Решение № 116 от 22.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. София, 22.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-12, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Колев при участието на секретаря Галина Ил. Стоянова като разгледа докладваното от Пламен Колев Търговско дело №

20241100900927 по описа за 2024 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 55, ал.

1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът „Градски транспорт“ ЕАД, ЕИК **** предявява обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД срещу „Е.е.“ АД, ЕИК ****, за сума е в размер на 147 852, 07 лв.

Ищецът твърди, че с влязло в сила на 28.07.2021 г. решение по т. д. № 324/2017 г. на Окръжен съд - Варна, частично отменено е решение по в.т.д. № 197/19 г. на Апелтивен съд Варна, частично отменено с решение № 60014/28.07.2021г. по т.д. № 2563/2019 г. на ВКС, „Градски транспорт“ ЕАД е осъден да заплати на „Е.е.“ ЕАД и „С.“ ЕООД, като съдружници в ДЗЗД „Е.е. - С.“, сумата от 413 302 лева - частична претенция от общ размер 1 277 473,57 лв., представляваща възнаграждение по договор от 06.10.15 г. по фактура № 20/01.10.16 г., а за сумата от 86 698 лв. - разликата над 413 302 лева до 500 000 лева, както и за сумата от 400 000 лева - частична претенция от общ размер 1 906 212,97 лева по фактура № 16/22.07.2016 г., исковете са отхвърлени като погасени чрез прихващане с дължима неустойка за неспазване на срока по чл. 10, ал. 1, т. 9 от договора.

Въз основа на невлязлото в сила въззивно решение по т. д. № 324/2017 г. на Окръжен съд Варна, „Е.е.“ АД, ЕИК **** и „С.“ ЕООД, ЕИК ****, в качеството им на съдружници в ДЗЗД „Е.е.-С.“ са се снабдили с изпълнителен лист № 53/30.07.2019 г. по в.т.д. № 197/2019 г. на Апелативен съд – Варна. Въз основа на издадения изпълнителен лист са образували изпълнително дело № 20197180400501 по описа на ЧСИ С.Д. за сумата от 900 000 лв.

1 формирана от 400 000 лв. по фактура № 16/22.07.2016 г. и 500 000 лв. по фактура № 20/01.10.16 г., както и за обезщетение за забава върху сумите считано от подаването на исковата молба.

С исковата молба се твърди, че във връзка с заведеното изпълнително дело „Градски транспорт“ ЕАД е сключило споразумение № 80/07.10.2019 г. с ДЗЗД „Е.е. - С.“, като се е задължило да им преведе сумата от 761 000 лева за погасяване на част от задължението му по издадения изпълнителен лист въз основа на невлязлото в сила решение, срещу задължението на ДЗЗД „Е.е. - С.“ да вдигне наложените по изпълнителното дело обезпечителни мерки. „Градски транспорт“ ЕАД е поело задължение да предприеме действия за погасяване на целия остатъчен размер на дълга по изпълнителното дело в срок до 20.11.2019 г. В изпълнение на споразумението последният е заплатил по сметка на ДЗЗД „Е.е. - С.“ сума от общ размер на 1 141 743,29 лв., както следва: 761 000 лв. на 11.10.2019 г. и 380 743.29 лв. на 20.12.2019 г.

С частичната отмяна на невлязлото в сила въззивно решение по т. д. № 324/2017 г. на BОC (в.т.д. 197/2019 на Апелативен съд - Варна), касационната инстанция (решение 60014/28.07.2021г. по к.т.д. 2563/2019 г.) е постановила отпадне на основанието за плащане на сумите, за които частичният иск е отхвърлен поради прихващане, а именно - 400 000 лева по фактура № 16/22.07.2016 г. и 86 698 лева по фактура № 20/01.10.2016 г., ведно със законната лихва от предявяване на частичния иск - 16.03.2017 г. до датата на плащането 11.10.2019 г.

Ищецът сочи, че от предявяване на частичния иск - 16.03.2017г. до първия транш -11.10.2019 г. върху цялата присъдена част от 413 302 лв. от дължима главница, законната лихва възлиза на 107 917.74 лв. Общо дължимата сума в размер на 521 219.74 лв. е получена по сметката на ДЗЗД „Е.е. - С.“ и изцяло е погасила тази лихвоносна част от възнаграждението. Твърди, че без основание са изплатени само горница от 239 780.26 лв., до получени 761 000 лв. първия транш и целия втори транш от 20.12.2019 г. в размер на 380 743.29 лв.

Според ищеца общата сума, за което е възникнало вземане на „Градски транспорт“ ЕАД за връщане на изначално неоснователно извършена имуществена транзакция (чл. 55 ал.1 вр. чл.

