Решение № 49 от 08.04.2026, Районен съд - Тетевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. Тетевен, 08.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря МИГЛЕНА Н. МОНОВА като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20264330100029 по описа за 2026 година

Производство е с правно основание чл. 237 от ГПК.

Образувано е по депозирана искова молба от Х. Б. В., ЕГН **********, Адрес: гр.

София, ж.к. ********** 1 част, ул. *********** № 22, ет. 5, ап. 14, срещу П. Х. К., ЕГН:

**********, aдрес: гр. Стара Загора, ул. „***********” № 9, **********, с предявен иск с правно основание: чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 52 от ЗН и чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че оспореният отказ е направен от бащата на ищцата Б.

Х. Ц., ЕГН **********, бивш жител на гр. София, починал на 23.01.2021 г., Акт за смърт № *******/24.01.2021 г., издаден от гр. София, 13 рн. **********. Сочи, се, че отказът от наследството е вписан в особената книга на Районен съд Тетевен под № 9/10.02.2020 г., вх.

Регистър № ***/2020 г., въз основа на което е издадено Удостоверение № 438/10.02.2020 г.

В исковата молба се сочи, че съгласно чл. 49 ал. 2 от ЗН приемане на наследството има и когато наследникът извърши действие, което несъмнено предполага неговото намерение да приеме наследството. В тази връзка се твърди, че преди отказа през 2020 г., бащата на ищцата Б. Х. Ц. е приел наследството 20 години по-рано /през 2000 г./ извършвайки следните действия с наследеното имущество: деклариране на наследството, явно управление, поддържане и ползване на наследството и съставяне на завещание, с което той завещава на своите внуци наследството, получено от неговия баща.

На следващо място в исковата молба се сочи, че дядото на ищцата Х. Ц. Б., ЕГН ********** /наследодателят/ е починал на 20.12.2000 г., съгл. Акт за смърт № 0029/20.12.2000 г., последен постоянен адрес: с. Гложене, ***, като е оставил наследници по закон: съпруга: Василка Цакова Б.а, ЕГН **********, починала на 20.11.2006 г. съгл. Акт за смърт № 0025/21.11.2006 г., издаден от с.Гложене – баба на ищцата; дъщеря: П. Х. К. ЕГН **********, адрес: гр. Стара Загора, ул. „***********“ № 9, ********** – леля на ищцата и ответник по делото; Син: Б. Х. Ц. ЕГН **********, последен адрес: гр.София 1220, ж.к. **********, бл.155, вх.Б, ет.8, ап.59 – баща на ищцата, починал на 23.01.2021 г. , съгл. Акт за смърт № *******/24.01.2021 г., като е оставил 1 наследници по закон: съпруга Райна Стоянова Ц.а ЕГН **********, постоянен адрес: гр.

София, ж.к. **********, бл.155, вх.Б, ет.8, ап.59; дъщеря Валентина Б. Ц.а ЕГН **********, настоящ адрес: гр. София, ж.к. **********, бл. 155, вх. Б, ет. 8, ап. 59, и дъщеря Х. Б. В., ЕГН **********, адрес: гр. София, ж.к. ********** 1 част, ул. *********** № 22, ет.5, ап.14, настоящият ищец.

Сочи се, че след смъртта на дядото на ищцата, нейният баща е извършил действия, които съставляват мълчаливо приемане на наследството /по смисъла на чл. 48 от Закона за наследството/, а именно: встъпил е във владение на наследствения имот, като го ползва и поддържа в продължение на 20 години /от 2000 г. до 2020 г./ и за тази цел: Подава Заявление в кметство с. Гложене за издаване на Удостоверение за наследници на Х. Ц. Б., като е посочил, че му е необходимо пред Електроснабдяване, Далекосъобщения и Данъчна служба;

Подава 2 броя Декларации по чл. 14 от ЗМДТ в ДМТ Тетевен с вх. № 330/16.05.2007 г.

/декларира само земя от 560 кв.м./ и с вх. № 331/16.05.2007 г. декларира и земя от 500 кв.м. и 3 броя постройки /като собственик по наследство Б. Х. Ц. посочва 1/2идеална част от декларираните имоти.

