Решение № 29 от 29.03.2023, Районен съд - Белоградчик
- Съд
- Районен съд - Белоградчик
- Дело
- Административно наказателно дело 27/2023
- Вид
- Решение № 29
- Подписан
- 29.03.2023
- В сила
- 14.06.2023
- Състав
- Анна Иванова Кайтазка
Цитирани разпоредби
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.83 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.189 ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189 ал. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл.461 т.1 · Кодекс за застраховането
- чл.483 ал.1 т.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 638 ал. 1 т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл.638 ал.4 · Кодекс за застраховането
- чл. 638 ал. 4 и 6 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 29 гр. Белоградчик, 29.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Анна Ив. Кайтазка при участието на секретаря Наташа Ст. Найденова като разгледа докладваното от Анна Ив. Кайтазка Административно наказателно дело № 20231310200027 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на “ЖЕТ ЛОГИСТИК И КО“ ООД - гр.
Димитровград, с ЕИК 126040241, представявано от Й. С. З. – управител, срещу Електронен фиш за налагане на глоба серия „Г“ № 0049646 от 07.12.2022 г. на ОД-МВР-Видин, с което на дружеството е наложена "имуществена санкция" в размер на 2000,00 лв. на основание чл.638 ал.4 във вр. ал.1 т.2 във вр. чл.461 т.1 от КЗ, за нарушение по чл.483 ал.1 т.1 от КЗ.
В жалбата се излагат оплаквания – твърди се, че има допуснати процесуални нарушения при издаване на електронния фиш, което опорочава цялата процедура по ангажиране админ. нак. отговорност на жалбоподателя – липса на текстово описание на нарушението, наложена е „имуществена санкция“ с ел. фиш, докато съгласно препращането към чл.189 ал.4 от ЗДвП се предвиждало единствено налагането на „глоба“, т. е. на ФЛ, докато специалната процедура със санкциониране чрез ел. фиш е неприложима за 1
ЮЛ, т.е. за при определяне на санкции от вида „имуществени „ такива по см. на чл.83 от ЗАНН, твърди се и неяснота за вида на техн. средство, с което е заснето нарушението. Моли се, издаденото НП да бъде отменено, като се присъдят на жалбоподателя и направените от него съдебни разноски. В с. з., редовно призован, жалбоподателят не се представява, нито от законния си такъв, но упълномощен негов такъв – адвокат, е депозирал по делото писмено становище. В това становище адвокатът заявява, че поддържа изцяло жалбата, като допълнително прави и възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна, ако такива бъдат заявени от нея.
Въззиваемата страна редовно призована за с.з. не изпраща представител и не изразява становище по жалбата. В писмото до съда, съпровождащо преписката, се моли електронният фиш да бъде потвърден, а при евентуално процесуално представителство на жалбоподателя, да се намали размера на претендираните от него разноски по делото.
Съдът, след като обсъди изложеното в жалбата и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна следното:
На 07.12.2022 г. в 10.54 ч. в рамките на населено място – гр. Д., обл.В. , по ул. ”Г.Д.” до УПИ № 234, / Е-79/ , с АТСС /преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и копуникации, тип "ARH CAM S1"/, насочено към гр. В., но контролиращо движението на МПС двупосочно - от и към гр. Видин, заснето МПС - автомобил – влекач, м.
„ВОЛВО ФХ 4 Х 2 Т“ с рег. № х 0786 КС, което приближавало техн. средство, със скорост 61 км/ч. Бил изготвен видеозапис, обективиран като клип № 49644/07.12.2022 г. на радара / снет като хартиен образ на 12.12.22 г./, в който е отразена като разрешена максимална скорост 40 км. ч., и установената – 61 км./ч. В последствие, след преглед на данните от клипа, било установено, и че за същото МПС, по същото време – на заснемането, нямало сключен договор за застраховка “Гражданска отговорност” за 2022 г.
