Решение № 3960 от 05.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3960 гр. София, 05.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско дело № 20231110114393 по описа за 2023 година

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 380 от КЗ , вр. с чл. 86,ЗЗД.

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 380 КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от травматично увреждане на здравето и преживян стрес и дискомфорт от настъпило на 02.06.2022 г. застрахователно събитие ПТП, съставляващо застрахователен риск, покрит съгласно договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, страна по който е ответникът, в размер на 10 000лева / частичен иск от общ размер от 20 000лева/ , както и лихва за забава от завеждане на доброволната претенция23.08.22г. до погасяване на задължението.

Ищецът Н. К. К. твърди, че на 02.06.2022 г., между управлявания от него лек автомобил с рег. № ******* и лек автомобил с рег. № ****** , поради виновното и противоправно поведение на водача на последния, е настъпило ПТП. Поддържа, че към тази дата застраховател на гражданската отговорност на делинквента е ответникът. Твърди, че вследствие на произшествието е претърпял неимуществени вреди - болки и страдания от причинените му вследствие на ПТП телесни увреждания, стрес, както и битов дискомфорт.

Ответникът“ФИРМА“АД оспорва претендирания размер на исковата 1 претенция, като счита , че търсената от ищеца сума надвишава справедливия размер на обезщетение. Оспорва претенцията за лихва.Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:

Фактическият състав на вземането по иска включва следните факти: ответникът да е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобил, като в срока на действие на договора, вследствие на противоправното и виновно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил, да е настъпило застрахователно събитие, което е покрит риск, в причинна връзка с което ищецът е претърпял болки и страдания, причинени от настъпилите от събитието телесни увреждания и стрес, както и ищецът да е отправил извънсъдебна покана до ответника за обезщетяване на вредите. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените обстоятелства, като вината се предполага /чл. 45, ал. 2 ЗЗД/ и на основание чл. 154, ал. 2 ГПК не подлежи на доказване. В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на плащане на обезщетението.

С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване са обстоятелствата, че на процесните дата и място между управлявания от ищеца лек автомобил с рег.

№ ******** и лек автомобил с рег. № ******* застрахован при ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, е реализирано ПТП, което представлява покрит риск, както и че след отправена от ищеца извънсъдебна покана, ответникът е заплатил сума в размер на 25 000лв. на дата 02.12.22г.

От показанията на свидетеля Ст. Ст. се сутановява , че видял ищеца известно време след катастрофата, като последният се придвижвал с патерица поради скъсан ахилес. Споделил на свидетеля, че много го боли и ходи на лекар, като майка му стои с него да го гледа, тъй като при стъпване изпитва болки. Според свидетеля и към момента на разпита кракът на ищеца е отекъл 2 и е подут-различен от другия.

В показанията си св. К. Д., майка на ищеца , заявява, че са й се обадили след инцидента , като са й съобщили, че синът й е закаран в болница.На следващия ден му била направена операция , след което стоял няколко дни в болница. След операцията ищецът се придвижвал с патерици, като му била поставена ортеза.Около 45дни според свидетелката ищецът изпитвал затруднения в придвижването, през което време не стъпвал директно върху крака.През цялото това време обслужвала ищеца – за храна, готвене, къпане, пране . След 45-50дни започнала физиотерапия на крака. Според свидетелката и до момента има удебеляване и зачервяване на крака , ищецът продължавал да изпитва болки, особено сутрин при движение в коляното. Продължава да използва медикаменти за мазане на крака. Ищецът бил дисководещ на свободна практика , като не можел да изпълнява вече тази длъжност, тъй като му било забранено натоварване и вдигане на тежести , за да не получи отново фрактура или скъсване. Трябвало да вика някой да му носи колоните и да ги монтира. Станал по-нервен, напрегнат, променило се психическото му състояние поради обездвижването за дълго време. Намалил контактите си с хора, тъй като не можел адекватно да изпълнява работата си.Изпитва страх при по-екстремни движение, при слизане по стълби, а след инцидента и не шофирал.

Според заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза, което съдът кредитира като компетентно, обективно и пълно, вследствие на ПТП ищецът е получил руптура/ разкъсване на дясното ахилесово сухожилие/ , след което е опериран , извършен е сухожилен шев с конец , поставена му е била гипсова имобилизация, заменена впоследствие с ортеза. Според заключението ищецът е изпитвал интензивни болки след оперативната интервенция в продължение на десет дни , като е имал нужда от прием на обезболяващи медикаменти. Ищецът бил с траен видим белег в областта на дясното ахилесово сухожилие с размер 10 см. и наличие на фиброзно уплътняване в областта на оперативния цикатрикс. През първите 45дни ищецът се движил с две патерици и бил с ортеза на десния крак , като не стъпвал върху нея. Необходимо било спазването на щадящ двигателен режим за период от около 6 месеца ; бил имобилизиран за срок от 45дни и се придвижвал с две патерици. Движенията в дясната глезенна става в момента на прегледа му били в нормата , без накуцваща подохка и с 3 възможност за пълен клек и стоеж на пръсти. .Вещото лице е констатирало при прегледа наличие на лека хипотрофия и фиброзно уплътнение в областта на дясната подбедрица и дясното Ахилесово сухожилие , което постепенно ще се възстанови за период от около три години от прегледа.