Сочи се, че съгласно влязла в сила със заповед Кадастрална карта на с. Гложене недвижимите имоти, находящи се на ***, с. Гложене са идентифицирани както следва: Дворно място ПИ *** площ 1061 кв.м., еднофамилна жилищна сграда 2 етажа идентиф.1565701193.1 площ 78 кв.м. и жилищна сграда на 1 етаж, идентиф. 1565701193.2 площ 28 кв.м. /барака/ към която е пристроен навес /сайвант/. Ищцата заявява, че наследодателят й и неин баща явно е владял и ползвал целогодишно наследствената къща в с. Гложене, *** за лична почивка, както и почивка на съпругата си и внучка си Йована Нейкова. Явно и с помощта на съседите си в с. Гложене на *** организирал и заплащал текущите ремонти по къщата, като след неговата смърт през 2021 г. майката на ищцата продължила да поддържа къщата самостоятелно. За всички свои действия относно имота информирала чрез писма /изпратени чрез Куриерска фирма ЕКОНТ/ сестра си П. К., която била информирана, че брат й е поддържал 20 години, чак до смъртта си, този наследствен имот. Плащал местни данъци и задължения, свързани с наследството до 2019 година, от 2020 г. е първият Акт за неплатени от Б. Ц. местни данъци.

Заявява, че независимо от направения, от бащата на ищцата, отказ от наследство, той продължавал да ползва правата си на наследник - по сведения на майка й особено последните 6 месеца преди смъртта си той живеел постоянно в наследствената си къща в с.

Гложене, и поради влошеното си здраве бил приеман за болнично лечение в МБАЛ Тетевен „Д-р Ангел Пешев“ като най-близката болница.

Ищцата твърди, че след смъртта на баща й, независимо от отказа, майка й и сестра й продължили да ползват правата си като наследници на Б. Ц. без възражението и със съгласието на П. К. като ползвали, почиствали и поддържали къщата в с. Гложене, ул.

„Нягол Войвода“ № 29. Сочи се, че през юли 2022 г. П. К. – ответник по делото, Райна Ц.а /майка на ищцата/ и Валентина Ц.а /сестра на ищцата/ дали разрешение на семейство да се нанесат в къщата в с. Гложене като я ползват безвъзмездно до пролетта на 2024 г., като тези хора оставили след излизането си от къщата изключително много материални щети, липси на имущество, големи суми неплатени сметки за ток, вода. Сочи се, че от ищцата, като наследник, съгласие от П. К., Райна Ц.а и Валентина Ц.а за това ползване на имота от трети лица не било поискано.

На следващо място ищцата сочи, че на 07.05.2017 г. нейният наследодател - баща Б.

Х. Ц. съставил саморъчно Завещание, което до неговата смърт се съхранявало в тяхното семейство. Счита, че съставянето на Завещание относно наследственото имущество представлява недвусмислено действие относно приемане на наследството - мълчаливо приемане на наследството по смисъла на чл. 49 от ЗН и за което е спазена законовата 2 писмена форма за достоверност на волята. Сочи, че завещанието съдържа волята на наследодателя и разпореждане кои да бъдат наследниците му на собствените му недвижими имоти, а именно - посочен в т. 1 на Завещанието е апартамент в гр. София и посочени в т. 2 на същото Завещание наследствените имоти от баща му Х. Ц. Б. в с. Гложене. Конкретно към наследството от баща му Х. Ц. Б. в с. Гложене влизат: обединени 2 парцела дворни места заедно с построените върху тях 3 постройки /масивна къща, барака и покрит навес сайвант/, както и разделени между наследниците на бащата на Х. Ц. Б. чрез доброволна делба земеделски земи.

Заявява се, че в точка 2 на Завещанието била обективирана конкретно волята на Б. Х.

Ц. за наследяване на наследствената къща в с. Гложене, *** от страна на внучката му Йована Нейкова, както и са посочени конкретно заветниците на наследствените земеделски земи на територията на с. Гложене - внуците му Бранислав, Дария и Йована. Нс следващо място ищцата заявява, че Поради факта, че първото завещателно разпореждане /точка 1 от Завещанието/ касае недвижим имот: апартамент в гр.

