Решение № 8 от 24.01.2024, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№8 гр. Бургас, 23.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Светла М. Цолова

Даниел Н. Марков при участието на секретаря Елена П. Г.а в присъствието на прокурора Й. М. Г. като разгледа докладваното от Светла М. Цолова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20232000600135 по описа за 2023 година С присъда №64 от 09.12.2022г. по НОИХД №204/2021г. Бургаският окръжен съд признал подсъдимия К. К. Ф. за ВИНОВЕН в това, че на 28.02.2020 г. около 22.00 часа на Главен път I - 9, километър 249+600, след изхода на гр. Бургас, в посока кв. „Крайморие“, при управление на МПС – автобус марка „Мерцедес“, модел„Травега“ турски рег. № ** *** **, собственост на „Йозлем Тур Туризм Сеяхат Аноним Ширкети“ със седалище и адрес на управление Истанбул, Република Турция, нарушил правилата за движение по чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДП и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице – на В. А. Б.а и на Т. Н. Т., поради което и на основание чл. 343, ал. 3, предл. четвърто, б. „б“, предл. първо, вр. ал. 1, б. „в“, предл. първо, вр. чл. 342, ал. 1 от НК му наложил наказание лишаване то свобода за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА, което да изтърпи ефективно при първоначален „общ“ режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.

На основание чл. 304, предл. първо от НПК признал подсъдимия за НЕВИНЕН и го оправдал обвинението да е извършил деянието вследствие на нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от Закона за движението по пътищата.

1

На основание чл. 343г вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК лишил подсъдимия К.

К. Ф. от право да управлява моторно превозно средство за срок от ПЕТ години.

На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК ПРИСПАДНАЛ от срока на наказанието лишаване от свобода времето, през което подсъдимият Ф. е бил задържан по реда на ЗМВР и на основание чл. 64, ал. 2 от НПК, както и с мярка за неотклонение "Задържане под стража", считано от 28.02.2020 г. до 29.04.2020 г. включително.

ОСЪДИЛ на основание чл. 189, ал. 3 вр. ал. 1 от НПК подсъдимия К. К.

Ф. да заплати по сметка на ОД на МВР – Бургас сумата от 3 488,54 (три хиляди четиристотин осемдесет и осем лева и петдесет и четири стотинки) лв. за направените по делото разноски за експертизи.

ОСЪДИЛ на основание чл. 189, ал. 3 вр. ал. 1 от НПК подсъдимия К. К.

Ф. да ЗАПЛАТИ на частния обвинител Г. С. Т. направените от нея деловодни разноски в размер на 400 лева, представляваща възнаграждение на повереник - адвокат в съдебното производство.

ОСЪДИЛ на основание чл. 189, ал. 3 вр. ал. 1 от НПК подсъдимия К. К.

Ф. да ЗАПЛАТИ на частния обвинител С. Г. Б. направените от него деловодни разноски в размер на 1200.00 лева, представляваща възнаграждение на повереник - адвокат в съдебното производство.

ОСЪДИЛ на основание чл. 189, ал.3 вр. ал. 1 от НПК подсъдимия К. К.

Ф. да ЗАПЛАТИ на частния обвинител Н. Т. Т. направените от него деловодни разноски в размер на 1000 лева, представляваща възнаграждение на повереник-адвокат в съдебното производство.

ОСЪДИЛ на основание чл. 189, ал. 3 вр. ал. 1 от НПК подсъдимия К. К.

Ф. да ЗАПЛАТИ на частния обвинител М. К. Т. направените от нея деловодни разноски в размер на 1000 лева, представляваща възнаграждение на повереник-адвокат в съдебното производство.

Произнесъл се по веществените доказателства.

Постановената присъда е обжалвана от повереника на частните обвинители М. К. Т. и Н. Т. Т., адв. Б. Я., с оплаквания за явна несправедливост на наложените наказания лишаване от свобода и лишаване от право да се управлява МПС. Въззивната жалба е бланкетна и не съдържа аргументи в подкрепа на направените оплаквания. Претендира изменение на присъдата в частта относно наказанието и моли за неговото увеличаване, без да конкретизира за кое от двете наложени наказания се отнася претенцията.

