Решение № 595 от 02.09.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 595 гр. София, 02.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Коев

Членове:

Вилислава Янч. Ангелова

Тони Гетов при участието на секретаря МАРТИНА М. ТРАЙКОВА в присъствието на прокурора М. Ив. Н. като разгледа докладваното от Тони Гетов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100604429 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава XXI от Наказателно-процесуалния кодекс. / НПК/ С присъда № 350 от 11.06.2025 г., постановена по НОХД № 3087/2025 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 121 състав, подсъдимият Е. А. К. е признат за виновен в това че на 04.04.2024 г. около 21, 10 часа в гр. София, по ул. Пловдивско поле, с посока на движение от ул. Равногор към ул. Дъбница управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка Фолксваген, модел Пасат с рег. № ********, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,78 на хиляда установено по надлежния ред – с Протокол за химическо изследване за определяне на концентрацията на алкохол в кръвта № 542/05.08.2024 г. на Специализирана химическа лаборатория към УМБАЛ Света Анна – София, съгласно Наредба № 1/19.07.2017г. за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, издадена от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието, поради което на основание чл. 343б, ал. 1НК вр. с чл. 58 а, ал.4 вр. с чл. 55 ал. 1 т. 1 НК, му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл. 66 ал. 1 от НК е отложено за срок от три години, както и наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 година и 5 месеца. Подсъдимият Е. А. К. е осъден да заплати в полза държавата и плати по сметка на Софийски районен съд равностойността на лек автомобил марка Фолксваген, модел Пасат, с рег. рег. № ******** в размер на 2330 лв.

Срещу присъдата е постъпила въззивна жалба от подсъдимия Е. А. К., чрез адвокат К.

М. - САК, в която се моли постановената присъда да бъде отменена, като незаконосъобразна и необоснована. На основание чл. 343 г от НК и чл. 37 ал. 1 от НК подсъдимия е лишен от право да управлява МПС за срок от една година и 5 месеца, считано от датата на влизане в сила на съдебния акт. Защитата твърди, че СРС е отказал да приспадне времето през което подсъдимият е бил лишен от същото право по административен ред , за същото деяние, 1 считано от 28.08.2024 г. до влизане в сила на съдебния акт и че по този начин неправилно е приложен чл. 59 ал. 4, пр. 1 от НК. Сочи още че за същото деяние е издадена ЗППАМ № 244332-004 от 06.08.2024 г., с което временно е отнето СУМПС, издадено на подсъдимия за не повече от 18 месеца. Излагат се доводи, че наложеното наказание на подсъдимия лишаване от право да управлява МПС в размер на 1 година и 5 месеца е прекомерно тежко и крайно несправедливо наказание като размер и се моли да бъде намалено на 3 месеца.

При условията на евентуалност защитата моли още да се измени обжалваната присъда, като бъде намалено наложеното наказание на Е. А. К. по чл. 37 , ал. 1 т. 7 от НК лишаване от правото да управлява МПС от 1 година и 5 месеца или общо 17 месеца на 1 година или на общо 12 месеца, като на основание чл. 59 ал. 4 пр. 1 бъде приспаднато времето през което подсъдимия е бил лишен от право по административен ред , считано от 28.08.2024 г.

В допълнително изложение към въззивната жалба са изложени съображения за явна несправедливост на наложеното наказание на подсъдимия, като се счита, че неправилно СРС приема, че не може да приспадне времето през което подсъдимия е лишен от право да управлява МПС с аргумент, че щом ЗППАМ не е връчена на подсъдимия, то тя не би произвела правно действие, въпреки нейното предварително изпълнение. Сочи се още, че не са оценени смекчаващите и отегчаващите вината на подсъдимия обстоятелства – чистото съдебно минало и преклонната възраст на подсъдимия.

В съдебно заседание представителят на Софийска градска прокуратура намира въззивната жалба за неоснователна, а присъдата на СРС за правилна и законосъобразна.

Сочи, че приетата за установена от съда фактическа обстановка се подкрепя о събраните по делото доказателства в съдебна и досъдебна фаза на процеса. Като аргумент за виновността на подсъдимия посочва показанията на разпитаните по делото свидетели, както и заключението на приетата съдебно-оценителна експертиза в хода на съдебното следствие пред първата и пред настоящата инстанции, от които по несъмнен начин се установява, че подсъдимия е извършил престъплението за което му е повдигнато обвинение.