София предприела действия за предаване за приемане и обявяване на Завещанието, което се извършило от Нотариус Красимир Катранджиев, рег. № 064 на Нотариалната камара, за което прилага Протокол с рег. № 2255/06.07.2021 г. и Нотариално заверен препис от вписване на Завещанието в Служба по вписванията, София с вх. № 65540, акт № 33, том XII, дело № 507801/2021 г.

Моли съда, в образуваното производство обяви за нищожен отказа от наследство, направен от Б. Х. Ц., ЕГН **********, бивш жител на гр. София, вписан в особената книга на Районен съд Тетевен под № 9/10.02.2020 г., вх. Регистър № ***/2020 г. тъй като е извършен след приемане на наследството, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл.

52 от Закона за наследството - поради противоречие със закона.

Ответника в указания срок, по реда на чл. 131 от ГПК е депозирал писмен отговор на исковата молба. Ответникът П. Х. К., чрез адв. Т. от СтАК, сочи че предявеният иск е допустим. Сочи се, че не е станала повод за образуване на делото. Заявява, че не оспорва иска по същество и признава същия. Ответника К. сочи, че не прави възражение за неоснователност на ищцовата претенция. Няма доказателствени искания.

С депозирано възражение, срещу отговор на исковата молба с вх. № 1853 от 02.03.2026 г. от ищцовата страна, предлага на основание чл. 78 от ГПК разноските в производството да останат за страните, така както са сторени и съда се произнесе с решение при уважаване на ищцовата претенция, така както е изразената воля на страните.

В първо по делото съдебно заседание, ответникът, чрез адв. Т., заявява с молба вх. № 2907 от 02.04.2026 г. че признава предявения иск. Представя и изрично пълномощно, с което ответната страна П. К., упълномощава адв. Т. от СтАК с правото от нейно име да извърши признание на ищцовата претенция.

В първото съдебно заседание ищцовата страна Х. Б. В. е поискала на основание чл.

237, ал. 1, предл. второ, да бъде постановено решение съобразно направеното признание на иска.

След така направеното изявление е прекратено съдебното дирене и е даден ход на устните състезания.

Предвид дотук изложеното съдът намира, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 237 от ГПК, поради което следва да бъде постановено решение при признание на иска, с което предявения иск да бъде изцяло уважен. Валидно е направеното признание на иска, представляващо по същество процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от защита срещу иска, тъй като го счита за основателен.

Признанието на иска касае право, признато от нашия правен ред и не попада в хипотезите на чл. 237, ал. 3 от ГПК, нито в другите предвидени в закона изключения. Признато е право, с 3 което страната може да се разпорежда, като признанието изхожда лично от страната, признатото право не противоречи на закона и добрите нрави, и предявеният иск не е брачен, не е иск по гражданско състояние или за поставяне под запрещение, поради което съдът следва да зачете извършеното признание, уважавайки на това основание предявения иск.

Ето защо настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 237, ал. 1 от ГПК за постановяване на решение при признание на иска, поради което и на основание чл. 237, ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови такова решение, с което предявения иск да се уважи изцяло.

При този изход на процеса и след изричното заявяване, че страните не претендират разноски една към друга, то същите следва да останат в тежест на страните, така както са сторени и съдът не следва да присъжда разноски.

Водим от изложените съображения и на основание чл. 237 от ГПК, съдът РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА НИЩОЖЕН отказа от наследство, извършен от Б. Х. Ц., ЕГН **********, бивш жител на гр. София, спрямо Х. Ц. Б., роден на 07.12.**** г., ЕГН **********, вписан в особената книга на Районен съд Тетевен под № 9/10.02.2020 г., вх.

Регистър № ***/2020 г., по ч.гр. дело № 81/2020 г. по описа на РС – Тетевен, като извършен след приемане на наследството, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 52 от Закона за наследството - поради противоречие със закона.

Решението е постановено по реда на чл. 237, ал. 1 и ал. 2 от ГПК и подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Ловеч в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане в сила на настоящето решение да бъде отразена нищожността на направеният отказ от наследство от извършен от Б. Х. Ц., ЕГН **********, бивш жител на гр. София спрямо Х. Ц. Б., роден на 07.12.**** г., ЕГН **********, вписан в особената книга на Районен съд Тетевен под № 9/10.02.2020 г., вх. Регистър № ***/2020 г., по ч.гр. дело № 81/2020 г. по описа на РС - Тетевен.