Решение № 185 от 30.03.2020, Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е № 185 гр. Пловдив, 30.03.2020 г.

В И М Е Т О НА Н А Р О Д А

ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІ състав, в публично заседание на пети март две хиляди и двадесета година, в състав СЪДИЯ : МИГЛЕНА ПЛОЩАКОВА при участието на секретаря Ваня Казакова, като разгледа докладваното от съдията т.д. № 220 / 2019 г. по описа на

ПОС, намира за установено следното:

Делото е образувано по искова молба вх. №

8895/19.3.2019 г., подадена от С.Ж., действаща в качеството ѝ на синдик на „ПАЛАС - 27” ЕООД, ЕИК ********* /в несъстоятелност/ против „ПАЛАС -27” ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „И. Вазов” № 33 и физическото лице И.С.И. ***.

С исковата молба са предявени кумулативно съединени исковe с правно основание чл. 135 от ЗЗД и 108 от ЗС.

Исковите претенции се основават на следните фактически обстоятелства:

С решение от 23.03.2018 г., постановено по т.д. №

324/2017 г. на ОС - Пловдив, била обявена неплатежоспособността на „ПАЛАС – 27“ ЕООД, ЕИК *********, с начална дата 31.12.2015 г., като било открито производство по несъстоятелност. С решение от 15.10.2018 год. дружеството било обявено в несъстоятелност.

По силата на договор, сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите от 16.12.2013 год. между „Палас-27“ ЕООД, в качеството на купувач и физическите лица И.В.и В.В., в качеството на продавачи, бил сключен договор за покупко-продажба на лек автомобил „Порше Кайен ГТС“ с рег.

№ *******. Вещта била закупена от купувача „Палас – 27“ ЕООД за сумата 14 900 лв.

Впоследствие, на 27.02.2015 год. дружеството сключило договор за продажба на този автомобил, по силата на който прехвърлило собствеността върху вещта /вече с рег. № ********, индивидуализиран със същите номера на двигател и рама/ на купувача И.С.И. срещу сумата от 2 000 лв. с ДДС.

Отчуждителната сделка била извършена след възникването на вземането на един от кредиторите в производството по несъстоятелност – „Баумаш – 70“ ЕООД /н./ спрямо „Палас – 27“ ЕООД. То било установено със сила на пресъдено нещо с решение № 507 от 05.11.2013 год. по т.д. № 877/2011 год. по описа на ОС – Пловдив. По силата на посоченото решение „Палас-27“ ЕООД било осъдено да заплати на „Баумаш – 70“ ЕООД дължимата цена по договор за продажба на стоки – бетон, обективиран във фактура № 2083 / 2010 год., в размер на 77 472 лв., ведно със законната лихва от 18.11.2011 год. до окончателното плащане, както и обезщетение за забава в размер на 13 785.99 лв. за периода от датата на издаване на фактурата до датата на предявяване на иска. Вземането на този кредитор било предявено в производството по несъстоятелност. Изложен е довод, че всяка разпоредителна сделка, извършена от несъстоятелния „Палас – 27“ ЕООД след възникването на вземането на кредитора „Баумаш – 70“ ЕООД, била увреждаща кредиторите сделка.

Процесната сделка по продажбата на лекия автомобил била извършена със знанието и ясната цел да бъдат увредени кредиторите на отчуждителя. Третото лице – приобретател по сделката – И.С.И. бил свързано лице с отчуждителя /син на едноличния собственик на капитала и управител на дружеството В.П.И./, знаел е и е целял да увреди интересите на кредиторите на продавача. Поради това именно продажната цена по сделката била по-ниска от пазарната.

Според ищеца е налице фактическият състав на чл.

135, ал. 1 от ЗЗД – сделката от

27.02.2015 год. довела до редуциране на масата на несъстоятелността и увредила правата и интересите на кредиторите на дружеството.

Акцентира се върху обстоятелството, че дори разпоредителна сделка с вещни права на реалната им цена или на цена по-висока от реалната, същата би била увреждаща кредиторите, тъй като трансформира едно имущество в друго и затруднява удовлетворяването им.

Във връзка с предявения обусловен иск е изложено фактическо твърдение, че понастоящем лекият автомобил се владеел и ползвал от купувача И.С.И..

