Решение № 898 от 16.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 898 гр. София, 15.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Воденичарова

Цветина Костадинова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Цветина Костадинова Въззивно гражданско дело № 20221100512633 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение № 20209462 от 09.11.2021 г., постановено по гр.д.№ 20363/2021 г., по описа на СРС, 78-и състав, е признато за установено по отношение на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, че М. И. Т., ЕГН **********, дължи на дружеството сумата от 693,01 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 10.2017г. до 04.2019г. ведно със законна лихва от 17.09.2020г. до изплащане на вземането, сумата от 92,67 лв., мораторна лихва върху главницата за доставена топлинна енергия, за периода от 15.09.2018г. до 02.09.2020г., сумата от 39,51 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 08.2017г. до 04.2019г. ведно със законна лихва от 17.09.2020г. до изплащане на вземането, както и сумата от 7,96 лв., мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 05.10.2020г. по ч.гр.д.№ 44802/2020г. по описа на СРС, 78 състав.

По делото е постъпила въззивна жалба с вх. № 25173688 от 07.12.2021 г. от М. И. Т. , с която се обжалва първоинстанционното решение. Твърди се, че постановеният съдебен акт е незаконосъобразен. Посочва се, че по делото не е доказано жалбоподателката да е потребител на топлинна енергия, тъй като липсват документи, които да установяват наличие на облигационно 1 отношение с топлопреносното дружество. Сочи се също, че няма данни дружеството да е публикувало в сайта си информация за дължимата от жалбоподателката сума, поради което не се доказва последната да е изпаднала в забава. Поддържа се, че законна лихва върху претендираните вземания не се дължи, тъй като предявените искове по реда на чл. 422 от ГПК са установителни, а не осъдителни. Твърди се, че дружеството не е доказало нито основанието, нито размера на задължението за осъществената услуга дялово разпределение. Посочва се също, че не са представени доказателства от него за съобщаване на жалбоподателя на реда и начина на заплащане на услугата, както и за датата, на която то следва да се извършва. Обосновава се, че по делото следва да намери приложение разпоредбата на чл. 62 от ЗЗП, съгласно която потребителят не дължи заплащане на предоставена му топлинна енергия, в случай че не я е поръчал. Оспорват се и изводите на приетите по делото заключения по назначени съдебни експертизи, тъй като при изготвянето им са ползвани документи, които не са приети като доказателства по делото. Посочва се, че ищецът основава претенцията си на твърдения за извършен реален отчет, които не доказва. Излагат се съображения за служебно начисляване на потребената енергия, което по същността си има характер на неустойка. Поддържа се, че уважаване на иска на различни от твърдените от ищеца факти, в случая за извършен реален отчет, е недопустимо, тъй като представлява нарушение на диспозитивното начало. Твърди се също, че доколкото жалбоподателката не е изразила съгласие за приспадане или добавяне на суми от изравнителните сметки към последващи фактури, дружеството неправомерно е извършвало прихващане на стари задължения /извън процесния период/ с подлежащи на връщане суми. Посочва се, че ищецът не е доказал изправност на измервателните уреди, което представлява основание за отхвърляне на предявените искове.

Въз основа на изложеното се отправя молба решението на районния съд да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което предявените искове да бъдат изцяло отхвърлени.

В срока по чл. 263 от ГПК въззиваемата страна "Топлофикация София" ЕАД е подала отговор на въззивната жалба, с който оспорва подадената жалба като неоснователна и моли да бъде потвърден първоинстанционния съдебен акт.

Третото лице-помагач не изразява становище.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена от активно легитимирана страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, 2 отправена е до съответния родово и местно компетентен съд, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

След извършена проверка съдът намира, че постановеното решение е валидно и допустимо, като по направените в жалбата оплаквания относно неговата правилност, въззивният съд намира следното:

Районният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК вр. чл. 79, ал.1 и чл. 86 от ЗЗД. Основателността на предявените искове с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД за заплащане на дължимата цена за потребена топлинна енергия е обусловена от наличието на следните предпоставки: облигационна връзка между ищеца и ответника, произтичаща от договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди; доставка на топлинна енергия до процесния имот през посочения период; неизпълнение на насрещното задължение на ответника за плащане на дължимата за потреблението цена.

Във връзка с установяването на първата предпоставка следва да се има предвид, че понятието "клиент на топлинна енергия" е легално определено в разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ (изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), според която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.