За констатираното нарушение по КЗ – неизпълнено задължение на собственик на автомобила по чл.483 ал.1 т.1 от същия , на 07.12.2022 г. бил издаден Електронен фиш Г № 0049646 от същата дата на ОД-МВР-Видин , за налагане на санкция – имуществена такава, за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, на “ЖЕТ ЛОГИСТИК И 2
К О ” ООД гр. Димитровград, като собственик на автомобила, заснето в горния клип.
С издадения ел. фиш, на дружеството , на осн. чл.638 ал.4 вр. чл. 638 ал.
1 т. 2 вр. чл. 461 т. 1 КЗ , била наложена имуществена санкция в размер на 2000,00 лева.
Съдът е изискал и информация от въззиваемата страна, относно момента на връчване на ел.фиш и начина на депозиране жалбата срещу него. Тези обстоятелства се твърдят от страната по делото – съответно – 14.12.2022 г. като дата на връчване, и депозиране на жалбата пред АНО „по пощата”, без на съда да се изпраща пощенски плик с клеймо, разписка или подобен документ, удостоверяващ последното. Което мотивира съда да приеме, в интерес на жалбоподателя, че жалбата му е подадена в законния срок.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прие:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.
При реализиране на административно-наказателната отговорност са допуснати съществени нарушения на ЗАНН и КЗ.
Съдът на първо място, приема за безспорно установени обстоятелствата – къде, кога и кое МПС е било заснето при извършване на нарушението.
Мястото на същото е описано категорично в издадения фиш – като населено такова, и улицата, на която е извършвано заснемане на преминаващите МПС.
Представено е и писмено доказателство за въведеното ограничение на скоростта, извън принципното такова по закон – с нарочен пътен знак, отразено в Протокола за ползването на АТСС. Поради което и приема, че жалбоподателят е осъществил състава на административното нарушение по чл.483 ал.1 т.1 от КЗ. От събраните доказателства по делото се установи, че на инкриминираните дата и място, е управлявано МПС – автомобил „ВОЛВО ФХ 4Х2 Т” - Влекач, с рег. № Х 07 86 КС, без в този момент да има сключен валиден договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” за текущата към момента на проверката 2022 г.
По делото е представен Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система, в който мястото на контрол, датата на 3 същия, вкл. и часовия диапазон, напълно съответстват на мястото посочено в електронния фиш като място и момент на извършване на нарушението.
Представена е и Докладна записка за заснетите нарушения при същият контрол. Налични по админ.нак. преписка са и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126/07.09.2017 г. на БИМ и Протокол от проверка № 19 СГ-ИСИС/16.09.2022 г. на БИМ – ГД”МИУ” – отдел „ИСИС”, които удостоверяват, че нарушението е установено с автоматизирано техническо средство от одобрен тип, преминало първоначална и последваща проверка.
Няма спор, че именно юридическото лице е собственик на моторното превозно средство.
Част от възраженията, излагани в жалбата от страна на жалбоподателя са неоснователни.
Дали установеното нарушение се изразява в управление или не – т.е. само в притежание на автомобил, за който няма сключена задължителната по КЗ застраховка е ирелевантно, законът предвижда такъв документ да има, без значение дали нарушението е констатирано по време на управление ва автомобила или не. Различен е редът / общият ред с АУАН или специален – с ел. фиш/ обаче , по който може да се санкционира това нарушение, съобразно начина на констатирането му. Когато нарушението е установено по време на управление на автомобила и е заснето с АТСС – то законът допуска санкцията да се приложи и с ел. фиш.
Относно другия довод, изтъкнат в жалбата: за непредвидено в ЗДвП/ чл.189 ал.4 / налагане на „имуществена санкция“ с ел. фиш, т.е. невъзможност да са санкционират ЮЛ по този ред: КЗ предвижда специален ред за установяване на нарушения с автоматизирано техническо средство – чл.647 ал.3, съгласно който, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата.
Регламентирано е, че ЕФ се изпраща на собственика на МПС, който е длъжен в 14-дневен срок от получаването му да заплати глобата или имуществената 4 санкция по чл. 638 ал. 4 и 6 от КЗ.
Налагането на административно наказание глоба или имуществена санкция с електронен фиш е допустимо единствено по чл.638 ал.4 и ал.6 КЗ.