2

Въззивна жалба срещу присъдата е подал повереникът на частния обвинител Г. С. Т., адв. К. К., с оплаквания за явна несправедливост на наложените на подсъдимия наказания. Излага обстойни съображения в подкрепа на релевираните доводи. Претендира да се увеличат размерите и на двете наложени на подсъдимия наказания.

С въззивна жалба повереникът на частния обвинител С. Г. Б., адв. Ж. Н., прави оплаквания за явна несправедливост на присъдата. Счита, че при индивидуализацията на наказанието, без да конкретизира кое от двете наложени наказания, съдът не е отчел множеството отегчаващи отговорността обстоятелства, които не посочва, нито анализира значението им за фиксиране размера на неконкретизираното наложено наказание. Неясно е оплакването срещу наказание лишаване от свобода за срок от осем години, каквото нито е определено по реда на чл. 54 от НК, нито е наложено с първоинстанционната присъда. Изразява недоволство, че съдът е приел лек превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, обусловили наказание с една година под средния предвиден размер за престъплението. Като твърди шабланно, че наказанието, което не конкретизира, не може да постигне целите на специалната и генералната превенция, претендира да се увеличат размерите на наказанията лишаване от свобода и лишаване от право да се управлява МПС в размери „за да се постигнат целите на наказанието, така както са посочени в нормата на чл. 36 от НК“.

Защитникът на подс. К. К. Ф., адв. С. К., атакува първоинстанционната присъда с оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание, като не конкретизира за кое от двете наложени наказания се отнася доводът.

Бланкетно твърди, че „наказанието е несправедливо, тъй като не съответства на обществената опасност на деянието и дееца“. Освен това е „налице едно изключително и многобройни смекчаващи вината обстоятелства“, които не посочва, нито аргументира. Моли въззивният съд да измени обжалваната присъда, като наложи на подсъдимия наказание при условията на чл.58а, ал.4 вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК, алтернативно минималното предвидено в закона наказание лишаване от свобода, редуцирано съобразно чл.58а, ал.1 от НК, чието изпълнение да бъде отложено на основание чл.66, ал.1 от НК. Моли да се намали и размера на наказанието лишаване от право да се управлява МПС до размера на наказанието лишаване от свобода.

Въззивна жалба срещу присъдата е подадена и от защитника на подсъдимия, адв. Е. Б., който намира наложеното наказание, без същото да е конкретизирано, за явно несправедливо. Излага съображения за смекчаващи 3 отговорността на подсъдимия обстоятелства, които изрично посочва и определя като многобройни по смисъла на чл.55 от НК. Счита, че същите изискват индивидуализацията на наказанието да се проведе съгласно предписанията на чл.58а, ал.1вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК. Претендира да се измени обжалваната присъда, като се намали размера на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода под минималния предвиден в закона, както и да се намали размера на наложеното наказание лишаване от право да се управлява МПС.

Защитникът на подс. К. К. Ф., адв. В. В., отправя бланкетни оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на осъдителната присъда. Счита, че събраният по делото доказателствен материал, както в хода на досъдебното производство, така и в съдебното следствие, не установява по безспорен начин извършено от подсъдимия престъпление по чл.343, ал.3, пр. 4, б. „б“ пр.

1 от НК. При условията на алтернативност твърди, че наложеното наказание неправилно не е било определено при наличие на многобройни смекчаващи вината обстоятелства съгласно чл.58а, ал.4 вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК, които обстоятелства не посочва. Иска въззивният съд да отмени изцяло осъдителната присъда и „произнасяйки се по същество да признае подсъдимия за невиновен по престъпния състав, по който е осъден“, тъй като е налице случайно деяние по чл.15 от НК, „доколкото същият е бил длъжен да предвиди препятствие на пътя“. Очевидно е допусната техническа грешка и този израз следва да се тълкува в смисъл, че подсъдимият не е бил длъжен да предвиди препятствие на пътя.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на Апелативна прокуратура – Бургас изрази становище за неоснователност на въззивните жалби. Изложи пространни съображения, с които обосновава законосъобразност, обоснованост и справедливост на първоинстанционната осъдителна присъда. Мотивира убедително висока степен на обществена опасност на конкретното престъпление и на подсъдимия като деец. Приема, че твърдяните от защитата смекчаващи отговорността обстоятелства не са многобройни и не налагат определяне на наказанието лишаване от свобода при условията на чл.58а, ал.4 вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК. Категорично се противопоставя на довода за „случайно деяние“, който намира за неоснователен и се аргументира, цитирайки конкретно решение на ВКС.