Предвид изложеното е предявен иск, с който е поискано да бъде обявен и прогласен за недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Палас – 27“ ЕООД /н./ договор за покупко-продажба на лек автомобил, сключен на 27.02.2015 год. в писмена форма с нотариална заверка на подписите, по силата на който „Палас – 27“ ЕООД, в качеството на продавач, е продал на И.С.И. л.а. „Порше Кайен ГТС“ с рег. № ******** за сумата 2 000 лв. с ДДС.

С оглед уважаването на иска по чл. 135 от ЗЗД се предявява и кумулативно съединен с първоначалния иск осъдителен иск по чл. 108 от ЗС ответникът И.С.И. да бъде осъден да предаде владението на лекия автомобил, като върне същия в масата на несъстоятелността.

Отговори на исковата молба са постъпили от двамата ответници. Изразените в отговорите становища и възражения са напрактика идентични

И двамата ответници считат ревандикационния иск за недопустим, тъй като последиците от уважаването на иск по чл. 135 ЗЗД, предявен по реда на чл. 649 ТЗ, не изискват да се предявява и обусловен осъдителен иск. Уважаването на иск по чл. 135 ЗЗД би направило възможно принудителното изпълнение върху вещта, която за всички трети лица остава собственост на купувача. Поради това се настоява производството по делото по иска по чл. 108 ЗС да бъде прекратено. А в случай, че искът се приеме за допустим, се настоява по същество да бъде отхвърлен.

По същество ответниците считат Павловия иск за неоснователен. Акцентират върху обстоятелството, че атакуваната сделка е сключена преди началната дата на неплатежоспособността, тя била извършена преди началото на т.нар. „подозрителен период“, което само по себе си било основание за отхвърляне на иска. Не било доказано твърдяното увреждане.

За да бъде основателен Павловият иск било необходимо да се установи увреждане на кредитора, което означавало намаляването на възможностите за неговото удовлетворяване. Увреждащи кредиторите били действия, които водели до обективно намаляване на неговото имущество или неговото последващо обременяване. Но ако въпреки намаляването или обременяването на имуществото, то било достатъчно за удовлетворяване на кредиторите, последните нямали основание и интерес да претендират обявяване на относителна недействителност. Към момента на разпоредителната сделка „Палас – 27“ ЕООД разполагало с налично имущество и не е налице разпореждане с единствен актив, като насреща е получена равностойна престация.

Според твърденията в отговора на дружеството-ответник, по данни на предишния управител на дружеството, действителната продажна цена на автомобила не била тази, посочена в договора, а по-висока.

В отговора на И.И. се твърди, че действителната цена, за която е продаден автомобила, е 20 000 лв., която е над пазарната му стойност. Действителната цена се установявала от обратно писмо, в което се посочвало, че част от цената се заплаща чрез прихващане на насрещни вземания, като вземането на И.С. спрямо „Палас-27“ ЕООД било свързано с плащането от негова страна на сумата 43 525,04 лв. по сметка на ВКС за спиране на изпълнението по гр.д. № 1197 / 2014 год. на ПАС. Оспорва се твърдението на ищеца за знание на приобретателя за увреждане на интересите на кредиторите.

В обобщение и двамата ответници настояват исковите претенции да бъдат отхвърлени.

В допълнителната искова молба ищецът поддържа предявените искове изцяло и твърденията и доводите, на които се основават.

Възраженията за недопустимост на иска по чл. 108 ЗС се считат за неоснователни.

Акцентира се, че в исковата молба не е изложено твърдение процесната сделка да е извършена след началната дата на неплатежоспособността, каквото изискване в чл. 135 ЗЗД не съществувало. Но се поддържа твърдението, че договорът е сключен след възникването и изискуемостта на задължението на „Палас – 27“ ЕООД към кредитора му „Баумаш-70“ ЕООД.

Отчуждителната сделка е намалила и трансформирала имуществото на длъжника и се явявала увреждаща по смисъла на чл. 135 от ЗЗД.

Обратното писмо, установяващо действителната продажна цена на вещта, се оспорва от ищеца като антидатирано, съставено за целите на процеса. По отношение на твърдението, че в резултат на сделката било намалено имуществото на длъжника красноречив бил факта, че продавачът е обявен в несъстоятелност, т.е. че не е разполагал с достатъчно имущество за покриване на задълженията си.

