Решение № 22 от 10.01.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. София, 05.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Елизабет Петрова

Десислава Б. Николова при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20221000500606 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 901209 от 12 ноември 2021г. по т. д. № 67/2020г.

Окръжен съд - Благоевград е отхвърлил като неоснователен придявения от В. В. Т. и В. В. Т. против Е. Г. А., в качеството му на ЕТ „С. – Е. А.“, „Абеге Транс“ ООД и Б. К. А., иск с правно основание чл. 135 ЗЗД, с който се иска обявяване за недействителна спрямо ищците на прехвърлителната сделка, обективирана в Дружествен договор на „Абеге Транс“ ЕООД от 05.05.2015г., сключена между ЕТ „С. - Е. А.“, Е. Г. А. и Б. К. А. и „Абеге Транс“ ООД по отношение на следното имущество: движими вещи - МПС: 1. Товарен автомобил, "Бордови", марка „Волво ФХ 62Р”, с държавен регистрационен номер ***, рама № YV2ASW0C78B514316, Двигател № Ш3141463, цвят: жълт; 2. Ремарке за товарен автомобил „Бордови“, марка „Кроне ЗЗП 18”, с държавен регистрационен номер ***, рама № WKEZZ000000418757, цвят: жълт; 3. Влекач марка „Мерцедес 1844 ЛС”, с държавен регистрационен номер ***, рама № WDB9340321L594379, двигател № 54197600789239, цвят: светло сив; 4.Полуремарке, марка „Шмитц СЦС 24 Л 13,62 М Б ВАРИОС“, с държавен регистрационен номер ***, рама № WSM00000003145609, цвят:

1 сив; 5. Полуремарке, марка „Шмитц СО'1“, с държавен регистрационен номер ***, рама № WSM00000003123398, цвят: светло сив металик; 6. Полуремарке, марка „Кроне СД”, с държавен регистрационен номер ***, рама № WKESD000000599075, цвят: бял; 7. Влекач, марка „МАН ТГА 01”, с държавен регистрационен номер ***, рама № WMA13XZZ99M535164, Двигател № 50520840962086, цвят: син; 8. Товарен автомобил, „Бордови“, марка „МАН ТГА 26,430 БЛ”, с държавен регистрационен номер ***, рама № WMAH21ZZ25W057182, Двигател № 50508470460842, цвят: жълт; 9.

Ремарке за товарен автомобил, „Бордови“, марка „ПРК 2002АБ 16 X 210”, с държавен регистрационен номер ***, рама № ХВ9В216274Р117011, цвят: жълт, както и недвижими имоти: 1. НАВЕС МТС, с площ от 363 кв. м. /триста шестдесет и три квадратни метра/, изграден в Урегулиран поземлен имот парцел 6/шести/, в квартал 1А/едно, буква „А“/, по парцелирания план на гр.

***, одобрен със Заповед № 110/1994 г„ Заповед № 21 и Заповед № 221 от 1996 г„ с площ по скица и документ за собственост на имота от 1 360,11 кв. м.

/хиляда триста и шестдесет цяла и единадесет стотни квадратни метра/, при съседи по скица: ог две страни улица, поземлен имот IV /четири/, поземлен имот V /пет/ и поземлен имот ХII /дванадесет/; 2. Двуетажна масивна сграда, представляваща Работилница и офиси с площ от 154 кв. м. /сто петдесет и четири квадратни метра/ и РЗП от 468 кв. м. /четиристотин шестдесет и осем квадратни метра/, който обект е образуван вследствие на преустройство на обект „Старо МТС“, с площ от 227 кв. м. /двеста двадесет и седем квадратни метра/, съгласно Разрешение за строеж № 50/16.06.1999 г., издадено от Гл. архитект на Община Симитли, изградена в Урегулиран поземлен имот-парцел 7 /седем/, в квартал 1А /едно, буква „А“/, по парцеларния план на гр. ***, одобрен със Заповед № 110/1994 г„ Заповед № 21 и Заповед № 221 от 1996 г., с площ по скица и документ за собственост на имота от 1 314,24 кв. м.