34 ЗЗД), е в размер на 620 523,55лв. и подлежи на връщане. „Градски транспорт“ ЕАД е предявил възражение за съдебно прихващане за тази сума срещу искова претенция по други вземания на ДЗЗД „Е.е. - С.“, за което е образувано т. д. № 1548/2019 г. на Окръжен съд Варна.

С невлязло в сила решение № 68/06.03.2024 г. постановено по в.т.д № 364/2023 г. на Апелативен съд - Варна (въззивна инстанция по т.д. 1548/2019г.) възражението за прихващане на „Градски транспорт“ ЕАД е потвърдено.

Ищецът твърди, че банковите транзакции по споразумение № 80/07.10.2019 г. за изплащане на включения в изпълнителен лист дълг в размер на 900 000лв. от лихвоносната частична главница, доколкото се отнасят до части, които не са установени с краен съдебен акт по съществото на спора, са наредени при начална липса на основание и подлежат на връщане 2 от получателя. Въз основа на неоснователно извършена имуществена транзакция в размер на 620 523,55 лв., ищецът твърди, че върху нея се дължи лихва (обезщетение за забава) от получилия го без основание - съдружниците в ДЗЗД „Е.е. - С.“ до момента на връщането й.

Сочи, че за „Градски транспорт“ ЕАД е възникнало право на вземане за обезщетение за забава в общ размер на 295 704,15 лв., от които лихва върху сумата от 239 780.26 лв. (сумата платена над дължимия сбор до получени 761 000 лв. - първия транш) за периода от 11.10.2019 г. до 05.04.2024 г., а именно: 117 125.61 лева, както и за целия втори транш от 20.12.2019 г. в размер на 380 743.29 лв. за периода 20.12.2019 г. до 03.04.2024 г., а именно 178 578.54 лева. Моли „Е.е.“ АД, като съдружник в консорциума, да бъде осъден да заплати на „Градски транспорт“ ЕАД, половината от тази сума в размер на 147 852, 07 лв.

Претендира разноски.

Ответникът „Е.е.“ АД в законоустановения срок по чл. 367 от ГПК е депозирал писмен отговор на исковата молба. Оспорва предявения иск като недопустим, съответно неоснователен и недоказан.

Излага доводи, че законната лихва върху платените суми е включена в сумата, въведена като възражение за прихващане в предмета на спора в производството по т. д. 1548/2019 г. на Окръжен съд Варна, което производство е висящо пред ВКС, 2-ро ТО по касационно т. д. № 1472/2024 г. Сочи, че същото възражение за прихващане в частта за законната лихва върху платената сума е отхвърлено като неоснователно и от Окръжен съд Варна и от Апелативен съд Варна.

В условията на евентуалност, прави искане за спиране на настоящото производство, тъй като счита, че производството по т. д. 1472/2024 . по описа на ВКС, 2-ро ТО е преюдициално по отношение на настоящото производство.

Оспорва иска и като неоснователен и недоказан, като излага доводи, че сключеното споразумение № 80/07.10.2019 г. е валидно и има сила на установителен договор, който конкретизира част от размера на задълженията на длъжника „Градски транспорт“ ЕАД, както и начина им на плащане.

Възразява, че са неоснователни и незаконосъобразни твърденията на ищеца, че платените суми са платени без основание, съответно на отпаднало основание.

Сочи като неверни твърденията на ищеца, че с частична отмяна от ВКС на съдебното решение по възз. т. д. 197 от 2019 г. на Апелативен съд Варна е отпаднало основанието за заплащане от негова страна на сумите по споразумение № 80/07.10.2019 г. Твърди, че основанието за заплащане на сумите не е отпаднало, а задължението му е погасено с прихващане на вземането му за неустойка присъдена с Решение № 60014 от 28.07.2021 г. на ВКС, а задълженията му по фактури № 16 и № 20 за заплащане на стойността на СМР и възнаграждение по изпълнен договор за изработка е останало и потвърдено от ВКС.

Претендираната лихва за забава след извършеното съдебно прихващане по т.д. 1548 от 2019 г. на ОС Варна смята за неоснователна, тъй като не се твърди и не се доказва да е отправена от страна на ищеца покана за заплащане/връщане на платените суми. Сочи, че за първи път е 3 обективирано възражение за прихващане на 01.02.2022 г. с получаване на отговора на исковата молба по т.д. 1548 от 2019 г.

В условията на евентуалност ответникът прави възражение за изтекла погасителна давност за периода 11.10.2019 г. - до 11.10.2022 г. и за периода 20.12.2019 г. - 20.12.2022 г Моли искът да бъде отхвърлен изцяло като недопустим, съответно неоснователен и недоказан. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от представените по делото решения, с влязло в сила на 28.07.2021 г. решение по т. д.

