Решение № 239 от 14.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 239 гр. София, 14.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

ПЕТЯ ОЛ. ПОПОВА при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20231100505253 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалбa на „Топлофикация София“ЕАД против Решение 2579 от 21.02.2023г., постановено по гр. д. № 58686/2022г. по описа на Софийски районен съд, 62 с-в с което е отхвърлен, предявеният от жалбоподателя срещу Ц. А. М. искове по чл. 422 ГПК вр. с чл.59 и чл.

86 ЗЗД за сумата 1689,44 лева- с която неоснователно се е обогатил за сметка на дружеството чрез спестяване на разход за ТЕ доставена в имот негова собственост в периода м.07.2019г.-м.01.2021г., и за сумата 397,06 лева мораторна лихва.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението, поради неправилен извод, че следва да доказва фактическо ползване след като имота е собствен на ответника и че след като имота е ползван фактически от трето за спора лице ответника не отговарял. Посочва, че ответника като собственик на имота (магазин) е следвало да сключи договор за ползване на енергията за стопански нужди, но не го е направил. Факта, че имота бил отдаден под наем нямал значение за отношенията между ищеца и ответника. За процесния период нямало сключен писмен договор по чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ нито със собственика, нито с наематели и в тази хипотеза следвало собственика на основание чл. 59 ЗЗД да отговаря за стойността на доставената ТЕ.

1

Иска се отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на исковете стойността на доставената ТЕ и за лихва върху нея.

Постъпил е отговор на жалбата от ответника с който тя се оспорва. Третите лица помагачи не са обжалвали решението и не са депозирали отговори на жалбата.

СГС след служебна проверка по реда на чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за валидно и в обжалваната му част за допустимо. Относно неговата правилност съдът е обвързан от оплаквания в жалбата и приложението на императивните материални норми.

С оглед на събраните по делото доказателства и твърденията и възраженията на страните СГС намира въззивната жалба за неоснователна по следните съображения:

Няма спор, че ответника е собственик на имота за процесния период.

Няма спор и се доказва, че имота е бил отдаден под наем на третото лице „Б.Ф.“ ЕООД.

Няма спор, че имота се е ползвал за стопански нужди, каквото е и неговото предназначение като магазин.

Не се спори, че за процесния период не е имало договор между ищеца и ответника за продажба на ТЕ за стопански нужди.

Не се спори и че между ищеца и наемателя за процесния период не е имало такъв договор. Установено, че договор между ищеца и наемателя е имало за период до 15.06.2019г. и след 11.02.2021г (тоест преди и след процесния период.

Няма спор и количеството и стойността на доставената в имота ТЕ.

Ответника сочи, че третото лице е ползвало имота по силата на сключен между ответника и това лице договор за наем и именно наемателя следвало да отговаря за стойността на доставената ТЕ.

Съгласно разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. Правото на иск по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД възниква, когато ищецът не разполага с друг иск, с който може да се защити. С тази законова норма се осуетява всяко неоснователно преминаване на блага от едно имущество в друго, въпреки липсата на конкретно уредена възможност в други текстове на закона.

Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД съдържа следните елементи: 1 имуществено разместване в патримониума на ищеца и ответника, в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; 2 връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, което произтича от общи факти, породили обедняването и обогатяването; 3 липса на правно основание за имущественото разместване и 4 липса на друго основание за защита на правата на 2 обеднелия ищец.

В настоящия случай, за да бъде уважен предявеният иск по чл. 59 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже, че през процесния период ответникът е ползвал имота.

Виждането на жалбоподателя, че не е необходимо да се провежда доказване на ползването от собственика на имота, за да отговаря по чл. 59 ЗЗД за стойността на доставената ТЕ за стопански нужди не може да бъде споделено при положение, че категорично по делото се доказва ползване от третото лице помагач и то при знание на ищеца за този факт. Спестяването на разходи, което е необходимо да се докаже в случая (като форма на обогатяване за сметка на другиго) е за третото лице помагач – наемател по договора за наем. Тезата на жалбоподателя би могла да бъде възприета само при липса на възражения и на доказателства, че друг субект е ползвал имота на определено основание, а случаят не е такъв.

Предвид горното и с оглед на обстоятелство, че ответника е отдавал имота под наем СГС намира, че е правилен изводът на СРС (изводим от мотивите му), че именно наемателя следва да отговаря при условията на чл. 59 ЗЗД за стойността на доставената в имота енергия.

Иска за лихва за забава е неоснователен и на самостоятелно основание и правилно е бил отхвърлен. Представеното писмо от 2022г. съдържа данни за стойност на енергия към м.07.2022г., като обаче няма посочване на период за който е тази стойност и не може да се приеме, че е налице покана за изпълнение именно на процесните вземания, а при липса на поканата лихва върху вземане по чл. 59 ЗЗД се дължи само от исковата молба насетне – в случая от датата на заявлението по чл. 410 ГПК, доколкото то има последиците на предявен иск предвид спазването на срока за предявяване на иска по чл. 422 ГПК.

В останалите си части решението не е обжалвано и е влязло в сила – досежно претенциите за суми, съставляващи стойност на услугата „дялово разпределение“ и за мораторна лихва върху нея.

Само въззиваемия има право на разноски за настоящата инстанция.

Претендира се и се доказва разход за адвокатски хонорар в размер на 800,00 лева, като липсват възражения по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение 2579 от 21.02.2023г., постановено по гр. д. № 58686/2022г. по описа на Софийски районен съд, 62 с-в в ОБЖАЛВАНАТА МУ ЧАСТ.

3

Осъжда „Топлофикация София“ЕАД с ЕИК ******* ДА ЗАПЛАТИ НА Ц. А. М. с ЕГН ********** РАЗНОСКИ за въззивна инстанция за адвокатски хонорар в размер на 800,00 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4