Решение № 133 от 27.11.2025, Окръжен съд - Разград
- Съд
- Окръжен съд - Разград
- Дело
- Въззивно наказателно дело от частен характер 227/2025
- Вид
- Решение № 133
- Подписан
- 27.11.2025
- В сила
- 27.11.2025
- Състав
- Лазар Йорданов Мичев, Светлана Кънчева Чолакова, Емил Димитров Стоев
Цитирани разпоредби
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 65, ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 144 · Наказателен кодекс
- чл. 144, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 146, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл. 86, ал. 1, т. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 189 ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 190, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 304 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 133 гр. Разград, 27.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 1-ВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Лазар Й. Мичев
Членове:
Емил Д. Стоев
Светлана К. Чолакова при участието на секретаря Мариан В. Найденов като разгледа докладваното от Лазар Й. Мичев Въззивно наказателно дело от частен характер № 20253300600227 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.
С присъда рег. № 6/28.04.2025 г. по нчх дело № 20243310200202, РСИсперих признал подсъдимия А. А. Р. за виновен в това, че на 11.06.2024 г., в село Хърсово, обл. Разград, е отправил спрямо Ф. Г. А. от село Хърсово, обл.
Разград, в нейно присъствие, обидни изрази, унижаващи честта и достойнството й, а именно „Курво долна...ще еба майка ти, курво долна!“ престъпление по чл. 146, ал. 1 НК, поради което и при условията на чл. 54 НК му наложил наказание глоба в размер на 1500 лева.
На основание чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД осъдил подсъдимия А. А. Р. да заплати на Ф. Г. А. сумата 3000 лева за претърпени от нея неимуществени вреди в резултат на деянието по чл. 146, ал. 1 НК, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 11.06.2024 година до окончателното плащане.
Със същата присъда съдът признал подсъдимия А. А. Р. за невиновен в това, че на 11.06.2024 г., в с. Хърсово, обл. Разград, се заканил с престъпление против личността на Ф. Г. А. от село Хърсово, обл. Разград с изразите „Вече ще те убия“ и „Искаш ли да дойда да те натроша“, и това заканване възбудило основателен страх за осъществяването му и на основание чл. 304 от НПК го оправдал по обвинението да е извършил престъпление по чл. 144, ал. 1 от НК.
Съдът отхвърлил предявения от Ф. Г. А. граждански иск срещу А. А. Р. за претърпени неимуществени вреди в резултат на деянието по чл. 144 ал. 1 от НК, за сумата 2000 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен и недоказан.
1
С оглед изхода на делото и на основание чл. 189 ал. 4 от НПК, съдът осъдил А. А. Р. да заплати на Ф. Г. А. направените разноски по производството, съразмерно на уважената част от тъжбата, в размер на 787 лева.
Съдът осъдил А. А. Р. да заплати по сметка на Районен съд - Исперих сумата 120 лева, представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданският иск.
Съдът, на основание чл. 190, ал. 1 от НПК, осъдил Ф. Г. А. да заплати на А. А. Р. направените разноски по производството, съразмерно на отхвърлената част от тъжбата, в размер на 820 лева.
Недоволен подсъдимият А. А. Р. обжалва присъдата чрез защитника си адв. В. П. в наказателно осъдителната и в гражданско осъдителната част, като неправилна и незаконосъобразна. Във въззивната жалба се развиват съображения, че в хода на проведеното съдебно следствие обвинението против подсъдимия за извършено престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК не е доказано по несъмнен и безспорен начин. От въззивната инстанция се иска да отмени присъдата в обжалваната част и да постанови нова, с която да признае подсъдимия за невиновен и да го оправдае по обвинението да е извършил престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК, както и да отхвърли предявения граждански иск в размер на 3000 лева, представляващ обезщетение за неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл. 146, ал. 1 от НК.
Недоволна частната тъжителка Ф. Г. А. също обжалва присъдата чрез повереника й адв. М. К. в частта, с която подсъдимия А. А. Р. е признат за невиновен и оправдан по обвинението да е извършил престъпление по чл. 144, ал. 1 от НК, както и в частта, с която е отхвърлен предявения граждански иск за сумата 2000 лева, представляваща обезщетение за причинените от престъплението по чл. 144, ал. 1 от НК неимуществени вреди. От въззивната инстанция се иска да отмени присъдата в обжалваната част и да признае подсъдимия Р. за виновен по обвинението да е извършил престъпление по чл.