Моли жалбата да бъде оставена без уважение и присъдата на СРС да бъде потвърдена.

В съдебно заседание защитникът на Е. А. К., адв. И., поддържа въззивната жалба, както и направеното от адвокат М. доказателствено искане, във връзка с изискване на служебна справка от ОПП, СДВР, с информация по отношение на това кога е отнето СУМПС на подсъдимия К., тъй като в мотивите е посочено, че понеже заповедта за налагане на принудителна административна мярка не е била връчена, то не можело да се приспадне, въпреки, че реално е отнето.

Съдът, като прецени изложените в жалбата доводи и след като провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт в съответствие с изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е съобразил, че самопризнанията на подсъдимия Е. А. К. по чл. 371 т. 2 от НПК се подкрепят от събраните по ДП №3382 ЗМК -1258/2024 Г. по описа на 07 РУ-СДВР, пр. пр. 38342/2024 г. по описа на СРП доказателства и с определение от 19.05.2025 г. е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на К. без да събира повече доказателства за фактите, изложение в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид това в хода на съдебното следствие на основание чл. 373 ал. 2 от НПК не е извършван разпит на подсъдимия, на свидетелите и вещото лице за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. На основание чл.373 ал.1 НПК съдът прие събраните в досъдебното производство, вкл. справка за съдимост на К., удостоверение за граждански брак от 14.12.1984г., наказателно постановление №24-4332-010560/17.05.2024 г., справка картон на водача, удостоверение за семейно положение/съпруга и деца от 15.05.2025 г., писмо с рег. №УРИ 43320058647/23.05.2025 г. на Началник ОПП-СДВР, справка картон на водача, картон за ЗППАМ, приобщи ги към делото и ги огласи.

2

Доказателствата по делото са писмени и гласни, a а имено показанията на свидетелите И.С.Д. и Г.И.Б., протокол за оглед на местопроизшествието от 04.08.2024 г., Протокол за доброволно предаване от 04.08.2024 г, Протокол за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол в кръвта № 542/05.08.2024 г. на Специализирана химическа лаборатория към УМБАЛ Света Анна – София АД, АУАН № 1335301/04.08.2024 г., талон за изследване №0179316, Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, справка картон на водача, Заповед за задържане на лице за срок от 24 часа, Заповед за прилагане на ПАМ с рег. № 24-4332-004186/06.08.2024 г, удостоверение за граждански брак от 14.12. 1984 г, наказателно постановление № 24-4332-010560/17.05.2024 г. ., справка картон на водача, удостоверение за семейно положение съпруга и деца от 15.05.2025 г., писмо с рег № УРИ 433200-58647/23.05.2025 г. на Началник ОПП-СДВР, справка картон на водача, картон на ЗППАМ, заключение на СОЕ, справка за съдимост на обвиняемия К., които е обсъдил внимателно и задълбочено

Въз основа на анализа им, поотделно и в тяхната съвкупност, Софийски районен съд е приел,

Подсъдимият Е. А. К. e роден на ******** г. в гр. София. Живее в с. гр., ж.к.

„********. Същият е с висше образование, пенсионер и неосъждан. Подсъдимият е женен от 14.12.1984 г. за М.К. К., видно от удостоверение за граждански брак №20188/14.12.1984 г. /л.

28 от делото/, като и към настоящия момент двамата са съпруги /арг. Удостоверение за семейно положение, съпруга и деца от дата 15.05.2025 г., л.37 от делото/. Двамата са собственици на лек автомоби марка,, Фолксваген”, модел „Пасат“, с рег. №******** Подсъдимият е правоспособен водач за управление на моторни превозни средства от категории „В“ и „АМ“.

