Решение № 61 от 15.01.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. Пловдив, 15.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Изева

Членове:

Радостина Стефанова

Светлана Станева като разгледа докладваното от Радостина Стефанова Въззивно гражданско дело № 20255300503072 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435 от ГПК.

Образувано е по подадена жалба от „Месокомбинат ****“ ООД, с ЕИК – *****, „Меском 98“ АД, с ЕИК *****, и от Ц. С. М., ЕГН – **********, като представляващ и в лично качество, против Постановление с изх.№ 116500/16.09.2025г. по изп.д.№ 2452/2023г. по описа на ЧСИ Константин Павлов, с рег.№ 824. Молят да бъде отменено и делото да се върне за изготвяне на друго постановление, със задължителни указания по прилагането на закона.

От „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, с ЕИК – *****, чрез юрк. В. Т.-М., са депозирани писмени възражения, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

От ЧСИ Константин Павлов, с рег.№ 824, са депозирани мотиви, на осн. чл.436 ал.3 от ГПК, с които взима становище, че жалбата е допустима, но е неоснователна.

Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че жалбата е 1 процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и затова следва да бъде разгледана.

С жалбата на Месокомбинат ****“ ООД, „Меском 98“ АД и от Ц. С.

М., като представляващ и в лично качество, са възразили срещу Постановление с изх.№

116500/16.09.2025г. заради начислените пропорционално такси, за които считат, че са неправилно определени.

Позовават се на Решение № 929/15.07.2025 г. по гр. д.№ 1279/2025 г. по описа на ОС - Пловдив, с което е редуциран размера на задължението за такси определени съгласно сметка за размера на дълга с изх. № 54401/ 25.03.2025 г. С този съдебен акт, е прието, че въз основа на двата изпълнителни листа от 08.12.2024 г. по ч. гр. д. №18207/23 г. и от 15.04.2024 г. по ч. гр. д. № 6481/2024 г. общо дължимата сума към 05.08.2024 г., когато е приета оценката, възлиза на 2 695 501, 31 лв., а оцененото имуществото е на стойност 5 820 774,81 лв. Прието е било, че пропорционалната такса по т. 20 за опис от ТТРЗЧСИ, която взискателят е заплатил е в размер на 48519,02 лв.

/с ДДС/ е правилно начислена, а порочност в изчисленията са били констатирани във втората такса по т. 26 от Тарифата и затова разпореждането на ЧСИ е отменено.

Жалбоподателите поддържат, че с Постановление с изх.№ 116500/16.09.2025г. съдебният изпълнител е възпроизвел подробно начина на изчисляване на обикновените такси и разноски и пропорционалната такса по т. 26 за събрани по изпълнителното дело суми, като е счел, че последната би следвало да се начисли към датата на цялостното изплащане на дълга, за което имало признание от страна на банката, че е станало на 17.03.2025 г., към която дата дължимите суми по главниците следвало да се актуализират, като посочва актуалните им изражения към въпросната дата. Жалбоподателите акцентират, че тези такси са начислени върху несъбран дълг. На редица места в постановлението било разяснено, че плащането на целият дълг по изпълнението е извършено директно на взискателя и че по изпълнителното дело не са постъпвали суми за изплащане на дълга, нито от осъществени публични продани на описаните имоти и вещи. Затова, поддържат, че тези действия не са осъществени от ЧСИ, за да намери приложение т.26 от ТТРЗЧСИ, съответно да се приложи правилото на забележката от т.5 за приспадане на пропорционалната такса по т.20. Без значение било 2 обстоятелството взискател или длъжник са внесли таксите. Взискателят ги е внесъл, поради това, че са определени от ЧСИ, за да се осъществи принудителния способ, а длъжникът за погашението им. От съдържанието на Таблица 3 се установявало, че общият размер на пропорционалните такси 48519,02 лв. + 26083,17 лв. + 2247,83лв. е сумата 76849,22 лв. Позовават се и на т.3 от ТР № 2/2021 г. на ОСГТК, затова кои разноски са необходими за провеждане на изпълнението, за да се ползват с първи ред привилегии по чл.

136 от ЗЗД.

От „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД е взето становище, че основанията за обжалване на постановлението на ЧСИ се свеждат до оспорване на начислената по т.26 от ТТРЗЧСИ такса по изпълнителното дело, която според жалбоподателите е недължима, тъй като плащането на цялата дължима сума е извършено директно на взискателя и по изпълнителното дело не са постъпвали суми за изплащане на дълга, нито от извършени публични продани. „ОББ“ АД счита, че тези описани доводи са неоснователни, тъй като при изпълнението на парично вземане по изпълнителното дело, на съдебния изпълнител се дължи заплащането на възнаграждение, определено от таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ. В конкретния случай, съдебният изпълнител е предприел действия за цялостно удовлетворяване вземането на взискателя, а плащането на дълга е било направено след започване на изпълнителното производство.

Окончателната такса по чл. 26 от ТТРЗЧСИ при изпълнение на парично вземане се събира върху събраната сума. Размерът на паричното вземане, което следва да събере съдебният изпълнител по конкретното изпълнително дело, върху което се определя и неговото възнаграждение, каквото по същността си представлява таксата по чл. 26 от ТТРЗЧСИ, е сумата по изпълнителния лист/изпълнителните листове, адвокатското възнаграждение, следващо се за изпълнителното производство и останалите направени разноски по делото.

Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., намира, че жалбата е неоснователна.

Видно е от окончателното Решение № 929/15.07.2025 г. по гр. д.№ 1279/2025 г. по описа на ОС – Пловдив, XIV гр.с., че е отменено Постановление от 25.03.2025 г. по изп.д.№2452/2023 г. на ЧСИ Константин Павлов, рег.№824, с което е определен размера на дължимите разноски по 3

ТТРЗЧСИ и е върнато делото на ЧСИ за изготвяне на ново постановление за разноски при съобразяване указанията на съда в мотивната част на решението.

В мотивната част на Решение № 929/15.07.2025 г. на ОС - Пловдив са направени правни изводи, че определените разноски по т.20 от ТТЗЧСИ в размер на 48519,02 лв. са изчислени правилно.

По отношение на пропорционалната такса по т.26 от ТТР, е прието, че с оглед размера на сумата, за която се иска изпълнението, т.е. 2695 501,31 лв. е приложима т.26, б. Е от ТТРЗЧСИ. Съгласно Забележка по т.4 към т.26 от ТТРЗЧСИ от таксата на изпълнение на парично вземане се приспада събраната такса по т.20 за извършен опис. Затова, от максимално дължимата пропорционална такса по т.26 от ТТР в размер на 68556,02 лв. е следвало да се приспадне пропорционалната такса по т.20 от ТТР в размер на 48519,02 лв., при което дължимият остатък от пропорционалната такса по двата изпълнителни листа е в размер на 20037 лв., тоест, оплакването за неправилно изчислена пропорционална такса е прието за основателно.

На следващо място, прието е за основателно и възражението, че в частта, с което е начислена такса в раздел III, т.3 от постановлението за определяне на разноски по т.31 от ТТРЗЧСИ в общ размер, вкл. и хонорари на вещи лица, държавни такси и др. в размер на 6918,68 лв., не отговаряла на изискването на чл.79, ал.2 от ЗЧСИ, тъй като не е била представена подробна разбивка на тази сума от 6918,68 лв. за какво и колко е заплатена – посочено е бил общ сбор на обикновените разноски, без да е конкретизирано какво се включва в тази сума.

С Разпореждане № 3262/18.08.2025г. по гр. д.№ 1279/2025 г. по описа на ОС – Пловдив, XIV гр.с., е записано, че е постъпило Писмо с вх.

№28172/8.8.2025 г. от ЧСИ К. Павлов с искане съдът да се произнесе по поставените в писмото въпроси във връзка с изготвянето на ново постановление за разноски в изпълнение на Решение №929/15.07.2025 г. по възз.гр.д.№1279/2025 г. Съдът е постановил, че следва да се пише писмо до ЧСИ с указание да изготви ново постановление за разноските както счита за правилно и като съобрази принципните положения на ЗЧСИ и ТТРЗЧСИ, дадени в мотивната част на съдебното решение по възз.гр.д.№1279/2025 г. на ОС- Пловдив.

Настоящият съдебен състав

4 намира, че при изготвеното

Постановление с изх.№ 116500/16.09.2025г. по изп.д.№ 2452/2023г. е взето предвид от съдебния изпълнител, че с Решение №929/15.07.2025 г. на ОСПловдив е направен извод, че разноските по т.20 от ТТЗЧСИ в размер на 48519,02 лв. са правилно изчислени. По отношение на таксата на т.26 от ТТЗЧСИ е променена датата на изчисленията, като е възприета от съдебния изпълнител датата 17.03.2025г. вместо датата 05.08.2024г., към която предходният съдебен състав е извършил изчисленията.

Тази промяна на датата не противоречи на мотивите на Решение №929/15.07.2025 г., защото от съдебния изпълнител е отчетена актуалната дата на окончателното погасяване на дължимите суми, която е именно 17.03.2025г. Това е така, защото на тази последваща дата „ОББ“ АД е потвърдил с Молба с вх.№30108/17.03.2025г. /на л.1371 по преписката, том 5/ за извършено пълното погасяване на задълженията чрез плащане по банковата сметка на взискателя. От съдебния изпълнител е съставен Протокол за извършено погасяване на дълга на 17.03.2025г.,11:20:00 часа /на л.1373/ и са описани извършените плащания по сметка на взискателя след образуване на изпълнителното дело. Включена е била на първи ред заплатената сума 4122215,64 лв. на 17.03.2025г. /от „Месокомбинат ****“ ООД/. Изготвена е била и Сметка за размера на дълга на длъжниците „Месокомбинат ****“ ООД, „Меском 98“АД и Ц. С. М. по изп.д.№ 2452/2023г. /на л.1377/.

С Постановление с изх.№ 55975/28.03.2025г. на ЧСИ Константин Павлов е прекратено изцяло изп.дело с № 2452/2023г. Видно е от приложените съобщения /на л.1403 и сл./, че актът е бил редовно връчен на всички страни по делото, не е било обжалвано и е влязло в сила. Последните обстоятелства не се оспорват от длъжниците.

Неоснователно е и другото основно възражение с жалбата, че след като е било извършено пряко плащане на взискателя /по банковата му сметка/, не следвало да се начислява изобщо такса по т.26 от ТТЗЧСИ, защото дългът бил „несъбран“ от съдебния изпълнител. Това не е така, защото изплащането на дължимите суми е извършено в хода на образуваното изпълнително производство, тоест при висящо дело за принудително изпълнение, като е ирелевантно дали е пряко на взискателя /чрез извънпроцесуално действие/ или чрез сметката на съдебния изпълнител. С поведението си длъжниците са станали причина за образуваното на това дело и следва да понесат 5 отговорността за разноските, в т. ч. и за пропорционалната такса по т.26 от ТТЗЧСИ.

В тази насока е и съдебната практика – Решение № 640/04.10.2010г. по гр.д.№ 920/2009г. на ВКС, IV г.о., Решение №266/19.12.2013г. по гр.д.№ 1427/2012г. на ВКС, IV г.о., Решение № 370 от 5.10.2012 г. на ОС - Велико Търново по възз. гр. д. № 772/2012 г.

Обжалваното Постановление с изх.№ 116500/16.09.2025г. се явява законосъобразно и подлежи на потвърждаване.

По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.

РЕШИ:

Потвърждава Постановление с изх.№ 116500/16.09.2025г. по изп.д.№ 2452/2023г. по описа на ЧСИ Константин Павлов, с рег.№ 824.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6