Според вещото лице е възможно предвид получената травма на ахилесовото сухожилие при по-голямо натоварване да се проявява болка в областта за период от около три години.

Съдът, при съобразяване с разпоредбата на чл. 172 ГПК, кредитира изцяло показанията на свидетелите , съпоставяйки същите с приобщените по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице по съдебномедицинската експертиза.

По делото е обявено за безспорно, че произшествието е настъпило поради виновното /доколкото не се установи обратното/ и противоправно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил.

От показанията на свидетелите, от представените медицински документи, както и от заключението на СМЕ се установява, че вследствие на процесното събитие ищецът е получил посочените с исковата молба травматични увреждания .

Ответникът не оспорва, че настъпилото събитие представлява покрит по имуществената застраховка риск.

Предвид изложеното дотук съдът намира, че е налице основание за възникване на задължение за заплащане на застрахователно обезщетение.

Следва да бъде определен размерът на обезщетението. Съгласно разпоредбата н а чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съдът намира за установено /от заключението на СМЕ/, че вследствие на описаните телесни увреждания ищецът е търпял болки в областта на засегнатата част на тялото, ограничения в движението, като болките са били най-интензивни в първите десет дни, а са продължили общо около 45 дни, и е възможно да се усещат за период от 3 години от момента на прегледа при натоварване в наранения участък. Според вещото лице по СМЕ към настоящият момент ищецът е напълно възстановен. От показанията на свидетелите съдът намира за доказано по категоричен начин, че ищецът е преживял уплаха и стрес вследствие на събитието. Освен това едно събитие със сериозността на процесното е и неминуемо свързано с преживяване на 4 стрес и уплаха от участващите в него лица. Допълнително в следствие на събитието е била осуетена възможността за полагане на труд от страна на ищеца и за упражняване на професията.

Според настоящия състав на съда обаче справедливото по размер обезщетение за търпените неимуществени вреди възлиза на заплатената от ответника сума от 25 000лева в резултат на предявената извънсъдебна претенция , като със заплащане на сума в посочения размер, напълно са били обезщетени болките и страданията на ищеца в резултат на причиненото травматично увреждане. Настоящият съдебен състав намира, че заплатеното от ответника обезщетение е съобразено с обичайната съдебна практика в областта на обезщетяването по реда на чл. 52,ЗЗД , като при определяне на справедливия размер са взети предвид както характера и степента на увреждането, в т.ч. и психологически последици, така също и икономическата обстановка и стандарта на живот към процесния период.

Настоящият съдебен състав споделя доводите на ответника , релевирани с отговора, че целта на закона е обезщетението по чл. 52,ЗЗД да не води до обогатяване на увреденото лице , а да бъде обективен , балансиран и адекватен паричен еквивалент на претърпените болки и страдания.

Доколкото от доказателствата по делото се установява, че е налице пълно възстановяване на ищеца към датата на прегледа от вещото лице, изготвило експертизата, че не са налице данни за сериозни психологически последици извън получения стрес, младата му възраст, обстоятелството , че остатъчният белег не е във видимата част на тялото и не води до загрозяване на ищеца, съдът намира , че определеният и заплатен размер на обезщетение кореспондира и съответства на претърпените болки и страдания.

Ето защо искът на ищеца , предявен за сумата от 10 000лева / частичен иск от общ размер от 20 000лева/ за обезщетяване на неимуществените вреди , настъпили в резултат на ПТП от 02.06.22г. , заедно със законна лихва върху тази сума от 23.08.22г./ датата на завеждане на доброволната претенция/ до окончателното й изплащане, следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да бъдат присъдени 5 своевременно поисканите разноски в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение / определено от съда в минимален размер/ . При този изход на делото , на ищеца не се следват разноски за производството.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. К. К. с ЕГН ********** СРЕЩУ ответник „ФИРМА“АД, ЕИК ********* иск по чл. 380,КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца Н. К. К. сумата от 10 000лева / частичен иск от 20 000лева/ , представляваща обезщетение за неимуществени вреди , настъпили в резултат на ПТП от 02.06.22г. , заедно със законна лихва върху тази сума от датата на завеждане на доброволна претенция – 23.08.22г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Н. К. К. с ЕГН ********** да заплати на „ФИРМА“АД, ЕИК ********* на основание чл. 78, ал.3,ГПК сумата от 100 лева – разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6