Протокол № 399 от 25.10.2023, Районен съд - Пещера

ПРОТОКОЛ

№ 399 гр. Пещера, 24.10.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, II ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Велина Ив. Ангелова при участието на секретаря Тодорка Т. Даракчиева

Сложи за разглеждане докладваното от Велина Ив. Ангелова Гражданско дело № 20215240100923 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

ИЩЦАТА Г. Г., уведомена при условията на чл. 56, ал. 2 от ГПК, се явява лично. Като процесуален представител за нея се явява адв. А. - В., редовно упълномощена.

ОТВЕТНИЦАТА Л. Г., уведомена при условията на чл. 56, ал. 2 от ГПК, не се явява. Като процесуален представител за нея се явява адв. А. - В., редовно упълномощена.

ОТВЕНТИКЪТ Г. Г. Г., чрез своята майка и законен представител С. С., уведомен при условията на чл. 56, ал. 2 от ГПК, не се явява.

ОТВЕТНИКЪТ Л. Г., уведомен при условията на чл. 56, ал. 2 от ГПК, не се явява.

ОТВЕТНИКЪТ Г. А. Г., уведомен при условията на чл. 56, ал. 2 от ГПК, не се явява.

ОТВЕТНИКЪТ Т. Г., уведомен при условията на чл. 56, ал. 2 от ГПК, не се явява. Не се и представлява от назначения му особен представител.

ОТВЕТНИЦАТА М. Г., уведомена при условията на чл. 56, ал. 2 от ГПК, не се явява. За нея се явява адв. К., редовно упълномощена.

ОТВЕТНИЦАТА Р. Д., уведомена при условията на чл. 56, ал. 2 от ГПК, се явява лично и с адв. К., редовно упълномощена.

1

ОТВЕТНИЦАТА Д. Г., уведомена при условията на чл. 56, ал. 2 от ГПК, не се явява. За нея се явява адв. К., редовно упълномощена.

За Дирекция „Социално Подпомагане“ – гр. Пловдив, уведомена при условията на чл. 56, ал. 2 от ГПК, не се явява законен или процесуален представител.

АДВ. А. - В. – Да се даде ход на делото.

АДВ. К. – Да се даде ход на делото.

При условията на чл. 142, ал. 1 от ГПК,

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

На основание чл. 143 от ГПК, съдът пристъпи към изясняване на фактическата страна на спора.

АДВ. А. - В. – Водим свидетеля си за разпит. Нямаме други доказателства.

АДВ. К. – Да се изслуша.

В момента в с.з. се явява адв. Б. в качеството й на особен представител на ответника Т. Г..

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА до разпит свидетелката.

Сне се самоличността й, както следва:

2

СВ. Д. Н. Г. – 61 г., българска гражданка, разведена, неосъждана.

Майка съм на ищцата Г. Г. и ответницата Л. Г.. Искам да съм свидетел.

Предупреден за отговорността по чл. 290 от НК.

Пристъпи се към разпит на свидетелката, със снета самоличност, както следва:

СВ. Г. – Бях омъжена за бащата на дъщерите ми в продължение на 23 г.

Той се казваше Г. К. Г.. Той е син на най-големия брат - К. Г. Г.. Аз живея в гр. Пловдив. По време на брака ни живеехме в гр. Пловдив и посещавахме семейството на родителите на съпруга ми често. За мен този казус е морален.

Всички, които имат право върху тази къща, са покойници вече - тримата братя, наследници на дядо Г.. Омъжих се за съпруга си през 1984 г., като още преди да станем семейство, с много емоция той ми разказваше за дядовата си къща, която се намира до най-високата камбанария на Балканския полуостров. Знаех за тази къща като за „дядовата му къща“. Свекър ми и семейството му живееха в друг дом в гр. Брацигово, на ул. „*“ № 23.

Построили са тая къща, понеже дядовият дом е станал твърде тесен за многолюдното вече семейство. Познавам братята на К. - Д. и А.. Често съм присъствала на семейни събирания. Те живееха дружно. Обикновено на общите празници се събираха в дома на свекър ми – той беше на ул. „*“. Там идваха на гости другите двама братя със семействата си. Не съм чувала никой от братята да казва, че тая къща принадлежи персонално на някой от тях това беше бащин дом. Там живееше баба Р. - майката на А. и Д. и всички са я посещавали в този дом. Не знам някой да е казвал, че тази къща е само негова. Ходила съм в къщата, знам къде се намира. Последно съм влизала вътре, когато баба Р. почина, на погребението й. Днес специално минах оттам. При няколкото ходения на гробищния парк, съм минавала - няма следи да живее трайно някой там и да поддържа имота. Външно къщата е занемарена, лозите са неподрязани, обрасла е в храсти и треви. Няма видимо присъствие на хора, които живеят там. Не съм чула някой да живее постоянно там във времето, в което знам за този имот. Не смятам, че някой персонално е заявявал, че дъщерите ми нямат права там. Чувала съм разговори по този въпрос. Наследниците на чичо Д. твърдят, че домът е техен. Имало е между 3 тях среща и разговор, в който е ставало въпрос, че могат да откупят дома, но смятат, че няма голяма материална стойност и че няма смисъл това да се прави. Това го знам от дъщеря ми. Имала съм разговори с адвоката, който по принцип представлява правата на дъщерите ми в Пловдив - той също е присъствал на тази среща и не съм го чула само от дъщеря ми това, а и от нашия адвокат. Това го знам от адвоката ми, който е присъствал на срещата, която е била по повод на този казус с Р. Д. и сина на другия брат на А. - Г.. Аз бях тогава в града, но не съм присъствала на срещата. Твърдя това, което съм чула от адвоката и дъщеря ми. Аз лично не зная някой постоянно да е живял там. Постоянно живееше само баба Р.. От съпруга ми знам, че е откупена от дядо Г. къщата - от неговите братя и сестри, за да живее неговото семейство там постоянно. Не съм с впечатление, че някой някога трайно е живял в имота. И двамата братя на свекър ми имаха жилища в Пловдив. Преди брака ни съм посещавала А., а у другия брат съм била много пъти - бяхме кумове на брат й. Бяха в прекрасни отношения тримата братя до момента, в който настъпи разрив по повод на друг наследствен имот. Дядо Г., от който произхожда имота, е имал навремето фабрика. Когато настъпиха промените след 1989 г., съпругът ми започна дело за реституция на имота.

