Решение № 161 от 29.10.2019, Окръжен съд - Търговище
- Съд
- Окръжен съд - Търговище
- Дело
- Въззивно гражданско дело 263/2019
- Вид
- Решение № 161
- Подписан
- 29.10.2019
- В сила
- 29.10.2019
- Състав
- ТИХОМИР ПЕНКОВ ПЕТКОВ, МАРИАНА НИКОЛАЕВА ИВАНОВА, ТАТЯНА ДИМИТРОВА ДАСКАЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269-272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269-272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269-272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269-272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 ал. 3 т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 ал. 1 т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47 ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.16 · Закон за задълженията и договорите
- чл.20а, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26 ал. 1 предл. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 и сл. · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.3, ал.1 · Закон за кредитните институции
- чл.60, ал.2 · Закон за кредитните институции
- чл. 10 ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а ал. 2, 3 и 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а ал. 2, 3 и 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а ал. 2, 3 и 4 · Закон за потребителския кредит
- чл.19 ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 ал.5 · Закон за потребителския кредит
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 25 ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл. 26 · Наредба за заплащането на правната помощ
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 29.10.2019 г. гр.Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
ТЪРГОВИЩКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав На четиринадесети октомври 2019 година
В публичното съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТИХОМИР ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА И.
ТАТЯНА ДАСКАЛОВА
Секретар Анатолия Атанасова разгледа докладваното от съдия И.
В.гр.дело № 263 по описа на съда за
2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „П.К.Б.” ЕООД, с ЕИК *********, седалище в гр. София, чрез пълномощник ю.к. Р.И., СРЕЩУ решение № 104/27.06.2019 г., постановено по гр.дело № 1002/2018г. по описа на РС-Попово, с което е ОТХВЪРЛЕН предявения от „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление-***, представлявано от С.Н.Н.и И.Х.Г.- управители, действащи чрез ю.к. Р.И., против
М.В.Ю., ЕГН **********,***, иск за признаване за установено, че М.В.Ю. дължи на „П.К.Б.” ЕООД гр.София, сумата
5165.12лв. (пет хиляди сто шестдесет и пет лева и 12 стотинки) - главница по договор за потребителски кредит № **********/30.06.2017г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 594/2018г. по описа на ПпРС;
ОБЕЗСИЛЕНА е Заповед № 555/28.06.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по ч.гр.д. № 594/2018г. на РС-Попово, В ЧАСТТА, в която е разпоредено длъжникът М.В.Ю., ЕГН **********, да заплати на кредитора „П.К.Б.“ ЕООД с
ЕИК: *********, сумата 30.00 лв. (тридесет лева) – такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени за периода 07.08.2017г. – 09.01.2018г. и сумата 14.17лв. (четиринадесет лева и 17 ст.) – лихва за забава за периода 07.08.2017г. – 09.01.2018г.
Въззивникът счита, че решението е НЕПРАВИЛНО в частта, с която се отхвърля претенцията на дружеството за неизплатено парично задължение по ДПК № **********, представляващо неизплатено договорно възнаграждение и възнаграждение по закупен пакет от допълнителни услуги, като моли в тази му част решението да бъде отменено и предявеният иск за сумата от 5165,12 лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – уважен.
Излага подробни съображения и доводи във връзка с основната теза, че съдът неоснователно и неправилно е приел за установено, че претендираните суми са недължими от ответника, тъй като настъпилата предсрочна изискуемост не е надлежно обявена на длъжника по договора, считайки че неправилно са приложени изискванията за банковите институции към небанковите такива, една от които е ищцовото дружество. За необоснован и неправилен е намерен и изводът на съда, че Споразумението за представяне на пакет от допълнителни услуги е нищожно, като притоворечащо на императивни правни норми на закона- на осн.чл. 10а ал. 2, 3 и 4 от ЗПК, както и като противоречащо на добрите нрави на осн.чл. 26 ал. 1 предл. 3 от ЗЗД – за което излага подробни съображения, с позоваване на цитирана в жалбата съдебна практика.
В срока по чл. 263 ГПК не е подаден писмен отговор от назначения от РС-Попово особен представител на ответника - адв. Цв.Х. от ТАК.
В съдебно заседание пред възивната инстанция въззивникът не се явява, не изпраща представител, депозирал е писмени бележки, чрез ю.к. Р.И., в които поддържа жалбата си и изложените в нея доводи, претендира разноски по списък инкорпориран в самата жалба. Особеният представител на въззиваемата страна адв.
Цв.Х. оспорва основателността на възивната жалба и моли за потвърждаване на решението.
След проверка по реда на чл.269-272 от ГПК, въззивният съд констатира следното:
Решението е валидно и допустимо.
Въззивната жалба е допустима, но неоснователна.
