Решение № 1731 от 16.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1731 гр. София, 16.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-21, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Радостина Данаилова при участието на секретаря Елеонора Анг. Г. като разгледа докладваното от Радостина Данаилова Търговско дело № 20241100900443 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на Е. Б. срещу „А.И.“ ООД по искове с правно основание чл. 95б,ал.1, т.1, чл.95б,ал.1, т.2, чл.95 и чл.95б,ал.1,т.6 от ЗАПСП. В исковата молба се твърди, че дядото на ищцатаполк. Н.Б. е автор на публикуваната през 1957 г. книга: „ Силистренци в Отечествената война 1944-1945 г.“. Сочи се, че по повод 125 години от рождението на полк. Б., ищцата подготвяла преиздаване на посочената погоре монография, като в началото на месец септември 2023 г., по повод заявяване на регистрационна карта за присъждане на ISBN за изданието, ищцата установила, че процесното произведение било преиздадено от ответното издателство без да му е отстъпено право да възпроизвежда, разпространява и използва монографията. Ищцата получила екземпляр от преиздаденото произведение на 07.09.2023 г. Сочи се, че единствените законни наследници на полк. Б. са ищцата и нейната сестра- А. Б.- А., като между ищцата и сестра й било сключено споразумение, по силата на което А.

Б.- А. делегира на сестра си всички права и задължения свързани с издаването на книгата. Твърди се, че процесната книга се състояла от 27 глави и заключение, като всяка една от главите била преиздадена от ответника дословно и без каквото и да било право върху процесното произведение.

Сочи, че в процесния случай полк. Б. починал на 09.07.1981 г., като съобразно разпоредбите на чл.17 във вр. с чл.27 от ЗАПСП, ищцата като наследник на автора имала правото да защитава авторските му права върху произведението, издадено от ответника. Твърди се, че с действията си ответникът е нарушил притежаваните от ищцата, в качеството й на наследник на автора, авторски права и така й били причинени неимуществени вреди, произтичащи от 1 незачитане на достойнството и на личните усилия за съхраняване на наследеното творчество. Претърпяла и имуществени вреди в резултат на пропускане на възможността да получи припадащата й се като сънаследник част от възнаграждението за отстъпване на права. Навежда се още, че ищцата е претърпяла от противоправното поведение на ответника и неимуществени вреди с оглед на подготовката й по издаване на процесния труд. Сочи се, че противоправното поведение на ответното издателство се изразявало в нарушаване на правата на ищцата по чл.18,ал.1 и ал.2 от ЗАПСП, тъй като нито тя, нито сестра й са давали разрешение за действията извършени от ответното издателство, ответникът отказал да уредят отношенията си доброволно, въпреки изпратената му покана. При тези твърдения се претендира установяване на извършено от ответника нарушение на притежаваните от ищцата авторски права, придобити по наследяване, върху всяка глава от книгата на полк. Н.Б. „ Силистренци в Отечествената война 1944-1945 г.“, осъждането му да преустанови извършването на горепосочените нарушения и да заплати на ищцата сумата от 14 000 лева, представляваща обезщетение за имуществени и неимуществени вреди за издаване на книгата „Силистренци в Отечествената война 1944-1945 г.“, която сума представлява обезщетение от 500 лева на всяка глава, както и на заключението, както и осъждане на ответника да разгласи за своя сметка диспозитива на решението със заличени лични данни в два всекидневника и чрез телевизионна организация с национално покритие в часовия диапазон 14.00- 16.00 часа.

В законоустановения срок е постъпил отговор на искова молба от ответното дружество, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Не се оспорва, че ответникът е преиздал процесното произведение през 2010 г. Твърди се обаче, че преиздаването на монографията било извършено по възлагане от Съюза на ветераните от войните на България.

Възлагането на услугата, съответно договарянето на цената й, било извършено с фактура №357/14.12.2009 г., в която ответникът поел задължението да извърши предпечатна подготовка, печат и издаване на процесната книга в тираж 300 бр. срещу задължението на възложителя да заплати цена в размер на 1684 лева. Цената била платена от Съюза на ветераните на 15.12.2009 г., като след изпълнение на задълженията си, ответното дружество предало на възложителя целия поръчан тираж от 300 бр., като не осъществил никакви постъпления от комерсиално разпространение на книгата. Сочи, че евентуално антикварно разпространение на единични бройки от изданието не можело да се вмени в отговорност на издателя. Твърди се, че инициативата за преиздаване на книгата била подета от Съюза на ветераните, като целта била да се постигне осъвременен облик на текста, да се добавят снимки и биография на автора, а не да се прави фототипно преснемане. Въз основа на тези обстоятелства счита, че възпроизвеждането през 2010 г. на мемоарите на полк. Б., представлявало допустимо съгласно ЗАПСП свободно използване без да се дължи обезщетение. Твърди се, че ищцата не е понесла никакви 2 конкретни вреди, тъй като процесната книга било възпроизведена дословно, с целта не да се печелят пари, а да се почете паметта на бойците от Железният силистренски полк. Навежда се, че не са засегнати и никакви имуществени интереси на наследниците по закон на полк. Б., защото ответникът не разпространявал преиздадената книга с комерсиална цел, а само го подготвил за печат и го отпечатал, предавайки целия тираж на Съюза на ветераните, който да го разпространява безвъзмездно сред своите членове и симпатизанти.

