Протокол № 59 от 01.02.2024, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 59 гр. Пазарджик, 31.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Венцислав Ст. Маратилов

Членове:

Димитър П. Бозаджиев

ИВАНИНА ИГН. ИВАНОВА при участието на секретаря Нели Ив. Въгларова

Сложи за разглеждане докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20245200500010 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 10:15 часа се явиха:

Жалбоподателите И. А. А. – редовно призована, се явява лично и с адв.

П. М. - редовно упълномощена от първата инстанция.

Ответникът А. В. А. – редовно призован, не се явява. За него се явява адв. Р. К. – редовно упълномощена.

АДВ. М.: Да се даде ход на делото.

АДВ. К.: Моля, дайте ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото, затова при условията на чл. 142 от ГПК

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

Производството е въззивно – по Глава двадесета, чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С Решение № 1209/10.11.2023 г., постановено по гр.д. № 2089/2023 г. по описа на РС - П. е осъден А. В. А., с ЕГН **********, от с. Х., общ. П., да заплаща на дъщеря си И. А. А., с ЕГН **********, от гр. П., ул. „Б.“ № *, ет.

*, ап. **, издръжка в размер 360 лв. месечно, считано от 07.06.2023 г. до 1 завършване на обучението й в средно училище, но не по-късно от навършване на 20-годишна възраст или до настъпване на друга причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като е отхвърлен иска за разликата над 360 лв. до 450 лв. месечно.

Осъден е А. В. А., с ЕГН **********, от с. Х., общ. П., да заплати на дъщеря си И. А. А., с ЕГН **********, от гр. П., ул. „Б.“ № *, ет. *, ап. **, издръжка на основание чл. 149 от ГПК в размер 360 лв. месечно, за периода от 23.04.2023 г. до 06.06.2023 г. или общо за периода – 516 лв., ведно със законната лихва, считано от 07.06.2023 г., като е отхвърлен иска за разликата над 360 лв. до 450 лв. месечно.

Осъден е А. В. А. да заплати по сметката на РС - П. 187,20 лв., представляващи държавна такса върху размера на издръжката.

Осъден е А. В. А. да заплати на И. А. А. разноски по делото в размер 416 лв.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от И. А. А., чрез пълномощника й адв. П. М. от АК - П..

В същата се изразява недоволство от решението на първата инстанция, в частта, в която искът на жалбоподателката е отхвърлен за разликата над 360 лв. до 450 лв. месечно. В тази насока се твърди, че първоинстанционният съд не е преценил правилно и в тяхната съвкупност събраните доказателства по делото за възможността на ответника да дава издръжка на И. в претендирания размер.

Визира се, че от постъпилата информация от отдел МДТ при Община Пазарджик е видно, че ответникът има три автомобила, единият от който е закупен в началото на тази година - на 17.02.2023 г. Притежава и недвижима собственост - земи с площ почти от 2 декара в землището на с. Х. и къща.

Регистриран е като земеделски производител, видно от справката в регистър Булстат. Ето защо се счита, че неточен е извода на съда, че по делото не са събрани доказателства за възможност на бащата да дава издръжка на дъщеря си без особени затруднения. А дори и да се приеме това, то същото не се дължи на процесуално бездействие на ищцата, а обратното - на ответника.

Твърди се, че освен събраните доказателства за движимо и недвижимо имущество на бащата са направени искания за разкриване на банкова тайна на 2 сметките на ответника в две банки и за получени парични преводи по Изипей.

Изискана е информация от НАП за декларирани доходи.

Сочи се, че в резултат на извършеното съдебно дирене се оказва, че ответникът е представил данни, че се е регистрирал, като безработен на 26.06.2023 г. в хода на делото и след получаване на препис от исковата молба на 15.06.2023 г.

Визира се, че всички банкови сметки са закрити от него след последното съдебно производство през 2019 г. по което е претендирана издръжка от дъщеря му. Въпреки закриването на банковите сметки се сочи, че са събрани данни, че ответникът ползва банкова сметка, по която превежда издръжката на И., но се обръща внимание- на чуждо име.

Твърди се, че от подадените данни от НАП е видно, че ответникът не декларира доходите си като земеделски производител, въпреки, че статусът му е активен от 01.01.2005 г. до момента.

Твърди се, че няма подадени декларации обр. 1 с деклариран осигурителен доход, няма подадена ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, вкл. и за 2022 г.

Сочи се, че въпреки липсата на деклариран доход за 2022 г., в началото на тази година ответникът е закупил нов автомобил - Ауди А4. Приема се, че очевидно поведението му е насочено към създаване на обстоятелства, които ограничават определянето на размера на издръжката в случай, че се претендира такава. Това се потвърждава и от факта, че с навършването на детето на 18 години на 22.04.2023 г., ответникът спира да плаща издръжка и преви превод едва на 15.06.2023 г.

Посочва се, че бащата сам се поставя в невъзможност да бъдат разкрити данни за неговите доходи, което не следва да се преценява във вреда на детето. В този смисъл се приема, че решението, което се обосновава единствено на този извод, е необосновано и подлежи на отмяна.

Отделно от това се обръща внимание на наведения факт, че в обжалваното решение, че И. е работоспособна следва да се преценява с оглед на установените обстоятелства, че същата е ученичка в 12 клас в ЕГ, като освен присъствените учебни занятия сутрин, следобед се подготвя за другия ден, а и посещава частни уроци по два учебни предмета за кандидатстване във висше училище, както е установено от разпитаната свидетелка. Счита се, че предвид заетостта й през целия ден, дори и да е работоспособна, ищцата 3 няма възможност да работи през деня и да реализира доходи от трудова дейност на този етап. Тя няма собственост, от която да получава приходи.