На дата 04.08.2024 г. около 21:10 часа К. управлявал л.а. „Фолксваген”, модел „Пасат“, с рег. № ******** ул. „Пловдивско поле", с посока на движение от ул. „Равногор“ към ул. „Дъбница“ в гр.София. Той бил спрян за проверка от свидетелите И.С.Д. и Г.И.Б. полицейски служители при ОПП-СДВР. Подсъдимият не могъл да представи СУМПС, тъй като същото му било отнето на основание влязло в сила наказателно постановление №244332-010560/17.05.202 г., с което освен наложената глоба същият бил лишен от право да управлява МПС за срок от 2 месеца, считано от 28.06.2024 г. до 28.08.2024 г. Свидетелите предложили на подсъдимия да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол и той се съгласил. Устройството отчело резултат 1,70 на хиляда. Свидетелят Г.И.Б. съставил на подсъдимия АУАН №1335301/04.08.2024 г. Свидетелят И.С.Д. издал на подсъдимия талон за медицинско изследване. Същитя свидетел издал и заповед за прилагане на ПАМ №2933/04.08.2024 г., с която била прекратена регистрацията на автомобила за 6 месеца /л.26 от ДП/. Подсъдимият бил придружен от свидетелите до УМБАЛ „Света Анна" - София АД, където му била взета кръвна проба. Видно от Протокол за химческо изследване за определяне концентрацията на алкохол в кръвта №542/05.08.2024г. на Специализирана химическа лаборатория къмУМБАЛ „Света Анна“ - София АД било установено наличие на алкохол в кръвта на подсъдимия от 1,78 промила. Била издадена Заповед за прилагане на ПАМ с рег.№24-4332-004186/06.08.2024 г. /л.20 от делото/, като с нея било наложено наказание временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Видно от отговор изискан от съда с рег.№УРИ 433200-58647/23.05.2025 г. на Началник ОПП-СДВР, същата не е надлежно връчена на подсъдимия. Подсъдимият бил задържан в 07 РУ-СДВР със Заповед за задържане на лице №433233-263/04.08.2024 г. за срок до 24 часа на полицейски орган при 07 РУ-СДВР.Било образувано досъдебно производство № 3382 ЗМК-1258/2024г. по описа на 07 РУ-СДВР, пр. пр. № 38342/2024 г. по описа на СРП.

С протокол за доброволно предаване от 04.08.2024 г.подсъдимият предал на служител при 07 РУ - СДВР лек автомобил марка "Фолксваген", модел „Пасат“ с рег. № ******** и автомобилен ключ за него, които останали на съхранение в 07 РУ-СДВР. Бил извършен оглед на местопроизшествие от дата 04.08.2024 г. В хода на ДП била изготвена съдебнооценителна експертиза, от чието заключение се установява, че стойността на автомобила е в 3 размер на 2330 лв.

От справката за съдимост на обвиняемия се установява, че същият към датата на инкриминираното деяние е неосъждан.

При тази фактическа обстановка, установяваща се по безспорен начин от събраните в производството пред СРС доказателства, съдът е приел, че с действията си, подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК.

Въззивният съд споделя изцяло фактическите констатации, направени от Софийски районен съд, които не се оспорват от страните по делото.

Настоящата съдебна инстанция споделя и направения от първостепенния съд анализ на доказателствата по делото, като не намира за нужно да го преповтаря в настоящите мотиви. Освен, че анализът на доказателствата е правилен и логичен не са допуснати и процесуални нарушения при формиране на вътрешното убеждение на първостепенния съд, защото са обсъдени всички доказателства, без някои от тях да са били надценени или пренебрегнати.

В този смисъл от въззивната инстанция не се споделят и доводите, изложени във въззивната жалба на подс. Е. А. К., чрез адв. М., че е налице влязла в сила ЗППАМ от дата 06.08.2024 г. издадена от полицейски инспектор към ОПП-СДВР Р.Б.Н. и трябва да бъде приспаднато времето, през което подсъдимия е лишен от същото право по административен ред, за същото деяние. Правилни са доводите на СРС, при които съдът е приел, че не са налице основания за чл. 59 ал. 4 НК, тъй като разпоредбата регламентира подобно приспадане при изпълнение на наказанието лишаване от права по чл. 37 ал. 1 т. 6 и т. 7, само за времето, за което осъденият е бил лишен по административен ред за същото деяние. В случая подсъдимият не е бил лишен от това право за същото деяние, а за нарушение по влязло в сила НП № 24-4332-010560/17.05.2024г. Следователно след като става въпрос за различни деяние, по аргумент за противното от чл. 59, ал. 4 НК, при изпълнението на наказанията срокът на наложеното административно наказание не може да се приспада.