Разпореждане № 1105 от 16.09.2026, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1105 гр. Благоевград, 16.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Съдия:

София Икономова като разгледа докладваното от София Икономова Въззивно гражданско дело № 20261200500791 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на И. С. Х., ЕГН ********** от град Кнежа, община Кнежа, област Плевен, ул.„***“ № 6 и А. Г. Х., ЕГН ********** от град Кнежа, община Кнежа, област Плевен, ул.„***“ № 6, чрез адв.Е. Я., с адрес гр.Разлог, ул.„***“ № 14, както и по въззивна жалба на Д. С.

Х., ЕГН ********** и Й. И. Х., ЕГН:**********, и двамата с адрес гр.Гоце Делчев, ул.“***“ 35, подадена чрез адв.К., насочени срещу решение № 68/09.03.2026 г., постановено по гр.д.№ 1027/2023 г. по описа на P C - Гоце Делчев, с което е допусната делба между Д. С. Х. и И. С. Х., на съсобствени имоти при дялове от по 1/2 ид .ч., искът е отхвърлен по отношение на техните съпруги и страни в производството – А. Г. Х. и Й. И. Х., като е признато за установено по отношение на ответниците И. С. Х., и А. Г. Х., че не са собственици на основание давностно владение на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** и е отменен нотариален акт № 28, том II, рег.№ 3082, дело № 200/23.12.2020 г., на нотариус М.Ц., гр.Гоце Делчев, вписан в Служба по вписванията гр.Гоце Делчев, с вх.рег.№ 3802/23.12.2020 г., дв.рег.№ 3803, акт № 162, том XVI, дело № 2295.

И. и А. Х.и обжалват решението в частта, в която 1/ съдът е допуснал делба между Д. С. Х. и И. С. Х. при квоти по ½ ид.ч. за всеки на сграда с идентификатор ***, в която са отразени два самостоятелни обекта, а именно самостоятелен обект с идентификатор *** и самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***; 2/ 1 допуснал е делба на сграда с идентификатор *** и ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***; 3/ признал е по отношение на И. и А. Х.и, че не са собственици на самостоятелен обект с идентификатор *** на основание давностно владение и 4/ е отменил нотариален акт вх. per. № 3802/23.12.2020 г., дв.вх.per. № 3803, акт № 162, том XVI, дело № 2295/2020 г. по описа на Служба по вписванията - Гоце Делчев, както и в частта за разноските.

Решението се оспорва като неправилно и недопустимо. По отношение допустимостта се обръща внимание, че в делбеното производство са недопустими установителни искове за собственост между съделителите.

Изразява се становище, че относно правото на собственост и установяване на неговия обем съделителите в произвдството могат да правят възражения, като тяхна процесуална възможност е изрично регламентирана в чл.342 от ГПК.

Според И. и А. Х.и, съделителите могат да искат разглеждането на преюдициални въпроси по изрично посочените в чл.343 от ГПК обстоятелства, между които не е въпросът за установяването наличието или липсата на собственост на някой от съделителите. В тази връзка се твърди, че съдът неправилно е приел за съвместно разглеждане отрицателния установителен. предявен от ответниците в делбеното производство. Заявява се, че РС не е следвало да приема за съвместно разглеждане предявения установителен иск относно правото на собственост, а е следвало да разгледа тези обстоятелства като твърдения или възражения на съделител, свързани с определяне обема на правата на съделителите в делбеното производство, при което преценката дали е налице факта на владение се прави само в мотивите.

И. и А. Х.и се позовават практиката на ВКС, застъпена в решение № 91 от 22.10.2020 г., постановено по к.гр.д.№ 4284/2019 г. по описа на ВКС.

Решението се оспорва и в частта, в която е прието, че И. и А. Х.и не са придобили правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***. Според въззивниците, в хода на съдебното дирене пред първата инстанция са събрани множество гласни доказателства, с които е установено, че в продължителен период от време, владението върху различните етажи на сградата е било разделено, а именно Д. Х., заедно с неговата съпруга, са живеели на първия жилищен етаж в сградата, а И. и А.