/хиляда триста и четиринадесет цяло и двадесет и четири стотни квадратни метра/, при съседи по скица: улица, УПИ V III в кв.1А, УПИ VIII в кв. 1, УПИ в кв. 15; 3. Урегулиран поземлен имот - парцел 6 /шести/, в квартал 1А /едно, буква "А”/, по парцелирания план на гр. ***, одобрен със Заповед № 110/1994, Заповед № 21 и Заповед № 221 от 1996 г., с площ по скица и документ за собственост на имота от 1 360,11 кв. м. /хиляда триста и шестдесет цяла и единадесет стотни квадратни метра/, при съседи по скица: от две страни улица, поземлен имот IV /четири/, поземлен имот V /пет/ и 2 поземлен имот XII /дванадесет/; 4. Урегулиран поземлен имот - парцел 7 /седем/, в квартал 1А /едно, буква ''А'7, по парцеларния план на гр. ***, одобрен със Заповед № 110/1994, Заповед № 21 и Заповед № 221 от 1996 г., с площ по скица и документ за собственост на имота от 1 314,24 кв. м. /хиляда триста и четиринадесет цяло и двадесет и четири стотни квадратни метра/, при съседи по скица: улица, УПИ VIII в кв. 1А, УПИ VIII в кв. 1, УПИ в кв.

15; 5. Масивна сграда „Барбекю“ с площ от 47,60 кв.м /четиридесет и седем цяло и шестдесет стотни квадратни метра/, съгласно Удостоверение за търпим строеж 4/03.04.2014 г., изд. от Община Симитли, изградена в Урегулиран поземлен имот— парцел 7 /седем/, в квартал 1А /едно, буква „А“/, по парцеларния план на гр. ***, одобрен със Заповед № 110/1994 г., Заповед № 21 и Заповед № 221 от 1996 г., с площ по скица и документ за собственост на имота от 1 314,24 кв. м. /хиляда триста и четиринадесет цяло и двадесет и четири стотни квадратни метра/, при съседи по скица: улица, УПИ VIII в кв. 1А, УПИ VIII в кв. 1, УПИ в кв. 15.

Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба на ищците В. Т. и В. Т. срещу решението по т. д. № 67/2020г. на ОС Благоевград. С доводи за неправилност на решението, концентрирани върху нарушение като резултат на материалния закон – чл. 135, ал. 1 ЗЗД - поради извода на съда за липса на знание у третото лице, както и, че Б. А. не е техен длъжник, въпреки че е страна по увреждащата сделка, искат отмяната му и вместо това уважаване на иска. Акцентирали са на обстоятелството, че се касае за учредителен апорт, поради което не е необходимо установяване на знанието от страна на учредяваното дружество, така и у учредителите, евентуално сочат, позовавайки се на фактическите действия по подготовка извършването на непаричните вноски (на които са се позовали и в първоинстанционното производство), че П. М. е учредил дружество с цел в него да бъде апортирано имуществото, с което техният длъжник отговаря пред тях.

Насрещните страни – ответници по иска са оспорили жалбата.

Считат, че Б. А. не е материалноправно легитимирана да отговаря по иска, както и, че, поради промяната в правноорганизационната форма на дружеството след извършване на апорта, същият не може да се възприеме като учредителен, като едноличният собственик на капитала не е имал знание и намерение за увреда, каквото не следва и от подготвителните действия за 3 апорта. Релевират и доводи, че в замяна на вноските прехвърлитиелят получава дялове, поради което няма увреждане за кредиторите.

Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС , намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Решението е и правилно – косвен извод от решаващата дейност на въззивния съд.

За да отхвърли иска, квалифициран по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, с предмет непарични вноски на движими вещи и недвижими имоти, решаващите мотиви на първоинстанционния съд са, че ищците са кредитори на ответника Е. А. , действащ като ЕТ, за вземания от трудова злополука, станала със сина им, когато са възникнали, налице е увреждащо действие на длъжника, лишил се от свое имущество, налице и знание у него за увреждащия характер на действието, но не е налице знание у третото лице за увреждането на кредиторите, като ищците е следвало да проведат доказване, че едноличният собственик на капитала на дружеството, в което е направен апортът, е знаел за увреждането. На самостоятелно основание съдът е посочил, че ответницата А. не е техен длъжник, поради което и разпореждането, извършено от нейна страна, е действително.