АДВ. К. - Възразявам за свободния разказ на свидетелката. Нека да отговаря на конкретни въпроси.

СВ. Г. – Имотът не е бил прехвърлен. Знам, че си развалиха отношенията, след като настъпи тоя разрив по повод делото за другия наследствен имот - за фабриката, понеже основно съпругът ми финансираше това дело. Разведохме се през 2011 г., но аз съм поддържала връзка с него през цялото време. Баба Р. почина през 1997 г. Вътре в имота не съм влизала, но съм минавала по улицата. Къщата е на 2 етажа, като първият е по-нисък, а горе има 3 стаи и голям салон. Аз работя в чужбина, но постоянното ми местожителство е в Пловдив и много често си идвам в България. Работя в Англия. Почти всеки път идвам в Брацигово като се връщам, може би 3-4 пъти в годината. Аз нямам близки в Брацигово, на гробищата ходя. Знам, че при строежа на К. на къщата, са му помагали братята с труд, не финансово. Не съм чула за уговорка братята да му построят къща в замяна на неговите права 4 от тази процесната къща. Най-много Д. гледа баба Р., но всички по някакъв начин са участвали в помощта. Аз от съпруга ми знам, че баба Р. с децата е ходила на „Атолука“ да прекарват летата и свекър ми е ходил да ги снабдява с продукти и храна, и да се грижи за тях. След като тя почина, не смятам, че някой основно се е грижил за имота. Не знам кой има ключ, аз нямам. Имотът е наследствен. Това кой има ключ далеч не доказва собствеността. Нямам ключ аз. Никога не съм имала, дори като съм посещавала дома. Дъщеря ми няма ключ. Не знам другата ми дъщеря има ли ключ.

АДВ. К. – Възразявам! На въпроса, зададен от мен: „Има ли другата й дъщеря ключ?“, отговори не свидетелката, а адвоката им.

СВ. Г. - Никой не живее постоянно там. Нямам впечатление някой да живее постоянно там. Видимо няма следи от ремонт. Не зная дали е правен ремонт. Като цяло къщата има занемарен вид. Няма видими следи от ремонт или от поддържане на двора, или околокъщното пространство, ограда и т.н.

Има лозница и дръвчета в двора. Не знам имотът да е прехвърлен на някого.

Дъщерите ми го приемат като наследствен имота. Дъщерите ми знаят къде е имота. Не разбирам от дограми. Не мога да направя преценка каква е дограмата, според мен е стара. Ако трябва да се направи преценка за ремонти, това е работа на вещо лице, а не на човек, който не е специалист. Не притежавам специално образование и не мога да кажа дали покривът е подменен. Това е въпрос към вещо лице. Не знам някой да седи лятото в имота. Ако някой е седял и е ходил, тези, които биха могли да седят и да ходят, за голямо мое съжаление, са покойници вече. Не знам някой от децата и внуците на тримата братя да пребивава там постоянно.

АДВ. А. - В. – Нямам въпроси.

АДВ. К. – Нямам въпроси.

АДВ. Б. – Нямам въпроси.

АДВ. А. - В. – Представяме като писмено доказателство писмен 5 договор за покупко-продажба на наследствени права от 1960 г., от който е видно, че наследодателят на всички страни по делото е закупил наследствени права на имота.

АДВ. К. - Не оспорваме обстоятелството, че имотът е бил на Г. и на Р..

Никога не сме казвали друго. Има го в писмен вид. От 1960-та година общият наследодател на всички страни по делото е започнал и е осъществявал владение на процесния имот.

АДВ. Б. – Общият наследодател си е владеел имота то 60-те години. Не оспорваме това обстоятелство.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА като писмено доказателство по делото Договор за покупкопродажба на наследствени права от 28.11.1960 г.

Съдът отново прикани страните към спогодба:

АДВ. А. - В. - Няма да постигнем спогодба.

АДВ. К. - Няма да се спогодим.

АДВ. Б. – Не мога да сключвам спогодби, с оглед качеството ми на особен представител.

Разпечатката съдържа 60 от 77 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a1578cb5-8c5c-461c-a83d-a4dbec0a452c