Определение № 4742 от 11.03.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 7391/2023
- Вид
- Определение № 4742
- Подписан
- 11.03.2025
- Състав
- Свилен Станчев, Евгени Стоилов Станоев, Димитър Куртев Демирев
Цитирани разпоредби
- чл. 22, ал. 1, т. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 2б · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2б, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- Чл. 7, ал. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4742 гр. София, 11.03.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Свилен Станчев
Членове:
Димитър К. Демирев
Евгени Ст. Станоев като разгледа докладваното от Евгени Ст. Станоев Въззивно гражданско дело № 20231100507391 по описа за 2023 година
Производството е образувано е по въззивна жалба с вх. № 121276/02.05.2023 г. от Е. Д. М. срещу Решение № 5637/10.04.2023 г. по гр.д.
№ 2614/2023 г. по описа на СРС, 32 състав, с което районният съд е отхвърлил предявения от Е. Д. М. осъдителен иск с правно основание чл. 2б ЗОДОВ за заплащане на сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на нарушаване изискването за разглеждане в разумен срок на гр.д. № 15230/2019 г. по описа на СГС. Във въззивната жалба е инкорпорирана и частна жалба срещу Определение № 13353/10.04.2023 г. по гр.д. № 2614/2023 г. по описа на СРС, 32 състав, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за предоставяне на правна помощ.
Софийски градски съд, като се запозна с материалите по делото, приема следното:
Страна в настоящото въззивно частно производство е Софийски градски съд, ответник по претенцията на Е. Д. М..
Съгласно чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията.
Чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ предвижда, че когато искът е предявен пред съд, който 1 е ответник по иска, съдът изпраща делото на най-близкия родово компетентен административен, районен или окръжен съд. Делата се разглеждат като последна инстанция от съответния Върховен касационен съд или Върховен административен съд.
Съгласно решението на ЕСПЧ по делото М. срещу България, „Софийски градски съд е разгледал иск, насочен срещу самия него и целящ да ангажира неговата деликтна отговорност. При тези обстоятелства, дори да няма причина за съмнение в личната безпристрастност на съдиите, участващи в производството, професионалната им принадлежност към една от страните в спора, сама по себе си може да породи у жалбоподателя законни съмнения в обективната безпристрастност на съдиите и в тяхната независимост от другата страна в спора.“. От мотивите на решението следва, че съдът, в който е образувано дело, по което страна е самият той, не следва да го разглежда по същество, тъй като в противен случай биха били налице обективни съмнения в безпристрастността му.
С оглед разпоредбата на чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ, макар да не е посочено конкретно кой е компетентният съд, който следва да разгледа подадената частна жалба в случаите, когато ответната страна е въззивният съд, то при логическо и систематично тълкуване на нормата следва да се приеме, че настоящото дело следва да бъде прекратено и изпратено на най-близкия функционално компетентен съд, в случая Софийски окръжен съд.
В мотивите на законопроекта с вх. № 854-01-47/08.06.2018 г., внесен в 44то Народно събрание за изменение допълнение на ЗОДОВ, се предлагат промени в чл. 7 от същия, с които се цели внасяне на яснота в хипотезата, при която искът е предявен пред съд пред, който е ответник по него. Посочен е и конкретният повод за направеното предложение – Решение от 05.04.2018 г. по делото Б.Г. срещу България, с което се приема, че има нарушение на чл. 6, § 1 от Конвенцията, изразяващо се в неспазване от страна на българския съд, в случая Окръжен съд в Стара Загора, на изискването за обективна безпристрастност на същия.
Волята на законодателя е ясна – да се предвидят гаранции за обективна безпристрастност на съда, разглеждащ претенция по ЗОДОВ, включително такава по чл. 2б от същия, в случаите, когато въззивният съд е ответник по иска.
2
Практиката на съдиите в Софийски градски съд, когато страна по делото е самият съд, е на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК всички съдии един по един да се отвеждат, позовавайки се на решението на ЕСПЧ по делото М. срещу България. Броят на съдиите в СГС е повече от 160, което води до забавяне на разглеждането на делото и създава ново основание за заплащане на обезщетение по чл. 2б ЗОДОВ, каквато не би следвало да е волята на законодателя. Отделно от това, преценката за наличие на основание чл. 22, ал.
1, т. 6 ГПК по принцип е на всеки един от съдиите. В този случай обаче, с оглед тълкуването на разпоредбата на чл. 6, § 1 от Конвенцията, направено от ЕСПЧ в редица актове, преценката дали е налице обективна безпристрастност е изключена от компетентността на отделните съдии.
В тази насока е и практиката на ВКС и САС – Определение № 1160/17.05.2023 г. по ч.гр.д. № 1319/2023 г. по описа на ВКС, ІV ГО, Определение № 3241/25.06.2024 г. по ч.гр.д. № 1952/2024 г. по описа на ВКС, Определение № 1171/14.05.2024 г. по ч.гр.д. № 798/2024 г. по описа на САС.
Настоящият съдебен състав счита, че не намира приложение в настоящия случай тълкуването, дадено с Определение № 145/09.04.2021 г. по ч.гр.д. № 568/2021 г. ІІІ ГО на ВКС, доколкото произнасянето на върховната инстанция касае производство по частна жалба, с която е съдът се е произнесъл по процесуален въпрос – изпращане на делото на компетентния съд по правилата за родова и местна подсъдност. В настоящия случай по въззивната жалба съдът следва да се произнесе по същество.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ производството по в.гр.д.
№ 7391/2023 г. по описа на СГС, ІV-Б въззивен състав и ИЗПРАЩА делото за разглеждане на въззивна жалба с вх. № 121276/02.05.2023 г. от Е. Д. М. срещу Решение № 5637/10.04.2023 г. по гр.д.
№ 2614/2023 г. по описа на СРС, 32 състав, в която е инкорпорирана и частна жалба срещу Определение № 13353/10.04.2023 г. по гр.д. № 2614/2023 г. по описа на СРС, 32 състав, на Софийски окръжен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен 3 срок от получаване на съобщението чрез Софийски градски съд пред Софийски апелативен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4