Въззивният съд споделя решаващите изводи на първоинстанционния съд, а по доводите на страните намира следното:

Искът по чл. 135 ЗЗД (Павлов иск) е правен способ за защита на кредитора срещу разпоредителните действия на длъжника, с които той намалява или обременява имуществото си, предназначено, съгласно чл. 133 ЗЗД, да служи за удовлетворяване на кредиторите, и така създава опасност за реализиране на вземането на кредитора. Този иск се нарича още “отменителен иск”, като се изхожда от правната му същност и последиците от упражняването на правото на иск по чл. 135 ЗЗД. Поради преобразуващия характер на правото на кредитора, искът, с който това право се упражнява, е конститутивен – насочен е към предизвикване на правна промяна – като действителното правно действие на длъжника, с което той се разпорежда с имуществото си в полза на трето лице, бива обявено за недействително спрямо кредитора, т. е. недействителността е относителна – само спрямо кредитора – ищец по иска с правно основание чл. 135 ЗЗД, а по отношение на 4 всички останали трети лица действието остава валидно. В този смисъл кредиторът може да иска отмяна на извършено от длъжника увреждащо го правно действие, само ако действието е действително и е увреждащо - когато има за последица намаляване на имуществото на длъжника или неговото обременяване. Намаляване на имуществото е налице във всички случаи, когато длъжникът се разпорежда в полза на трети лица с имуществени права от своя патримониум без да получава насрещна престация; без насрещната престация да съответства по стойност на прехвърления имуществен актив или изобщо, когато разпореждането ще доведе до затруднение при удовлетворяването на кредитора, понеже се намалява имуществото на длъжника, служещо за обезпечение на кредитора. Следователно увреждащото действие на длъжника може да е възмездно или безвъзмездно. Само когато действието има възмезден характер, в чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД е установено изрично изискване третото лице, с което длъжникът е договарял, да е знаело за увреждането - за факта, че длъжникът намалява имуществото си, въпреки задълженията си към кредитори. Законът – чл. 135, ал. 1, изр. 1 и 2 ЗЗД, прави разграничение между безвъзмездните и възмездните разпоредителни действия на длъжника, като при безвъзмездните сделки придава правно значение единствено на знанието на длъжника и се дезинтересира от знанието/незнанието на третото лице, в чиято полза е извършено разпореждането;обратно при възмездните сделки обуславя недействителността на извършеното от длъжника действие не само от знанието на длъжника за увреждащия му характер, а кумулативно и от знание на третото лице, с което длъжникът е договарял.

Както се посочи, правото на иск по чл. 135 ЗЗД принадлежи само на лице, което има качеството “кредитор” на длъжника, извършил правното действие, чиято отмяна се иска. Качеството “кредитор” е обусловено от съществуването на вземане към длъжника, което трябва да е действително.

Поначало вземането трябва да е възникнало п р е д и извършването на увреждащото действие от длъжника и да съществува при извършването му, без значение дали е изискуемо и ликвидно към момента на осъществяване на това разпоредително действие (чл. 135, ал. 1 ЗЗД). В производството по отменителния иск съдът изхожда от положението, че вземането на ищеца съществува, ако произтича от твърдените от него факти, без да е необходимо вземането да е изискуемо и ликвидно, като съдът може да приеме, че 5 вземането не съществува, само ако е отречено със сила на пресъдено нещо.

Този извод е направен в съдебната практика като се изхожда от предмета на делото по Павловия иск - потестативното право на кредитора, и предназначението на Павловия иск увреждащата сделка да се счита за несъществуваща само по отношение на увредения кредитор, а ако в последващ момент качеството му на кредитор отпадне непротивопоставимостта на сделката е безпредметна. Връзката на преюдициалност между вземането на кредитора и потестативното му право по чл. 135, ал. 1 ЗЗД се разкрива при висящ процес относно вземането, който е от значение за правилното решаване на спора по отменителния иск, доколкото решението по спора с предмет вземането предпоставя преценката дали ищецът, който твърди, че е кредитор, действително има качеството на кредитор (чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК ). За съществуването на предявеното потестативно право (с оглед изясненото по-горе, че увреждане е налице при всяко действие, намаляващо имуществото на длъжника, което води само по себе си до затрудняване удовлетворяването на кредитора) е ирелевантно дали длъжникът след разпореждането разполага с друго имущество и каква е стойността му, тъй като към момента на принудителното изпълнение тази стойност може да е различна, като кредиторът разполага и с възможност да избере от кое имущество да се удовлетвори. Затрудняване удовлетворяването на кредитора е налице дори и при разпореждане по действителната стойност на правото (решение по чл. 290 ГПК № 149/12.11.2013г. по т. д. № 422/2012г., ТК, І ТО на ВКС).