Твърдението на ищеца, че приобретателят е син на

ЕСК В.И.не се оспорвало от ответниците, а знанието му за увреждащия характер на договора се презюмирало от закона.

В депозираните допълнителни отговори са преповтарят възраженията от първоначалните отговори за недопустимост и неоснователност на исковете. Ответникът счита за недопустимо синдикът на дружеството да оспорва достоверността на датата на обратното писмо, при положение, че то е подписано от представител на „Палас – 27“ ЕООД и достоверността на датата не можела да се оспорва от страна, която е участвала при съставянето на документа.

ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и наведените от страните доводи и възражения, намира за установено следното:

Дружеството „Палас – 27” ЕООД е пререгистрирано по реда на ЗТР през 2008 год. Същото е с капитал 5 000 лв. и едноличен собственик на капитала му е В.П.И..

До 2013 год. единствен управител на дружеството е едноличния собственик на капитала В.И., от 04.02.2013 год. до 21.08.2017 год. дружеството се представлява освен от В.И.и С.М.. заедно и поотделно, а считано от 2017 год. управител на „Палас – 27” ЕООД е Й.И.М..

С решение от 23.03.2018 г., постановено по т.д. № 324/2017 г. на ОС - Пловдив, е обявена неплатежоспособността на „ПАЛАС – 27“ ЕООД ЕИК ********* с начална дата 31.12.2015 г., като е открито производство по несъстоятелност.

Молбата за откриване производство по несъстоятелност е подадена на 6.6.2017 г. С решение от 15.10.2018 год. дружеството е обявено в несъстоятелност.

Установява се от изисканите от ОД на МВР – Пловдив, Сектор ПП и КАТ документи /договори/ и справки, че преди образуването на производството по несъстоятелност, на 16.12.2013 год. „Палас – 27” ЕООД е сключило договор за покупко-продажба на МПС, по силата който е придобило собствеността върху лек автомобил марка „Порше”, модел „Кайен ГТС” с рег. № ********, с рама WP***************, двигател ********, цвят ***, за сумата 14 900 лв. Договорът е сключен в предвидената в закона форма – писмена, с нотариална заверка на подписите. След придобиването на автомобила регистрационният му номер е променен на ********.

Година и два месеца по-късно, на 27.02.2015 год. е сключен договор за разпореждане с така придобитата от дружеството движима вещ. По силата на договор за покупко-продажба на МПС „Палас – 27” ЕООД е продало на физическото лице И.С.И. лекия автомобил „Порше Кайен” за сумата 2 000 лв. Договорът е сключен в писвена форма с нотариална заверка на подписите.

Несъмнено установено е, че към момента на подаването на исковата молба – 19.03.2019 год., автомобилът е все още собственост на И.С.И., като с допуснатото по делото обезпечение, автомобилът е запориран.

Приобретателят по сделката И.С.И. е бил задължен да се яви пред съда и даде отговор по реда на чл. 176 ГПК на въпроса дали все още упражнява фактическа власт върху придобития през 2015 год. лек автомобил. Той не се е явил в съдебно заседание и не е дал отговор на този въпрос, като е предупреден за последиците от пасивното си поведение. Поради това и на основание чл. 176, ал. 3 ГПК съдът приема за установено, че И. упражнява фактическа власт върху закупения от него автомобил към момента на приключването на устните състезания. Този извод е в синхрон с останалите събрани писмени доказателства – местният данък за автомобила е плащан от И. /или от негово име/ за периода от 2015 год. до 2018 год.; неплатеният данък за 2019 год. се води неплатен по партидата на собственика И.С.И.; на И.С.И. са налагани административни наказания за нарушаване на разпоредби на ЗДвП като водач на същия автомобил през периода от 2015 до 2019 год.

Установява се по делото изложеното в исковата молба твърдение, че сделката по отчуждаването на автомобила от несъстоятелното дружество в полза на ответника И.С.И. /м. 02.2015 год./ е осъществена след възникване на вземането на един от кредиторите на несъстоятелността – „БАУМАШ - 70“ ЕООД ЕИК ********* /в нес./.