Определение № 2844 от 13.10.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2844 гр. София, 13.10.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Анна Ненова

Татяна Костадинова като разгледа докладваното от Анна Ненова Касационно търговско дело № 20258002901083 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Столична община срещу решение № 6868 от 11.12.2024г. по гр.д. № 4572/2024г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 20112114 от 05.01.2024г. по гр.д. № 22368/2019г. на Софийски районен съд. С потвърденото решение касаторът е осъден да заплати на „Мечи Лес 8289“ ООД на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 22 940. 10 лева с ДДС, подлежаща на възстановяване предварително платена цена по договор № СОА17-ДГ56543/05.06.2017г. за отдаване ползването на прогнозни количество дървесина на корен, който е бил прекратен (платена за прогнозно договорена, но недобита в срока на договора дървесина), със законната лихва за забава от 18.04.2019г. (датата на исковата молба) до окончателното плащане на сумата.

Оплакванията на касатора в подадената жалба са, че въззивното решение е неправилно. Неправилен е изводът на въззивния съд, че не е проведено успешно доказване от страна на ответника Столична община за допуснато виновно неизпълнение на задължението по чл. 4.9 от договора купувачът да отсече и извози всички маркирани дървета върху цялата площ на

1 насаждението в предвидените срокове. Ищецът не е изпълнил задължението да добие тази дървесина. Преди сключване на договора той е подал декларация за запознаване с обекта и всички условия, включително краен срок, обем на дървесината и задължението да я добие и извози изцяло. Не са били доказани външни причини за неизпълнението като лоши метеорологични условия и оплаквания на живущи от съседните вили за вдиган шум. Въззивният съд не е обсъдил свидетелските показания на свидетеля В. в тази насока и е тълкувал превратно показанията на свидетеля М.. Това, че дружеството не е добило дървесината в срока на договора, категорично не е по вина на Столична община, а по вина единствено и само на ищеца – купувач. Същевременно в договора няма клауза за връщане на цената при недобиване на уговореното.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК при постановяване на въззивното решение съдът се е произнесъл по обуславящи изхода на делото правни въпроси, решени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и на Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, както и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – касационни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.

Касаторът се позовава на решение № 338 от 27.03.2018г. по гр.д. № 706/2017г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 235 от 15.04.2010г. по гр.д. № 673/2009г. на ВКС, ГК, І г.о., решение № 504 от 29.06.2010г. по гр.д. № 797/2009г. на ВКС, ГК, І г.о., решение № 212 от 01.02.2012г. по т.д. № 1106/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 324 от 22.04.2010г. по гр.д. № 1413/2009г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 157 от 08.11.2011г. по т.д. № 823/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 10 от 04.07.2011г. по гр.д. № 533/2010г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., решение № 247 от 11.01.2013г. по т.д. № 46/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и решение № 221 от 18.01.2013г. по т.д. № 1270/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.

Конкретно формулираните въпроси са:

1.) Може ли да се иска на отпаднало основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ДДС 2 връщане на цена, авансово платена по сключен договор за продажба на дървесина на корен, прекратен поради изтичане срока на договора и изтичане срока на разрешителното за сеч?

2.) Задължение ли е на ответника Столична община да докаже виновно неизпълнение на задълженията по договора на ищеца – купувач, като купувачът не е представил никакви доказателства, че неизпълнението се дължи на обстоятелства, за които не носи вина – влошени метеорологични условия, които са възпрепятствали работата му и по негови недоказани твърдения забрана от страна на СО да извършва сеч в определените за почивка часове между 14.00 - 16.00 часа, както и в почивните дни?

3.) Кой носи доказателствената тежест, когато отрицателни фактически твърдения не могат да се установят с положителни факти?

4.) Носи ли ответникът Столична община доказателствената тежест, т.е. следва ли да докаже виновно неизпълнение на задълженията по договора на ищеца – купувач, след като купувачът не е извършил пълно и главно доказване, като не е представил никакви доказателства, че неизпълнението се дължи на обстоятелства, за които същият не носи вина – влошени метеорологични условия, които са възпрепятствали работата му и по негови недоказани твърдения забрана от страна на СО да извършва сеч в определените за почивка часове между 14.00 - 16.00 часа, както и в почивните дни?

От насрещната страна „Мечи Лес 8289“ ООД е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Подробно се обсъждат заявените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и се излагат фактическите обстоятелства по спора. Изрично се подчертава, че след продължително чакане на 19.05.2025г. дружеството е получило плащане от Столична община в размер на 43 745. 86 лева (с увеличената лихва към датата на превода) съгласно въззивното решение. Това плащане е по същество второ извънсъдебно признание на исковите претенции.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да 3 се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.

При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване, нито се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение, за да бъде то допуснато до касация при условията на чл.

280, ал. 2 от ГПК.

За да потвърди решението на Софийския районен съд, въззивният съд е приел от фактическа страна, че по силата на договор № СОА17-ДГ56-543 от 05.06.2017г., след проведен конкурс, Столична община се е задължила да прехвърли на „Мечи Лес 8289“ ООД, купувач, собствеността върху прогнозно количество маркирана дървесина на корен. Купувачът се е задължил да добие и извози същото прогнозно количество по вид и качество, а именно 1 369 куб.м. на стойност 22 590.50 лева без ДДС. Според чл. 2.1 и чл. 2.2 от договора общата цена с ДДС се е дължала от купувача 100 % авансово.

