Решение № 2513 от 07.07.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2513 гр. в., 07.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – в., 35 СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виолета Кожухарова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова като разгледа докладваното от Виолета Кожухарова Гражданско дело № 20213110103178 по описа за 2021 година

Производството е образувано въз основа на предявен иск от Е. И. Г. срещу А.

Х. Х. и М. М. М., с искане до съда да постанови решение, с което да осъди А.

Х. да заплати на ищеца сумите от 2000 лева, представляваща предадена на ответника сума за покупка на лек автомобил ф.ф. и 1098 лева- сбор от разходи за ремонт на автомобила; В условия на евентуалност се претендира осъждане на М. М. да заплати на ищеца горепосочените суми.

В исковата молба се излага, че на 14.12.2020 г. сумата от 1500 лева е предадена на първия ответник, в качеството му на представител на собственика на лек автомобил ф.ф. (втория ответник). На същата дата на ищеца са предадени ключът и талона за МПС- то. При оглед в автосервиз е установена необходимост от подмяна на части, като уговорено между ищеца и първия ответник е резервните части да бъдат закупени от Х., а стойността на труда да се поеме от Г.. Собственикът на лекия автомобил е знаел за тези договорености и ги е приел. Твърди се, че за ремонт на автомобила от ищеца са заплатени 1098 лв.

Ответникът – А. Х. Х., депозира писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, в който излага съображения за допустимост, но неоснователност на исковете.

Оспорва фактическите твърдения, на които ищецът основава претенциите си, в т. ч. и за извършен ремонт на автомобила за сочената стойност. Сочи, по 1 молба на М. М. публикува обява за продажба на лекия автомобил. Възразява, че всички резервни части са закупени от А. Х., за други ремонти съгласие не е предоставено. До сключване на окончателендоговор не се е стигнало поради несъгласие на ищеца с първоначално уговорената цена.

Ответникът – М. М. М., заместен в хода на процеса от законните си наследници Г. М. Ф. и М. М. М., депозира писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, в който излага съображения за допустимост, но неоснователност на исковете. Оспорва фактическите твърдения, на които ищецът основава претенциите си, в т. ч. и за извършен ремонт на автомобила за сочената стойност. Сочи, по негова молба, А. Х. публикува обява за продажба на лекия автомобил. Възразява, че всички резервни части са закупени от А. Х., за други ремонти съгласие не е предоставено. До сключване на окончателен договор не се е стигнало поради несъгласие на ищеца с първоначално уговорената цена.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен и са обективно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение второ ЗЗД и чл. 61, ал. 1 ЗЗД.

По отношение на иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение второ ЗЗД:

Съобразно разясненията, дадени с Постановление № 1/ 28.05.1979 г. на ППВС, при втория фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, престацията се извършва с оглед на очаквано в бъдеще основание, което обаче не е могло да бъде осъществено. Текстът намира приложение при двустранните договори, ако задължението на едната страна се погаси поради невъзможност за изпълнение; при сделки под отлагателно условие, когато то не се сбъдне и т.н.

Институтът на неоснователното обогатяване има приложение, когато между страните не съществува облигационна обвързаност и липсва възможност да реализират правата си по друг ред. Наличието на договорна обвързаност между страните изключва приложението на този институт.

2

Втората от хипотезите на чл. 55 ЗЗД винаги предполага частично осъществен състав на правното основание, чието довършване е в зависимост от настъпването на едно бъдещо събитие или правно действие, без което то се счита за изцяло неосъществено.

Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи, в условията на пълно и главно доказване: предаване на сумата, с оглед сключване на договор за покупко – продажба на лек автомобил; извършване на конкретните ремонтни дейности по лекия автомобил, със знанието и съгласието на собственика; стойността ремонта и неговото заплащане.

В тежест на ответника Х. следва да бъде указано, че в негова тежест е да установи, положителните факти, на които основава възраженията си за задържане на получената сума.

В тежест на ответниците Ф. и М. е да установят, положителните факти, на които основава възраженията си относно задържане на продажната цена.

В разглеждания случай по делото не е налице спор, а и се установява от приобщената на л. 16 разписка, че с оглед бъдещо сключване на договор за като заплатена на ответника Х., с оглед бъдещо сключване на договора за покупко- продажба на процесното МПС. При това положение, в тежест на ответната страна в производството е да установи, че е налице основание за получаване, респ. за задържане на облагата.

В случая, безспорно между страните е, че при заплащане на първоначалната сума от 1500 лв., на ищеца е предадено и МПС- то. Изяснява се от ангажираните гласни доказателства, събрани посредством показанията на свидетелите Христина Г.а и Мартин М., кредитирани в тази част като обективни и непротиворечиви, че до продажба не се е стигнало поради липса на постигнато съгласие относно цената на автомобила, с оглед необходимостта от ремонт.

В настоящата хипотеза, също безспорно е, че че страните са били в преддоговорни отношения, като до сключване на договор за покупкопродажба на МПС не се е стигнало. Дадената от ищеца престация е в изпълнение на бъдещ, очакван договор. Даденото урежда процеса на водене на преговори, а получаването е всъщност е под условие, че договорът за който се преговаря, ще се сключи. В случаите, когато то не се сбъдне, се 3 дължи връщане от страната, която е получила престация по него, тъй като тя се е обогатила с това имуществено благо неоснователно.

В отношенията между посредника и собственика на лекия автомобил и посредника са приложими правилата на договора на поръчка. Ето защо, с оглед липсата на каквито и да е данни по делото за изпълнение на задължението по чл. 284, ал. 2 ЗЗД спрямо доверителя (собственика на веща), то следва да се приеме, че сумата не е предадена от посредника на собственика.

