Решение № 16440 от 02.09.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16440 гр. С, 02.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: И Г при участието на секретаря С Р като разгледа докладваното от И Г Гражданско дело № 20231110150728 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Т С” ЕАД срещу Й. Я. Д с ЕГН **********, с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правна квалификация чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №19445/2023г. на СРС, 140 състав, както следва:

650,70 лева – главница за незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г. за топлоснабден имот, намиращ се в гр. ххх, аб.№ ххх, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.04.2023г. до окончателното плащане, 99,86 лева – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.08.2021г. до 13.03.2023г., 31,43 лева – такса за предоставена услуга „дялово разпределение“ за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.04.2023г. до окончателното плащане, 5,60 лева – мораторна лихва върху таксата за дялово разпределение за периода от 16.07.2020г. до 13.03.2023г.

Претендират се и направените по делото разноски.

Ответницата, чрез надлежно упълномощения си процесуален представител е депозирала писмен отговор на исковата молба по реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК, с който оспорва предявените искове. Оспорва твърденията, че е налице облигационно правотоношение, както и че е собственик/ползвател на процесния недвижим имот.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:

1

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №19445/2023г. на СРС, 140 състав.

Спорно между страните, е твърдението на ищеца, че през процесния период ответникът е бил битов клиент за доставка на топлинна енергия по смисъла на §1, т.2а от ДР на ЗЕ, за топлоснабден имот, намиращ се в гр. ххх, аб.№ ххх.

По делото са налице писмени доказателства - молба за присъединяване на ответника към топлопреносното предприятие от 1985г., в която е посочено, че същият желае имота му да бъде присъединен, подадена от лицето Й И Д. В приетите и приложени като писмени доказателства по делото - два броя отговори от С., р-н “К п” -от 21.01.2020г. и от 03.12.2019г., адресирани до ищеца, се установява, че процесният недвижим имот е бил продаден на Й и В Р, като последните заменят през 1986г. същия недвижим имот с друг, а процесният недвижим имот става ведомствен имот на Б.та Н., като липсват данни за последващо отчуждаване и същият представлява държавна собственост. Посоченото в двата писмени отговора изцяло съответства на приетия като доказателство по делото договор за продажба на държавен недвижим имот от 15.02.1970г., от който е видно, че действително имотът е бил продаден на В В Р и на Й М Р, като липсват доказателства процесният имот да е придобиван от други лица. По делото е представено и прието като писмено доказателство, издадено от АГКК Удостоверение от 20.02.2014г., съгласно което на посочения в исковата молба адрес, се намира имот с идентификатор ххх, по КККР на гр. С, със стар адрес ххх, представлява многофамилна жилищна сграда с три отделни входа, с адрес: ж.к. ххх. От така събраните по делото писмени доказателства, за настоящата съдебна инстанция не се формира по достатъчно ясен и категоричен начин, извода за наличието на качеството “потребител на топлинна енергия” у ответницата за процесния топлоснабден недвижим имот, за който се твърди, че е потребено количество топлинна енергия и е извършвано дялово разпределение през исковия период.

Разпоредбата на чл.153, ал.1 ЗЕ, предвижда че собствениците и титулярите на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, която е топлоснабдена, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на приетото по -горе, по отношение на липсата на достатъчно доказателства, от които по достатъчно категоричен начин да се установява, че ответницата притежава право на собственост/ограничено вещно право конкретно върху недвижимия имот, посочен в исковата молба, то съдът намира, че не се доказва, че същата се явява “клиент” на топлинна енергия за посочения в исковата молба недвижим имот, находящ се в гр. ххх, аб.№ ххх., по смисъла на §1, т.2а от ДР на ЗЕ, поради което предявените искови претенции срещу нея следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

По разноските.

Процесуалният представител на ответника е отправил изрично изявление за присъждане на сторените по делото разноски. Същият е представил договор 2 за правна защита и съдействие, сключен с ответника, както и доказателства за изплатено възнаграждение. Предвид гореизложеното и с оглед на изхода от настоящия правен спор, в полза на ответника възниква правото на разноски, като такива следва да му се присъдят в размер на 400 лв., с оглед изрично отправеното възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК, като при определяне на размера на дължимото възнаграждение, съдът съобрази материалния интерес по производството, както и относително ниската му фактическа и правна сложност.

По изложените мотиви, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т С” ЕАД, ЕИК ххх, със седалище и адрес на управление гр. С, ххх, срещу Й. Я. Д с ЕГН **********, с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правна квалификация чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.

№19445/2023г. на СРС, 140 състав, както следва: 650,70 лева – главница за незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г. за топлоснабден имот, намиращ се в гр. ххх, аб.№ ххх, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.04.2023г. до окончателното плащане, 99,86 лева – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.08.2021г. до 13.03.2023г., 31,43 лева – такса за предоставена услуга „дялово разпределение“ за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.04.2023г. до окончателното плащане, 5,60 лева – мораторна лихва върху таксата за дялово разпределение за периода от 16.07.2020г. до 13.03.2023г., като неоснователни и недоказани.

ОБЕЗСИЛВА издадената заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №19445/2023г. на СРС, 140 състав.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК, “Т С” ЕАД, ЕИК ххх, със седалище и адрес на управление гр. С, ххх, да заплати на Й. Я. Д с ЕГН **********, сумата от 400 лв. - разноски за адвокатско възнаграждение по производството.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Решението е постановено при участието на “Н И” ООД, като трето лицепомагач на страната на ищеца.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3