Допълнителен аргумент в подкрепа на това твърдение било, че липсвала отразена корична цена на изданието от 2010 г. Навежда се още, че ищцата не подготвяла преиздаване на книгата на дядо си, а е заявила първо издание на произведение със заглавие „ Полк. Никола С.Н. Б. и неговите Силистренци“ с автор Е. Б., за което бил присъден ISBN *******. Според ответното дружество това показвало изначалната неоснователност на претенциите на ищцата, тъй като преиздаването на процесното произведение само подпомагали опитите на внучката да осмисли живота и делото на дядо си, като издаде свое авторско произведение по тази тема 14 г. след споменатото преиздаване. В заключение счита, че тъй като произведението на полк. Б. не е било използвано в нарушение на разпоредбите на ЗАПСП, предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Прави се и възражение за изтекла давност, тъй като процесното произведение било преиздадено през 2010 г., а исковата молба е подадена 14 г. по- късно, което означавало че съобразно чл.110 от ЗЗД правото на ищцата на обезщетение вече е погасено по давност.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства приема следното от фактическа и правна страна:

В тежест на ищцата е да докаже твърденията си да е наследник на автора на посочената монография, същата да е била преиздадена от ответника без разрешението на наследниците на автора, настъпването на конкретни по изражение и интензитет неимуществени вреди, пропускането на ползи в твърдените размери в причинна връзка с преиздаването на произведението.

В тежест на ответника е да докаже твърденията, че извършеното от него използване на авторско право попада в някоя от хипотезите на свободно използване.

Не са спорни и не се нуждаят от доказване и обстоятелствата, че ищцата е наследница на полк. Н.Б., че същият е автор на произведението „Силистренци в Отечествената война 1944-1945 г.“, че ответното дружество е преиздало процесното произведение през 2010 г.

Не се твърди, нито доказва ищцата или друг наследник на полк. Н.Б. да е давал съгласие за преиздаването на книгата през 2010 г. и следователно съдът приема тези действия да са извършени без съгласие на носителите на авторското право.

Неоснователни са доводите на ответното дружество за това, че преиздаването на книгата не нарушава правата на ищцата, тъй като се касае за хипотеза на свободно използване поради обстоятелството, че е възложено от 3

Съюза на ветераните, като книгата е разпространявана безплатно между членовете му. Хипотезите на свободно използване са изрично посочени в закона и твърдените факти не попадат в нито една от предвидените хипотези.

Начина на разпространение на отпечатаното издание след предаването му на възложителя от ответника не може да изключи отговорността на последния, а е относим към действия на трети лица, чиято отговорност не е предмет на делото. Ответникът, в качеството си на търговец, осъществяващ издателска дейност, не може да се позове на нито една от хипотезите на свободно използване, които обединяват случаи на използване на произведението за лични и нетърговски цели, както и еднократно използване на части от произведения за научни и образователни цели, цитиране, анализи и информационно осведомяване, тъй като е действал като професионален участник в процеса по книгоиздаване и срещу заплащане, за което сам е представил доказателства, като в качеството си на издател дължи стриктно да зачита нормите за закрила на авторските права при осъществяване на дейността си, които напълно е неглижирал при извършване на конкретните действия по организиране на преиздаването на книга без съгласие на носителя на авторските права върху произведението.

Следователно, доколкото не се установява хипотеза на свободно използване, ответникът е нарушил защитени права на ищцата Е. Б., в качеството й на наследник на полк. Н. Б., върху произведението „Силистренци в Отечествената война 1944-1945 г.“ като без нейно съгласие и без заплащане на възнаграждение за отстъпване на авторски права е организирал и извършил преиздаване на книгата, поради което исковете за установяване на нарушение и преустановяването му са основателни, като ответникът отговоря и за причинените вреди, ако се установи такива да са настъпили.

Неоснователни са доводите на ответника за погасяване на претенциите по давност, тъй като нарушенията на авторските права представляват специален вид деликт, поради което и исковете за защита във връзка с такива нарушения се погасяват с давността, относима към деликтите, съответно давността тече от откриване на дееца, съгласно чл.114, ал.3 ЗЗД, а по делото се установява от показанията на доведения от ищцата свидетел действията на ответника по преиздаване на книгата да са станали известни на ищцата през есента на 2022 г. / показанията на св.Добрина Караяшева/ и следователно до завеждането на исковете на 06.03.2024 г. не е изтекъл 5 –годишен давностен срок.

Ищцата основава претенциите си на нарушение на авторски права, поради което и на обезщетяване подлежат само вреди, които са резултат от нарушаване на такива права. По делото се установява да са нарушени само имуществени права на ищцата, а именно правата по чл.18, ал.1 и чл.19 ЗАпСП - правото да разрешава използването на произведението и правото да получи заплащане на справедливо възнаграждение за всяко негово използване, поради което и обезщетение се дължи само във връзка с тези нарушения.

4

Твърденията на ищцата за претърпени неимуществени вреди във връзка с незачитане на достойнството и личните й усилия за съхраняване и популяризиране на наследеното творчество и за подготовка за преиздаване на книгата нямат никаква връзка с неимуществените права на авторите, така както са посочени в чл.15 от Закона за авторското право и сродните му права, поради което и не могат да обосноват извод за вреди от нарушени авторски права, нито са основание за присъждане на обезщетение за такива вреди.

Нещо повече, действията на ответника по преиздаване на книгата на нейния дядо, обективно допринасят за постигането на същата цел, от която ищцата извежда собствената си мотивация, включително по предявяване на исковете, а именно да се популяризира и съхрани паметта на полк. Н. Б., поради което и ако ищцата търпи негативни преживявания, то същите са в причинна връзка със субективно усещане за начина, по който следва да се достигне преследваната цел, а не във връзка с обективното проявление на резултата от действията на ответника, които са противоправни само доколкото нарушават защитими авторски права и то имуществени такива.