Решение № 19681 от 29.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19681 гр. София, 29.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20231110121064 по описа за 2023 година

Производството е образувано е по искова молба с вх. № 111538/24.04.2023 г., с която ЗД „**” АД, ЕИК ** е предявило срещу М. А. К., ЕГН ********** осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1, пред.

1 КЗ за сумата от 987,00 лева, представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на пострадалото лице за застрахователно събитие, настъпило на 28.01.2018 г., в гр. *, на кръстовището на ул. „*“ и бул. „**“, причинено виновно и противоправно от водача на лек автомобил „**“ с рег. № ** – М. А. К., чиято „Гражданска отговорност“ към датата на събитието е била застрахована при ищеца, ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска /24.04.2023 г./ до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че на 28.01.2018 г., в гр. *, ответникът управлявайки лек автомобил „**“ с рег. № **, поради движение с несъобразена с пътната обстановка скорост и под въздействието на алкохол, загубил контрол над автомобила и на кръстовището на ул. „*“ и бул. „**“, реализирал ПТП с лек автомобил „**“ с рег. № *, в резултат на което по негова вина са нанесени материални щети на лек автомобил „**“ с рег. № *. Поддържа, че към датата на реализиране на горепосоченото ПТП, „Гражданската отговорност“ на водачите, управляващи лек автомобил „**“ с рег. № **, включително и на 1 ответника М. А. К., била застрахована при ищцовото дружество по застрахователна полица № BG/02/117001349274. Посочва, че след депозирано уведомление пред ищеца, е образувана преписка по щета **, като са изготвени опис на претенция и доклад по щета, въз основа на които било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 962,00 лева. Твърди, че съгласно Протокол за ПТП № **/28.01.2018 г. процесното ПТП е настъпило по вина на ответника К., който е управлявал лек автомобил „**“ с рег. № ** с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма.

Поддържа, че на М. А. К. е била изпратена регресна покана за възстановяване на сумата от 987,00 лева, представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение в размер на 962,00 лева и 25,00 лева ликвидационни разноски.

Моли се за уважаване на предявения иск. Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от името на ответника, чрез назначения му в производството особен представител – адвокат Т. Ц. от САК, с който е взето становище по предявения иск. Поддържа се, че от представените от ищеца доказателства не се установява по безспорен начин, че отправената от ищеца до ответника регресна покана, действително е достигнала до своя адресат, поради което и следва извод, че дори претенцията на ищеца да е основателна, то ответникът не е станал повод за завеждане на делото и не следва в негова тежест да бъдат възложени разноските в производството.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1, пред. 1 КЗ.

По отношение на иска с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1, пред.

1 КЗ, съдът намира следното:

Предвид разпоредбата на чл. 154 ГПК за възникване на регресното вземане по иска с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1, пр. 1 КЗ ищецът следва да установи, че вредите на пострадалото от процесното ПТП лице са причинени, от ответника-делинквент с негово виновно и противоправно поведение; че към датата на ПТП между ответника и ищеца е съществувало 2 действително облигационно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, като в изпълнение на задълженията си по нея, застрахователят е заплатил на увреденото лице, обезщетение при настъпване на застрахователно събитие за репариране на действителните вреди, както и че делинквента при причиняване на процесното ПТП е управлявал МПС, след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма.

При установяване на горепосочените обстоятелства от страна на ищеца в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

От приетия по делото Констативен протокол за ПТП № ** от 28.01.2018 г., се установява, че на 28.01.2018 г., в гр. *, ответникът управлявайки лек автомобил „**“ с рег. № **, поради движение с несъобразена с пътната обстановка скорост и под въздействието на алкохол, загубил контрол над автомобила и на кръстовището на ул. „*“ и бул. „**“, реализирал ПТП с лек автомобил „**“ с рег. № *, в резултат на което по негова вина са нанесени материални щети на лек автомобил „**“ с рег. № *.

Протоколът за ПТП представлява официален свидетелстващ документ относно извършените от длъжностното лице или пред него действия и изявления, като не се ползва с материална доказателствена сила по отношение на механизма на застрахователното събитие. От друга страна, обаче, механизмът описан в горепосочения Констативен протокол за ПТП № ** от 28.01.2018 г., се потвърждава и от останалите събраните по делото доказателства.

В Констативен протокол за ПТП № ** от 28.01.2018 г. е отразено, че за управлявания от ответника лек автомобил има сключена застраховка гражданска отговорност, със срок на валидност от 09.05.2017 г. до 08.05.2018 г., т.е. със срок на валидност обхващащ и датата на реализиране на процесното събитие, а именно 28.01.2018 г. В Констативен протокол за ПТП № ** от 28.01.2018 г. изрично е отразено, че ответникът е тестван за алкохол с дрегер, като е отчетено съдържание на алкохол в кръвта над 1,2 промила и на М. А. К. е издаден талон за кръвна проба.

