Решение № 18638 от 13.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18638 гр. С., 13.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20221110135235 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на „Т.С.“ ЕАД против наследниците на С. К. Д. и на Г. К.

Д. както следва: М. Г. К., Г. В. К. и М. В. Н. (последните двама като наследници и на В. Г.ев К.), с която са предявени обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот: апартамент № 53, находящ се в гр. С., община „И.“, ж. к. „Д. - 1“, бл., вх., ет., аб. № 47776, доколкото С.

К. Д. и Г. К. Д. са били собственици на имота, а след смъртта им техните наследници като съсобственици имат качеството на битови клиенти на топлинна енергия по смисъла на чл.

153, ал. 1 ЗЕ (съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тели в имотите си и да заплащат цената за ТЕ). Твърди, че съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия (ОУ) за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ АД на клиенти за битови нужди в гр. С.. Поддържа, че през процесния период в отношенията между страните са били в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.” ЕАД на клиенти за битови нужди в гр. С., одобрени с решение на КЕВР от 2016 г. Твърди, че е доставил топлинна енергия до имота на ответниците в посоченото в исковата молба количество, а последните не са заплатили стойността й. Поддържа, че в изпълнение на разпоредбата на чл.

1

139б ЗЕ, собствениците на сградата, в която се намира имотът на ответниците са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Б.” ООД, която фирма е извършвала и услугата дялово разпределение на топлинна енергия, за което също се дължи възнаграждение. Като не са заплатили посочените главници, ответниците са изпаднали в забава, поради което дължат и мораторна лихва. Поради това ищецът счита, че ответниците му дължат следните суми: 798,97 лв. - главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 30.06.2022 г. до окончателното изплащане;

171,40 лв. - мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 18.05.2022 г.; 18,07 лв. - главница, представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода 30.04.2019 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 30.06.2022 г. до окончателното изплащане; 4,40 лв. - мораторна лихва за периода 30.05.2019 г. – 18.05.2022 г. върху главницата за услуга дялово разпределение на топлинна енергия. Ищецът претендира осъждане на ответниците да му заплатят процесните суми в условията на разделност – М. Г. К. – 2/4 части, Г. В. К. – 1/4 част и М. В. Н. – 1/4 част.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответниците.

В хода на производството по делото, в открито съдебно заседание на 18.10.2023 г. процесуалните представители на ищеца „Т.С.“ ЕАД и на ответницата М. Г. К. заявяват, че процесните суми са заплатени изцяло в хода на производството след подаване на исковата молба, от ответника Г. В. К., поради което исковете следва да се отхвърлят, като според ищеца остават дължими единствено разноските по делото в размер на 200 лв. за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявени са за разглеждане обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

С оглед твърденията на страните, ищецът носи доказателствената тежест по реда на чл.

154, ал. 1 ГПК да установи пълно и главно: че процесният имот е бил топлоснабден в процесния период и че се е намирал в сграда в режим на етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа; че С. К. Д. и Г. К. Д., респективно техните наследници, са имали качеството на клиенти на топлинна енергия за битови нужди като собственици или ползватели на процесния имот през исковия период; че през процесния период между страните е съществувало облигационно отношение, по силата на което ищецът е доставил топлинна енергия до процесния недвижим имот за съответния период; че е била извършена услугата дялово разпределение на топлинна енергия в полза на ответниците, които са поели задължение да заплатят тази сума на ищеца; договорения размер на възнаграждението; потребената топлоенергия в определеното количество и стойността й през исковия период.

2

По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че главните парични задължения са възникнали, че е настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на мораторната лихва възлиза именно на спорните суми.

В тежест на ответниците е при установяване на горните факти да докажат плащане на дълга.

По делото не е спорно, а се установява и от приетите доказателства, че през исковия период процесният имот е бил топлофициран и че сградата - етажна собственост, в която се намира, е била присъединена към топлопреносната мрежа.

Относно качеството на ответниците на клиенти на топлинна енергия за битови нужди съдът приема следното:

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно: физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно чл. 153 ЗЕ - в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“. След отмяната на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“, еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“.

Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, са собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху имота. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.

Сключването на договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК 3 доказателствени средства, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество (ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС).

В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от ДКЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на закона между битовия клиент и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя.

Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.

В случая ответниците не спорят, че са съсобственици на процесния имот (като наследници на С. К. Д., ЕГН ********** и на Г. К. Д., ЕГН **********) и като такива – клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на цитираните разпоредби – чл.

153, ал. 1 ЗЕ, като в тази връзка са и приетите писмени доказателства – Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 05.03.1986 г., видно от който въз основа на заповед № ДИ-03-519/1983 г. от 29.11.1984 г. на Председателя на ИК на РНС „И.“, одобрена от Председателя на ИК на СНС процесният имот – апартамент № 53, находящ се в ж. к. „Д. 1“, бл., вх., ет. със застроена площ от 61,10 кв. м., с принадлежащо избено помещение № 17 с площ от 5,74 кв. м. и съответни идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, е продаден на С. и Г. Д.и.

С. К. Д. е починала на 29.04.2011 г., а Г. К. Д. - на 24.10.1986 г., като са оставили за наследници по закон: М. Г. К., ЕГН ********** (дъщеря), Г. В. К., ЕГН ********** и М. В.

Н., ЕГН ********** (последните двама син и дъщеря на В. Г.ев К., ЕГН ********** - син на С. и Г. Д.и - починал на 07.05.2002 г.). Т. е., ответниците са съсобственици на процесния недвижим имот при посочените в исковата молба квоти. Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители (клиенти) на топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора.

Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя (клиента) по силата на закона – чл. 150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, включително и относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ г. о., 4 постановено по реда на чл. 290 ГПК. С оглед на тази нормативна уредба съдът приема, че между главните страни за исковия период е бил сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия, каквито са Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-01/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г., съответно ответниците дължат заплащане на цената на доставената до имота топлинна енергия съобразно квотите си в съсобствеността.