144, ал. 1 от НК, както и да уважи изцяло предявения граждански иск за сумата 2000 лева. Претендират се и сторените пред въззивната инстанция разноски.
Постъпило е допълнително писмено изложение от Ф. А. в което се излагат съображения, че за да оправдае подсъдимия по обвинението за извършено престъпление по чл. 144, ал. 1 от НК, съдът не е анализирал правилно събраните по делото доказателства. Твърди се, че е налице доказателствена съвкупност от косвени доказателства сочещи подсъдимия като автор на това престъпление. Обстоятелството, че свидетелите очевидци не посочили подсъдимия да е изричал заплашителни думи в казаното от него в тяхно присъствие не означавало, че обвинението не е доказано. Твърди се също, че следва да се изследват критично показанията на свидетелите А. и Х., предвид модификациите в показанията им в хода на полицейската проверка и съдебното следствие, като единственото непроменено в тези показания било, че били почерпени, поради изпитото голямо количество бира. Освен това свидетеля Х. заявил, че те бил казал истината при полицейската проверка , тъй 2 като не вярвал, че ще се стигне до съд, т.е. бил склонен към затаяване на истината. Двамата свидетели последователно спестявали данни за действията на подсъдимия в деня на инцидента, като оправданието на свидетеля А. било, че бил пиян, а на свидетеля Х., че не вярвал, че ще се стигне до съд.
В заключение се сочи, че обвинението против подсъдимия Р. за престъплението по чл. 144 е доказано, поради което се иска отмяна на присъдата в тази и част и постановяване на нова осъдителна такава, уважаване на предявения граждански иск в пълен размер и присъждане на сторените по делото разноски.
С въззивните жалби не са направени доказателствени искания.
Въззивната жалба, подадена от подсъдимия Р. се подържа и в съдебно заседание от защитника му адв. П. на същото основание и със същото искане.
Въззивната жалба, подадена от тъжителката А. се подържа в съдебно заседание от повереника й адв. М., на същите основания и със същите искания.
Разградският окръжен съд, след като се запозна с материалите по делото, обсъди доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, както и след извършената служебна проверка изцяло на постановената от първоинстанционния съд присъда намери следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият А. А. Р. е роден на *** г. в гр. Шумен, български гражданин, живущ в село Хърсово, обл. Разград, със средно образование, женен, неосъждан (реабилитиран).
Тъжителката Ф. А. и подсъдимия А. Р. живеели в село Хърсово, общ.
Самуил, обл. Разград и като съселяни се познавали. Тъжителката отглеждала животни - овце и кози и била регистрирана като земеделски стопанин, като в тази връзка имала сключен с Община Самуил Договор за отдаване под наем на пасища - публична общинска собственост № 165/24.06.2022 г., със срок на действие от 5 стопански години. В изпълнение на този договор тя ползвала пасище до голямата чешма на селото. Подсъдимият, заедно със свидетеля Н.
Р., също гледал животни - овце. Между двамата често възниквали спорове за местата, на които пасели животните си и в тази връзка Ф. А. не веднъж се е обаждала с конкретни оплаквания на свидетеля С. М. - полицейски инспектор в РУМВР - Исперих, който обслужвал и района на село Хърсово.
На 11.06.2024 г. около 15:30 часа тъжителката пасяла овцете си на посоченото пасище, в близост до чешмата. В този момент към нея се приближи подсъдимия Р. и говорейки на турски език започнал да й вика и да я псува. Нарекъл я “курва долна“ и я напсувал на майка – “Ще еба майка ти миризливо долна." В момента, в който подсъдимия Р. отправял към нея псувните, в близост до двамата били свидетелите Р. А. и Е. Х., които били завели техните животни на чешмата на водопой и били седнали там да пият бира. Тъжителката помолила подсъдимия да престане, но той продължил да вика. Тогава, тъй като тя се изплашила и притеснила от поведението му, се 3 изкачила на близкия хълм, понеже в ниското, където била чешмата нямало обхват на телефоните и се обадила на свидетеля М., като му казала, че подсъдимия Р. я обиждал и псувал. Заявила му, че тя е жена на възраст и не може подсъдимият да се отнася така с нея. Междувременно, след като разбрал, че тъжителката се обажда на полицейския инспектор, подсъдимият спрял да вика и си тръгнал.