Предявеният иск по чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК за установяване съществуването на вземане за сумата от 5165.12лв. – главница по договор за потребителски кредит № **********/30.06.2017 г., сключен между ищеца и ответника, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК до изплащане на задължението, за което е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 555 от 28.06.2018г. по ч.гр.д. № 594/2018 г. по описа на РС - Попово, са обосновани с неизпълнение на договорните задължения от страна на ответника.
С депозирания в срока по чл.131 от ГПК писмен отговор от назначения особен представител на ответника адв.Цв.Х. от ТАК, е оспорен предявения иск като неоснователен и недоказан, с възражения, че сключеният между страните договор за кредит противоречи на изрично посочени разпоредби от ЗПК и като недействителен не можел да породи съответните правни последици. Предвид недействителността на ДПК, ответната страна счита, че по него се дължала само чистата стойност на кредита, без лихви и други разходи, но тъй като производството било за установяване на вземане по издадена заповед за изпълнение, възникнало от договор за кредит, то тази претенция на ищеца би следвало да бъде предмет на друго производство, претендирано на друго основание.
След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд приема за установено следното:
По депозирано от ищеца заявление по чл. 410 от ГПК, РС-Попово е издал заповед за изпълнение за претендираното по заявлението, депозирано от ищеца, вземане срещу ответника, описано като: 5165.12лв. – главница по посочения договор за потребителски кредит, 30.00лв.- такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането; 14.17лв.- лихви за забава за периода 07.08.17г.- 09.01.18г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението – 09.05.2018г. и 154.19лв.- разноски.
Предявеният иск е с правно основание чл. 415 ГПК във вр.с чл. 79 и сл. от ЗЗД и чл. 86 ал. 1 ЗЗД, след проведено заповедно производство по чл. 410 ГПК, в което издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение е връчена на длъжника в хипотезата на чл. 47 ал. 5 ГПК. В изпълнение на указанията на съда, дадени на осн.чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК ищецът е предявил настоящият иск в указания от заповедния съд срок, с предмет вземанията по заповедта за изпълнение (с изкл. на таксата от 30.00лв. и 14.17лв.- лихва за забава), поради което същият е процесуално допустим и следва да бъде разгледан по същество.
Заповедта в частта за сумата от 30.00лв. и за 14,17лв.- е обезсилена, поради непредявяване на иск за тази част от вземането. В тази част няма жалба.
По фактите:
Видно от приложените доказателства на
30.06.2017 г. ответникът е подал до ищцовото дружество искане за отпускане на потребителски кредит „Профи кредит
Стандарт“ в размер от 2000.00 лв., със срок на издължаване 36 месеца, размер на месечна вноска 146.52 лв. и дата на погасяване 6- ти ден от месеца. На същата дата ответникът е подписал и декларация във връзка с обработката на лични данни и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити.
На 30.06.2017 г. ищецът е сключил с ответника Договор за потребителски кредит „Профи кредит Стандарт“ № ********** (ДПК) за сумата от 2000.00 лв.
Уговорен е срок на кредита 36 месеца, размер на вноската по кредита 97.59 лв., ГПР – 49,89 % и годишен лихвен процент 41,17 %. Общата дължима сума по кредита е посочена като 3513.24 лв. Избран е и пакет от допълнителни услуги „Бонус“, за което се дължи от ответника възнаграждение в размер на 1984.68 лв., платимо на вноски от по 55.13лв. месечно. Отразено е, че общият размер на сумата, която ответникът следва да върне на ищеца по сключения договор за потребителски кредит е 5497.92 лв., платима на вноски за срок от 36 месеца, като размерът на месечната погасителна вноска е 152.72 лв., а падежът й е до 6-тия ден от месеца – л. 8- 10.
Ответникът е декларирал (л.11), че е запознат и приема приложимите към договора общи условия. Декларирал е, че са му предоставени информация във формата на стандартен европейски формуляр, разяснения, даващи възможност за преценка доколко предлагания договор за кредит съответства на възможностите на ответника и финансовото му състояние, както и разяснения на преддоговорна информация и допълнителен пакет услуги.
На същата дата-30.06.2017 г. между страните е сключено и Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги (л.12-13). Приложени са и Общи условия на „П.к.Б.“ към ДПК, подписани на всяка страница от средитополучателя и представител на кредитодателя. Към договора за кредит и споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги е приложен погасителен план, подписан от страните (л.24-26).
От приложеното преводно нареждане
(л.27) се установява, че сумата от
2000.00 лв. е изплатена по посочената от ответника банкова, на 30.06.2017г. От приетото извлечение по сметка към процесния ДПК се установява, че към 31.10.2018 г. ответникът е заплатил по кредита обща сума в размер на 388.80 лв.-първите две месечни вноски, макар и със забчава и още сумата от 27.36лв. След приспадане на платените суми в счетоводството на ищцовото дружество е отразено, че ответникът дължи обща сума по кредита в размер на 5165.12 лв.
Последното плащане на ответника е от 11.10.2017 г.