Предлага въззивният съд да потвърди обжалваната присъда като законосъобразна, обоснована и справедлива.

Повереникът на частния обвинител Г. С. Б.а поддържа подадената 4 въззивна жалба и моли за уважаването й. Представи пространна пледоария, с която повтаря оплакванията, съдържащи се в обширната му жалба и изложената към тях аргументация. Възразява срещу извода на съда, че наказанието на подсъдимия следва да се определи при лек превес на смекчаващите вината обстоятелства, като счита, че същите са надценени.

Приема, че при индивидуализацията на наложените наказания са били пренебрегнати редица обстоятелства, които следва да се квалифицират като отегчаващи и да обосноват по-високи по размер санкции. Моли да се увеличат размерите на наложените на подсъдимия наказания. Претендира за разноските, направени от доверителката му във въззивното производство.

Частният обвинител Г. С. Б.а се присъедини към становището и исканията на своя повереник.

Повереникът на частните обвинители М. К. Т. и Н. Т. Т. заяви, че поддържа изцяло подадената от тях въззивна жалба и оспори основателността на въззивните жалби на защитниците на подсъдимия. Обстойно мотивира довода за явна несправедливост на наложените наказания, които намира за занижени и настоява за увеличаване на техните размери.

Частният обвинител М. К. Т. изрази пълна солидарност с аргументите и претенциите на своя повереник.

Повереникът на частния обвинител С. Г. Б. поддържа въззивната си жалба и направените с нея оплаквания, които повторно мотивира. Приема наложените наказания за снизходителни и несъответстващи на високата степен на обществена опасност на конкретното престъпление и на подсъдимия като деец, както и на наличието на множеството отегчаващи вината обстоятелства. Отправи искане за изменение на обжалваната присъда чрез завишаване размерите на наложените наказания.

Частният обвинител С. Г. Б. изрази подкрепа с пледоарията и исканията на своя повереник.

Четиримата защитници на подс. К. К. Ф. – адв. Т. Р., адв. С. К., адв. В. В. и адв. Е. Х. оспорват въззивните жалби на частните обвинители и поддържат жалбите, подадени от името на техния подзащитен. Изразяват еднозначни становища за явна несправедливост на наложените наказания, които намират за прекомерно завишени и несъобразени с допуснатото от страна на пострадалите съпричиняване на вредоносния резултат. Единодушни са в твърденията си, че при индивидуализацията на наказанията съдът е надвишил значението на отегчаващите вината обстоятелства и е пренебрегнал 5 смекчаващите такива, които неправилно не е квалифицирал като многобройни. Настояват въззивният съд да приеме, че са налице многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства и да определи размера на наказанието лишаване от свобода в съгласие с нормите на чл.55, ал.1, т.1 и чл.58а, ал.4 от НК. Като считат, че подсъдимият може да се поправи и без да бъде изолиран от обществото, молят за приложение на института на условното осъждане по чл.66, ал.1 от НК. Пледират за изменение на атакуваната присъда чрез намаляване размерите на наложените наказания и отлагане изтърпяването на наказанието лишаване от свобода.

Адв. В. поддържа довода си за незаконосъобразност на осъдителната присъда поради противоречието й с текста на чл.15 от НК, регламентиращ „случайното деяние.“ Смята, че конкретно възникналата на пътя опасност е била непредвидима за подсъдимия, поради което същият не следва да бъде държан отговорен за настъпилия вредоносен резултат. С тази аргументация поддържа основното си искане за оправдаване на подсъдимия. Алтернативно претендира за намаляване размерите на наложените наказания и прилагане разпоредбата на чл66, ал.1 от НК досежно наказанието лишаване от свобода.