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП - собственикът на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни, налице е различие в параметрите на нарушение според двете норми – относно субектите на отговорност, правно дължимото поведение и регламентираните в съответните разпоредби санкции. В този смисъл недопустимо е в този тип производства прилагането на диференцираната процедура по чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП досежно конкретно извършеното нарушение по аналогия.

Следователно за вмененото на жалбоподателя нарушение не е била предвидена законодателната възможност за издаване на електронен фиш, поради което отговорността му е следвало да бъде ангажирана по общия ред – със съставяне на АУАН и НП. Предвид това с издаването на обжалвания електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, вместо да се състави АУАН и НП, административнонаказващият огран е допуснал съществено процесуално нарушение. Последното следва от обстоятелството, че е нарушен съществувалият към момента на извършване на нарушението императивен ред за ангажиране на административнонаказателна отговорност за нарушения по 5 чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, който ред в случая се явява и по-благоприятен по смисъла на чл. 3, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗАНН закон по отношение на жалбоподателя. Този пропуск е довел до накърняване на императивни законови разпоредби и ограничаване на правата на нарушителя да упражни ефективно правото си на защита като възрази по смисъла на чл. 42, т. 8 и чл.

44, ал. 1 от ЗАНН, да представи доказателства в подкрепа на своите твърдения и евентуално – оспори фактическите констатации на контролните органи.

Посоченият недостатък на развилата се административнонаказателна процедура представлява съществено нарушение на процесуалните правила, опорочило изначално административнонаказателнотно производство и съставляващо основание за отмяна на атакувания електронен фиш.

Отбелязвайки горното, съдът счита, че следва да подчертае и относимостта към настоящия спор и на разпоредбата на чл. 2, § 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. относно подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, минималното съдържание на заявлението за област на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО. Съгласно цитираната нормативна уредба „Доставчиците на ЕУЕПТ информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и предлагат възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на принудителни мерки, когато такава е предвидена съгласно националното законодателство“. Следователно в случая доставчикът на електронната услуга за събиране на пътни такси за изминато разстояние е следвало да уведоми дружеството-жалбоподател относно констатираната липса на валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Едва след изпълнение на това задължение и бездействие от страна на ползвателя на услугата - жалбоподателя, е следвало да се пристъпи към ангажиране на административнонаказателната отговорност, както бе коментирано по-горе – чрез съставяне на АУАН и НП.