Срокът на договора е бил до края на 2017г. Във връзка с открития от Столична община конкурс за отдаване ползване на прогнозни количества маркирана дървесина, управителят на ищцовото дружество е подал декларация от 27.04.2017г. за извършен оглед на обекта, предмет на конкурса, както и за запознаване с всички негови условия. Двустранно подписаният от лесничей при ОП „УОЗГ“ и от управителя при ответника приемо-предавателен протокол 12.06.2017г. относно позволителното за сеч (предвиждащо очакван добив от 1 369 куб.м.) е удостоверявал, че документите за насажденията са отговаряли на наличната маркирана дървесина.

Също съгласно мотивите на въззивния съд за б езспорен между страните е бил приет фактът на извършено авансово плащане от „Мечи Лес 8289“ ООД.

За това е бил представен платежен документ от 07.06.2017г. за извършен банков превод в полза на Столична община на сумата 27 240 лева по договора.

Добитата в срока на договора дървесина е била в обем по-малко от 4 прогнозираното - 216. 10 куб.м. Обстоятелството е било удостоверено с протокол за освидетелстване на сечище № 0371396 от 18.12.2017г. по чл. 109 ЗГ на Изпълнителна агенция по горите, РДГ – София. Констатирало се е наличие на позволително за сеч на 1 369 куб.м. през периода 22.06.2017г. – 15.12.2017г., каквато е била проведена на площ 3.300 хка, при действително отсечена маса 204,10 куб.м., наличност в склад на 12 куб.м. и остатък на неотсечени маркирани стебла. Също съгласно протокола провеждането на сечта и почистването на сечищата са били извършени задоволително според определения начин. С друг констативен протокол от 18.12.2017г., подписан и от управителя на ищцовото дружество, е било удостоверено, че сечището е в добро състояние и добивът е извършен според техническия план. От Столична община е било отказано продължаването на срока на договора.

С писмо от 16.02.2018г. Столична община е уведомила ищцовото дружество да изготви констативни протоколи за обема на неусвоената дървесина и да определи стойността на финансовите средства, подлежащи на възстановяване. В изпълнение комисия при ищеца е съставила констативен протокол от 21.03.2018 г. за неусвоена дървесина с обем 1 152.90 куб.м. и подлежаща на възстановяване стойност от 19 116.75 лева без ДДС, съответно 22 940. 10 лева с ДДС.

При извършена преценка по реда на чл. 172 ГПК, въззивният съд е приел като достоверни и обективни показанията на К. М., бивш служител (товарач и шофьор) при ищеца, съгласно които през дъждовни дни са спирали работа, а поради оплаквания от съседи от вилната зона за вдигане на шум, служители на Столична община са забранявали работа през почивните дни и в интервала 14 часа – 16 часа. Накрая от ищцовото дружество са спрели да работят на обекта заради всекидневните оплаквания от шума на машините.

При тези приети за установени обстоятелства въззивния съд е изложил от правна страна, че сключеният между страните договор е съдържал елементи на договор за покупко-продажба и договор за изработка. Ответникът е поел задължението да прехвърли собствеността върху добито прогнозно количество маркирана дървесина на корен, а ищецът - купувач - да добие и извози същото прогнозно количество по вид и качество и да заплати авансово цялата цена. Купувачът е бил изправна страна по договора до неговото прекратяване. Изплатил е авансово уговорената цена, добил е и е извозил 5

204,10 куб.м. в срок и е почистил сечището. За неусвоената дървесина с обем 1 152.90 куб.м. е била дължима сумата от 22 940. 10 лева с ДДС. За дължимостта на тези средства е било налице извънсъдебно признание на ответника. В подкрепа на извода за необходимост от репариране на платеното, според въззивния съд, са били клаузите на чл. 6.3 и чл. 5.3 от договора, които са предвиждали при виновно неизпълнение от купувача, продавачът да не приспада от цената стойността на внесените депозит и гаранция.

Също според въззивния съд не е било проведено успешно доказване на допуснато от ищеца виновно неизпълнение на задължението по чл. 4.2.9 от договора купувачът да отсече и извози всички маркирани дървета върху цялата площ на насаждението в предвидените срокове. В този смисъл са били съобразени показанията на свидетеля М. относно причините за неусвоените количества дървесина. Този свидетел, според въззивния съд, е участвал непрекъснато в дейностите на сечището, поради което е разполагал с поцялостни, подробни и последователни възприятия за непрекъснато зачестяващите оплаквания за шума от добива, довели до наложено от ответника времево ограничение за работа и фактическо прекратяване на добива от ищеца. Показанията в тази част не са били разколебани или опровергани с други преки доказателствени средства, поради което въззивният съд ги е кредитирал като достоверни.

В обобщение въззивният съд е посочил, че договорът между страните е бил прекратен с изтичане на уговорения срок, продавачът Столична община не е предприел действия за предсрочно прекратяване с оглед виновно неизпълнение, купувачът е изпаднал в безвиновна невъзможност да изпълни остатъка от задължението си и общината дължи връщане на авансово получената цена на отпаднало основание. Предявеният иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за връщане на сумата 22 940.10 лева с ДДС, представляваща част от предварително платената цена, съответстваща на неусвоената дървесина, е бил счетен за основателен, с акцесорната претенция за лихви.