Х.и – на втория жилищен етаж. Сочи се, че това разпределение на етажите е съществувало и съществува от смъртта на общия наследодател на страните, чиято воля е била да се раздели сградата по този начин. По отношение на този факт се прави и подробен анализ на събраните гласни доказателства, като се черпят аргументи и от заключението по съдебно-техническата експертиза.

Прави се извод, че съдът неправилно е определил квотите на съсобствеността в делбените имоти, като е приел, че А. Х. не е собственик на каквато и да било част от сградата. Отбелязва се, че от страна на Д. и Й. Х.и не е направено твърдение или възражение за придобИ.е по давност първия жилищен етаж на сградата.

Във въззивната жалба се правят оплаквания и за допуснати от 2 първоинстанционния съд нарушения на чл.235, ал.2 от ГПК, тъй като не е анализирал всички събрани по делото доказателства - гласните, писмените такива и експертизата, в тяхната съвкупност. Обръща се внимание на представените писмени доказателства, от които според И. и А. Х.и, се установява, че Д. Х. не е получавал разрешение за строеж в съсобствения имот, като е строил (пристроявал) за всички. Заявява се, че в показанията на всички разпитани по делото свидетели се съдържат данни, че Д. Х. не се е противопоставял на действията по владение на втория жилищен етаж.

Отделно от това, въззивниците И. и А. Х.и сочат, че районният съд е допуснал нарушение на чл.236, ал.2 от ГПК, като в мотивите на решението не е обсъдил основния правен въпрос, който е от съществено значение за изхода на делото, а именно кои възражения и твърдения са допустими за разглеждане в делбеното производство, поради което неправилно е приел, че предявеният отрицателен установителен иск е допустим. Подчертава се, че в мотивите на обжалваното решение не са обсъдени направените в отговора на исковата молба твърдения за недопустимост на този иск в делбеното производство, както и изразеното по делото становище за липса на твърдения, че Д. и Йордана Х.и са придобили правото на собственост върху първия жилищен етаж на основание текло в тяхна полза давностно владение.

По така изложените съображения, от въззивния съд се иска да обезсили като недопустимо обжалваното решение на РС - Гоце Делчев в частта, в която съдът се е произнесъл по иск с правно основание чл.124 от ГПК и чл.537, ал.2 от ГПК, и да го отмени като неправилно в частта, с която съдът е допуснал делба при посочените в решението лица, квоти и недвижими имоти и вместо него постановите друго, с което да реши спора по същество, както и да присъди на И. и А. Х.и сторените разноски пред двете съдебни инстанции.

В срока за отговор на жалбата, такъв е постъпил от насрещната страна – Д. и Й. Х.и. С отговора жалбата се оспорва, като се поддържа становище, че правилно е уважен предявения по делото отрицателен установителен иск. В отговора на въззивната жалба се прави подробен анализ на събраните в хода на производството доказателства, от които според въззиваемите се установява, че И. и Д. Х.и са братя и единствени наследници на С. И.ов Х., бивш жител на гр.Гоце Делчев, починал на 12.07.1987 г., който през 1959 г. е придобил собствеността върху ½ ид.ч. от дворно място съставляващо имот пл.№ 2111 по кадастралната основа на гр.Гоце Делчев, находящо се в местността „Комсалско лако“, целия имот от 475 кв.м., при съседи: С. К. К., Б. Х. Х. и път.

Така описания имот е идентичен с поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-71/02.10.2009 г. на Изпълнителен директор на АГКК, с адрес на поземления имот - гр. Гоце Делчев, ул.„***“ № 35, вид на територията урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10 м). с площ от 489.00 кв.м., а в имота е изградена двуетажна сграда. Заявява се, че в полза на Д. Х. през 1992 г. е отстъпено право на строеж, при което РЗП на сградата е увеличена, като е изградена пристройка по одобрен 3 архитектурен проект. Твърди се, че от разпита на допуснатите по делото свидетели е установено, че именно Д. и Й. Х.и с техни средства и труд са изградили пристройката към съществуващата към онзи момент двуетажна жилищна сграда и всеки един от етажите е придобил размерите, посочени с заключението на вещото лице. С оглед на това се аргументира становище, че изводите на районния съд за недоказаност на исковата претенция са неправилни и некореспондиращи с доказателствения материал.