Представено е и уведомително писмо от ищеца до ответника, носещо дата 11.01.2018 г., в което кредиторът уведомява длъжника, че съгласно ОУ към сключения ДПК (без друга конкретизация), че считано от 09.01.2018 г. същият е едностранно прекратен, както и че поради нарушения на задълженията на ответника по ОУ, задължението му договора е обявено за предсрочно изискуемо – посочена е общо дължима сума в размер на 5 709.29лв., от които: 5165,12-главница; лихви за забава-14,17лв. и такси по тарифа-530лв. Доказателства това писмо изобщо да е изпратено, респ. да е достигнало до длъжника, ищецът не е представил, липсват и твърдения в тази насока.
При така установеното от фактическа страна, от правна гледна точка съдът съобрази следното:
Ищецът и ответникът са били в облигационни отношения, възникнали по силата на договор за потребителски кредит (ДПК). Спрямо този договор се прилагат разпоредбите на Закона за потребителския кредит (ЗПК) и Закона за защита на потребителите (ЗЗП).
Първият спорен въпрос е относно предсрочната изискуемост на процесния ДПК.
С разпоредбата на чл.12.3. от Общите условия на „П.К.Б.” ЕООД към договорите за потребителски кредит, приобщени съгласно чл.16 от ЗЗД към договорния регламент, е прието, че при просрочие на задължението за плащане на една месечна вноска с повече от 30 календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на договора за кредит и предсрочна изискуемост на задълженията по него без да е необходимо кредиторът да изпраща на длъжника уведомление, покана, предизвестие или др. под., т.е. касае се за предсрочна изискуемост по силата на договора. Като се основава на тази разпоредба, както и на факта, че ищцовото дружество е небанкова финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1 от Закона за кредитните институции (ЗКИ), въззивникът- кредитодател по процесния ДПК счита, че спрямо него са неприложими изискванията на чл.60, ал.2 от ЗКИ и т.18 от ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС за обявяване предсрочната изискуемост.
Тези доводи на ищеца въззивният съдебен състав не споделя и ги намира за неоснователни.
Предсрочната изискуемост следва да се разбира като изменение на договора, което, за разлика от общия принцип в чл.20а, ал.2 от ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 от ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуем, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми.
Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й (в този смисъл ТР №4/18.06.2014г. по тълк. дело №4/2013г. на ВКС, ОСГТК).
Във връзка с основното оплакване в жалбата, съдът споделя разбирането, че и по отношение на договорите за потребителски кредити, сключени с небанкови институции, важат постановките на т.18 от цитираното търкувателно решение.
Трайна и последователна е съдебната практика по въпроса, че надлежното обявяване е елемент от фактическия състав за настъпване на предсрочната изискуемост както в случаите, когато се иска издаване на заповед за изпълнение по реда на заповедното производство, така и в случаите, когато кредитният дълг се претендира по общия исков ред. Независимо от обстоятелството, че ищцовото дружество не е банка, а финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗКИ, даденото в ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС разрешение за необходимостта преди подаването на заявлението да се съобщи на длъжника изявлението на кредитора, че счита кредитът за предсрочно изискуем, е принципно и следва да намери приложение по аналогия. Същото следва да се прилага не само за настъпване на предсрочната изискуемост на задължения по договор за банков кредит (който по същността си е договор за заем), но и по отношение настъпването на предсрочна изискуемост на разсрочени парични задължения по други договори, по които престацията на кредитора е била изпълнена в цялост, а задължението на длъжника е разсрочено – и то в случай като настоящия, когато именно това е основната дейност на кредитора. Не съществуват правно-логически аргументи, които да послужат като основание за различно третиране на предсрочната изискуемост на кредитите (заемите), отпускани от небанкови финансови институции и тези, отпускани от търговските банки. Няма основание заемодателят, който е финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗКИ и по занятие предоставя заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, да бъде освободен от задължение да обявява на длъжника, че счита кредитът за предсрочно изискуем, защото това несъмнено би го поставило в привилегировано положение спрямо банката, която също по занятие предоставя в заем парични суми за своя сметка и на собствен риск. Липсва и основание за поставяне на кредитополучателите по договори, сключени с небанкови финансови институции, в по-неблагоприятно положение спрямо длъжниците по договори за банкови кредити. В следствие на казаното, за да се приеме, че е настъпила предсрочна изискуемост на кредита в конкретния случай е необходимо кредиторът да е направил изявление за това до длъжника и да са налице условията по договора за настъпването на тази предсрочна изискуемост. Условията безспорно са налице, поради наличието на неплатени от страна на кредитополучателя падежирали вноски по кредита. По делото обаче не са представени доказателства такова уведомление да е изпращано, още по-малко – да е достигало до длъжника.
Разпечатката съдържа 58 от 105 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a153cdf5-7233-4de9-a068-75519cabc9cb