При тази хипотеза дори, чл. 189 ал. 5 от ЗДвП не се прилага, т.е. в тези случаи не е предвидена възможност за собственика да посочи данни на друго лице, което да е извършило нарушението, респ. копие на свидетелството му за управление, в резултат на което издадения ЕФ да бъде анулиран, поради което наказателно отговорно лице при нарушение на чл.638 ал.4 от КЗ, винаги е собственикът на МПС.
Или : посочената в електронния фиш разпоредбата на чл. 638 ал. 1 т. 2 КЗ предвижда именно имуществена санкция за юридическо лице или едноличен търговец, който не изпълни задължението си, съгласно чл. 483 ал.
1 т. 1 КЗ - да сключи задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, когато притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение.
Нарушението правилно е квалифицирано като такова по чл. 483 ал. 1 т.
1 от КЗ, а санкцията , наложена на осн. чл. 638 ал. 4 вр. ал. 1 т. 2 вр. чл. 483 ал. 1 т. 1 от КЗ вр. чл. 461 т. 1 от КЗ, доколкото чл. 638 ал. 4 препраща към ал.
1 / и двете точки /, който препраща към чл. 483 ал. 1 т. 1 от КЗ , а чл. 461 т. 1 въвежда задължителния характерна процесния вид застраховка.
Съдът намира, и че в ел.фиш не следва изрично / няма такова законово изисквание/ да се посочат други или повече технически данни за техн.среддство, с което е заснето нарушението. Надлежно е отразено във фиша, че то е АТСС, а по самата админ. нак. преписка са представени допълнителни дани относно допустимостта да се ползва конкретното средство/система, както и изправността на същите.
Досежно обаче, твърдението на жалбоподателя, че нарушението, което АНО му е приписал, или искал по-точно да стори това – не е описано надлежно в издадения фиш, съдът се съгласява изцяло с основателността му / на твърдението/. В издадения ел. фиш, предмет на настоящето произовдство, с цифри е направена пълна и точна квалификация на деянието, от където и съдът разбира волята на АНО – за какво нарушение се търси отговорност. Но в същото време, във фиша липсва текстови израз на деянието, има започнал 5 смислов запис „за което собственикът не е сключил задължителна за....” , но довършеност на този израз – няма. Жалбоподателят, както всеки един субект на админ. нарушение – ФЛ или ЮЛ, не е длъжен да предполага какво е искал да каже обвиняващият го, а и решаващ в случая, орган. Абсолютно в разрез с правата на субекта на админ.накушение, и в частност с правото му да разбере в какво деяние е обвинен и как – срещу какво, да организира защитата си, е липсата на текстово описание на нарушението. Този пропуск на АНО е съществено процесуално нарушение на правилата по ангажиране на админ. нак. отговорност и е самостоятелно, и достатъчно основание съдът да приеме да незаконосъобразн ел. фиш.
Предвид гореизложеното съдът намира, че електронният фиш, с който е санкциониран жалбоподателят – ЮЛ, за извършеното от него нарушение, е не законосъобразен и като такъв, следва да бъде отменен.
С оглед решението на съда по същество на казуса – да отмени издадения ел. фиш, и искането, направено от страна на жалбоподателя, въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати направените от първия разноски за адвокатско възнаграждение в процеса. Съобразно указаното в чл.18 ал.2 вр.чл.7 ал.2 т. 2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. / вкл. измененията от 04.11.22 г./ за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът присъжда в тежест на наказващия орган, претендираните от жалбоподателя разноски в размер на 500,00 лв. – за адвокатско възнаграждение / то явяващо се и минимано съгласно Наредбата/, и предвид представения по делото договор за правна защита и съдействие с адвокат и пълномощно, удостоверяващ, че възнаграждението в този размер е платено, поради което и има доказателства, че тези разноски, в посочения размер, са реално направени от жалбоподателя. Възражението за прекомерност на разноските за защита по делото – са неоснователни, с оглед договарянето и заплащането им именно в минималния размер, сочен от НАРЕДБА № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съдът не може да го коригира.