От друга страна, нито се твърди, нито се установява по делото, от страна на ищеца да е предадена горницата над 1500 лв. до пълния размер от 2000 лв. В тази насока са и данните изнесени от разпитаните по делото свидетели – именно, поради несъгласието на купувача да доплати цената, собствеността на автомобила не му е прехвърлена.

С оглед изложеното, съдът намира предявения иск за присъждане на сумата от 1500 лева срещу ответника А. Х. се явява основателен и следва да бъде уважен, на основание чл. 55, ал. 1, предложение второ ЗЗД.

Поради недоказаност на предаване на горницата над присъдения размер от 1500 лева, налага се извод за неоснователност на иска за нейното присъждане, както срещу главния, така и срещу евентуалните ответници, на основание чл. 55, ал. 1, предложение второ ЗЗД.

По отношение на иска с правно основание чл. 61, ал. 1 ЗЗД:

Приетото в правната теория определение за воденето на чужда работа без поръчка е законово облигационно отношение, което възниква в случаите, когато едно лице, наречено управител на работата или гестор съзнателно предприема извършване на чужда работа. Правоотношението се поражда между гестора и лицето, в чиято правна сфера са извършени действията, което е наречено заинтересовано лице или доминус, или стопанин. По силата на него гесторът, който навлиза и засяга чужд кръг от права и интереси трябва да положи дължимата грижа и да извърши съответните действия, които тя налага, а заинтересованото лице се задължава да плати направените разноски. Фактическият състав на воденето на чужда работа без поръчка - на оправданото и истинско гестио - т. е. гесторът предприема извършването на действия за друго лице, като съзнава и иска това и предприемането на действия отговаря на интересите и на действителната или предполагаема воля 4 на доминуса включва елементите - 1. гесторът извършва фактически или правни действия - осъществява някаква работа, 2. работата се извършва за едно друго лице, така че последиците от нея настъпват в чужда правна сфера, 3. работата се извършва само в чужд, но не и в собствен интерес и гесторът знае, че извършва чужда работа и иска това, 4. гесторът не трябва да е овластен или натоварен за нейното извършване, 5. следва да е налице оправдание за осъществяване на дейност в чужд интерес, 6. поемането на чуждата работа следва да отговаря на интересите и на действителната или предполагаемата воля на доминуса. Съгласно разпоредбите на чл. 61, ал. 1 ЗЗД ако работата е предприета уместно и е била добре управлявана в чужд интерес заинтересованият е длъжен да изпълни задълженията, сключени от негово име, да обезщети управителя на работата за личните задължения, които той е поел и да му върне необходимите и полезни разноски заедно с лихвите от деня на изразходването им.

В тежест на ищеца е да установи, в условията на пълно и главно доказване извършване на конкретните ремонтни дейности; стойността ремонта и неговото заплащане.

В тежест на ответника Х. е да установи, положителните факти, на които основава възраженията си относно уговорките за ремонта на автомобила и продажната цена.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК, на ответника М. следва да бъде указано, че в негова тежест е да установи, положителните факти, на които основава възраженията си относно задържане на продажната цена, уговорките за ремонта на автомобила и продажната цена.

В настоящатата хипотеза, в хода на процеса не са ангажирани доказателства за постигнато между собственика и бъдещия купувач съгласие за извършване на конкретните ремонтни дейности по автомобила. Въз основа на показанията на свидетеля М. се установява единствено уговорка за закупуване от собственика на резервни части. Други доказателства, годни да установят предприети от ищеца ремонти на автомобила, съобразно в уточнението, а и тяхната на стойност, не са ангажирани. Представените 2 бр. стокови разписки, касаят не резервни части (каквито ищеца твърди да са вложени), консумативи за лекия автомобил – масла, антифриз и др. подобни.

Офертата, представена на л. 17, е с получател търговско дружество, поради 5 което също не е в състояние да установи извършване на ремонта. Извод в тази насока не следва и след преценка на показанията на свидетеля Г.а, до колкото изнесените от лицето данни са твърде общи и не кореспондират с данните по делото, вкл. и с твърденията на ищеца относно ремонта на автомобила и неговата стойност.

При липса на проведено от ищеца доказване пълно и главно относно извършения ремонт и негова стойност, налага се извод за неоснователност на иска за присъждане на сумата от 1098 лева- сбор от разходи за ремонт на автомобила, както срещу главния, така и срещу евентуалните ответници.

С оглед изхода на спора и отправеното искане, ответника А. Х. следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 273.67 лв., представляваща извършени разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

С оглед изхода на спора и отправеното искане, следва да бъде осъден да заплати на ответника А. Х. сумата от 338.10 лв., представляваща извършени разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

С оглед изхода на спора и отправеното искане, следва да бъде осъден да заплати на ответника М. М. сумата от 276.82 лв., представляваща извършени разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА А. Х. Х., ЕГН: **********, с адрес гр. в., ЖК „м.“ бл..... вх.

1, ет. 3, ап. 9 да заплати на Е. И. Г., ЕГН: **********, от гр. в. сумата от 1500.00 (хиляда и петстотин) лева, представляваща платена на неосъществено основание сума, на основание чл. 55, ал. 1, предложение второ ЗЗД.

ОТХВЪРЛЯ предявения Е. И. Г., ЕГН: **********, от гр. в. срещу А.

Х. Х., ЕГН: **********, с адрес гр. в., ЖК „м.“ бл..... вх. 1, ет. 3, ап. 9 за присъждане на горницата над 1500.00 (хиляда и петстотин) лева до пълния предявен размер от 2000.00 (две хиляди) лева, представляваща платена на неосъществено основание сума, на основание чл. 55, ал. 1, предложение второ ЗЗД.