№ 324/2017 г. на Окръжен съд - Варна, частично отменено е решение по в.т.д. № 197/19 г. на Апелтивен съд - Варна, частично отменено с решение № 60014/28.07.2021г. по т.д. № 2563/2019 г. на ВКС, „Градски транспорт“ ЕАД е осъден да заплати на „Е.е.“ ЕАД и „С.“ ЕООД, като съдружници в ДЗЗД „Е.е. - С.“, сумата от 413 302 лева - частична претенция от общ размер 1 277 473,57 лв., представляваща възнаграждение по договор от 06.10.15 г. по фактура № 20/01.10.16 г., а за сумата от 86 698 лв. - разликата над 413 302 лева до 500 000 лева, както и за сумата от 400 000 лева - частична претенция от общ размер 1 906 212,97 лева по фактура № 16/22.07.2016 г., исковете са отхвърлени като погасени чрез прихващане с дължима неустойка за неспазване на срока по чл. 10, ал. 1, т. 9 от договора.

Видно от изпълнителния лист и депозираната ПДИ, въз основа на невлязлото в сила въззивно решение по т. д. № 324/2017 г. на Окръжен съд - Варна, „Е.е.“ АД, ЕИК **** и „С.“ ЕООД, ЕИК ****, в качеството им на съдружници в ДЗЗД „Е.е.-С.“ са се снабдили с изпълнителен лист № 53/30.07.2019 г. по в.т.д. № 197/2019 г. на Апелативен съд – Варна. Въз основа на издадения изпълнителен лист са образували изпълнително дело № 20197180400501 по описа на ЧСИ С.Д. за сумата от 900 000 лв. формирана от 400 000 лв. по фактура № 16/22.07.2016 г. и 500 000 лв. по фактура № 20/01.10.16 г., както и за обезщетение за забава върху сумите считано от подаването на исковата молба.

С представеното по делото споразумение № 80/07.10.2019 г. „Градски транспорт“ ЕАД се е задължило да преведе на участниците в ДЗЗД „Е.е. - С.“, сумата от 761 000 лева за погасяване на част от задължението му по издадения изпълнителен лист въз основа на невлязлото в сила решение, срещу задължението на ДЗЗД „Е.е. - С.“ да вдигне наложените по изпълнителното дело обезпечителни мерки. „Градски транспорт“ ЕАД е поело задължение да предприеме действия за погасяване на целия остатъчен размер на дълга по изпълнителното дело в срок до 20.11.2019 г.

С двете приобщени в производството платежни нареждания за кредитен превод ищецът е заплатил по сметка на ДЗЗД „Е.е. - С.“ сума от общ размер на 1 141 743,29 лв., както следва:

761 000 лв. на 11.10.2019 г. и 380 743.29 лв. на 20.12.2019 г.

С определение на ВКС № 54/07.02.2022 г. молбата на ищеца за издаване на изпълнителен лист на осн. чл.245, ал.3, изр.2 от ГПК е оставена без уважение, тъй като плащането е било осъществено не по сметка на ЧСИ, а на ДЗЗД „Е.е. - С.“. Прието е, че в хипотезата на чл.245, 4 ал.3, изр.2 от ГПК изпълнителен лист в полза на длъжника срещу взискателя се издава само за сумите, които са платени в образувано изпълнително производство и са получени от взискателя.

При така установената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:

По допустимостта на иска:

Ответникът е направил възражение за частична недопустимост на иска, тъй като претендираното от ищеца обезщетение в размер на законната лихва върху платените суми (подробно описани в исковата молба) е включено в сумата, въведена като възражение за прихващане, съответно е привнесено в предмета на спора в производството по т.д. № 1548 от 2019 г. на ОС Варна, което производство към настоящият момент е висящо пред ВКС, 2 – ро ТО по касационно т. дело № 1472 от 2024 г. Т.д. 1548 от 2019 г., като по спора са постановени съдебни решения от 02.2023 г. на ОС Варна и съдебно решение №68 от 06.03.2024 г. на АпС Варна по възз. т.д. 364 от 2023 г. е със страни: „Е.е." ЕАД и "С." ЕООД съдружници в ДЗЗД „Е.е. - С." – като ищци и „Градски транспорт“ ЕАД – Варна с предмет осъждане на ответника в това производство „Градски транспорт“ ЕАД – Варна да заплати на ищците дължимото им се възнаграждение по Договор за инженеринг BG 161PO001 /1.5 – 03//2011/0002-S-17 от 06.10.2015 г. и издадените въз основа на него фактури №16 от 22.07.2017 г. и фактура №20 от 01.10.2016 г.