Вечерта, когато се прибрала от пасището, тъжителката споделила за случилото се с брат си - свидетеля И. А.. На него му направило впечатление, че сестра му не е добре и не е спокойна, „... не е като всеки ден нормално, все пуфти. Казах й да се прегледа на лекар и ако трябва да се предприемат мерки.
Тази неспокойност все още продължава, защото те все още й нарушават оградата, където са животните и тя не знае към кого да се обърне“.
В последствие, след около месец, тъжителката споделила за случилото се и с дъщеря си - свидетелката С. Г.. Още преди майка й да й разкаже, Г. забелязала, че започнала да се държи странно, била притеснена, стресирана и говорела за смъртта си. След като разбрала за случилото се с подсъдимия Р., Г. се опитала да успокои и да окуражи майка си, тъй като тя продължавала да бъде неспокойна и притеснена. Изглеждала уплашена и вместо да изкарва животните на паша както преди от сутринта до вечерта, тя ги държала повечето време затворени, извеждала ги по обяд и ги прибирала по – рано, като това й поведение било необичайно, тъй като не я била виждала друг път в такова състояние. Към момента на разглеждане на делото пред първия съд вече се чувствала по - спокойна, радвала се на децата и внуците си, когато я посещавали.
За поведението на подсъдимия Р. тъжителката подала жалба до Началника на РУМВР - Исперих. Извършена била проверка по преписка рег. №2750004038/2024г., като в рамките на тази проверка на 22.07.2024 г. Р. бил предупреден писмено на основание чл. 65, ал. 2 ЗМВР да не отправя закани и заплахи за физическа саморазправа, както и да не прави опити за такава спрямо тъжителката, а материалите по преписката били изпратени на РП Разград по компетентност.
С Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 09,08,2024 г., РП - Разград отказала да образува наказателно производство, тъй като извършените от подсъдимия Р. деяния покриват съставите на престъпления от частен характер, които се преследват по тъжба на пострадалото лице.
Впоследствие А. подала до РС - Исперих тъжба, въз основа на което било образувано съдебното производство.
В хода на съдебното дирене е назначена Комплексна съдебна психиатрично-психологична експертиза със задача да изследва психическите изживявания на тъжителката при процесния инцидент, техния интензитет и продължителност, както и дали са налице последващи психически разстройства, имащи връзка с инцидента на 11,06,2024 г. Според заключението на експертите по делото, въз основа на проведени преглед на тъжителката и психологическо изследване, са налице данни, че при инцидента 4 на 11,06,2024 г. А. е претъпяла негативни преживявания. Оплакванията й се изразяват в напрегнатост, лесна дразнимост, избухливост, потиснато настроение, нарушения на съня, напрежение и дискомфорт в областта на гърдите и сърдечната област, главоболие, световъртеж, ограничение на контактите, плачливост, песимистични нагласи, свързани с бъдещето, чувство на невъзможност за справяне със ситуацията и планиране на бъдещето.
Появили се след инцидента и към момента на изготвяне на заключението част от тях персистират, макар и значително редуцирани и с понижен интензитет.
Данните по тъжбата, проведения преглед и психологическото изследване сочат за наличие на анамнезни данни за преживяно Разстройство в адаптацията - Смесена тревожно - депресивна реакция, при която тревожните и депресивните симптоми са ясно изразени, но не в по - голяма степен отколкото при смесеното тревожно - депресивно разстройство или друго смесено тревожно разстройство.
В съдебно заседание вещите лица уточняват, че негативните психически изживявания, свързани с процесния инцидент, са все още интензивни. На въпроси, поставени от защитата, експертите разясняват, че личностовия профил на тъжителката разкрива повишена обидчивост, афективност, изразяване на емоции, но без да се стига до патологични стойности. В проведената проективна методика прави впечатление, че тъжителката има ефективни стратегии за справяне с конфликтни ситуации, т.е. търси начин да излиза от конфликтни ситуации, вярва в себе си, като основна ценност възприема труда и грижата за околните, както и желание за усъвършенстване, има способност за добра себерефлексия, способност да разпознава и назовава чувствата си. По отношение на конфликта си с А. Р. тя е говорела с грижа за него.
Разпечатката съдържа 43 от 195 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a14ebe03-c3bd-4600-a21a-98561b7b41f3