140, ал. 1, т. 2 от ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от ЗЕ. Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) "битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Така очертаният кръг от лица се допълва с разясненията, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК на 3

ВКС, според което клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената на топлопреносното предприятие. Сключването на договора с третото лице следва да бъде доказано, като допустими са всички доказателствени средства, предвидени в ГПК.

В процесния случай от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че недвижимият имот е бил топлофициран, а сградата - етажна собственост /в която се намира той/ е била присъединена към топлопреносната мрежа. По делото са ангажирани и доказателства относно собствеността на имота. Видно от представения Нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № 40, т. LLXXV, дело № 25108/94г. /„НА“/ на 11.11.1994г. Ц.Т. и И. Т. са прехвърлили на дъщеря си М. Т. притежавания от тях апартамент, находящ се в гр. София, ул. „*******, със застроена площ от 92,36 кв.м., заедно с прилежащите към него мазе и таванска стая. Съгласно намиращото се по делото удостоверение за идентичност описаният в НА имот е идентичен с регистрирания в базата данни на „Топлофикация София“ ЕАД апартамент № 6, намиращ се на ул. „*******, вх.1, абонатен № 16095, заменен след актуализиране на софтуера с инсталация 4000185539.

Неоснователно в този смисъл се явява възражението на жалбоподателяответник, че по делото не е доказано наличието на облигационни отношения с топлопреносното дружество. Както бе посочено, съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ всички собственици в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия, като за тази цел не се изисква същите да са подали нарочно заявление за откриване на партида на тяхно име. Договорното правоотношение възниква между топлопреносно предприятие и потребителя/клиента, по силата на закона - чл. 150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника - потребител, вкл. и относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и задължителната съдебна практика, обективирана в Решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3 184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановеното по реда на чл. 290 от ГПК. Предвид изложеното, следва да се приеме, че за исковия период от време между главните страни в процеса е съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди относно процесния имот.

4

Неоснователно е и възражението на жалбоподателя-ответник за недължимост на претендираните суми поради неспазване на изискванията на чл. 62 от ЗЗП. Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 2/2016 г. от 25.05.2017 г. по тълк. д. № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС, за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда етажна собственост, се прилагат разпоредбите на ЗЕ, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 от ЗЗП вр. с § 1 от ДР на ЗЗП. Съгласието за доставката и нежеланието за преустановяването по реда на чл. 153, ал. 2 от ЗЕ съставлява "искане" на услугата по смисъла на чл. 62, ал. 1 от ЗЗП, поради което между двата закона не съществува противоречие.

В жалбата се сочи също, че доколкото по делото не са ангажирани доказателства за изправност на измервателните уреди, то потребителят не дължи заплащане на процесната сума. От представеното по делото и неоспорено от страните заключение по назначена съдебно-техническа експертиза е видно, че посоченото твърдение не е вярно. В заключението изрично е посочено, че процесният топломер е проверяван на 27.07.207г. от „Е.Т.“ ЕООД, като е установено, че същият съответства на изискванията за неговата годност. За пълнота следва да бъде отбелязано, че индивидуалните разпределители на топлинна енергия са "средства за отчитане на дяловото потребление на топлинна енергия" по смисъла на § 1, т. 57 от ДР на ЗЕ, които са монтирани след средствата за търговско измерване на топлинна енергия и са част от сградната инсталация и отклоненията към нея, т. е. част от разпределителната мрежа. Доколкото същите са монтирани в дома на всеки отделен потребител, те са негова индивидуална собственост, следователно отговорност за тяхната изправност носи именно той.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че от заключението на приетата съдебно - техническа експертиза, която съдът кредитира изцяло като обоснована, задълбочена и неопровергана, както и от другите събрани доказателства по делото, се установява, че през процесния период в имота е доставяна и потребявана топлинна енергия на стойност от 692, 26 лв., без в сумата да са включени предишни просрочени или неплатени сметки, както и изравнявания за други периоди. Тази енергия е начислена при условията на установения по делото дистанционно извършван отчет чрез монтирани разпределители на топлина, при съобразяване на показанията им и по правилата на Наредба № 16-334/04.2007г. Неоснователни в този смисъл са доводите за допуснато нарушение на процесуални норми при кредитиране от страна на районния съд на заключението по експертизата, по причина че за изготвянето му са използвани материали извън кориците на делото.