Не се спори по делото и се установява от събраните по делото доказателства, че към датата на реализиране на процесния пътен инцидент „Гражданската отговорност“ на лицата, управляващи лек автомобил „**“ с 3 рег. № **, включително и на водача М. А. К. е била застрахована при ответното дружество.

На 29.01.2018 г. от името на собственика на увреденото при процесното ПТП моторно превозно средство - лек автомобил „**“ с рег. № *, е депозирано пред застрахователя искане за оценка на щетите по горепосоченото МПС, като е описан посочения в протокола за ПТП механизъм.

Направен е опис – заключение на щетите, в който са описани щети, оценени впоследствие от застрахователя, като по делото е представеното платежно нареждане от 16.04.2018 г., от което се установява, че в полза на собственика на увреденото при процесното ПТП моторно превозно средство лек автомобил „**“ с рег. № *, на 16.04.2018 г. е заплатено обезщетение в размер на 962,00 лева.

Приети са като доказателства и документи, удостоверяващи собствеността върху увреденото МПС, правоспособност на водача, който го е управлявал към датата на ПТП и Удостоверение за техническа изправност на ППС-то, действащо към датата на ПТП-то.

По делото е представена и приобщена към доказателствения материал регресна покана от ищеца до ответника за възстановяване на горната сума, като липсват данни същата да е получена от ответника, което обстоятелство е ирелевантно в настоящия случай, доколкото не се претендира обезщетение за забава, а исковата молба представлява покана за заплащане на претендираната сума.

По делото не е спорно, че от техническа гледна точка всички увреждания по лек автомобил „**“ с рег. № *, отразени в описа на застрахователя, се намират в пряка причинно-следствена връзка с механизма на процесното събитие. Относно пазарната стойност на материалните щети по увреденото в резултат на процесното ПТП моторно превозно средство не е спорно в производството, че същите са в размер от 962,00 лева.

Предвид всички изложени по-горе съображения следва извод, че по делото е установено при условията на пълно и главно доказване, че вредите на пострадалото от процесното ПТП лице са причинени, от ответника делинквент с негово виновно и противоправно поведение, че към датата на ПТП „Гражданската отговорност“ на лицата, управляващи лек автомобил 4

„**“ с рег. № **, включително и на водача М. А. К., е била застрахована при ответното дружество по силата на валидно възникнало облигационно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, като в изпълнение на задълженията си по нея, застрахователят е заплатил на увреденото лице, обезщетение при настъпване на застрахователно събитие за репариране на действителните вреди.

По отношение на последната предпоставка за уважаване на предявения иск, а именно, че делинквентът - ответник при причиняване на процесното ПТП е управлявал МПС, под въздействие на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма /с оглед изложените в исковата молба твърдения за факти и обстоятелства, на които ищецът основава исковата си претенция/, настоящият съдебен състав намира, че същата се установи от събраните в хода на производството доказателства.

Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач при настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по Закона за движението по пътищата, като е управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотици или други упойващи вещества или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества. Случаите, при които застрахователя има право да получи от виновния водач платеното застрахователно обезщетение са посочени алтернативно в горепосочената разпоредба, като съдът следва да се произнесе единствено по искането, с което е сезиран, като е обвързан от заявените в исковата молба твърдения за факти и обстоятелства, обуславящи твърдяното от ищеца и претендирано в исковото производство право на вземане. Действително правната квалификация е задължение на съда, но същият е обвързан от твърденията за факти, изложени от ищеца в исковата му молба.

В конкретния случай ищецът излага твърдения, че към момента на реализиране на процесното ПТП, ответникът е управлявал лек автомобил „**“ с рег. № ** под въздействие на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма, като основава исковата си претенция именно на тези твърдения. Следователно правната квалификация на 5 предявения иск е чл. 500, ал. 1, т. 1, пред. 1 КЗ и именно по такъв иск /с оглед твърденията на ищеца/ съдът следва да се произнесе с оглед разпоредбата на чл. 6, ал. 2 ГПК, доколкото предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят именно от страните.

По делото е приет като писмено доказателство Констативен протокол за ПТП № ** от 28.01.2018 г., в който изрично е отразено, че ответникът е тестван за алкохол с дрегер, като е отчетено съдържание на алкохол в кръвта над 1,2 промила и на М. А. К. е издаден талон за кръвна проба.

Протоколът за ПТП представлява официален свидетелстващ документ относно извършените от длъжностното лице или пред него действия и изявления, като се ползва с материална доказателствена сила по отношение на тези обстоятелства, включително извършеното от длъжностното лице тестване /с дрегер/ на ответника, в качеството му на водач на управлявал лек автомобил „**“ с рег. № ** е отчетено съдържание на алкохол в кръвта над 1,2 промила и на М. А. К. е издаден талон за кръвна проба. Следователно съдът е обвързан от доказателствената сила на протокола за ПТП в тази му част и следва да кредитира установените въз основа на него обстоятелства, а именно, че ответникът е тестван за алкохол с дрегер, като е отчетено съдържание на алкохол в кръвта над 1,2 промила, тоест, че при настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по Закона за движението по пътищата, като е управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма.