Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 45 от 21.02.2023, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно частно наказателно дело 53/2023
Вид
Определение № 45
Подписан
21.02.2023
В сила
21.02.2023
Състав
Павлина Георгиева Димитрова, Георги Николов Грънчев, Ангелина Йоргакиева Лазарова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 45 гр. Варна, 21.02.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Павлина Г. Д.а

Членове:

Ангелина Й. Лазарова

Г. Н. Грънчев като разгледа докладваното от Г. Н. Грънчев Въззивно частно наказателно дело № 20233000600053 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.341, ал.1 и чл.250, ал.4 НПК.

Образувано е по частна жалба на защитника на подсъдимия К. Д. срещу определение №38/25.01.2023год., в частта, в която е оставено без уважение искането му за прекратяване на наказателното производство по НОХД №469/2022 год. по описа на Шуменския окръжен съд.

В частната жалба се твърди, че атакуваното определение е неправилно и необосновано, като се претендира неговата отмяна. Съображенията на защитата се основават на това, че е в обстоятелствената на обвинителния акт не са описани факти и действия на подсъдимия, които да осъществяват от обективна и субективна страна състава на престъпленията по чл.354а, ал.2, вр. с чл.354а, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК и по чл.354в, ал.1, вр. с чл.26, ал.1, вр.с чл.20. ал.2 от НК

Варненският апелативен съд след като се запозна с материалите по делото, определението на окръжния съд и частната жалба намира същата недопустима.

С атакуваното определение Шуменският окръжен съд се е произнесъл по искането на защитата на подсъдимия Д. за прекратяване на наказателното производство. В мотивите към определението съдът е посочил, че според Конституцията на Република България само прокурорът може да повдига 1 обвинение срещу конкретно определено лице за конкретно престъпление.

Посочено е в определението, че в разпоредително заседание съдът няма правомощието да се произнесе относно прекратяването на наказателното производство, поради липса на състав на престъпление, а това може да стане само при постановяване на присъда и произнасяне по въпросите по чл.301 от НПК. Предвид тези съображения съдът е оставил искането на защитника на подсъдимия без уважение.

Изложените аргументи в мотивите към определението се споделят от състава на въззивния съд, но тези аргументи дават основание да се заключи, че искането на защитата следва да се остави без разглеждане като недопустимо, а не да бъде оставено без уважение. Съображенията за това са следните:

Основанията за прекратяване на наказателното производство са изрично изброени в член 24 от Наказателно-процесуалния кодекс. Тези основания са за прекратяване на наказателното производство както в досъдебната фаза, така и в стадия на съдебното производство. В точка първа на алинея първа на разпоредбата е посочено, наказателното производство се прекратява, когато деянието не е извършено или не съставлява престъпление.

В член 250 от Наказателно-процесуалния кодекс изрично са посочени основанията, на които наказателното производство може да бъде прекратено след внасяне на обвинителен акт. Съпоставянето на текстовете на член 24 и 250 от Наказателно-процесуалния кодекс води до извода, че в стадия на съдебното производство е изключено като основание за прекратяване това по чл.24, алинея 1, точка 1 от НПК. Прекратяването на наказателното производство, поради това, че описаното деяние не съставлява престъпление е било предвидено в т. на чл.250, ал.1 от НПК до изменението на закона ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 5.11.2017 г., когато разпоредбата е изменена в следния смисъл : „2. когато деянието, описано в обвинителния акт или в тъжбата, съставлява административно нарушение“. Систематичното и историческо тълкуване на разпоредбите води до извода, че прекратяването на наказателното производство в съдебното производство е недопустимо. След внасяне на обвинителен акт, съдът е задължен да разгледа делото по същество и да се произнесе с присъда, когато не са налице останалите основания за прекратяване, посочени в чл.250 НПК.

2

Горните доводи водят до извода, че определението на окръжния съд следва да бъде отменено, поради това, че се е произнесъл по недопустимо искане, а частната жалба на защитника на подсъдимия Д. следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима.

Предвид изложеното Варненският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №38/25.01.2023год., в частта, в която е оставено без уважение искането защитника на подсъдимия К. Д. за прекратяване на наказателното производство по НОХД №469/2022 год. по описа на Шуменския окръжен съд.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на защитника на подсъдимия К. Д. срещу определение №38/25.01.2023год., в частта, в която е оставено без уважение искането му за прекратяване на наказателното производство по НОХД №469/2022 год. по описа на Шуменския окръжен съд, като недопустима.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3