Искането е да се отмени обжалваното решение, в частта в която искът е отхвърлен за размера над 360 лв. до 450 лв. и се постанови ново, с което този размер бъде уважен, като се осъди А. В. А., да заплаща на дъщеря си И. А. А. издръжка ежемесечно в размер на 450 лв., платима по банковата й сметка, считано от момента на навършване на пълнолетие - 22.04.2023 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска с падеж последно число на месеца, за който се дължи издръжката, до завършване на образованието на детето или до настъпване на други законни причини за изменение или прекратяване на издръжката.

Претендират се съдебно-деловодни разноски.

В срокът по чл. 263, ал. 1 от ГПК от другата страна в процеса - А. В. А. е постъпил писмен отговор, чрез пълномощника й адв. Р. К. от АК - П..

Твърди се в същият, че жалбата е незаконосъобразна и недоказана. В тази насока се твърди, че решаващият съдебен състав в няколко заседания е уважавал исканията на ищцата И. А. за събиране на доказателства по делото.

В резултат на това, безспорно е установено, че ответникът А. В. А. няма налични банкови сметки, съдържащи парични авоари, както и че е безработен към момента на разглеждане на делото, което е било доказано.

Сочи се, че неоснователно се твърди, че ответникът има три автомобила, тъй като те са два и са закупени на нищожна цена.

Визира се, че ответникът е регистриран като земеделски производител, но последните 15 години не е упражнявал такава дейност и затова не е декларирал парични доходи.

Приема се, че прекалено силно е твърдението, че бащата на ищцата, сам се е поставил в невъзможност да бъдат разкрити данни за неговите доходи, за да причинява вреди на детето си.

Твърди се, че не бива да се отминава факта, че липсват данни за трудовите доходи на майката на детето, като не е посочена тяхната сума, за която още в исковата молба се твърди, че тя е недостатъчна за нарасналите нужди на ищцата.

Моли се за оставяне без уважение на подадената въззивна жалба и се 4 потвърди обжалваното решение, като правилно.

С въззивната жалба и писмен отговор не са направени доказателствени искания.

С ъ д ъ т ДОКЛАДВА постъпила молба от адв. П. М. с вх. № 438/15.01.2024 г., с която същата на основание чл. 266, ал. 2, т. 1 от ГПК представя и моли да се приеме като доказателство по делото Писмо от ТД на НАП – Пловдив с изх. № 66-20-14402/11.01.2024 г., видно от което по сигнал спрямо ответника са предприети действия по установяване на действителния му данъчно-осигурителен статус, с оглед на което и поради разпоредбата на чл. 74, ал. 2 от ДОПК за данъчна тайна на информацията, моли да бъде изискана информация от ТД на НАП – Пловдив да представи информация относно предприетите действия и установените резултати, ако има такива, спрямо лицето А. В. А., по Сигнал от вх. № 8456/28.11.2023 г. Сочи се, че в случай, че по отношение на лицето са установени нови факти след приключване на производството в първата инстанция относно финансовото и имущественото му състояние, това би допринесло за изясняване на фактическата обстановка по делото. към молбата са приложени Писмото на ТД на НАП – Пловдив с изх. № 66-20-14002/11.01.2024 г. и Сигнал от М.Г.Р. с вх. № 8456/28.11.2023 г. – писмо и входящ номер.

АДВ. М.: Уважаеми окръжни съдии, поддържаме жалбата от името на моята доверителка. Също така оспорвам писмения отговор, който е постъпил.

Оспорвам твърденията в него, че се касае за 2 автомобила, а всъщност, видно от доказателствата, които са постъпили от „Местни данъци и такси“ при Община Пазарджик, автомобилите са 3. Всеки един от тях е от висок клас.

Оспорваме доводите в писмения отговор и не сме съгласни с тях. Молбата, която допълнително сме подали, също я поддържам. Смятам, че едва в хода на производството на първа инстанция се установи това значително несъответствие в приходите и разходите на ответника – че разходите му превишават приходите, и то разходи за луксозни стоки, каквито са автомобилите с висок клас – автомобилът, който е закупил в началото на миналата година.

Ето защо, майката на моята доверителка е подала сигнал в НАП. В тази връзка и поради данъчната тайна, ние не можахме да се снабдим с резултатите от тази проверка. В тази връзка правим това искане и молим да 5 бъдат приети като писмени доказателства приложените към молбата сигнал и писмо от НАП.

АДВ. К.: Поддържам писмения отговор на въззивната жалба. Подробно сме обяснили аргументите. Оспорвам жалбата. Във връзка с новите искания, този в момент се оказах неизненадана, защото той вече е получил писмо от НАП със задължение да отговори на някои въпроси и е отговорил писмено, но това ще стане, когато получите информация от НАП.

По принцип не възразявам срещу такива искания. Направени са нови искания във въззивното производство. Да се уважи искането, да се изяснят нещата в крайна сметка. Не възразявам да бъдат приети като писмени доказателства подадения сигнал и молбата.

СЪДЪТ ПРИКАНИ СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.

АДВ. М.: Ние искаме издръжка в размер на 450 лева поне.

АДВ. К.: Вие твърдите това, което е в исковата молба. Аз нямам мандат за такова споразумение.

Спогодба не се постигна.

Съдът, по отношение на направените доказателствени искания за приемане като писмени доказателства на приложените с молбата на адв. М.

Разпечатката съдържа 60 от 93 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a157b1d9-8c81-44c2-87be-764a12e9035a