Заявява се, че неоснователно и недоказано е твърдението, направено в отговора на исковата молба, а и пред нотариуса във връзка със снабдяването на И. и А. Х.и с нотариален акт въз основа на обстоятелствена проверка, основаващо се на разпоредбата на чл.79 от ЗС във вр. с чл.70 от ЗС и чл.82 от ЗС. Обръща се внимание, че Д. и Й. Х.и са ползвали и втория жилищен етаж от процесната жилищна сграда, при което не са налице предвидените в чл.79, ал.1 ЗС предпоставки за придобИ.ето на имота по давност от И. и А. Х.и.

С оглед на това се иска въззивната жалба на И. и А. Х.и да се остави без уважение.

Във въззивната жалба на Д. и Й. Х.и се обжалва решението на РС-Гоце Делчев в частта, в която 1/ съдът е определил дялове между страните от по ½ ид.ч. за всеки един от тях от следните недвижими имоти: сграда с идентификатор ***, самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** и самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***; 2/ допуснал е извършването на съдебна делба на следните имоти: сграда с идентификатор ***, ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***; 3/ признал е за установено по отношение на И. С. Х. и А. Г. Х., че не са собственици на основание давностно владение на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***; 4/ отхвърлил е иска за включване в делбата на процесиите недвижими имоти на страната Й. И. Х..

Изразява се становище, че в атакуваното решение неправилно са изчислени квотите на съсобственост, предвид събраните доказателства, а именно, че Д. и И. Х.и са братя и единствени наследници на С. И.ов Х., бивш жител на гр.Гоце Делчев, починал на 12.07.1987 г., който през 1959 г. е придобил собствеността върху ½ ид.ч. от дворно място съставляващо имот пл.

№ 2111 по кадастралната основа на гр.Гоце Делчев, находящо се в местността „Комсалско лако“, целия имот от 475 кв.м., при съседи: С. К. К., Б. Х. Х. и път, идентичен с поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-71/02.10.2009 г. на Изпълнителен директор на АГКК. Заявява се, че в този имот С. И.ов Х. и съпругата му са изградили двуетажна еднофамилна жилищна сграда, чиято застроена площ вещото лице П.Танев е определило на 49,20 кв.м.

Въззивниците Д. и Й. Х.и се позовават на изводите на вещото лице, че от 07.11.1992 г. е налична молба за отстъпено право на строеж в полза на Д. Х., от съсобствениците на парцела, а след това е изработен и одобрен архитектурен 4 проект на сградата с дата 26.02.1992 г., по който е изградена пристройка и площта на двата жилищни етажа е нараснала до 85.89 кв.м. на етаж.

Обръща се внимание на събраните гласни доказателства, от които според Д. и Й. Х.и се установява, че те са реализирали строителството на пристройката по време на брака си и въз основа на отстъпено им право на строеж, както и че са упражнявали явно, безспорно и необезпокоявано от никого владение върху гаража /сграда с идентификатор ***/ в предвидения в ЗС давностен срок.

По отношение допуснатия до делба поземлен имот се сочи, че страните са собственици на общо ½ ид.ч. от него, като предвид обстоятелството, че в производството не участват собствениците на другата ½ ид.ч., то делба на тази вещ не може да се извърши. Въззивниците Д. и Й. Х.и в тази насока се позовават и на ППВС № 2 от 1982 г. на ВКС, т. 1, буква "д",в което се приема, че делба на съсобствен парцел е недопустима, когато в него има две или повече самостоятелни сгради, които са изключени от съсобствеността и принадлежат на отделни съсобственици на парцела, тъй като в този случай парцелът по силата на закона се счита за обща част по смисъла на чл.38, ал.3 от ЗС, тъй като обслужва построените в него самостоятелни сгради. Излагат се съображения и за нарушение на разпоредбата на чл.345 от ГПК, тъй като РС е допуснал до делба ½ ид.ч. от поземления имот, но не е указал на страните по делото, че ако не се извърши делба на целия поземлен имот между тях и третото лице - съсобственик на поземления имот, преди съставяне на разделителния протокол, този имот следва да се изключи от делбената маса и да не се допуска до извършване на делбата.