Определение № 21570 от 10.06.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21570 гр. София, 10.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20251110132380 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 248, ал. 1 от ГПК.

С молба с вх. № 48087/16.02.2026г. В. П. Б., чрез адвокат И. И. .., е сезирал съда с искане за изменение на постановеното по делото решение от 30.01.2026г. в частта за разноските.

В молбата са изложени оплаквания, че присъдените на ищеца разноски за изслушване на ССчЕ не е следвало да се възлагат в тежест на ответника, тъй като той не е оспорил цифрите и числата в издадените фактури и не е направил искане в тази връзка за изслушване на съдебно-счетоводна експертиза, като в тази връзка счита, че не следва да понася отговорността за разноски.

В законоустановения едноседмичен срок по реда на чл. 248, ал.2 от ГПК ищецът „.. е взел становище за неоснователност на молбата.

Съгласно чл.248, ал.1 от ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта на разноските. Законодателят допуска решението да бъде изменено или допълнено в частта за разноските. В първата хипотеза, следва да има изрично произнасяне на съда по отношение на размера на присъдените разноски, но той да не съответства на реално направените от страната разноски или признатите такИ. по размер, а във втората хипотеза съдът следва да е пропуснал въобще да се произнесе в диспозитИ. по искането за разноски, като настоящия случай касае хипотезата на изменение на решението в частта за разноските. Съдът се е произнесъл с решение, което подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението, което решение е връчено на молителя на 02.02.2026г., а молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена на дата 13.02.2025г., поради което съдът намира, че молбата е подадена в законоустановения срок и като такава е допустима за разглеждане по същество.

По същество молбата съдът намира за неоснователна. Следва да се посочи, че отговорността за разноски е обективна и тя следва изхода на спора. В настоящия случай 1 съдът е уважил частично исковете на ищеца, като с оглед изхода на спора е присъдил разноски, включително и за изслушване на ССчЕ. В отговора на исковата молба е налице бланкетно оспорване на така предявените искове, като не е налично изрично волеизвляние за признаване размера на иска, което да бъде отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване по реда на чл. 146, ал.1, т.3 от ГПК от съда, поради и което ответникът дължи на ищеца заплатените от него разноски, съобразно уважената част от исковете. ТакИ. доводи са изложени едва с молба от 25.11.2025г., след изготвяне на експертизата, като дори от нея не може да се извлече безспорно признаване на размера на иска.

По изложените мотиви молбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 48087/16.02.2026г., подадена от В. П. Б., чрез адвокат И. И. .., за изменение на постановеното по делото решение от 30.01.2026г., в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

Препис от определението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2